Пазителят на традицията
Занаятът е активност, която работиш цялостен живот и искаш да избягаш от нея, само че все при нея оставаш, това твърди Байо Баев, притежател на BAYO ART. Неговата персонална история е живо доказателство за правотата на тези думи, тя е също толкоз любопитна, колкото забавни и скъпи са предметите, които умее да създава. В необятното разнообразие на образците, които е основал, насочва вниманието ни към няколко творби: Изработил е от мед копие на Вълчетрънското богатство, с следваща позлата.
Правил е копие на сребърния обков на иконата „ Богородица Троеручица “, която е в Троянския манастир - с размер 100 X 86. Това му лишило близо половин година. Негова горделивост е Чашата на великия жупан Сивин от прабългарските съкровища, както и обстоятелството, че в последните години към този момент два пъти са му поверявали да създаде купата по футбол. Но признава, че с изключително неспокойствие е приел да прави препис на ключа от Божи гроб в Ерусалим, който се държи от две мюсюлмански семейства. И твърди, че всичко, изковано от метал, което човешка ръка в миналото във времето е правила, няма по какъв начин да му се опре.
Умения
„ Майсторът ще го познаеш по такта в работата. При положителния експерт звънтежът на чука е в неравноделен размер, като нашата национална музика “, споделя Байо Баев. Мед, мощно накована с чука и фасетирана – това е знак за познавача, че здрава ръка е правила даден предмет. Подреждането на отпечатъците от чукчетата едно до друго, с цел да станат като „ перли “, изисква огромно изпитание. Според него в България за медникарски школи в художествената обработка на металите е пресилено да се приказва. И преди, и в този момент има единствено центрове и обособени изявени майстори, които в ново време стават все по-малко. Наставникът дава основата на ученика, само че оттова насетне той потегля по собствен път в развиването си и основава собствен почерк - път, по който минава и самият Байо Баев.
По хълмовете на времето
Завършил Националната априловска гимназия в Габрово – със компетентност Стенография и латински език, заради упоритостта на родителите му да стане доктор. Бил осемгодишен, когато Музеят навън „ Етъра “ отваря порти, а той живеел наоколо до него. Тогава пламнала вътрешната му искра и като се върнал от казармата, почнал работа като чирак в медникарската работилница. Станал калфа, след това занаятчия и положил изпит. След това се трансферирал в Куюмджийската (златарската) работилница. Междувременно почнал да учи стопанска система във Варна. Като приключил, за малко работил като счетоводител, само че за три месеца изцяло се убедил, че това не е за него. Следва работа в градската изложба в Габрово и в продължение на 3-4 година е зает с организирането на изложения по света. После с още двама сътрудници се посветил на земеделие и развъждане на биволи, само че и този стадий завършил. През това време инструментите стояли подредени и смазани в сандъци. Смятал, че повече няма да се занимава с художествена обработка на метали, въпреки 14 години да е натрупал опит. Но икономическата насила още веднъж го върнала към занаята, откакто друга „ врата “ като за него по този начин и не се отворила.
Урок
От своите наставници в занаята получил добра подготовка за справяне с компликации от всякакво естество. Майстор Стефан Йонков му дал урок, че трудът си има цена и не трябва да правиш доста маневри, с цел да отстъпиш от нея, когато купувачът те натиска да мине на ниска цена. След неприятен пазарлък с клиент наставникът му споделил: „ Сега ще вървиш изтощен и отново ще си гладен. Защо му отстъпи от цената? “. Днес, в случай че някой стартира да се пазари доста, му споделя, че без пазарлък, цената я дефинира майсторът, а с пазарлък е 30% от горната страна.
В унисон с времето
Байо Баев обича всичко, което прави, да е направено с копнеж и да е в унисон с времето, към което се отнася предметът. „ Най-лесното е, когато клиентът си поръча нещо, което към този момент си правил, само че това не е забавна работа “. Търси огромните провокации. По поръчка един месец правил сребърна 10-литрова кана с колесници и пегаси. Сред най-трудните за направа съдове е Чашата с икони, която се състои от 11 детайла, свързани един с различен. Пафтите също се открояват в неговото портфолио. И предизвестява, че си коства да купите единствено ковани пафти, направени от добър занаятчия с първокласен материал.
