Ще нападне ли Русия САЩ заради куфара с лед? Какво е общото меж...
Заместник-прессекретарят на Държавния департамент на Съединени американски щати Ведант Пател сподели по време на брифинг, че „ Той (руският президент Владимир Путин) в никакъв случай няма да получи Аляска “. Така той отговори на въпрос на публицист, който сподели, че Путин сякаш е подписал декрет, в който назовава продажбата на Аляска на Съединени американски щати „ противозаконна “.
Оказа се, че декрет на Путин за връщане на парцели зад граница от времето на Руската империя и Съюз на съветските социалистически републики има, само че в него няма и дума за Аляска. Колкото до концепцията на Москва да си върне парцели от далечното минало, тя визира и България, където Русия и Съветския съюз са купували, придобивали и са получили като подарък парцели, здания и прочие Само че Москва не помни, че с указ Владимир Улянов Ленин зачертава всички контракти, подписани от царската власт до 1917 година
След 1990 година Москва анулира и всички контракти, подписани по времето на съществуването на Съюз на съветските социалистически републики.
Така че желанията на Путин да се облагодетелства с някакви придобивки от годините обратно, ще си останат мираж.
Това не пречи обаче на изтерясалите пропагандатори на Кремъл да бълват нови и нови небивалици в общественото пространство.
Например във връзка Аляска известната путинистка и началник на канала „ Русия през днешния ден “ Маргарита Симонян и брачният партньор й Тигран Кеосян считат, че би трябвало да се организира референдум в който популацията на Аляска да съобщи дали полуостровът да се върне към Русия. Те даже са уверени в „ цялостната победа “ на сходно допитване, в смисъл, че хората ще припознаят Русия като своя нова/стара родина… Тя била, видите ли „ окупирана територия от американците “.
Много нелепости се пишат и приказват по този мотив в Русия. Кремъл не ги оборва, тъй като счита, че е потребно вниманието на руснаците да се измества към сходни тематики, вместо да мислят за стотиците хиляди съветски жертви във войната против Украйна. А там нещата в действителност са неприятни, като се има поради, че единствено преди два дни в Москва оповестиха за " голяма победа " завладяването на селцето Табаевка, Харковска област с 34 поданици с цената на 980 починали съветски военни…
Но да се върнем към „ нашата Аляска “, както се показват подпийналия Медведев и гръмогласната Симонян.
Продажбата на Аляска се трансформира в една от най-неизгодните покупко-продажби в съветската история.
И една от най-печелившите в историята на Съединени американски щати. Америка получи Аляска на безценица и завоюва по-късно многократно повече.В Русия от време на време и настоятелно се насочат претенции Съединени американски щати да върнат Аляска.
Тези апетити се ускоряват откакто Русия анексира Крим - пристигнало е времето да съберем всички територии, които страната в миналото е изгубила. Руската империя загуби Аляска при император Александър II. Той влезе в историята като модернизатор, при който крепостното право беше отстранено в страната.
Но също е прочут и с неприятни решения, оказали въздействие освен на съветската история.На 9 април 1867 година американският Сенат ратифицира договорката по закупуването на Аляска, наричана от някои медии по това време „ куфар с лед “. Документът е предшестван от няколко години договаряния, вследствие на които Съединени американски щати получават към 1,5 кв/км земя. Идеята е на генерал-губернатора на Източен Сибир Николай Муравьов-Амурски.
Още през 1853 година той назовава продажбата на полуострова неизбежна. Муравьов-Амурски се базира на развиването на железниците - политикът уточни, че те ще разрешат на Съединените щати да завладеят целия континент. „ Не можем да не отчитаме, че рано или късно ще би трябвало да им отстъпим владенията си в Северна Америка “, означи генерал-губернаторът. Александър II взема решението да продаде Аляска на скрито заседание със своите министри.
Политиците заключили, че империята към този момент не може да пази колониите си - нито от военни, нито даже от цивилни кораби, които нелегално ловят риба край крайбрежията на полуострова. Интересното е, че американците въобще не са имали апетити към Аляска тогава. Американската преса безмилостно подлага на критика държавния секретар Уилям Хенри Стюард, който подкрепял концепцията да бъде платен Аляска.
И по този начин в последна сметка Русия получава 7,2 милиона $.
През 21-ви век откривателите вземат решение да преизчислят 7,2 милиона $, платени за Аляска, в настоящи пари. Това значи, че в случай че договорката е била подписана през 2016 година Русия е щяла да получи 16,216 милиарда $. Сумата е по силите на Илон Мъск, Бил Гейтс или на съветските олигарси Владимир Потанин или Генадий Тимченко...
Какво е получила въпреки всичко Америка? Внушителната територия е била съвсем необитаема: на нея са живеели към 60 000 души, от които 2500 руснаци, останалите били индианци и ескимоси. Като част от Русия, Аляска печели пари основно от търговията с кожи. В края на 19 век обаче на полуострова е открито злато. Регионът е обзет от златна тресчица: златотърсачите почнали всеобщо да се местят в Аляска, с цел да намерят благородния метал и да забогатеят. Името на река Клондайк, където златото е намерено за първи път, се е трансформирало в нарицателно. А през 20 век в Аляска са открити и залежи на петрол и газ. Упоритите старания на Съединени американски щати да облагородят района се увенчават с триумф. И те афишират, че покупката на полуострова от Русия е една от най-изгодните покупко-продажби в историята на Съединени американски щати.
