Замисляте ли се как живеят по-голямата част от хората след

Замисляте ли се по какъв начин живеят по-голямата част от хората след една избрана възраст? Сякаш в един миг просто се пускат по течението и чакат да бъдат отнесени от живота. Вървят по една отъпкана пътека, по която е доста мъчно да срещнат разнообразни и вълнуващи неща. Дори не желаят да ги срещнат. Не ги търсят, тъй като те са нещо ново и непознато, което би ги извело от зоната им на комфорт. А излизането от там е в действителност непостижимо за мнозина от нас. Когато рискуваме, ние избираме да продължим да следваме добре познатия маршрут. А когато не се отклоним най-малко малко настрана, пропущаме не една и две благоприятни условия, които ни предлага животът.

“Но дали този комфорт е животът, който в действителност желаеме? Или е този, който ни носи сигурност и успокоение и това ни е задоволително, с цел да се примирим? ”

Нарича се храброст. Това е всичко, от което имате потребност. За да се случва нещо в живота ви. За да вървите напред. За да се развивате. За да преследвате фантазиите си. За да сте уместно оценени.
Имате ли чувството, че в живота ви не се случва нищо? Понякога бъркате дните от седмицата, тъй като всичките са ви толкоз идентични. Чувствате се по този начин, като че ли сте затворени в собствен си свят. Опитайте да погледнете отвън него! Нима в действителност оставяте страха да ви победи?

“Как да го извършите? Как да се осмелите да поемете по нов път? Как да излезете от зоната си на комфорт, с цел да разберете, че има и различен живот, отвън еднообразието? ”

Започнете от тук - престанете да се придържате към всичко, което ви устройва и е комфортно и безвредно и направете място за това, което ви въодушевява същински, което ви кара да се вълнувате, което очаквате с неспокойствие. И тъкмо това нещо е способно да ви трансформира в чисто нови хора, които самите вие не познавате.

Наскоро приказвах с другарка, която ми сподели следното „ с Него постоянно се караме, имам чувството, че не ме обича, само че най-малко не ме наскърбява. Кой знае на какъв ще попадна, в случай че се разделим. Може да е по-зле! “ Замислих се какъв брой доста би могла да има тя, тъй като е красива, интелигентна и съумяла, в случай че не беше „ затънала “ в тази своя си зона на комфорт, без да си дава сметка, че „ не ме наскърбява “ не е съображение да останеш, а опрощение на личния ти боязън от последвалото, когато останеш сама.

Същото важи и за работата ни. Работим нещо десетки години, тъй като сме привикнали. Може да не е съвършената работа, може даже въобще да не я харесваме, само че си споделяме „ е, да не би всички да си харесват работата “ и продължаваме да вършим това, което сме сигурни, че можем, носи ни известна доза успокоение, порядъчен приход. А давате ли си сметка какъв брой огромна част от времето си прекарвате в службата? Общо-взето животът ви минава в правене на нещо, което не е тъкмо вашето нещо, само че сте имали опцията да го „ срещнете “ и в този момент ви е мъчно да го пуснете.

Без да опитате, в никакъв случай няма да разберете. Един ден животът ви съвсем ще се е изнизал, а вие даже няма да сте пробвали да бъдете някой различен, а друг, който даже не знае дали е същински благополучен или не с това, което прави.

“Немалка част от хората имат вяра, че са щастливи с живота, който имат, до момента в който не отидат да живеят на друго място или да работят друга работа. ”

Тогава към този момент схващат в действителност какво са имали или нямали. Когато нямаш база за съпоставяне и твърдиш, че по този начин ти е добре, малко или доста лъжеш себе си. Опитай непознатото, с цел да схванеш коя е твоята истина. Често зоните ни на комфорт са миши дупки, в които въобще не си заслужава да живеем. Светът предлага доста повече и ние сме длъжни да отворим очите и мислите си за него.

Бъдете задоволително смели да живеете по своите правила и не се извинявайте за това! Не бъдете като другите. Не се осланяйте на „ по този начин е признато “, а на това, което приема само сърцето ви. Изберете нови и непознати пътеки, вместо да ходите по нечии стъпки. Отказвайте да се впишете в тълпата и да бъдете като другите. Имайте храброст да заявите себе си намерено. Това е едно от най-важните правила в този живот, което постоянно би трябвало да спазвате. Да се научите да говорите намерено за себе си, даже за минусите си. Когато премълчавате, изглеждате по този начин като че ли се срамувате от това, което сте, страхувате се какво ще помислят другите. Когато обаче видят у вас един самонадеян човек, който не се бои да признае своите не до там приятни страни, хората мигновено схващат, че пред тях стои мощна персона. Нима не желаете да сте тъкмо такива?

Спрете да се носите по течението! Когато се опасяваме, ние се отдръпваме от живота и оставяме той просто да се случва. Да, някои неща ще се случат, тъй като са ни писани и не можем да избягаме от тях, само че други (повечето) би трябвало да случим ние. Ако заобикаляме да взимаме решения и непрекъснато се оправдаваме с „ то единствено ще му пристигна времето “, в случай че се опитваме „ да избутаме “ по-бързо и този ден, и идващия, тъй като ни е писнало, в случай че живеем с концепцията, че съвсем нищо не зависи от нас и че рискът е нещо, от което не се нуждаем, дали въобще живеем? По-скоро от дълго време сме се отказали от този живот. Защото в „ ден да мине, различен да пристигна “ няма и капка живеене. Има само криво-ляво прекарване, което не би могло да се назова същински живот. Ако не се наслаждавате на всеки момент, в случай че не вършиме по този начин, че да имате нови наслади и незабравими моменти, няма кой да го направи за вас. Инициативата е единствено ваша. Тук и в този момент.

Знаете ли кой е най-ужасният миг в живота на не малко хора, съумели да доживеят до своите старини? Най-ужасният е оня момент, в който се обръщаш и си казваш „ а можех да направя толкоз други неща, да бъда по-решителен, да намеря по-голяма обич, можех да… “ Не позволявайте да съжалявате, че животът си е отишъл, а вие даже не сте се пробвали да се докоснете до някои от най-прекрасните му благоприятни условия. Няма нищо по-тъжно от този миг. Направете по този начин, че един ден да си кажете „ имах толкоз доста, претърпях толкоз, колкото желаех “.

Какво значи смелостта ли? Означава да бъдеш същински признателен за това, че си на тази земя, че имаш опцията да опиташ толкоз неща, да изпиташ толкоз страсти. А същински признателен си единствено тогава, когато използваш всеки един ден пълноценно. Без боязън. Без бързане да свърши. Без съмнение какво ще стане, ако…Няма по какъв начин да схванеш какво ще стане, в случай че не опиташ…

“Бъдете смели! По-смели! ”