Организации
В доста рецесии занаятите са вадили България от компликациите. Днес занаятите наподобяват непривлекателни, хората нямат интерес да навлизат в сложни специалности, в които се изисква доста труд и мурафет. А и към този момент няма никаква държавна политика в тази тенденция. Задругата на майсторите на национални художествени занаяти, както и Националната занаятчийска камара не са изключително дейни: „ Орел, рак и щука желаят да ръководят всичко. Сега никой не слага художествени критерии за занаятчиите и техните произведения. Тези сдружения не вършат нищо за разпространение на занаятите и за намирането на пазари за своите членове. Те би трябвало да отстояват стандарти и качество. Някога Задругата преценяваше до каква степен си занаятчия. Днес майсторлъкът се признава най-много от клиента “.
Камъкът си тежи на мястото
„ За да не изчезнат занаятите, би трябвало да има интерес към тях. Да има нови генерации, които да влизат в тези специалности. Сега всеки би трябвало самичък да си заплати образованието, щом страната не е финансово съпричастна. Бяхме създали законопроект за бъдещето на занаятите, общественото министерство го доукраси и го постави във фризера. В България хора без опит пробват да откриват топлата вода и това бави процесите “, споделя Байо Баев. И показва, че в страната има няколко места, където избрани занаяти се развиват, тъй като там има общественост от съидейници.
„ Камъкът си тежи на мястото “, припомня Байо Баев. Затова той продължава да работи в България и да образова мераклиите да придобият неговия поминък, въпреки от време на време да споделя, че тук към този момент не му се работи – поради средата и безконечния отпор на всичко.
Джинс
Байо значи най-големият брат на по-малки братя и сестри. Традицията в неговата фамилия повелява най-големият да е Байо, след това неговият наследник е Йордан и по този начин се редуват. По майчина линия има родствена връзка с Ран Босилек (Генчо Негенцов) - неговата баба Стефания Негенцова, по брачен партньор Лалева, му е племенница. Прадядо му Йордан с прякор Трегето е майстор и опълченец. И още една забавна история по бащина линия: Дядо му Байо и негов другар били кираджии (пренасяли артикули през Балкана) и иманяри. Дядо му се отхвърля от иманярството, само че по-късно приятелят му намира котел със злато, прави фабриката за памучни платове и изкуствена коприна „ Бъдещност “, в която кани своя правилен приятел Байо да ръководи екип от хора.
Текстът е част от бр. 113 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Правил е копие на сребърния обков на иконата „ Богородица Троеручица “, която е в Троянския манастир - с размер 100 X 86. Това му лишило близо половин година. Негова горделивост е Чашата на великия жупан Сивин от прабългарските съкровища, както и обстоятелството, че в последните години към този момент два пъти са му поверявали да създаде купата по футбол. Но признава, че с изключително неспокойствие е приел да прави препис на ключа от Божи гроб в Ерусалим, който се държи от две мюсюлмански семейства. И твърди, че всичко, изковано от метал, което човешка ръка в миналото във времето е правила, няма по какъв начин да му се опре.
Умения
„ Майсторът ще го познаеш по такта в работата. При положителния експерт звънтежът на чука е в неравноделен размер, като нашата национална музика “, споделя Байо Баев. Мед, мощно накована с чука и фасетирана – това е знак за познавача, че здрава ръка е правила даден предмет. Подреждането на отпечатъците от чукчетата едно до друго, с цел да станат като „ перли “, изисква огромно изпитание. Според него в България за медникарски школи в художествената обработка на металите е пресилено да се приказва. И преди, и в този момент има единствено центрове и обособени изявени майстори, които в ново време стават все по-малко. Наставникът дава основата на ученика, само че оттова насетне той потегля по собствен път в развиването си и основава собствен почерк - път, по който минава и самият Байо Баев.
