Защо всички в Италия са срещу Мелони
Битката е всички против един
В предизборната акция за европейските избори в Италия няколко проевропейски настроени партийни лидери се изправят в оспорвана борба с премиера Джорджа Мелони в петте италиански изборни окръга. Повечето от тези претенденти са остарели познайници за италианците, а предизборното опълчване сред тях и премиера трансформира предизборната акция в борба от вида „ Всички против Мелони “.
Лидерката на левоцентристката Демократическа партия Ели Шлайн оглави нейните изборни листи в Централен и Островен регион, само че предизвести, че в случай че бъде определена, ще се откаже от мандата и ще продължи работата си като италиански народен представител. Подобно на Мелони и тя беше вписана в листите както с цялостното си име Етел Елена Шлайн, по този начин и единствено с умалителното си име Ели.
Шлайн е родена в Лугано, в Швейцария, на 4 май 1985 година в фамилията на американския политолог от еврейски генезис Мелвин Шлайн и на италианската университетска преподавателка по право Мария Паола Вивиани. Предците на татко й са от село покрай Лвов, само че са го напуснали още по времето, когато територията е била част от Австро-Унгарската империя, и са отпътували за Съединени американски щати. Дядото по майчина линия на Шлайн е бил антифашист. Ели Шлайн има брат и сестра. Брат й Бенджамин е математик, а сестра й Сузана е посланик.
Ели Шлайн е правист, експерт по конституционно право. Първият си политически опит получава на 22 години като доброволец в щаба на Барак Обама в Чикаго по време на първата му кандидидат-президентска акция, напомня в. “Кориере каузи сера ”. После Шлайн става част от Директива за птиците и през 2014 година е определена за евродепутат. Но през този интервал в редиците на демократите е осъществен вътрешнопартиен прелом и тогавашният партиен водач и министър председател Енрико Лета е заменен от Матео Ренци. Заради противоречие с тази смяна, както и с партийния курс, подет от Ренци Шлайн напуща Директива за птиците и се включва в други политически планове в лявото и екологичното политическо пространство. През 2019 година не се кандидатира за преизбиране за евродепутат. Година по-късно взе участие в изборите за регионална администрация на Емилия-Романя. Тогава отпред на региона е определен Стефано Боначини, само че Шлайн също се показва доста добре и става заместител на Боначини. Когато отпред на демократите още веднъж се връща Енрико Лета през 2021 година, Шлайн последователно се приобщава още веднъж към концепциите на Директива за птиците. На парламентарните избори през септември 2022 година тя беше определена за народен представител като самостоятелна, само че малко по-късно публично възобнови участието си в Директива за птиците и разгласи кандидатурата си за партиен секретар на вътрешнопартийните избори, извоювани от нея.
Ако би трябвало се заключи, Шлайн пази гражданските права, включително и правата на дамите, на мигрантите, на ЛГБТ общността, брани екологични дела, води борбата за понижаване на бедността, за равнопоставеност и за равни благоприятни условия за всички, отстоява обществената правдивост, афишира се против медийната цензура и натиска над публицистите, подлага на критика остро плануваната от премиера Мелони промяна на конституцията, която би нараснала пълномощията на министър-председателя. Шлайн завоюва благосклонностите на редица италиански интелектуалци и създатели. Самата тя не крие благосклонностите си към американските демократи Барак Обама, Камала Харис и Александра Оказио-Кортес. В изявлението си след успеха си на изборите за водач на Директива за птиците предходната година Шлайн загатна имената на още няколко непознати политици, които са я вдъхновявали през годините, измежду които някогашният гръцки финансов министър на радикалната левица Янис Варуфакис, някогашната премиерка на Нова Зеландия Джасинда Ардърн, представителката на немските еколози и евродепутатка Ска Келер. Шлайн не крие и благосклонностите си към екологичните дела, бранени от шведската екоактивистка Грета Тунберг и към миграционните дела, отстоявани от немския капитан на транспортен съд, подпомагащ бедстващи мигранти в Средиземно море Карола Ракете, която влезе в спор с водача на италианската последна десница “Лига ” Матео Салвини по времето, когато той беше министър на вътрешните работи на Италия и стегна антиимиграционните закони. Шлайн се възхищава и от починалата италианска писателка и интелектуалка Микела Мурджа, която не спираше да подлага на критика десницата, както и от американската феминистка Лиса Левънстийн, професор по история в Университета на Северна Каролина.
