Адв. Петър Славов: Крайно време е за съдебен контрол върху всички актове на прокуратурата
Замислете се, при сигнал за осъществени закононарушения от основния прокурор, кой ще е този прокурор, който ще тръгне да образува наказателно гонене и да проверява на практика началника си? Това наподобява като „ задачата невъзможна “ още изначално. Друг е въпросът обаче, в случай че съд се е произнесъл и е споделил, че прокурорът е задължен да проверява и законът го задължава да извърши това си обвързване. Ще забележим дали тогава към този момент няма да се намерят смели прокурори, които да дръзнат да създадат сходно нещо във връзка с висшестоящите в прокуратурата.
Това сподели юрист Петър Славо пред " ФАКТИ " в изявление във връзка промяната в правораздаването като публичен приоритет.
![Зарков: Прокуратурата съставлява брутална власт, когато е конструирана по този метод]( "Зарков: Прокуратурата съставлява брутална власт, когато е конструирана по този метод")
Зарков: Прокуратурата съставлява брутална власт, когато е конструирана по този метод
Това чуване слага за пръв път в това Народно заседание, а сигурно и не за финален, един въпрос, който визира други Народни...
Реформата обаче не се показва в една единствена огромна смяна на законодателството или пък в гласоподаване на съответен законопроект, а в голям брой ремонти и промени на настоящите закони. Една такава значима корекция в Наказателно-процесуалния кодекс внася за гласоподаване адв. Петър Славов още през 2016 година, когато е народен представител в 43-тото Народно заседание. Става дума за въвеждане на правосъден надзор над отводите на прокуратурата да проверява по сигнал за закононарушение.
Разговорът стартира от аргументите, заради които изменението не беше гласуванo в 43-тото Народно заседание. „ Тогава партиите, които главно назоваваме партии на статуквото, отхвърлиха да поддържат това предложение с най-различни претекстове. Може би най-смисленият от всички беше, че това щяло доста да натовари съдилищата. Това обаче не ми наподобява като сериозен мотив, тъй като в края на краищата съдилищата са, с цел да се подсигурява спазването на закона и с цел да могат незаконосъобразните правни актове да бъдат следени. Ако в даден съд, където би имало повече сходни производства, като Софийски градски или Софийски областен съд, се получава по-голямо натоварване, има способи да се намерения разпределението на сходни каузи да бъде направено по този начин, че те да се насочат и към сътрудници от други съдилища и да не се натоварват единствено магистратите от съответния съд. Тоест има решение на този проблем и по тази причина не мога да приема като състоятелен мотив това, че това би натоварило доста съдилищата. Още повече какво значи това – значи, че надали не от прокуратурата изобилстват хиляди противозаконни отводи, които хората ще стартират да апелират, като ще желаят да бъдат отменяни.
Силно се надявам първо, прокуратурата, знаейки, че има сходна норма в закона, да работи доста по-добросъвестно и деликатно, когато преглежда подаден сигнал за осъществено закононарушение и взема решение дали да образува или де не образува наказателно произвеждане. Тогава ще се знае, че в случай че не образува, това най-вероятно ще бъде отнесено до съда, който е изцяло допустимо да анулира отхвърли на прокурора, а това не приказва добре за компетентността на въпросния прокурор и за биографията му като магистрат “.
„ В последните години от Българска социалистическа партия се обявиха „ за “ сходна норма. Изглежда ми изцяло допустимо в този момент сходна корекция да мине през пленарна зала. Много е значимо някой да го предложи, защото не го виждам в законопроекта за Закона за правосъдната власт, който са внесли сътрудници от „ Демократична България “ (б.р. на изборите на 4 април и 11 юли 2011 година адв. Славов беше претендент за депутат от обединението) “, сподели още той.
На въпроса дали все още има декларирана подготвеност за внасяне на поправката от народни представители, адв. Славов отговори: „ Да, с мен се свързаха разнообразни сътрудници, които сега са депутати от „ Демократична България “, и показаха предпочитание да го внесат. Тъй като те към този момент имат импортиран законопроект за промени на Закона за правосъдната власт, може би сред четенията това изменение може да бъде препоръчано. Точно по този начин преди време го предложих и аз – сред четенията на Закона за правосъдната власт, през преходна наредба във връзка с Наказателно-процесуалния кодекс, където е и измененият член 213, който урежда тази материя “.
