Кои хора в живота ни са временно с нас и кои наистина ни принадлежат
Замисляли ли сте се, че доста постоянно ни е толкоз мъчно да разбираем за какво изпитваме мощни усеща към нещо към някого? Защо нещо като че ли ни тласка с все мощ към избрани хора и внезапно усещаме мощна инстинктивна връзка с изцяло чужд?
Езотериците са на мнение, че това е по воля на Вселената. Тя непрекъснато ни праща верните хора в верния миг, само че не всеки към който изпитваме мощно привличане е съдбоносен да остане дълго с нас.
Защо Вселената ни „ води “ до избрани хора и по-късно ни кара да се разделим с тях?
Това събитие е доста необичайно и като че ли наподобява, че самият Бог ни събира с избрани хора. Всъщност, това се случва тъй като сега те са нужни в живота ни. Това са хора, които ще ни научат на значими уроци за живота и за нас самите изобщо.
Има причина да сме привлечени мощно от някого
Да, в действителност има причина, заради която сме привлечени мощно от избрани хора. И в случай че се замислите малко и върнете времето обратно, ще разберете, че няма нито един човек, с който да сте усещали специфична връзка, който да не ви е научил на нещо значимо и който да не е изиграл значима роля във вашия живот.
Иронията е, че множеството от тези хора са единствено за малко с нас, тъй като задачата им е просто да ни покажат друг път и по-късно да ни изоставен.
Самата сцена на живота ви дефинира какъв вид хора привличаме и тъкмо това е хубостта на вярата, че Бог ви изпраща тъкмо този, който ви е нужен в избран миг. Чрез тези хора ни дава отговорите на въпросите, които търсим. Просвещава ни, като ни доближава до хора, които откриват най-хубавото във нас.
Защо не можем да задържим хората, с които от време на време поражда специфична връзка?
Понякога по всякакъв начин се опитваме да превърнем тези „ краткотрайни “ хора непрекъснати, само че истината е, че не това е тяхната роля.
Те не идват при нас с цел да останат в живота ни вечно. Бог им е отредил единствено краткотрайната роля.
И точно те ще ни създадат по-добри за тези, които би трябвало да останат с нас вечно.
Защо не трябва да тъгуваме за тези „ краткотрайни “ хора?
Разбира се, ние претърпяваме тежко това, когато тези хора се постанова да си тръгнат, а доста постоянно даже си нямаме концепция по какъв начин да ги пуснем.
Мислим непрекъснато за тази неправда – по какъв начин става по този начин, че би трябвало да се разделим с този, от който си мислим, че имаме потребност и който ни е излекувал.
Но може би оставайки в живота ни, магичната мощ, която ни свързва с тях ще се разсее и любовта ще почине. И тогава тази на пръв взор красива история към този момент няма да е толкоз вдъхновяваща и вместо опора, те ще се трансфорат в задължение, което ние ще би трябвало да понесем.
Как да пуснете безболезнено „ краткотрайните “ хора от живота си?
Необходима е религия, с цел да го извършите. Вярата е, че всичко е най-добре да се остави такова, каквото е, без развръзка. По метода, по който би трябвало да бъде.
Интересното е, че в случай че го пренастроите, всичко единствено ще се утежни. И сигурно няма да има благополучен край.
Може би това са нещо като ангели, пристигнали с обръщение и с цел да ни научат на избран урок, да ни излекуват, да ни създадат по-добри. А когато пристигна времето, те отлитат назад. Защото са нужни към момента в живота на някой различен. Трябва да приемем това и да не изпитваме болежка, тъй като точно това ни е предопределено свише.
Тези хора са пристигнали да ни научат единствено по какъв начин да се осъзнаем в миг, в който сме имали мощна потребност от това.
Затова не тъгувайте, че някаква част от живота ви е завършила и не вярвайте, че идващият човек, който ще пристигна в него, още веднъж ще е този, от който се нуждаете.
Защото е известно, че когато ориста реши да ни изпрати човек, който да остане с нас вечно, незабавно ще разберем това – безусловно безпогрешно ще го разпознаем от тълпата.
Така както постоянно можем отчетливо да осъзнаем голямата разлика сред този, който ни допира единствено ръката, и този, който превзема цялата ни душа.