През първата си година отпред на Директива за птиците Шлайн наложи партията като съществена опозиционна мощ на ръководещите „ Италиански братя “ на Мелони. Но това към момента не значи, че тя е съумяла да убеди сънародниците си, че Директива за птиците е същинска опция на десните в Италия. Тези опити се усложняват от това, че в историята на Директива за птиците, учредена през 2007 година, тя не е управлявала независимо, а постоянно е била в състава на комплицирани държавни обединения. Често пъти в тях са влизали и нейни политически съперници. Такова беше да вземем за пример държавното управление на Енрико Лета. А в интервала 2019-2022 година Директива за птиците първо беше част от коалиция дружно с антисистемното " Движение 5 звезди " и " Италия Вива " на Матео Ренци във второто държавно управление на Джузепе Конте, след което стана част от необятната коалиция на Марио Драги. С това наличие след ръководещите Директива за птиците си навлече много рецензии от страна на десницата, че е несправедливо на власт, защото Директива за птиците беше огромният губещ на парламентарните избори в Италия през 2018 година, извоювани тогава от “антисистемните петзвездни ” и десните. Дори и тези, които не се отъждествяваха с десницата, разкритикуваха Директива за птиците, че единствено и единствено да е във властта избира да бъде въвличана в противоестествени за нея обединения. Една от задачите на Шлайн в този момент е да се сформира необятна коалиция в лявото и в центъра, която да се опълчи на десницата на Мелони. Но към този момент сходно необятно формирование не се реализира. През зимата Директива за птиците и „ Движение 5 звезди “ завоюваха в обща коалиция изборите за регионален шеф на Сардиния. И анализатори с интерес гледаха дали този нов модел на съдействие ще се повтори и на изборите за регионални шефове в Базиликата и Абруцо, само че това по този начин и не се случи.
В една към момента консервативна Италия за някои Шлайн наподобява прекомерно съвременна. Тя се дефинира като бисексуална и сега има връзка с жена. Мотото на Шлайн е: “Аз съм жена, обичам друга жена и не съм майка, само че това не ме прави по-малко жена ”. Но дали по-консервативните италианци ще предпочетат това мото пред мотото на Мелони „ Аз съм Джорджа, аз съм майка, аз съм християнка, аз съм италианка “,, трансформирало се даже в известно рап парче?
Шлайн си навлече рецензии и по различен мотив. Тя има три поданства – италианско, американско и швейцарско. Зачестиха апелите тя да резервира единствено италианското поданство, защото да си жител на непознати страни, една от които не е член на Европейски Съюз, а другата пък е измежду преобладаващите страни в света, не се възприема като подходящо за партиен водач в една страна, която желае да бъде самостоятелна във взимането на значими геополитически решения, само че която се гордее и с ролята си на страна учредител на Европейски Съюз.
Една седмица преди евровота допитванията на разнообразни социологически организации вещаят от 20 до 22 % за демократите. В европейски проект Директива за птиците е част от " Европейските демократи и социалисти " и от Партията на европейските социалисти и нейни естествени съдружници за левоцентристките сили в страните членки на Европейски Съюз, като да вземем за пример партиите на Олаф Шолц и Педро Санчес.
Десноцентристката партия „ Форца Италия “, която е съдружен сътрудник в държавното управление на Мелони, само че на евровота се явява с обособена листа, издигна за собствен водещ претендент италианския вицепремиер и външен министър Антонио Таяни в Североизточен, Северозападен, Централен и Южен регион. Той е роден на 4 август 1953 година в Рим. Завършва право в университета " Сапиенца " в столицата. Посещавал е боен курс за специализация в региона на противовъздушната защита и в даден миг е бил диспечер в радарна база. Работи в началото като публицист в изданията " Сетиманале " и " Джорнале ". Работил е в новините на телевизия РАИ Уно. Бил е специфичен делегат в Ливан, Съюз на съветските социалистически републики, Сомалия. В политиката влиза като член на Младежкия монархически фронт. През 1994 година е един от съоснователите на " Форца Италия " на Силвио Берлускони. Става партиен координатор за региона Лацио. Същата година става народен представител в италианския парламент. После става и говорител в първото държавно управление на Берлускони. През същата година се явява и като партиен претендент на изборите за Европейски парламент и стартира и политическа кариера на европейско равнище. По време на тази еврокариера той е евродепутат, еврокомисар в комисията на Жозе Мануел Барозу, бил е заместник-председател и ръководител на Екологичен потенциал и заместник-председател на Европейската национална партия. Владее британски, френски и испански.