![Прокуратурата наказана да заплати над 100 000 лева на варненски арбитър]( "Прокуратурата наказана да заплати над 100 000 лева на варненски арбитър")
Прокуратурата наказана да заплати над 100 000 лева на варненски арбитър
Окръжният арбитър от Варна Светлозар Георгиев осъди прокуратурата да му заплати компенсации от над 100 000 лв.. Това реши Софийският апела...
Разговорът мина към същината на предлаганата смяна и опциите, които дава тя. „ Най-просто казано сега Наказателно-процесуалният кодекс и изобщо законът споделят, че прокуратурата на практика има цялостна независимост в решението дали да образува следствие по сигнал за осъществено закононарушение или не. Ако реши да откаже да образува наказателно произвеждане, този отвод на съответния прокурор може да се апелира пред по-горестоящия прокурор. Тоест контролът на хартия го има, само че е в границите на прокуратурата. Мисля, че на всички ни е ясно, че при строгата концентрация, която има в нея, е съвсем безсмислено да се апелира пред идващ и следващ прокурор, откакто един път даден прокурор е отказал.
Смисъл би имало, в случай че това обжалване се отнесе до съда, който да упражни надзор по правомерност - да реши дали фактически подадените данни за осъществено закононарушение не обосновават нуждата да се образува наказателно произвеждане и надлежно да анулират този отвод, като дадат наложително напътствие за формиране на наказателно гонене. Това е смисълът на предлагането. На процедура това са промени в Наказателно-процесуален кодекс в границите на два параграфа, не е нещо комплицирано или обемно. Може много бързо да бъде признато, в случай че има политическа воля и предпочитание “, изясни адв. Петър Славов.
Той даде и съответен образец за приложение на поправката, в случай че тя бъде призната: „ Пример може да е заканата на вътрешния министър да подаде сигнал до прокуратурата за осъществено закононарушение от основния прокурор по отчета, който вътрешният министър чете и в Народното събрание. Този отчет беше и съображение на министъра на правораздаването да изиска във Висш съдебен съвет процедурата по импийчмънт на основния прокурор. Спомняме си какво се случи с тази процедура предходната седмица и по какъв начин на практика беше „ опраскана “. Ето един прегледен образец: вътрешният министър, подавайки сигнал до прокуратурата, при отвод на фона на всички данни, които чухме – изключително във връзка с непозволено изнесените СРС-та, може да отнесе отхвърли до съда и нещата да придобият напълно друга посока на развиване “.
Споменавайки изнасянето на СРС-та, адв. Петър Славов разяснява тематиката. „ Има сериозен спор сред част от членовете на Висш съдебен съвет и голямата част от правната колегия дали в действителност вярно те са приели, че с позволение на наблюдаващия прокурор може да се изнасят материали, събрани със специфични разследващи средства. Нещо, което множеството адвокати споделят, че е безусловно неприемливо, че освен законът го забраняваме, само че е планувана наказателна отговорност по Наказателно-процесуален кодекс за направилите сходно нещо “, сподели той.
На въпроса дали сходна корекция съгласно него би било призната, с оглед актуалната политическа конюнктура, адв. Славов отговори: „ Чуха се много поръчки от разнообразни политически сили, че поддържат сходно нещо. Отказът да образуват наказателно следствие по сигнал е единственият акт на прокуратурата, който не предстои на правосъден надзор. Ако да вземем за пример прекратят наказателно дело, това предстои на обжалване. Същото важи за куп други хипотези. Тази съответна обаче – отводът да образуват наказателно гонене, не предстои на правосъден надзор и това е по този начин от години. Ето още един мотив в тази посока. Доколкото имам усещания, всички от партиите на смяната, както те се назовават, поддържат сходна самодейност, в това число от Българска социалистическа партия, които даже са внасяли сходно нещо в 44-тия Парламент. Важно е предлагането да бъде направено и да бъде гласувано “.
![Петър Славов: Висш съдебен съвет ще затвори тематиката за Гешев оптимално бързо]( "Петър Славов: Висш съдебен съвет ще затвори тематиката за Гешев оптимално бързо")
Петър Славов: Висш съдебен съвет ще затвори тематиката за Гешев оптимално бързо
„ Очаквам оптимално бързо да се направи опит в този Висш правосъден съвет тематиката за бъде затворена, в границите на едно съвещание да с...