Междувременно в Съюз на съветските социалистически републики се зараждат настроения, които минават в претенции за връщане на Аляска. В навечерието на стогодишнината от императорския декрет се появяват клюки, че съглашението не е за продажба, а за отдаване чартърен на територии за 99 години, заради което през 1967 година Съединените щати са били задължени да се откажат от полуострова. Този мотив обаче е тотално разрушен от текста на царската спогодба (той към момента е разполагаем в Пълния алманах на законите на Руската империя). Няма нито едно споменаване на нещо като концесия или наем. Вторият мотив, употребен от последователите на връщането на Аляска, е слухът, че 7,2 милиона $ в никакъв случай не са стигнали до Русия. Според тази версия корабът със злато, който е получен от лондонска банка, сякаш е потопен в Балтийско море. Властите в Съюз на съветските социалистически републики се пробвали да проверяват тази версия и дружно с Финландия Москва провежда експедиция за търсене на потъналия транспортен съд. Намират някакъв потопен съд, само че в него нямало и грам злато. Основното опровергаване на слуха за загубата на злато е документ, открит в съветските държавни архиви. В него се показва, че империята е похарчила американските пари за „ закупуване на материали “ за железопътните линии Курск-Киев, Рязан-Козлов и Москва-Рязан. Този факт поставя точка на налудните клюки.
Руски историци от дълго време намират връзка сред договорката за продажбата на Аляска и Руско-турската освободителна война. И двете решения на император Александър II са оповестени за извънредно неверни.
Още преди време съветските издания „ русский вестник “, „ Московские ведомости “, „ Русский мир “ и „ Современные вести “ са определили решението на императора за започване на война с Турция през 1877 година за безусловно неправилно. Давали образеца с продажбата на Аляска и доказвали, че Русия ще претърпи големи загуби от „ новата война на Бълканите “. Влиятелният публицист Михаил Катков написа, че Санстефанския кротичък контракт след края на военните дейности, е единствено един жест към съветския император, само че дадените жертви не компенсират големите загуби за Русия от Берлинския конгрес. Русия загуби първо Аляска, по-късно загуби и въздействието си на Балканите, пишат въпросните издания. Припомня се също, че България към този момент е била на „ прага на независимостта от Високата врата “, тъй че съветските жертви са били изцяло непотребни. Споменава се също, че Сърбия към този момент е била оповестила война на Турция след Априлското въстание на българите и другите въстания на Балканите и намесата на Русия е била изцяло ненужна.
Фрог нюз
Оказа се, че декрет на Путин за връщане на парцели зад граница от времето на Руската империя и Съюз на съветските социалистически републики има, само че в него няма и дума за Аляска. Колкото до концепцията на Москва да си върне парцели от далечното минало, тя визира и България, където Русия и Съветския съюз са купували, придобивали и са получили като подарък парцели, здания и прочие Само че Москва не помни, че с указ Владимир Улянов Ленин зачертава всички контракти, подписани от царската власт до 1917 година
След 1990 година Москва анулира и всички контракти, подписани по времето на съществуването на Съюз на съветските социалистически републики.
Така че желанията на Путин да се облагодетелства с някакви придобивки от годините обратно, ще си останат мираж.
Това не пречи обаче на изтерясалите пропагандатори на Кремъл да бълват нови и нови небивалици в общественото пространство.
Например във връзка Аляска известната путинистка и началник на канала „ Русия през днешния ден “ Маргарита Симонян и брачният партньор й Тигран Кеосян считат, че би трябвало да се организира референдум в който популацията на Аляска да съобщи дали полуостровът да се върне към Русия. Те даже са уверени в „ цялостната победа “ на сходно допитване, в смисъл, че хората ще припознаят Русия като своя нова/стара родина… Тя била, видите ли „ окупирана територия от американците “.
Много нелепости се пишат и приказват по този мотив в Русия. Кремъл не ги оборва, тъй като счита, че е потребно вниманието на руснаците да се измества към сходни тематики, вместо да мислят за стотиците хиляди съветски жертви във войната против Украйна. А там нещата в действителност са неприятни, като се има поради, че единствено преди два дни в Москва оповестиха за " голяма победа " завладяването на селцето Табаевка, Харковска област с 34 поданици с цената на 980 починали съветски военни…
Но да се върнем към „ нашата Аляска “, както се показват подпийналия Медведев и гръмогласната Симонян.
Продажбата на Аляска се трансформира в една от най-неизгодните покупко-продажби в съветската история.
И една от най-печелившите в историята на Съединени американски щати. Америка получи Аляска на безценица и завоюва по-късно многократно повече.В Русия от време на време и настоятелно се насочат претенции Съединени американски щати да върнат Аляска.
