Останалите... Но кои са по-изгубени?
Замислих се за апокалиптичните сюжети в актуалния ход на днешното човечество: измислените и хипотетичните.
Зад едните седят писатели и кинаджии, за другите спорят учени и медии. Лично за мен по никакъв начин не наподобява невероятно магнитна стихия да спре връзките (дори да не е задълго), или парче галактическа скала́ да ни удари по-жестоко от това, дето падна в Русия не толкоз от дълго време. Книги и филми създават концепцията с психична полуда или с касова непримиримост.
Коя ли един ден ще се окаже действителност: във Flash Forward целият свят губи схващане за 2:07 мин. и хората получават видения от личното си бъдеще; електричеството стопира най-накрая в Revolution; Jericho ни демонстрира вездесъщата частна корпорация, която заменя правителството; старите и поживелите задоволително измират в Between; в „ Изгубени ” (Lost) мистерията е омесена с доста научни хипотези; времето на „ Лудия Макс ” си е чист екшън; в астероидните закани постоянно международните сили си оказват помощ, само че най-после един Брус Уилис е най-подготвеният… Излишно е да не преставам с образците. Направени по книги, или не, по-редки са апокалиптичните сънища, в които с по-малко специфични резултати и зрелищност, се изследват елементарните извън-мистични прекарвания на хората. Хората, които са пострадали от катаклизъма и някак са оживели. Т.е. фантастика без фантастична визия.
Една такава тематика е за „ Останалите ”. Книга и сериал в 3 сезона я развиват и слагат доста въпроси: за религията и просто вярата, за чудесата и атеизма, за скритите у индивида положително и зло, за събитията, които отключват едно и не предотвратяват друго, за свободата и бягството от шаблоните на социума и въобще на човешкия тип – физика и душeвност, за търсенето и разкриването на злокобни или неподозирани вътрешни секрети, просто за любовта и просто за човечността. Или за отсъствието им.
Накратко кои са хронистите – наблюдаващи на следващата драма. Романът на Том Перота „ Останалите ” (The Leftovers) е разгласен за „ Бестселър на „ Ню Йорк Таймс ” за 2011 година, отличен е и от авторитетната ранглиста на „ Вашингтон Поуст ” като един от романите на годината; разгласен е за „ Една от десетте най-хубави книги ” за 2011-а съгласно „ Ю Ес Ей Тудей ”, също и от списанието на Опра Уинфри. На 29 юни 2014 година HBO излъчва първия епизод от първия сезон на основания от самия Перота – дружно с Деймиън Линделоф (какво друго, в случай че не Lost в биографията му, с премия Еми) сериал. Точката му бе поставена на 4 юни предходната година (дали?). Продукцията (общо 28 епизода) също бе отличена уместно: ТВ-наградата за избор на критиците (2014-2016 последователно), награди за музиката (2014-2015; комп.са Макс Ричтър, сез.1 и Ирис Де Мент, сез.2), на телевизионните критици, актрисата Ан Доуд бе номинирана за Еми (2017), няколко следващи Златни Дерби-та за трагичен епизод. Линделоф твърди, че е почитател на предходните произведения на Перота, разкрил е тази разказ откакто прочел ревюто на Стивън Кинг в „ Ню Йорк Таймс ”.
Запомнящите се функции в ТВ-адаптацията пресъздават Джъстин Теру (полицаят Кевин Гарви), Ейми Бренеман (първата му жена, Лори), Кари Куун (новата му другарка Нора Дърст), Кристофър Екълстън (братът на Нора, Мат Джеймисън, пастор; другаде един от обкръжението на бога Тор), Крис Зилка и Сара-Маргарет Куали (децата на Кевин и Лора), Ан Доуд (Пати Левин от сектата на „ Виновните ”, т.е. „ Грешните парчета ”), Лив Тайлър (Мег от сектата), Скот Глен (старият началник на полицията Гарви, татко на Кевин), Кевин Керъл (Джон, съседът на Гарви в градчето Миракъл), Джанъл Молони (Мери, изпадналата в будна кома брачна половинка на Мат).