„ Направи ми усещане, че законопроектът, който е импортиран от сътрудници от „ Демократична България “, третира член 213 от Наказателно-процесуален кодекс, само че необяснимо за какво, възпроизвежда съществуващата законова норма. Тоест още веднъж се приказва за обжалване пред горестоящия прокурор, а не пред съда. Напълно е допустимо да е била позволена някаква чисто техническа неточност при правенето на законопроекта. Ето една опция това бързо да бъде поправено като сред четенията се внесе това предложение, което се надявам да бъде направено “, приключи адв. Петър Славов.
Още от ПОЛИТИКА:
Това сподели юрист Петър Славо пред " ФАКТИ " в изявление във връзка промяната в правораздаването като публичен приоритет.
Това чуване слага за пръв път в това Народно заседание, а сигурно и не за финален, един въпрос, който визира други Народни...
Реформата обаче не се показва в една единствена огромна смяна на законодателството или пък в гласоподаване на съответен законопроект, а в голям брой ремонти и промени на настоящите закони. Една такава значима корекция в Наказателно-процесуалния кодекс внася за гласоподаване адв. Петър Славов още през 2016 година, когато е народен представител в 43-тото Народно заседание. Става дума за въвеждане на правосъден надзор над отводите на прокуратурата да проверява по сигнал за закононарушение.
Разговорът стартира от аргументите, заради които изменението не беше гласуванo в 43-тото Народно заседание. „ Тогава партиите, които главно назоваваме партии на статуквото, отхвърлиха да поддържат това предложение с най-различни претекстове. Може би най-смисленият от всички беше, че това щяло доста да натовари съдилищата. Това обаче не ми наподобява като сериозен мотив, тъй като в края на краищата съдилищата са, с цел да се подсигурява спазването на закона и с цел да могат незаконосъобразните правни актове да бъдат следени. Ако в даден съд, където би имало повече сходни производства, като Софийски градски или Софийски областен съд, се получава по-голямо натоварване, има способи да се намерения разпределението на сходни каузи да бъде направено по този начин, че те да се насочат и към сътрудници от други съдилища и да не се натоварват единствено магистратите от съответния съд. Тоест има решение на този проблем и по тази причина не мога да приема като състоятелен мотив това, че това би натоварило доста съдилищата. Още повече какво значи това – значи, че надали не от прокуратурата изобилстват хиляди противозаконни отводи, които хората ще стартират да апелират, като ще желаят да бъдат отменяни.
Силно се надявам първо, прокуратурата, знаейки, че има сходна норма в закона, да работи доста по-добросъвестно и деликатно, когато преглежда подаден сигнал за осъществено закононарушение и взема решение дали да образува или де не образува наказателно произвеждане. Тогава ще се знае, че в случай че не образува, това най-вероятно ще бъде отнесено до съда, който е изцяло допустимо да анулира отхвърли на прокурора, а това не приказва добре за компетентността на въпросния прокурор и за биографията му като магистрат “.
„ В последните години от Българска социалистическа партия се обявиха „ за “ сходна норма. Изглежда ми изцяло допустимо в този момент сходна корекция да мине през пленарна зала. Много е значимо някой да го предложи, защото не го виждам в законопроекта за Закона за правосъдната власт, който са внесли сътрудници от „ Демократична България “ (б.р. на изборите на 4 април и 11 юли 2011 година адв. Славов беше претендент за депутат от обединението) “, сподели още той.
На въпроса дали все още има декларирана подготвеност за внасяне на поправката от народни представители, адв. Славов отговори: „ Да, с мен се свързаха разнообразни сътрудници, които сега са депутати от „ Демократична България “, и показаха предпочитание да го внесат. Тъй като те към този момент имат импортиран законопроект за промени на Закона за правосъдната власт, може би сред четенията това изменение може да бъде препоръчано. Точно по този начин преди време го предложих и аз – сред четенията на Закона за правосъдната власт, през преходна наредба във връзка с Наказателно-процесуалния кодекс, където е и измененият член 213, който урежда тази материя “.
Окръжният арбитър от Варна Светлозар Георгиев осъди прокуратурата да му заплати компенсации от над 100 000 лв.. Това реши Софийският апела...