По хълмовете на времето
Завършил Националната априловска гимназия в Габрово – със компетентност Стенография и латински език, заради упоритостта на родителите му да стане доктор. Бил осемгодишен, когато Музеят навън „ Етъра “ отваря порти, а той живеел наоколо до него. Тогава пламнала вътрешната му искра и като се върнал от казармата, почнал работа като чирак в медникарската работилница. Станал калфа, след това занаятчия и положил изпит. След това се трансферирал в Куюмджийската (златарската) работилница. Междувременно почнал да учи стопанска система във Варна. Като приключил, за малко работил като счетоводител, само че за три месеца изцяло се убедил, че това не е за него. Следва работа в градската изложба в Габрово и в продължение на 3-4 година е зает с организирането на изложения по света. После с още двама сътрудници се посветил на земеделие и развъждане на биволи, само че и този стадий завършил. През това време инструментите стояли подредени и смазани в сандъци. Смятал, че повече няма да се занимава с художествена обработка на метали, въпреки 14 години да е натрупал опит. Но икономическата насила още веднъж го върнала към занаята, откакто друга „ врата “ като за него по този начин и не се отворила.
Урок
От своите наставници в занаята получил добра подготовка за справяне с компликации от всякакво естество. Майстор Стефан Йонков му дал урок, че трудът си има цена и не трябва да правиш доста маневри, с цел да отстъпиш от нея, когато купувачът те натиска да мине на ниска цена. След неприятен пазарлък с клиент наставникът му споделил: „ Сега ще вървиш изтощен и отново ще си гладен. Защо му отстъпи от цената? “. Днес, в случай че някой стартира да се пазари доста, му споделя, че без пазарлък, цената я дефинира майсторът, а с пазарлък е 30% от горната страна.
В унисон с времето
Байо Баев обича всичко, което прави, да е направено с копнеж и да е в унисон с времето, към което се отнася предметът. „ Най-лесното е, когато клиентът си поръча нещо, което към този момент си правил, само че това не е забавна работа “. Търси огромните провокации. По поръчка един месец правил сребърна 10-литрова кана с колесници и пегаси. Сред най-трудните за направа съдове е Чашата с икони, която се състои от 11 детайла, свързани един с различен. Пафтите също се открояват в неговото портфолио. И предизвестява, че си коства да купите единствено ковани пафти, направени от добър занаятчия с първокласен материал.
Организации
В доста рецесии занаятите са вадили България от компликациите. Днес занаятите наподобяват непривлекателни, хората нямат интерес да навлизат в сложни специалности, в които се изисква доста труд и мурафет. А и към този момент няма никаква държавна политика в тази тенденция. Задругата на майсторите на национални художествени занаяти, както и Националната занаятчийска камара не са изключително дейни: „ Орел, рак и щука желаят да ръководят всичко. Сега никой не слага художествени критерии за занаятчиите и техните произведения. Тези сдружения не вършат нищо за разпространение на занаятите и за намирането на пазари за своите членове. Те би трябвало да отстояват стандарти и качество. Някога Задругата преценяваше до каква степен си занаятчия. Днес майсторлъкът се признава най-много от клиента “.
Камъкът си тежи на мястото
„ За да не изчезнат занаятите, би трябвало да има интерес към тях. Да има нови генерации, които да влизат в тези специалности. Сега всеки би трябвало самичък да си заплати образованието, щом страната не е финансово съпричастна. Бяхме създали законопроект за бъдещето на занаятите, общественото министерство го доукраси и го постави във фризера. В България хора без опит пробват да откриват топлата вода и това бави процесите “, споделя Байо Баев. И показва, че в страната има няколко места, където избрани занаяти се развиват, тъй като там има общественост от съидейници.
„ Камъкът си тежи на мястото “, припомня Байо Баев. Затова той продължава да работи в България и да образова мераклиите да придобият неговия поминък, въпреки от време на време да споделя, че тук към този момент не му се работи – поради средата и безконечния отпор на всичко.
Джинс
Байо значи най-големият брат на по-малки братя и сестри. Традицията в неговата фамилия повелява най-големият да е Байо, след това неговият наследник е Йордан и по този начин се редуват. По майчина линия има родствена връзка с Ран Босилек (Генчо Негенцов) - неговата баба Стефания Негенцова, по брачен партньор Лалева, му е племенница. Прадядо му Йордан с прякор Трегето е майстор и опълченец. И още една забавна история по бащина линия: Дядо му Байо и негов другар били кираджии (пренасяли артикули през Балкана) и иманяри. Дядо му се отхвърля от иманярството, само че по-късно приятелят му намира котел със злато, прави фабриката за памучни платове и изкуствена коприна „ Бъдещност “, в която кани своя правилен приятел Байо да ръководи екип от хора.
Текстът е част от бр. 113 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