Тези апетити се ускоряват откакто Русия анексира Крим - пристигнало е времето да съберем всички територии, които страната в миналото е изгубила. Руската империя загуби Аляска при император Александър II. Той влезе в историята като модернизатор, при който крепостното право беше отстранено в страната.
Но също е прочут и с неприятни решения, оказали въздействие освен на съветската история.На 9 април 1867 година американският Сенат ратифицира договорката по закупуването на Аляска, наричана от някои медии по това време „ куфар с лед “. Документът е предшестван от няколко години договаряния, вследствие на които Съединени американски щати получават към 1,5 кв/км земя. Идеята е на генерал-губернатора на Източен Сибир Николай Муравьов-Амурски.
Още през 1853 година той назовава продажбата на полуострова неизбежна. Муравьов-Амурски се базира на развиването на железниците - политикът уточни, че те ще разрешат на Съединените щати да завладеят целия континент. „ Не можем да не отчитаме, че рано или късно ще би трябвало да им отстъпим владенията си в Северна Америка “, означи генерал-губернаторът. Александър II взема решението да продаде Аляска на скрито заседание със своите министри.
Политиците заключили, че империята към този момент не може да пази колониите си - нито от военни, нито даже от цивилни кораби, които нелегално ловят риба край крайбрежията на полуострова. Интересното е, че американците въобще не са имали апетити към Аляска тогава. Американската преса безмилостно подлага на критика държавния секретар Уилям Хенри Стюард, който подкрепял концепцията да бъде платен Аляска.
И по този начин в последна сметка Русия получава 7,2 милиона $.
През 21-ви век откривателите вземат решение да преизчислят 7,2 милиона $, платени за Аляска, в настоящи пари. Това значи, че в случай че договорката е била подписана през 2016 година Русия е щяла да получи 16,216 милиарда $. Сумата е по силите на Илон Мъск, Бил Гейтс или на съветските олигарси Владимир Потанин или Генадий Тимченко...
Какво е получила въпреки всичко Америка? Внушителната територия е била съвсем необитаема: на нея са живеели към 60 000 души, от които 2500 руснаци, останалите били индианци и ескимоси. Като част от Русия, Аляска печели пари основно от търговията с кожи. В края на 19 век обаче на полуострова е открито злато. Регионът е обзет от златна тресчица: златотърсачите почнали всеобщо да се местят в Аляска, с цел да намерят благородния метал и да забогатеят. Името на река Клондайк, където златото е намерено за първи път, се е трансформирало в нарицателно. А през 20 век в Аляска са открити и залежи на петрол и газ. Упоритите старания на Съединени американски щати да облагородят района се увенчават с триумф. И те афишират, че покупката на полуострова от Русия е една от най-изгодните покупко-продажби в историята на Съединени американски щати.
Междувременно в Съюз на съветските социалистически републики се зараждат настроения, които минават в претенции за връщане на Аляска. В навечерието на стогодишнината от императорския декрет се появяват клюки, че съглашението не е за продажба, а за отдаване чартърен на територии за 99 години, заради което през 1967 година Съединените щати са били задължени да се откажат от полуострова. Този мотив обаче е тотално разрушен от текста на царската спогодба (той към момента е разполагаем в Пълния алманах на законите на Руската империя). Няма нито едно споменаване на нещо като концесия или наем. Вторият мотив, употребен от последователите на връщането на Аляска, е слухът, че 7,2 милиона $ в никакъв случай не са стигнали до Русия. Според тази версия корабът със злато, който е получен от лондонска банка, сякаш е потопен в Балтийско море. Властите в Съюз на съветските социалистически републики се пробвали да проверяват тази версия и дружно с Финландия Москва провежда експедиция за търсене на потъналия транспортен съд. Намират някакъв потопен съд, само че в него нямало и грам злато. Основното опровергаване на слуха за загубата на злато е документ, открит в съветските държавни архиви. В него се показва, че империята е похарчила американските пари за „ закупуване на материали “ за железопътните линии Курск-Киев, Рязан-Козлов и Москва-Рязан. Този факт поставя точка на налудните клюки.
Руски историци от дълго време намират връзка сред договорката за продажбата на Аляска и Руско-турската освободителна война. И двете решения на император Александър II са оповестени за извънредно неверни.
Още преди време съветските издания „ русский вестник “, „ Московские ведомости “, „ Русский мир “ и „ Современные вести “ са определили решението на императора за започване на война с Турция през 1877 година за безусловно неправилно. Давали образеца с продажбата на Аляска и доказвали, че Русия ще претърпи големи загуби от „ новата война на Бълканите “. Влиятелният публицист Михаил Катков написа, че Санстефанския кротичък контракт след края на военните дейности, е единствено един жест към съветския император, само че дадените жертви не компенсират големите загуби за Русия от Берлинския конгрес. Русия загуби първо Аляска, по-късно загуби и въздействието си на Балканите, пишат въпросните издания. Припомня се също, че България към този момент е била на „ прага на независимостта от Високата врата “, тъй че съветските жертви са били изцяло непотребни. Споменава се също, че Сърбия към този момент е била оповестила война на Турция след Априлското въстание на българите и другите въстания на Балканите и намесата на Русия е била изцяло ненужна.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