Цвят и апетит – синестезия на сетивата
Замисляли ли сте се за цвета на храната, която ядете всеки ден? Вероятно в менюто ви участват доста зеленолистни, червени плодове и зеленчуци, опечено до кафяво месо, бели зърнени и млечни артикули. Но какво ще кажете за синьо? Май не се отделя слюнка в устата ви. Най-много да хапнете шепа боровинки в планината, само че единствено откакто три пъти сте ревизирали в справочника, че не сте попаднали на нещо отровно. По всичко проличава, че що се отнася до храната, това не е обичаният цвят на майката природа. С дребни изключения сините и черните храни са или развалени (мухлясали) или изначално токсични, да вземем за пример плодовете на. Затова при типа на по този начин оцветен артикул, нашият инстинкт не реагира с готовност да похапнем, а в противен случай – подава сигнал за заплаха.
Днес хранителната промишленост разполага със всевъзможни синтетични оцветители и в магазина можем да забележим артикули с най-причудливи цветове. Но макар, че са необикновени и занимателни, те не се радват на необикновен триумф. Видът им просто не провокира „ вкусни ” асоциации и потребителите ги подминават. Но както едни цветове потискат апетита ни, други го разпалват. Чрез невроните зрителната информация непосредствено въздейства на производството на хормоните, които контролират глада. Така предупредителните цветове подтикват хиполамуса да създава лептин, които потиска апетита, до момента в който оранжевото, аленото и жълтото водят до засилена секреция на грелин – хормонът на глада.
Цветовата информация въздейства освен на решението ни да опитаме от храната, само че и на удоволствието, което ще изпитаме от нея. Затова с съображение можем да кажем, че в този случай зрението и усетът са в синестезия (от гр. syn, „ дружно “ и aishesis, „ чувство “). Това е положение, при което едното усещане провокира другото.
Този факт е освен любопитен, само че и доста потребен, в случай че желаеме да свалим незабелязано някой различен кг. Не е нужно да търсям храни с необикновен цвят, а просто да преобразим зоната за хранене във „ неапетитна ” гама – да вземем за пример синьо-сиви стени, принадлежности, завивка или светлина. Добре е да заобикаляме заведенията за бързо хранене, тъй като там най-вероятно „ ще му отпуснем края ”, поради преобладаващите в интериора, опаковките и храните жълт и червен цвят – най-опасните за нашата диета.
Обратното – в случай че желаеме фамилията да се сплотява към трапезата и сладко да си хапва от приготвените ястия, би трябвало да предпочетем за кухнята топлите цветове. Дори и най-злоядото дете ще опита от зеленчуците, в случай че са сервирани в алена или оранжева паница. Освен въздействието върху апетита, тези цветове имат мощно влияние върху целия организъм – учестяват сърцетуптенето, покачват кръвното налягане и по този начин основават атмосфера на уют и непосредственост.
Днес хранителната промишленост разполага със всевъзможни синтетични оцветители и в магазина можем да забележим артикули с най-причудливи цветове. Но макар, че са необикновени и занимателни, те не се радват на необикновен триумф. Видът им просто не провокира „ вкусни ” асоциации и потребителите ги подминават. Но както едни цветове потискат апетита ни, други го разпалват. Чрез невроните зрителната информация непосредствено въздейства на производството на хормоните, които контролират глада. Така предупредителните цветове подтикват хиполамуса да създава лептин, които потиска апетита, до момента в който оранжевото, аленото и жълтото водят до засилена секреция на грелин – хормонът на глада.
Цветовата информация въздейства освен на решението ни да опитаме от храната, само че и на удоволствието, което ще изпитаме от нея. Затова с съображение можем да кажем, че в този случай зрението и усетът са в синестезия (от гр. syn, „ дружно “ и aishesis, „ чувство “). Това е положение, при което едното усещане провокира другото.
Този факт е освен любопитен, само че и доста потребен, в случай че желаеме да свалим незабелязано някой различен кг. Не е нужно да търсям храни с необикновен цвят, а просто да преобразим зоната за хранене във „ неапетитна ” гама – да вземем за пример синьо-сиви стени, принадлежности, завивка или светлина. Добре е да заобикаляме заведенията за бързо хранене, тъй като там най-вероятно „ ще му отпуснем края ”, поради преобладаващите в интериора, опаковките и храните жълт и червен цвят – най-опасните за нашата диета.
Обратното – в случай че желаеме фамилията да се сплотява към трапезата и сладко да си хапва от приготвените ястия, би трябвало да предпочетем за кухнята топлите цветове. Дори и най-злоядото дете ще опита от зеленчуците, в случай че са сервирани в алена или оранжева паница. Освен въздействието върху апетита, тези цветове имат мощно влияние върху целия организъм – учестяват сърцетуптенето, покачват кръвното налягане и по този начин основават атмосфера на уют и непосредственост.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