И също в резюме – типът на „ апокалипсиса ”. На 14 октомври 2011-а 140 млн.души, ок.2% от земното население, за секунда, за едно трептене с клепач, за един удар на сърцето… просто изчезват. От бебешкото столче в колата, до момента в който майката върти стартера; от фамилната маса, до момента в който четирима обядват и трима към този момент просто не са там; във въздуха при юношески скок във водата като двама се цамбурват и двама се стопяват във въздуха…
Изпаряват се, или се придвижват в някакъв различен свят (но отговор дали е раят или паралелна галактика, няма да получим в явен тип дори в последния, 28-ми епизод, и не това е задачата на писателя и режисьора). Това е „ Внезапното тръгване ”. За разлика от вариантния сюжет на „ 4400 ” тия са повечко и не се появяват още веднъж. А в случай че се съмнявате, че във всичкото това няма място за комизъм, лъжете се; ето щипка подбив, научаваме, че измежду „ отпътувалите ” е целият екип на сериала „ Напълно непознати ” и има подозрения, че един от основните персонажи е инсценирал изгубването си и живее с нова идентичност в Австралия.
„ Грабнати на облаците ” (според Библията) или отнесени незнайно къде от извънземни (по тайните теории); избавление за възнеслите се или тестване за изоставените – в Мейпълтън, където Нора губи цялото си семейство, или в Джарден (наречен Миракъл, тъй като там никой не е „ отпътувал ”) – и ние оставаме с „ останалите ”, тъй като хрониката наблюдава техните ориси и животът им „ след ”.
Мистиката е задоволително, спецефекти – въпреки всичко – има, някои въпроси получават отговори, други единствено човъркат съзнанието на публиката (зрители или четящи; и – мое си мнение – сериалът е надхвърлил книгата в позитивна посока). Ще ми се да ви предизвиквам над резултата на усещанията. Заради чувствата и самовглеждането, подбудени от гледните точки на създателите. Извън фикшъна. И да не не помни: в случай че не сте гледали филмите (а към този момент ви е любопитно), примерно в двата известни уеб страницата за „ такива неща ”, епизодите и надписите не липсват, само че споделящите ги – изключително за Сезон 2 – са към този момент толкоз малко, че се чака на шанс по седмица, до момента в който „ наточиш ” всичко.
Гледам полицейският началник Кевин, наследил на поста остарелия Гарви, какъв брой желае да има семейство, какъв брой зле изживява бягството при пушещите мълчащи „ отговорни ” на брачната половинка си, какъв брой е влюбен в новата си другарка. И по какъв начин изперква – без да търси помощ от на никое място – на фона на обкръжението в социума: алиенирали се потърпевши от изгубването, месии и шамани, вбесени в неведението си, примирени, озлобени, потънали във вярата, освободили таената свирепост. Всякакви. И Кевин Гарви измежду обществената дисхармония, назначен в градчето да охранява и оказва помощ, по едно време придобил някакво необичайно величие – което яростно (и на инат на любовта към околните си) ще предизвика безчет пъти. Толкова безапелационно, че престанах да се колебая в желанието му да „ изчезне ” по типичен биологичен метод. Къде е логиката ли? Ами, не знам, в случай че съм на негово място, въобще бих ли издържал…, въпреки всичко, той има силите на фикшън-герой.
На другия полюс сякаш е Мат. Грижи се с привързаност на съдбовно влюбен за онемялата си и напряко „ изключила се ” брачна половинка и цялата останала сила (а тя никак не е малко) посвещава на самарянско служене на хората с библейска религия в изначалното положително. Даже, когато стартира своите следствия и печата в стенлистове откритите обстоятелства, че не всички изчезнали са били добродетелни, т.е. не са възнесени и наградени – Мат утешава останалите, че не са изоставени, че не са осъдени. Заради което – напълно по „ древен ” – го бият и ненавиждат.
Кои са прави? Кой е съответен при струпалите се условия? Дали изобщо живите модерни индивиди са способни да посрещнат сходно тестване, в случай че животът им го стовари?
За страдание, един различен отговор все по-убедително се оформя в размишленията ми, до момента в който виждам вкупом за два-три дни всички епизоди от кино лентата. Че, както си седим пред екрана, каквото и да пробва да ни внуши това въздействащо изкуство, киното, ние не ставаме по-добри. Нито по-подготвени за битката със злото. Извън шаблоните, съществено. Мисля си, че в случай че метеоритът един ден падне в близост, ние няма да сме измежду висшестоящите или просто богатите, които ще се скрият в бункерите. И, в случай че въобще оцелеем замалко, че в квартала ми няма никакъв Луд Макс, който да ни избавя. Нито Мат за утешител най-малко. Самият Перота (първоизточникът) е обективно нечовечен с нас (аудиторията) и съм му благодарен, че не ни залъгва. Време е до прибавя, че мотив за написването на романа е случилото се с Кулите-близнаци през 2001-а.