През всичките тези години Таяни дълго време беше в сянката на партийния водач Силвио Берлускони и нееднократно на него се падаше сложната задача да замита гафовете на милиардера, славещ се с близостта си в предишното с съветския президент Владимир Путин и набедил през 2022 година украинския президент Володимир Зеленски, че също е съдействал за войната в Украйна. След гибелта на Берлускони преди година Таяни пое управлението на партията и неговата задача беше да успее да я резервира като самостоятелна политическа мощ макар прогнозите, че тя ще се разпадне или ще бъде погълната от партията на Мелони. Като външен министър в държавното управление на Мелони Таяни демонстрира същия уравновесен прагматизъм в дипломацията. В евроидеологически проект той отхвърля коалиция с „ Идентичност и народна власт “, само че не и с либералите от „ Обнови Европа “.
В навечерието на вота, „ Форца Италия “, която взе участие в евроизборите, откогато е основана, и която едно време беше движеща мощ в четири държавни управления, в този момент съгласно другите допитвания ще получи единствено сред 8 и 9 при декларирана от Таяни цел от 10 %. През последното десетилетие рейтингът на партията спадна главно поради свадите, свързвани с Берлускони, и в този момент под управлението на Таяни тя към момента не може да си върне рейтинга от годините на славното й минало. Според анализатори това частично се дължи и на обстоятелството, че Таяни няма харизмата на Мелони и остава в нейната сянка. Той към този момент разгласи, че в случай че бъде определен за евродепутат също като Мелони и Шлайн ще се откаже от мандата си, с цел да продължи работа като вицепремиер и външен министър.
Центристите се показват на евровота разграничени и надлежно с две водещи лица, откакто преди две години те съумяха да се обединят за италианските парламентарни избори.
Бившият италиански министър председател и някогашен член на Директива за птиците Матео Ренци, основал през 2019 година центристката партия „ Италия Вива “, в този момент се явява в обща листа с още няколко политически обединения, наречена „ Съединени европейски щати “. Четиридесет и девет годишният Ренци, с юридическо обучение, е също претендент за евровота, само че се записва на последно място в листите на „ Съединени европейски щати “ в Северозападен, Централен, Южен и Островен регион. По този метод той се разграничи от водачите на листи Мелони, Шлайн и Таяни, които откакто са привлекли повече гласоподаватели, ще се откажат от евродепутатския си мандат.
Като центрист Ренци се пробва да е градивна съпротива на държавното управление на Мелони, като в същото време е в съпротива и на демократите на Шлайн, към които преди принадлежеше. Според някои италианци Ренци беше възприеман като най-популярен и новаторски политик през годините му като кмет на Флоренция (2009-2014 г.). Рейтингът му стартира да понижава след вътрешнопартийния прелом, който той извърши по-късно против държавното управление на демократа Лета. Няколко години по-късно начело на „ Италия Вива “ Ренци способства и за свалянето на второто държавно управление на Джузепе Конте, от което беше част. След това одобри да е част от необятната коалиция на Марио Драги, която също се разпадна, макар че в този случай не Ренци беше повода. Когато на власт пристигна десницата на Мелони, Ренци предвижда, че това държавно управление ще просъществува единствено няколко месеца, само че прогнозата му не се сбъдна. Сега той е сенатор. А от една година е и основен редактор на изданието „ Риформиста “, в което подлага на критика и десницата и левицата, и се показва като различния „ трети “ за италианците. В европейски проект Ренци е на страната на либералите от „ Обнови Европа “.
Допитванията вещаят за " Съединени европейски щати " сред 4 и 4,5 %.
