Плюсовете и минусите на банките от блока на еврото
Заместник ръководителят на Европейската централна банка Луис де Гиндос откри 22-та "Финансова седмица на еврото " с тирада, отдадена на опциите и провокациите пред финансовия бранш на общността. Събитието, което бе намерено на 18 ноември във Франкфурт и ще продължи до 22 ноември, е годишна конференция, отдадена на бранша на финансите, застраховането и недвижимата благосъстоятелност в Европа. То обгръща необятен кръг от тематики като икономическата и финансова непоклатимост на Стария континент, регулирането и интеграцията на финансовите пазари, ръководството на риска, устойчивите бизнесмодели за финансовите институции, банковите преводи, разплащанията, осведомителните технологии във финансовите институции, валутната търговия, вложенията, фондовете, банкирането на дребно и ръководството на бизнес процесите.
В обръщението си към аудиторията на форума господин де Гиндос подчертава върху здравословното положение на финансовите институции от еврозоната, на провокациите, пред които са изправени, предлага и някои разсъждения за бъдещата политика.
Представяме цялостния текст на речта на де Гиндос:
"Банките от еврозоната регистрират натрапчиво ниска доходност през последните години. Съвкупната рентабилност от акциите на бранша се намали под 6% в интервала от юни 2018-а до юни 2019-а. Слабият резултат е всеобщ, а генерираната възвръщаемост от редовно значимите банки от съвсем 75%, е под базовите 8%, които притеглят вложителите да държат книжата им.
Хилавата доходност се дължи както на циклични, по този начин и на структурни фактори
Сегашната макрофинансова конюнктура в еврозоната крие съществени провокации пред банките от общността. Наблюдаваното в последно време "омекване " на вероятността за макроикономически напредък и свързаната с него среда на ниски лихвени проценти за дълъг интервал от време евентуално ще продължат да потискат облагите на кредитните институции. Много пазарни анализатори са обезпокоени от негативното въздействие на великодушната парична политика върху чистите банкови облаги, които фактически са под мощен напън. Вторачването единствено в този аспект обаче е подвеждащо. Защото подценява първичния резултат от паричната политика в поддръжка на икономическата интензивност. Без нея банковото кредитиране щеше да е много по-скромно, а разноските за кредитни хранителни запаси - значително по-високи. Тези фактори, дружно с покачването на оценките на активите, значително компенсират негативното влияние на ниските лихви върху чистите лихвени доходи. В допълнение, въвеждането на двупластова система за компенсиране на отражението на негативните лихви върху банковите запаси ще помогне за понижаване на обвързваните с тях банкови разноски.
Структурните фактори са в сърцевината на ниските банкови облаги
За банките от еврозоната главните провокации произтичат от непотребния потенциал на бранша. А тук работят прекомерно доста банки. Повечето от тях са с ниска пазарна оценка на акциите, което ги излага на мощен напън от съперниците, в това число и отвън сектора, каквито са високотехнологичните финансови компании. Другата значима характерност на свръхкапацитета в блока на еврото е упоритата неефективност на разноските. Банките не съумяват да се възползват напълно от огромния размер на дейностите и разчитат на припокриващите се физически мрежи от клонове. В резултат съотношението на разноските към приходите им сега е приблизително 66% - много високо спрямо съперниците им от Скандинавия и оттатък Атлантика.
Могат ли банките от еврозоната да се върнат към устойчива доходност и по какъв начин да реализират по-значим прогрес в битката със структурните провокации и неефективните разноски?
Луис де Гиндос показва два пътя за реализиране на тази цел.
Първият е банките да настроят бизнес моделите си съгласно работната среда. Анализи на ЕЦБ демонстрират, че най-печелившите институции са разнообразили източниците си на приходи, подобрили са успеваемостта на разноските си и са вложили в цифрови технологии по-големи размери в сравнение с съперниците си
Вторият е консолидации посредством сливания и поглъщания, които да разрешат на кредиторите да се възползват от икономиите на обединените структури и от по-широкия им обхват на активност, което ще увеличи и облагите им. Трансграничните сливания, въпреки и с по-нисък късмет да редуцират разноските, ще донесат спомагателни изгоди от по-добрата диверсификация на риска и по този метод - по-стабилни облаги. В този смисъл политиците би трябвало да отстранен трудностите пред трансграничните обединявания и поглъщания, да разпространяват по-нататъшната интеграция и да следват дневния ред за образуване на банковия съюз.
За банките от еврозоната има и положителни вести
Те са подобрили във висока степен устойчивостта си през последните години, което значително се дължи на новата регулаторна рамка. В момента те би трябвало да държат повече и по-високоликвиден нормативен капитал, да поддържат ликвидни буфери и да се финансират посредством постоянни източници на средства. Банките би трябвало да създават проекти за вероятно преструктуриране и закриване и да емитират "спасителни " дългови принадлежности. Макар че тези корекции са много амбициозни в кратковременен проект, в дълготраен аспект те могат да укрепят устойчивостта на банковия бранш към разнообразни шокове и да понижат вероятността от настъпване на скъпо струващи финансови рецесии.
