Националната мрежа за децата: Оставката на социалния зам.-министър няма да реши проблемите на системата
" Заместник-министърът Росица Димитрова е експерт с опит в обществената сфера, по този начин, както и министър Бисер Петков. Обратната връзка на доста организации е, че госпожа Димитрова и господин Петков са почнали разискването на дълго чакани промени, както и са отворени за разговор и търсенето на решения в полза на децата и фамилиите. Поставянето на знак за тъждество сред техните оставки и разрешаването на проблемите на системата, която би трябвало да бъде подредена и уредена в поддръжка на всички фамилии, обаче е замяна на аргументите и прикриване на същинските проблеми на тази система. "
Това настояват от Националната мрежа за децата в писмо до министър-председателя, обществения министър и омбудсмана. Позицията е във връзка със скорошните оставки в общественото министерство и митинга на майките на децата с увреждания.
Националната мрежа за децата е обединяване на 149 цивилен организации, работещи с и за деца и фамилии в цялата страна. През 2017 година организациите членове на Национална мрежа за децата са подкрепили с работата си 73 624 деца и 21 718 фамилии, 11 661 експерти – обществени служащи, психолози, учители, съдии, служители на реда и доста други.
Публикуваме цялостния текст на писмото:
" В разгара на изострено опълчване на позиции по тематиката за действителна помощ за фамилиите на деца и на всички хора с увреждания още веднъж се стигна до оставка в Министерството на труда и обществената политика - на заместник-министър Росица Димитрова. Дали тази оставка обаче действително има връзка с настояванията на митинга на родителите на деца с увреждания пред Министерски съвет, е противоречив въпрос.
Росица Димитрова е експерт с опит в обществената сфера, по този начин, както и министър Бисер Петков. Обратната връзка на доста организации е, че госпожа Димитрова и господин Петков са почнали разискването на дълго чакани промени, както и са отворени за разговор и търсенето на решения в полза на децата и фамилиите. Поставянето на знак за тъждество сред техните оставки и разрешаването на проблемите на системата, която би трябвало да бъде подредена и уредена в поддръжка на всички фамилии, обаче е замяна на аргументите и прикриване на същинските проблеми на тази система. Повод за оставката на един държавен чиновник би следвало да е несъблюдение на служебни отговорности, а не пропуски на други лица в администрацията. Иначе остава чувството, че същинската цел е преодоляване на напрежението в МТСП и уличните митинги вместо пристъпване към решение на казуса.
Проблемът е доста по-дълбок - в огромната си част правата, обезпечени от Конвенцията за хората с увреждания, не престават да не бъдат спазвани. Огромни провокации са налице във връзка с гарантирането на самостоятелен живот и включване в общността, обучение, опазване на здравето, рехабилитация, достъпът до които за доста деца и техните фамилии остава въпрос неведнъж на икономическа привилегия, а не на право.
Голяма част от аргументите за всичко това виждаме в неналичието на политическа воля и визия за промяна в системите на Министерството на труда и обществената политика. Това министерство поддържа най-голямата централизирана администрация посредством своите две организации - Агенцията по заетостта и Агенцията за обществено подкрепяне. Практиката на харчене на пари на парче от Европейския съюз продължава, като редица ограничения в поддръжка на децата и фамилиите се финансират от план на план без явен проект за продължение след приключването им. В този капан до началото на 2018 година бяха и родителите на децата с увреждания, и общинските администрации, ръководещи програмата Операция „ Независим живот “. От началото на 2018 година парите за обществен помощник, домакински асистент и персонален помощник към този момент се финансират от държавния бюджет на стойност над 68 милиона лв. годишно – което, съпоставено с Операцията „ Независим живот “, която беше 150 милиона за две години, е с 14 милиона по-малко. Общините са натоварени с осъществяването на тези стратегии по места, като още веднъж централизираните дирекции „ Социално подкрепяне “ тук-там са тези, които разпределят и утвърждават стратегиите на общинските администрации. Другата значима обществена услуга, която и до през днешния ден продължава да бъде финансирана основно от европейски планове, е приемната грижа, където следим същия отрицателен резултат върху хората и децата в тази услуга. Налице е протест от страна на МТСП да поеме отговорност за децата под 14 години, които са направили дребни прояви и имат потребност от обществена работа и протекция, а не от наказания. Хората, работещи в отделите „ Закрила на детето “, чиято роля е да поддържат фамилиите, са нископлатени, неподкрепени, постоянно нискоквалифицирани и работят с непостижимо огромен брой случаи. В такава обстановка са сложени и работещите в обществените услуги, в това число за деца и хора с увреждания, което води до огромно текучество и спад на качеството на предоставяната поддръжка. Неправителствените организации, които дават услуги за деца и фамилии, са в обстановка, в която би трябвало да се борят да съблюдават стандарти за обществена работа от време на време макар условията на администрацията и нейния команден метод. Точно такива проблеми, нерешени с години, са повода родителите на децата с увреждания да излязат на улицата преди седмици.