Другото лице на центристите е някогашният министър в държавните управления на Ренци и на Паоло Джентилони – Карло Календа. Той е водач на групировката „ Действие “ и оглави листата й в Североизточен, Централен, Южен и Островен регион. По обучение Календа е правист, заемал е и предприемачески позиции, преди да се захване с политиката и да оглави разнообразни министерства. Сега е сенатор. В даден миг в предишното е бил и представител на Директива за птиците. Неговата партия също е в съпротива на десницата на Мелони и на левицата на Шлайн. Любопитното е, че в партията „ Действие “ Календа е в действителност партиен секретар, само че партиен президент е Мара Карфаня – едно време водеща фигура от „ Форца Италия “ и една от любимките на Берлускони в четвъртото му държавно управление, в което тя беше колежка на Мелони. Заместник-партиен секретар на Календа е друга някогашна видна представителка от „ Форца Италия “ – Мария Стела Джелмини, която също беше колежка на Мелони в четвъртия кабинет на Берлускони. Календа съумя да ги „ примами “ на своя страна за изборите в Италия преди две години, нещо, което Берлускони тогава мъчно преглътна.
Партията на Календа, сходна на партията на Ренци, в европейски проект е от „ Обнови Европа “. Допитванията й отреждат сред 3,5 и 4,2 %.
Ако обаче би трябвало да се търси кой е най-проевропейският всред водачите, влезнали в предизборната борба против Мелони, то това е родената през 1948 година Ема Бонино, лидерката на партия " Плюс Европа ", която е част от листата „ Съединени европейски щати “. Бонино е приключила университета „ Бокони “ в Милано със компетентност модерни езици и литература. Била е министър на интернационалната търговия и европейските въпроси във второто държавно управление на Романо Проди, министър на външните работи в държавното управление на Енрико Лета, еврокомисар за отбрана на потребителите и опазването на здравето в еврокомисията на Жак Сантер, неведнъж е била италиански народен представител. Сега е италиански сенатор.
Партията на Бонино, учредена преди седем години, пази концепциите на мощния европеизъм и на либерализма, а самата Бонино е считана за една от основните женски фигури в италианската политика. Сега Бонино е водещ претендент в листата на „ Съединени европейски щати “ в Северозападен регион и на второ място в листата на същата групировка в Централен регион. Бонино завоюва благосклонностите на сънародниците си, когато през 2015 година разгласи, че страда от белодробен рак, само че предходната година разгласи, че се е излекувала.
Източник: БТА
В предизборната акция за европейските избори в Италия няколко проевропейски настроени партийни лидери се изправят в оспорвана борба с премиера Джорджа Мелони в петте италиански изборни окръга. Повечето от тези претенденти са остарели познайници за италианците, а предизборното опълчване сред тях и премиера трансформира предизборната акция в борба от вида „ Всички против Мелони “.
Лидерката на левоцентристката Демократическа партия Ели Шлайн оглави нейните изборни листи в Централен и Островен регион, само че предизвести, че в случай че бъде определена, ще се откаже от мандата и ще продължи работата си като италиански народен представител. Подобно на Мелони и тя беше вписана в листите както с цялостното си име Етел Елена Шлайн, по този начин и единствено с умалителното си име Ели.
Шлайн е родена в Лугано, в Швейцария, на 4 май 1985 година в фамилията на американския политолог от еврейски генезис Мелвин Шлайн и на италианската университетска преподавателка по право Мария Паола Вивиани. Предците на татко й са от село покрай Лвов, само че са го напуснали още по времето, когато територията е била част от Австро-Унгарската империя, и са отпътували за Съединени американски щати. Дядото по майчина линия на Шлайн е бил антифашист. Ели Шлайн има брат и сестра. Брат й Бенджамин е математик, а сестра й Сузана е посланик.
Ели Шлайн е правист, експерт по конституционно право. Първият си политически опит получава на 22 години като доброволец в щаба на Барак Обама в Чикаго по време на първата му кандидидат-президентска акция, напомня в. “Кориере каузи сера ”. После Шлайн става част от Директива за птиците и през 2014 година е определена за евродепутат. Но през този интервал в редиците на демократите е осъществен вътрешнопартиен прелом и тогавашният партиен водач и министър председател Енрико Лета е заменен от Матео Ренци. Заради противоречие с тази смяна, както и с партийния курс, подет от Ренци Шлайн напуща Директива за птиците и се включва в други политически планове в лявото и екологичното политическо пространство. През 2019 година не се кандидатира за преизбиране за евродепутат. Година по-късно взе участие в изборите за регионална администрация на Емилия-Романя. Тогава отпред на региона е определен Стефано Боначини, само че Шлайн също се показва доста добре и става заместител на Боначини. Когато отпред на демократите още веднъж се връща Енрико Лета през 2021 година, Шлайн последователно се приобщава още веднъж към концепциите на Директива за птиците. На парламентарните избори през септември 2022 година тя беше определена за народен представител като самостоятелна, само че малко по-късно публично възобнови участието си в Директива за птиците и разгласи кандидатурата си за партиен секретар на вътрешнопартийните избори, извоювани от нея.