Между другото, в изявление (около 2-я сезон на сериала) с писателя, Indiewire пита Перота: „ Тази, “другата страна ” предполагаше ли да се одобри безусловно или? ” А Том дава отговор: „ Ние с вас можем да си кажем “Не имам вяра, че е допустимо някой да иде до другия свят и да се върне ”, само че през хилядолетната история на човечеството, доста хора са вярвали, че има хора към тях, които могат да споделят със света на мъртвите и да се връщат в този. И те са имали напълно същински чувства, свързани с тези си вярвания. ” (hbo.bg; 04-12-2015).
В едно по-старо ревю за книгата („ Книголина ” в „ Книжни криле ”) се съгласявам с мнението, че евентуално и аз съм очаквал повече отговори. Някакви константи, най-малко съгласно желанията на създателя. На друго място в българоезичната мрежа, Fantasyelf Luke пък написа: “… в случай че желаех да схвана за нещастието на хората, просто щях да си пусна новините по българската телевизия. ” И той е прав. Но, в случай че нямам тв приемник, това прави ли ме по-добър и по-подготвен за някоя действителна покруса?
В последния епизод на ТВ-сериала, в действителност, има версия за заключителен щрих: тези са някъде другаде (независимо къде и защо) и ние – останалите – нямаме място при тях. Няма осъдени. Каза ни го човек, дето отиде там, видя и се прибра тук (Нора). Просто ние продължаваме да сме такива, каквито сме. И не сме станали по-различни. Художествената небивалица, изкуството, както също шаблонно споделят, било за забавление, entertainment, нали разбирате. Защо да се впрягаме ненужно. Е, като пристигна Нибиру и умните глави или непознатите от „ Маджестик ” ни оповестят, че след няколко часа заминаваме…, тогава ще му мислим. До този миг Тръмп ще е раздал М-16 на даскалите (преподаващите филантропични предмети – единствено с лазерни мечове), Гинка ще е направила тока за Зап.аднала България безвъзмезден (заради което в Шенген ще одобряват единствено източните земи на тимаджиите), Меркел ще ръководи обединявания евро-азиатски Меджлис, китайският ще е главен планетарен език, а Б.Б. ще разправя от тв приемника, че чувството за корупция се е изпарило още със прекъсването на производството на „ Тройной ”.
А още по-лесно е, когато всеки самичък си измисли индулгенцията, която му е нужна. Нора Дърст (Сез.2, еп.6) споделя: На този свят се случват ужасни неща. И единствената ни разтуха е, че не сме ги предизвикали...
Зад едните седят писатели и кинаджии, за другите спорят учени и медии. Лично за мен по никакъв начин не наподобява невероятно магнитна стихия да спре връзките (дори да не е задълго), или парче галактическа скала́ да ни удари по-жестоко от това, дето падна в Русия не толкоз от дълго време. Книги и филми създават концепцията с психична полуда или с касова непримиримост.
Коя ли един ден ще се окаже действителност: във Flash Forward целият свят губи схващане за 2:07 мин. и хората получават видения от личното си бъдеще; електричеството стопира най-накрая в Revolution; Jericho ни демонстрира вездесъщата частна корпорация, която заменя правителството; старите и поживелите задоволително измират в Between; в „ Изгубени ” (Lost) мистерията е омесена с доста научни хипотези; времето на „ Лудия Макс ” си е чист екшън; в астероидните закани постоянно международните сили си оказват помощ, само че най-после един Брус Уилис е най-подготвеният… Излишно е да не преставам с образците. Направени по книги, или не, по-редки са апокалиптичните сънища, в които с по-малко специфични резултати и зрелищност, се изследват елементарните извън-мистични прекарвания на хората. Хората, които са пострадали от катаклизъма и някак са оживели. Т.е. фантастика без фантастична визия.
Една такава тематика е за „ Останалите ”. Книга и сериал в 3 сезона я развиват и слагат доста въпроси: за религията и просто вярата, за чудесата и атеизма, за скритите у индивида положително и зло, за събитията, които отключват едно и не предотвратяват друго, за свободата и бягството от шаблоните на социума и въобще на човешкия тип – физика и душeвност, за търсенето и разкриването на злокобни или неподозирани вътрешни секрети, просто за любовта и просто за човечността. Или за отсъствието им.