Уважаеми господин Борисов,
И след тази политическа рокада няма да има промени - нито за обществената помощ и поддръжката за самостоятелен живот на хората с увреждания, нито за Отделите за протекция на детето, нито за смяна в системата, която убива голям брой хора, вместо да им оказва помощ. Промени няма да има и тъй като без значение дали ръководството е на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи или която и да е партия, на власт е в действителност реактивната административна мощ на министерството, която работи срещу реформите; централизираната система за обществено подкрепяне, за която значими са документите, а не хората; неналичието на визия за поддръжка на фамилията и неналичието на воля и водачество за реализирането на действителна промяна.
Водени от застоя в тази сфера, протеста на обособени чиновници във ведомството, както и неналичието на политическа визия през март 2017 година, преди парламентарните избори, ние от НМД организирахме среща с Вас, на която казахме ясно какви са проблемите. Стиснахме си ръцете, че ще работим за оправяне на системата след изборите. Положихме старания в съгласуваност с госпожа Димитрова и господин Петков да стартираме промени първо в МТСП, само че те стигнаха в задънена улица. Мина повече от година и половина и ясно се вижда, че няма промени нито в обществената система, нито в закрилата на децата. Нещо повече, налице е ускоряващ се декаданс. Обещанията от март останаха в централата на ГЕРБ и начертаният проект за деяние по този начин и не потръгна.
Виждаме, че и предлагането на екипа на Омбудсмана Мая Манолова за правене на нов закон за персоналната помощ не срещна подготвеност за разискване, макар че по него работиха специалисти от МТСП, родители на децата с увреждания и други експерти. Нещо повече, опълчиха се синдикати, част от национално представителни организации, като се стигна до напрежение и личностни спорове. Вярваме, че пътят за разрешаване на проблемите е в полагането на старания системата да се трансформира в настояща, взимане поради на мнението на хората, чийто живот се въздейства от провежданите политики и в търсенето на консенсус за позволение на проблемите. Подкрепяме настояванията на родителите на деца с увреждания и напъните на Омбудсмана персоналната помощ да бъде законово регламентирана. Считаме, че децата и хората с увреждания не би трябвало да бъдат принуждавани да се вписват в наличните услуги, а услугите да бъдат задоволително гъвкави с цел да откликнат на техните потребности, и че в основата на самостоятелния живот стои приемането на нужната поддръжка според от самостоятелните потребности, стремежи и метод на живот.
Това, което родителите, фамилиите, гражданските организации желаят да видят, е водач в обществената сфера с политическа поддръжка, който да направи мъчително нужните промени с визия за дълготрайния резултат върху живота на децата и техните фамилии. Ние от Национална мрежа за децата оставаме разполагаем за взаимна работа и поддръжка на тази промяна.
Накрая ще цитираме едно споделено мнение в отчета " Бележник: Как децата, родителите и експертите правят оценка страната ": „ Да се обезпечат експерти, а не служители, за които децата и фамилиите не са бланки с реквизити, а действителни живи хора с сложен живот и психологично страдалчество “. Всеки един би трябвало да реши в каква роля е, когато взема решения, които въздействат върху живота на тези деца и тези фамилии. "
Това настояват от Националната мрежа за децата в писмо до министър-председателя, обществения министър и омбудсмана. Позицията е във връзка със скорошните оставки в общественото министерство и митинга на майките на децата с увреждания.
Националната мрежа за децата е обединяване на 149 цивилен организации, работещи с и за деца и фамилии в цялата страна. През 2017 година организациите членове на Национална мрежа за децата са подкрепили с работата си 73 624 деца и 21 718 фамилии, 11 661 експерти – обществени служащи, психолози, учители, съдии, служители на реда и доста други.