Ако би трябвало се заключи, Шлайн пази гражданските права, включително и правата на дамите, на мигрантите, на ЛГБТ общността, брани екологични дела, води борбата за понижаване на бедността, за равнопоставеност и за равни благоприятни условия за всички, отстоява обществената правдивост, афишира се против медийната цензура и натиска над публицистите, подлага на критика остро плануваната от премиера Мелони промяна на конституцията, която би нараснала пълномощията на министър-председателя. Шлайн завоюва благосклонностите на редица италиански интелектуалци и създатели. Самата тя не крие благосклонностите си към американските демократи Барак Обама, Камала Харис и Александра Оказио-Кортес. В изявлението си след успеха си на изборите за водач на Директива за птиците предходната година Шлайн загатна имената на още няколко непознати политици, които са я вдъхновявали през годините, измежду които някогашният гръцки финансов министър на радикалната левица Янис Варуфакис, някогашната премиерка на Нова Зеландия Джасинда Ардърн, представителката на немските еколози и евродепутатка Ска Келер. Шлайн не крие и благосклонностите си към екологичните дела, бранени от шведската екоактивистка Грета Тунберг и към миграционните дела, отстоявани от немския капитан на транспортен съд, подпомагащ бедстващи мигранти в Средиземно море Карола Ракете, която влезе в спор с водача на италианската последна десница “Лига ” Матео Салвини по времето, когато той беше министър на вътрешните работи на Италия и стегна антиимиграционните закони. Шлайн се възхищава и от починалата италианска писателка и интелектуалка Микела Мурджа, която не спираше да подлага на критика десницата, както и от американската феминистка Лиса Левънстийн, професор по история в Университета на Северна Каролина.
През първата си година отпред на Директива за птиците Шлайн наложи партията като съществена опозиционна мощ на ръководещите „ Италиански братя “ на Мелони. Но това към момента не значи, че тя е съумяла да убеди сънародниците си, че Директива за птиците е същинска опция на десните в Италия. Тези опити се усложняват от това, че в историята на Директива за птиците, учредена през 2007 година, тя не е управлявала независимо, а постоянно е била в състава на комплицирани държавни обединения. Често пъти в тях са влизали и нейни политически съперници. Такова беше да вземем за пример държавното управление на Енрико Лета. А в интервала 2019-2022 година Директива за птиците първо беше част от коалиция дружно с антисистемното " Движение 5 звезди " и " Италия Вива " на Матео Ренци във второто държавно управление на Джузепе Конте, след което стана част от необятната коалиция на Марио Драги. С това наличие след ръководещите Директива за птиците си навлече много рецензии от страна на десницата, че е несправедливо на власт, защото Директива за птиците беше огромният губещ на парламентарните избори в Италия през 2018 година, извоювани тогава от “антисистемните петзвездни ” и десните. Дори и тези, които не се отъждествяваха с десницата, разкритикуваха Директива за птиците, че единствено и единствено да е във властта избира да бъде въвличана в противоестествени за нея обединения. Една от задачите на Шлайн в този момент е да се сформира необятна коалиция в лявото и в центъра, която да се опълчи на десницата на Мелони. Но към този момент сходно необятно формирование не се реализира. През зимата Директива за птиците и „ Движение 5 звезди “ завоюваха в обща коалиция изборите за регионален шеф на Сардиния. И анализатори с интерес гледаха дали този нов модел на съдействие ще се повтори и на изборите за регионални шефове в Базиликата и Абруцо, само че това по този начин и не се случи.