Разговорът мина към същината на предлаганата смяна и опциите, които дава тя. „ Най-просто казано сега Наказателно-процесуалният кодекс и изобщо законът споделят, че прокуратурата на практика има цялостна независимост в решението дали да образува следствие по сигнал за осъществено закононарушение или не. Ако реши да откаже да образува наказателно произвеждане, този отвод на съответния прокурор може да се апелира пред по-горестоящия прокурор. Тоест контролът на хартия го има, само че е в границите на прокуратурата. Мисля, че на всички ни е ясно, че при строгата концентрация, която има в нея, е съвсем безсмислено да се апелира пред идващ и следващ прокурор, откакто един път даден прокурор е отказал.
Смисъл би имало, в случай че това обжалване се отнесе до съда, който да упражни надзор по правомерност - да реши дали фактически подадените данни за осъществено закононарушение не обосновават нуждата да се образува наказателно произвеждане и надлежно да анулират този отвод, като дадат наложително напътствие за формиране на наказателно гонене. Това е смисълът на предлагането. На процедура това са промени в Наказателно-процесуален кодекс в границите на два параграфа, не е нещо комплицирано или обемно. Може много бързо да бъде признато, в случай че има политическа воля и предпочитание “, изясни адв. Петър Славов.
Той даде и съответен образец за приложение на поправката, в случай че тя бъде призната: „ Пример може да е заканата на вътрешния министър да подаде сигнал до прокуратурата за осъществено закононарушение от основния прокурор по отчета, който вътрешният министър чете и в Народното събрание. Този отчет беше и съображение на министъра на правораздаването да изиска във Висш съдебен съвет процедурата по импийчмънт на основния прокурор. Спомняме си какво се случи с тази процедура предходната седмица и по какъв начин на практика беше „ опраскана “. Ето един прегледен образец: вътрешният министър, подавайки сигнал до прокуратурата, при отвод на фона на всички данни, които чухме – изключително във връзка с непозволено изнесените СРС-та, може да отнесе отхвърли до съда и нещата да придобият напълно друга посока на развиване “.
Споменавайки изнасянето на СРС-та, адв. Петър Славов разяснява тематиката. „ Има сериозен спор сред част от членовете на Висш съдебен съвет и голямата част от правната колегия дали в действителност вярно те са приели, че с позволение на наблюдаващия прокурор може да се изнасят материали, събрани със специфични разследващи средства. Нещо, което множеството адвокати споделят, че е безусловно неприемливо, че освен законът го забраняваме, само че е планувана наказателна отговорност по Наказателно-процесуален кодекс за направилите сходно нещо “, сподели той.
На въпроса дали сходна корекция съгласно него би било призната, с оглед актуалната политическа конюнктура, адв. Славов отговори: „ Чуха се много поръчки от разнообразни политически сили, че поддържат сходно нещо. Отказът да образуват наказателно следствие по сигнал е единственият акт на прокуратурата, който не предстои на правосъден надзор. Ако да вземем за пример прекратят наказателно дело, това предстои на обжалване. Същото важи за куп други хипотези. Тази съответна обаче – отводът да образуват наказателно гонене, не предстои на правосъден надзор и това е по този начин от години. Ето още един мотив в тази посока. Доколкото имам усещания, всички от партиите на смяната, както те се назовават, поддържат сходна самодейност, в това число от Българска социалистическа партия, които даже са внасяли сходно нещо в 44-тия Парламент. Важно е предлагането да бъде направено и да бъде гласувано “.
„ Очаквам оптимално бързо да се направи опит в този Висш правосъден съвет тематиката за бъде затворена, в границите на едно съвещание да с...
„ Направи ми усещане, че законопроектът, който е импортиран от сътрудници от „ Демократична България “, третира член 213 от Наказателно-процесуален кодекс, само че необяснимо за какво, възпроизвежда съществуващата законова норма. Тоест още веднъж се приказва за обжалване пред горестоящия прокурор, а не пред съда. Напълно е допустимо да е била позволена някаква чисто техническа неточност при правенето на законопроекта. Ето една опция това бързо да бъде поправено като сред четенията се внесе това предложение, което се надявам да бъде направено “, приключи адв. Петър Славов.
Още от ПОЛИТИКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