На процедура банковата система на еврозоната към този момент дава отговор на новите условия за високо качество на капитала и за ликвидни буфери. Но макар че са подобрили финансовите си позиции през последните години, една дребна част от условия капитал е под формата на противоциклични буфери, които виновните органи ще могат да употребяват при положение на систематичен стрес, с цел да предотвратят скъпоструващо за стопанската система понижаване на задлъжнялостта. Това допуска, че сегашният състав на условия от нормативите капитал би трябвало да се балансира по различен метод като се даде по-важна роля на противоцикличните буфери.
Следва...
В обръщението си към аудиторията на форума господин де Гиндос подчертава върху здравословното положение на финансовите институции от еврозоната, на провокациите, пред които са изправени, предлага и някои разсъждения за бъдещата политика.
Представяме цялостния текст на речта на де Гиндос:
"Банките от еврозоната регистрират натрапчиво ниска доходност през последните години. Съвкупната рентабилност от акциите на бранша се намали под 6% в интервала от юни 2018-а до юни 2019-а. Слабият резултат е всеобщ, а генерираната възвръщаемост от редовно значимите банки от съвсем 75%, е под базовите 8%, които притеглят вложителите да държат книжата им.
Хилавата доходност се дължи както на циклични, по този начин и на структурни фактори
Сегашната макрофинансова конюнктура в еврозоната крие съществени провокации пред банките от общността. Наблюдаваното в последно време "омекване " на вероятността за макроикономически напредък и свързаната с него среда на ниски лихвени проценти за дълъг интервал от време евентуално ще продължат да потискат облагите на кредитните институции. Много пазарни анализатори са обезпокоени от негативното въздействие на великодушната парична политика върху чистите банкови облаги, които фактически са под мощен напън. Вторачването единствено в този аспект обаче е подвеждащо. Защото подценява първичния резултат от паричната политика в поддръжка на икономическата интензивност. Без нея банковото кредитиране щеше да е много по-скромно, а разноските за кредитни хранителни запаси - значително по-високи. Тези фактори, дружно с покачването на оценките на активите, значително компенсират негативното влияние на ниските лихви върху чистите лихвени доходи. В допълнение, въвеждането на двупластова система за компенсиране на отражението на негативните лихви върху банковите запаси ще помогне за понижаване на обвързваните с тях банкови разноски.
Структурните фактори са в сърцевината на ниските банкови облаги
За банките от еврозоната главните провокации произтичат от непотребния потенциал на бранша. А тук работят прекомерно доста банки. Повечето от тях са с ниска пазарна оценка на акциите, което ги излага на мощен напън от съперниците, в това число и отвън сектора, каквито са високотехнологичните финансови компании. Другата значима характерност на свръхкапацитета в блока на еврото е упоритата неефективност на разноските. Банките не съумяват да се възползват напълно от огромния размер на дейностите и разчитат на припокриващите се физически мрежи от клонове. В резултат съотношението на разноските към приходите им сега е приблизително 66% - много високо спрямо съперниците им от Скандинавия и оттатък Атлантика.
Могат ли банките от еврозоната да се върнат към устойчива доходност и по какъв начин да реализират по-значим прогрес в битката със структурните провокации и неефективните разноски?
Луис де Гиндос показва два пътя за реализиране на тази цел.
Първият е банките да настроят бизнес моделите си съгласно работната среда. Анализи на ЕЦБ демонстрират, че най-печелившите институции са разнообразили източниците си на приходи, подобрили са успеваемостта на разноските си и са вложили в цифрови технологии по-големи размери в сравнение с съперниците си
Вторият е консолидации посредством сливания и поглъщания, които да разрешат на кредиторите да се възползват от икономиите на обединените структури и от по-широкия им обхват на активност, което ще увеличи и облагите им. Трансграничните сливания, въпреки и с по-нисък късмет да редуцират разноските, ще донесат спомагателни изгоди от по-добрата диверсификация на риска и по този метод - по-стабилни облаги. В този смисъл политиците би трябвало да отстранен трудностите пред трансграничните обединявания и поглъщания, да разпространяват по-нататъшната интеграция и да следват дневния ред за образуване на банковия съюз.
За банките от еврозоната има и положителни вести
Те са подобрили във висока степен устойчивостта си през последните години, което значително се дължи на новата регулаторна рамка. В момента те би трябвало да държат повече и по-високоликвиден нормативен капитал, да поддържат ликвидни буфери и да се финансират посредством постоянни източници на средства. Банките би трябвало да създават проекти за вероятно преструктуриране и закриване и да емитират "спасителни " дългови принадлежности. Макар че тези корекции са много амбициозни в кратковременен проект, в дълготраен аспект те могат да укрепят устойчивостта на банковия бранш към разнообразни шокове и да понижат вероятността от настъпване на скъпо струващи финансови рецесии.
На процедура банковата система на еврозоната към този момент дава отговор на новите условия за високо качество на капитала и за ликвидни буфери. Но макар че са подобрили финансовите си позиции през последните години, една дребна част от условия капитал е под формата на противоциклични буфери, които виновните органи ще могат да употребяват при положение на систематичен стрес, с цел да предотвратят скъпоструващо за стопанската система понижаване на задлъжнялостта. Това допуска, че сегашният състав на условия от нормативите капитал би трябвало да се балансира по различен метод като се даде по-важна роля на противоцикличните буфери.
Следва...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