В една към момента консервативна Италия за някои Шлайн наподобява прекомерно съвременна. Тя се дефинира като бисексуална и сега има връзка с жена. Мотото на Шлайн е: “Аз съм жена, обичам друга жена и не съм майка, само че това не ме прави по-малко жена ”. Но дали по-консервативните италианци ще предпочетат това мото пред мотото на Мелони „ Аз съм Джорджа, аз съм майка, аз съм християнка, аз съм италианка “,, трансформирало се даже в известно рап парче?
Шлайн си навлече рецензии и по различен мотив. Тя има три поданства – италианско, американско и швейцарско. Зачестиха апелите тя да резервира единствено италианското поданство, защото да си жител на непознати страни, една от които не е член на Европейски Съюз, а другата пък е измежду преобладаващите страни в света, не се възприема като подходящо за партиен водач в една страна, която желае да бъде самостоятелна във взимането на значими геополитически решения, само че която се гордее и с ролята си на страна учредител на Европейски Съюз.
Една седмица преди евровота допитванията на разнообразни социологически организации вещаят от 20 до 22 % за демократите. В европейски проект Директива за птиците е част от " Европейските демократи и социалисти " и от Партията на европейските социалисти и нейни естествени съдружници за левоцентристките сили в страните членки на Европейски Съюз, като да вземем за пример партиите на Олаф Шолц и Педро Санчес.
Десноцентристката партия „ Форца Италия “, която е съдружен сътрудник в държавното управление на Мелони, само че на евровота се явява с обособена листа, издигна за собствен водещ претендент италианския вицепремиер и външен министър Антонио Таяни в Североизточен, Северозападен, Централен и Южен регион. Той е роден на 4 август 1953 година в Рим. Завършва право в университета " Сапиенца " в столицата. Посещавал е боен курс за специализация в региона на противовъздушната защита и в даден миг е бил диспечер в радарна база. Работи в началото като публицист в изданията " Сетиманале " и " Джорнале ". Работил е в новините на телевизия РАИ Уно. Бил е специфичен делегат в Ливан, Съюз на съветските социалистически републики, Сомалия. В политиката влиза като член на Младежкия монархически фронт. През 1994 година е един от съоснователите на " Форца Италия " на Силвио Берлускони. Става партиен координатор за региона Лацио. Същата година става народен представител в италианския парламент. После става и говорител в първото държавно управление на Берлускони. През същата година се явява и като партиен претендент на изборите за Европейски парламент и стартира и политическа кариера на европейско равнище. По време на тази еврокариера той е евродепутат, еврокомисар в комисията на Жозе Мануел Барозу, бил е заместник-председател и ръководител на Екологичен потенциал и заместник-председател на Европейската национална партия. Владее британски, френски и испански.
През всичките тези години Таяни дълго време беше в сянката на партийния водач Силвио Берлускони и нееднократно на него се падаше сложната задача да замита гафовете на милиардера, славещ се с близостта си в предишното с съветския президент Владимир Путин и набедил през 2022 година украинския президент Володимир Зеленски, че също е съдействал за войната в Украйна. След гибелта на Берлускони преди година Таяни пое управлението на партията и неговата задача беше да успее да я резервира като самостоятелна политическа мощ макар прогнозите, че тя ще се разпадне или ще бъде погълната от партията на Мелони. Като външен министър в държавното управление на Мелони Таяни демонстрира същия уравновесен прагматизъм в дипломацията. В евроидеологически проект той отхвърля коалиция с „ Идентичност и народна власт “, само че не и с либералите от „ Обнови Европа “.
В навечерието на вота, „ Форца Италия “, която взе участие в евроизборите, откогато е основана, и която едно време беше движеща мощ в четири държавни управления, в този момент съгласно другите допитвания ще получи единствено сред 8 и 9 при декларирана от Таяни цел от 10 %. През последното десетилетие рейтингът на партията спадна главно поради свадите, свързвани с Берлускони, и в този момент под управлението на Таяни тя към момента не може да си върне рейтинга от годините на славното й минало. Според анализатори това частично се дължи и на обстоятелството, че Таяни няма харизмата на Мелони и остава в нейната сянка. Той към този момент разгласи, че в случай че бъде определен за евродепутат също като Мелони и Шлайн ще се откаже от мандата си, с цел да продължи работа като вицепремиер и външен министър.
Центристите се показват на евровота разграничени и надлежно с две водещи лица, откакто преди две години те съумяха да се обединят за италианските парламентарни избори.