Накратко кои са хронистите – наблюдаващи на следващата драма. Романът на Том Перота „ Останалите ” (The Leftovers) е разгласен за „ Бестселър на „ Ню Йорк Таймс ” за 2011 година, отличен е и от авторитетната ранглиста на „ Вашингтон Поуст ” като един от романите на годината; разгласен е за „ Една от десетте най-хубави книги ” за 2011-а съгласно „ Ю Ес Ей Тудей ”, също и от списанието на Опра Уинфри. На 29 юни 2014 година HBO излъчва първия епизод от първия сезон на основания от самия Перота – дружно с Деймиън Линделоф (какво друго, в случай че не Lost в биографията му, с премия Еми) сериал. Точката му бе поставена на 4 юни предходната година (дали?). Продукцията (общо 28 епизода) също бе отличена уместно: ТВ-наградата за избор на критиците (2014-2016 последователно), награди за музиката (2014-2015; комп.са Макс Ричтър, сез.1 и Ирис Де Мент, сез.2), на телевизионните критици, актрисата Ан Доуд бе номинирана за Еми (2017), няколко следващи Златни Дерби-та за трагичен епизод. Линделоф твърди, че е почитател на предходните произведения на Перота, разкрил е тази разказ откакто прочел ревюто на Стивън Кинг в „ Ню Йорк Таймс ”. Запомнящите се функции в ТВ-адаптацията пресъздават Джъстин Теру (полицаят Кевин Гарви), Ейми Бренеман (първата му жена, Лори), Кари Куун (новата му другарка Нора Дърст), Кристофър Екълстън (братът на Нора, Мат Джеймисън, пастор; другаде един от обкръжението на бога Тор), Крис Зилка и Сара-Маргарет Куали (децата на Кевин и Лора), Ан Доуд (Пати Левин от сектата на „ Виновните ”, т.е. „ Грешните парчета ”), Лив Тайлър (Мег от сектата), Скот Глен (старият началник на полицията Гарви, татко на Кевин), Кевин Керъл (Джон, съседът на Гарви в градчето Миракъл), Джанъл Молони (Мери, изпадналата в будна кома брачна половинка на Мат).
И също в резюме – типът на „ апокалипсиса ”. На 14 октомври 2011-а 140 млн.души, ок.2% от земното население, за секунда, за едно трептене с клепач, за един удар на сърцето… просто изчезват. От бебешкото столче в колата, до момента в който майката върти стартера; от фамилната маса, до момента в който четирима обядват и трима към този момент просто не са там; във въздуха при юношески скок във водата като двама се цамбурват и двама се стопяват във въздуха…
Изпаряват се, или се придвижват в някакъв различен свят (но отговор дали е раят или паралелна галактика, няма да получим в явен тип дори в последния, 28-ми епизод, и не това е задачата на писателя и режисьора). Това е „ Внезапното тръгване ”. За разлика от вариантния сюжет на „ 4400 ” тия са повечко и не се появяват още веднъж. А в случай че се съмнявате, че във всичкото това няма място за комизъм, лъжете се; ето щипка подбив, научаваме, че измежду „ отпътувалите ” е целият екип на сериала „ Напълно непознати ” и има подозрения, че един от основните персонажи е инсценирал изгубването си и живее с нова идентичност в Австралия.
„ Грабнати на облаците ” (според Библията) или отнесени незнайно къде от извънземни (по тайните теории); избавление за възнеслите се или тестване за изоставените – в Мейпълтън, където Нора губи цялото си семейство, или в Джарден (наречен Миракъл, тъй като там никой не е „ отпътувал ”) – и ние оставаме с „ останалите ”, тъй като хрониката наблюдава техните ориси и животът им „ след ”.
Мистиката е задоволително, спецефекти – въпреки всичко – има, някои въпроси получават отговори, други единствено човъркат съзнанието на публиката (зрители или четящи; и – мое си мнение – сериалът е надхвърлил книгата в позитивна посока). Ще ми се да ви предизвиквам над резултата на усещанията. Заради чувствата и самовглеждането, подбудени от гледните точки на създателите. Извън фикшъна. И да не не помни: в случай че не сте гледали филмите (а към този момент ви е любопитно), примерно в двата известни уеб страницата за „ такива неща ”, епизодите и надписите не липсват, само че споделящите ги – изключително за Сезон 2 – са към този момент толкоз малко, че се чака на шанс по седмица, до момента в който „ наточиш ” всичко.
Гледам полицейският началник Кевин, наследил на поста остарелия Гарви, какъв брой желае да има семейство, какъв брой зле изживява бягството при пушещите мълчащи „ отговорни ” на брачната половинка си, какъв брой е влюбен в новата си другарка. И по какъв начин изперква – без да търси помощ от на никое място – на фона на обкръжението в социума: алиенирали се потърпевши от изгубването, месии и шамани, вбесени в неведението си, примирени, озлобени, потънали във вярата, освободили таената свирепост. Всякакви. И Кевин Гарви измежду обществената дисхармония, назначен в градчето да охранява и оказва помощ, по едно време придобил някакво необичайно величие – което яростно (и на инат на любовта към околните си) ще предизвика безчет пъти. Толкова безапелационно, че престанах да се колебая в желанието му да „ изчезне ” по типичен биологичен метод. Къде е логиката ли? Ами, не знам, в случай че съм на негово място, въобще бих ли издържал…, въпреки всичко, той има силите на фикшън-герой.
