Защо любимото животно на Томас Джеферсън е гъската
Замисля ли сте се какъв брой постоянно имате потребност от химикалка напоследък? Колко постоянно въобще носите такава в себе си. В зората на XXI век умерено можем да заявим, че този признак не е от най-необходимите, а подозираме, че когато електронните подписи стартират да участват от ден на ден, можем умерено да заявим, че може би писалката ще изчезне дефинитивно или просто ще бъде аксесоар и съвършен подарък.
Факт е, че писалките, химикалите и всички останали принадлежности за писане, постепенно и несъмнено стартират да отстъпват пред компютрите, мобилните телефони и всички останали средства за връзка. Не постоянно е било по този начин, в случай че в миналото беше от изключително значение с какво ще пишем, каква марка ще бъде и даже какъв цвят ще е мастилото и още доста други. Знаем чудесно, че притежателят на Ферари – Енцо е обичал химикалки с лилаво мастило.
Ексцентричният му усет не трябва да изненадва никого, изключително откакто си спомним, че италианецът в никакъв случай не е напускал родния си град, не е летял със аероплан и на практика спазвал всички по-сериозни ритуали. Следователно писалките били последният му проблем. Но в случай че си мислите, че той е живял с някакви усложнения, дано обърнем внимание на Томас Джеферсън. Американският президент може да се похвали с изключително наличие, както в своята родна история, по този начин и в международната.
През живота си, президентът е написал повече от 20 000 писма, а тогава пособията за писане се създават само и единствено от пера. Необходими са доста години, преди да бъде открита опция на мастилницата и перото, само че по всичко проличава, че Джеферсън нямал този проблем. Като американски президент, той упорствал в Монтичело да се гледа специфична порода бели гъски, които да доставят задоволително запас за писмата му.
По-важно е да отбележим, че нито едно животно не се е трансформирало във вечерно меню, тяхната задача била да доставят нужния инструмент за писането на закони, наредби, писма и да се поддържа връзката сред останалите щати. Как се създава химикалка от перо? Първо би трябвало да се откри вярната порода. Обикновено домашните бели гъски са желани, тъй като перата им са изключително огромни и могат да се държат комфортно в ръка, върховете им са задоволително огромни, с цел да се напоят в мастило.
Гарвановите пера били дребни и се употребявали за калиграфия, до момента в който перата на петела правили работа, само че били надалеч по-евтината опция и оставяли своята диря по листа. Чистият бял лист и изтънчено изписаните букви е дело единствено на гъшите пера и на човек, който има необикновен опит в писането. Особен авторитет са орловите пера, както и тези от пуйка, само че откакто са необичайност, малко на брой имали опция да ги открият, а и по-екзотичния материал се взимал много по-трудно, изключително от орлите. Каква е идната стъпка след набирането на гъските?
Противно на упованията, гъската не може да бъде оскубана незабавно. 5-те най-големи пера от птицата се взимат един път в годината, най-често на пролет. Избират се пера от крилото, с цел да могат да следват естествената извивка на ръката и да разрешат по-удобен захват, както и комфорт при продължителна работа. Обикновено взетите пера се разпределят на такива от дясното крило и надлежно от лявото. Така се разпределят сред десничарите и левичарите.
Добрият търговец е длъжен да знае какво перо продава на клиента си, по отношение на неговите потребности. До тук добре, затова един донор може да даде 10 химикалки, от които 5 сигурно ще бъдат употребявани. Има единствено един проблем, колкото и качествени да са, те не устоят повече от седмица. Поради неналичието на продължителност, доста хора се научават да пишат и с лявата ръка, с цел да спестят средства. Има единствено една детайлност, постоянно ще се откри човек, който ще жигосах тази процедура за грях, затова левичарите трябвало да правят този обред малко по-тайно. Защо не са употребявани железни върхове?
Оказва се, че както перото не било изключително напълно, по този начин и мастилото имало своите дефекти. Неговият химически състав бил изключително разяждащ и най-вероятно щял да разяде металния връх, а един път щом това се случи, листът ще се нарани. Джеферсън забелязал, че златото се оправя чудесно с мастилото, само че както се досещате, тогава и в този момент, цената му била изключително висока. Първата химикалка с топче във върха съществува като патент от 1888 година и е разработка на Джон Джей Лоуд.
През 1938 година Лазсло Биро – маджарски редактор във вестник, стартира да работи с брат си – химик за основаването на химикал с топче на върха на писеца, което при въртене да изпуска отмерено количество мастило. Колкото повече се движи химикалката по листа, толкоз повече се върти и топчето. Двамата братя патентовали своето изобретени на 15 юни 1938 година Две години по-късно ще избягат от нацисткия режим и ще се реалокират в Аржентина, където ще повторят опита си. До лятото на 1943 година ще се появят и първите артикули за комерсиална приложимост. Както се досещаме, Томас Джеферсън не съумял да ги види и траял да скуби гъските, най-малко неговият личен състав се занимавал с това. Един необикновен въпрос е: какъв брой гъски тъкмо е гледал президента, откакто знаем какъв брой устоя едно перо. Отговорът не е прочут, само че имайки поради количеството, подозираме, че птиците не са били малко.
Заглавна фотография: By Piotr Kuczynski – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1342544