Бившият италиански министър председател и някогашен член на Директива за птиците Матео Ренци, основал през 2019 година центристката партия „ Италия Вива “, в този момент се явява в обща листа с още няколко политически обединения, наречена „ Съединени европейски щати “. Четиридесет и девет годишният Ренци, с юридическо обучение, е също претендент за евровота, само че се записва на последно място в листите на „ Съединени европейски щати “ в Северозападен, Централен, Южен и Островен регион. По този метод той се разграничи от водачите на листи Мелони, Шлайн и Таяни, които откакто са привлекли повече гласоподаватели, ще се откажат от евродепутатския си мандат.
Като центрист Ренци се пробва да е градивна съпротива на държавното управление на Мелони, като в същото време е в съпротива и на демократите на Шлайн, към които преди принадлежеше. Според някои италианци Ренци беше възприеман като най-популярен и новаторски политик през годините му като кмет на Флоренция (2009-2014 г.). Рейтингът му стартира да понижава след вътрешнопартийния прелом, който той извърши по-късно против държавното управление на демократа Лета. Няколко години по-късно начело на „ Италия Вива “ Ренци способства и за свалянето на второто държавно управление на Джузепе Конте, от което беше част. След това одобри да е част от необятната коалиция на Марио Драги, която също се разпадна, макар че в този случай не Ренци беше повода. Когато на власт пристигна десницата на Мелони, Ренци предвижда, че това държавно управление ще просъществува единствено няколко месеца, само че прогнозата му не се сбъдна. Сега той е сенатор. А от една година е и основен редактор на изданието „ Риформиста “, в което подлага на критика и десницата и левицата, и се показва като различния „ трети “ за италианците. В европейски проект Ренци е на страната на либералите от „ Обнови Европа “.
Допитванията вещаят за " Съединени европейски щати " сред 4 и 4,5 %.
Другото лице на центристите е някогашният министър в държавните управления на Ренци и на Паоло Джентилони – Карло Календа. Той е водач на групировката „ Действие “ и оглави листата й в Североизточен, Централен, Южен и Островен регион. По обучение Календа е правист, заемал е и предприемачески позиции, преди да се захване с политиката и да оглави разнообразни министерства. Сега е сенатор. В даден миг в предишното е бил и представител на Директива за птиците. Неговата партия също е в съпротива на десницата на Мелони и на левицата на Шлайн. Любопитното е, че в партията „ Действие “ Календа е в действителност партиен секретар, само че партиен президент е Мара Карфаня – едно време водеща фигура от „ Форца Италия “ и една от любимките на Берлускони в четвъртото му държавно управление, в което тя беше колежка на Мелони. Заместник-партиен секретар на Календа е друга някогашна видна представителка от „ Форца Италия “ – Мария Стела Джелмини, която също беше колежка на Мелони в четвъртия кабинет на Берлускони. Календа съумя да ги „ примами “ на своя страна за изборите в Италия преди две години, нещо, което Берлускони тогава мъчно преглътна.
Партията на Календа, сходна на партията на Ренци, в европейски проект е от „ Обнови Европа “. Допитванията й отреждат сред 3,5 и 4,2 %.
Ако обаче би трябвало да се търси кой е най-проевропейският всред водачите, влезнали в предизборната борба против Мелони, то това е родената през 1948 година Ема Бонино, лидерката на партия " Плюс Европа ", която е част от листата „ Съединени европейски щати “. Бонино е приключила университета „ Бокони “ в Милано със компетентност модерни езици и литература. Била е министър на интернационалната търговия и европейските въпроси във второто държавно управление на Романо Проди, министър на външните работи в държавното управление на Енрико Лета, еврокомисар за отбрана на потребителите и опазването на здравето в еврокомисията на Жак Сантер, неведнъж е била италиански народен представител. Сега е италиански сенатор.
Партията на Бонино, учредена преди седем години, пази концепциите на мощния европеизъм и на либерализма, а самата Бонино е считана за една от основните женски фигури в италианската политика. Сега Бонино е водещ претендент в листата на „ Съединени европейски щати “ в Северозападен регион и на второ място в листата на същата групировка в Централен регион. Бонино завоюва благосклонностите на сънародниците си, когато през 2015 година разгласи, че страда от белодробен рак, само че предходната година разгласи, че се е излекувала.
Източник: БТА
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