На другия полюс сякаш е Мат. Грижи се с привързаност на съдбовно влюбен за онемялата си и напряко „ изключила се ” брачна половинка и цялата останала сила (а тя никак не е малко) посвещава на самарянско служене на хората с библейска религия в изначалното положително. Даже, когато стартира своите следствия и печата в стенлистове откритите обстоятелства, че не всички изчезнали са били добродетелни, т.е. не са възнесени и наградени – Мат утешава останалите, че не са изоставени, че не са осъдени. Заради което – напълно по „ древен ” – го бият и ненавиждат.
Кои са прави? Кой е съответен при струпалите се условия? Дали изобщо живите модерни индивиди са способни да посрещнат сходно тестване, в случай че животът им го стовари?
За страдание, един различен отговор все по-убедително се оформя в размишленията ми, до момента в който виждам вкупом за два-три дни всички епизоди от кино лентата. Че, както си седим пред екрана, каквото и да пробва да ни внуши това въздействащо изкуство, киното, ние не ставаме по-добри. Нито по-подготвени за битката със злото. Извън шаблоните, съществено. Мисля си, че в случай че метеоритът един ден падне в близост, ние няма да сме измежду висшестоящите или просто богатите, които ще се скрият в бункерите. И, в случай че въобще оцелеем замалко, че в квартала ми няма никакъв Луд Макс, който да ни избавя. Нито Мат за утешител най-малко. Самият Перота (първоизточникът) е обективно нечовечен с нас (аудиторията) и съм му благодарен, че не ни залъгва. Време е до прибавя, че мотив за написването на романа е случилото се с Кулите-близнаци през 2001-а.
Между другото, в изявление (около 2-я сезон на сериала) с писателя, Indiewire пита Перота: „ Тази, “другата страна ” предполагаше ли да се одобри безусловно или? ” А Том дава отговор: „ Ние с вас можем да си кажем “Не имам вяра, че е допустимо някой да иде до другия свят и да се върне ”, само че през хилядолетната история на човечеството, доста хора са вярвали, че има хора към тях, които могат да споделят със света на мъртвите и да се връщат в този. И те са имали напълно същински чувства, свързани с тези си вярвания. ” (hbo.bg; 04-12-2015).
В едно по-старо ревю за книгата („ Книголина ” в „ Книжни криле ”) се съгласявам с мнението, че евентуално и аз съм очаквал повече отговори. Някакви константи, най-малко съгласно желанията на създателя. На друго място в българоезичната мрежа, Fantasyelf Luke пък написа: “… в случай че желаех да схвана за нещастието на хората, просто щях да си пусна новините по българската телевизия. ” И той е прав. Но, в случай че нямам тв приемник, това прави ли ме по-добър и по-подготвен за някоя действителна покруса?
В последния епизод на ТВ-сериала, в действителност, има версия за заключителен щрих: тези са някъде другаде (независимо къде и защо) и ние – останалите – нямаме място при тях. Няма осъдени. Каза ни го човек, дето отиде там, видя и се прибра тук (Нора). Просто ние продължаваме да сме такива, каквито сме. И не сме станали по-различни. Художествената небивалица, изкуството, както също шаблонно споделят, било за забавление, entertainment, нали разбирате. Защо да се впрягаме ненужно. Е, като пристигна Нибиру и умните глави или непознатите от „ Маджестик ” ни оповестят, че след няколко часа заминаваме…, тогава ще му мислим. До този миг Тръмп ще е раздал М-16 на даскалите (преподаващите филантропични предмети – единствено с лазерни мечове), Гинка ще е направила тока за Зап.аднала България безвъзмезден (заради което в Шенген ще одобряват единствено източните земи на тимаджиите), Меркел ще ръководи обединявания евро-азиатски Меджлис, китайският ще е главен планетарен език, а Б.Б. ще разправя от тв приемника, че чувството за корупция се е изпарило още със прекъсването на производството на „ Тройной ”.
А още по-лесно е, когато всеки самичък си измисли индулгенцията, която му е нужна. Нора Дърст (Сез.2, еп.6) споделя: На този свят се случват ужасни неща. И единствената ни разтуха е, че не сме ги предизвикали...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