Публикуваме цялостния текст на писмото:
" В разгара на изострено опълчване на позиции по тематиката за действителна помощ за фамилиите на деца и на всички хора с увреждания още веднъж се стигна до оставка в Министерството на труда и обществената политика - на заместник-министър Росица Димитрова. Дали тази оставка обаче действително има връзка с настояванията на митинга на родителите на деца с увреждания пред Министерски съвет, е противоречив въпрос.
Росица Димитрова е експерт с опит в обществената сфера, по този начин, както и министър Бисер Петков. Обратната връзка на доста организации е, че госпожа Димитрова и господин Петков са почнали разискването на дълго чакани промени, както и са отворени за разговор и търсенето на решения в полза на децата и фамилиите. Поставянето на знак за тъждество сред техните оставки и разрешаването на проблемите на системата, която би трябвало да бъде подредена и уредена в поддръжка на всички фамилии, обаче е замяна на аргументите и прикриване на същинските проблеми на тази система. Повод за оставката на един държавен чиновник би следвало да е несъблюдение на служебни отговорности, а не пропуски на други лица в администрацията. Иначе остава чувството, че същинската цел е преодоляване на напрежението в МТСП и уличните митинги вместо пристъпване към решение на казуса.
Проблемът е доста по-дълбок - в огромната си част правата, обезпечени от Конвенцията за хората с увреждания, не престават да не бъдат спазвани. Огромни провокации са налице във връзка с гарантирането на самостоятелен живот и включване в общността, обучение, опазване на здравето, рехабилитация, достъпът до които за доста деца и техните фамилии остава въпрос неведнъж на икономическа привилегия, а не на право.
Голяма част от аргументите за всичко това виждаме в неналичието на политическа воля и визия за промяна в системите на Министерството на труда и обществената политика. Това министерство поддържа най-голямата централизирана администрация посредством своите две организации - Агенцията по заетостта и Агенцията за обществено подкрепяне. Практиката на харчене на пари на парче от Европейския съюз продължава, като редица ограничения в поддръжка на децата и фамилиите се финансират от план на план без явен проект за продължение след приключването им. В този капан до началото на 2018 година бяха и родителите на децата с увреждания, и общинските администрации, ръководещи програмата Операция „ Независим живот “. От началото на 2018 година парите за обществен помощник, домакински асистент и персонален помощник към този момент се финансират от държавния бюджет на стойност над 68 милиона лв. годишно – което, съпоставено с Операцията „ Независим живот “, която беше 150 милиона за две години, е с 14 милиона по-малко. Общините са натоварени с осъществяването на тези стратегии по места, като още веднъж централизираните дирекции „ Социално подкрепяне “ тук-там са тези, които разпределят и утвърждават стратегиите на общинските администрации. Другата значима обществена услуга, която и до през днешния ден продължава да бъде финансирана основно от европейски планове, е приемната грижа, където следим същия отрицателен резултат върху хората и децата в тази услуга. Налице е протест от страна на МТСП да поеме отговорност за децата под 14 години, които са направили дребни прояви и имат потребност от обществена работа и протекция, а не от наказания. Хората, работещи в отделите „ Закрила на детето “, чиято роля е да поддържат фамилиите, са нископлатени, неподкрепени, постоянно нискоквалифицирани и работят с непостижимо огромен брой случаи. В такава обстановка са сложени и работещите в обществените услуги, в това число за деца и хора с увреждания, което води до огромно текучество и спад на качеството на предоставяната поддръжка. Неправителствените организации, които дават услуги за деца и фамилии, са в обстановка, в която би трябвало да се борят да съблюдават стандарти за обществена работа от време на време макар условията на администрацията и нейния команден метод. Точно такива проблеми, нерешени с години, са повода родителите на децата с увреждания да излязат на улицата преди седмици.
Уважаеми господин Борисов,
И след тази политическа рокада няма да има промени - нито за обществената помощ и поддръжката за самостоятелен живот на хората с увреждания, нито за Отделите за протекция на детето, нито за смяна в системата, която убива голям брой хора, вместо да им оказва помощ. Промени няма да има и тъй като без значение дали ръководството е на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи или която и да е партия, на власт е в действителност реактивната административна мощ на министерството, която работи срещу реформите; централизираната система за обществено подкрепяне, за която значими са документите, а не хората; неналичието на визия за поддръжка на фамилията и неналичието на воля и водачество за реализирането на действителна промяна.
Водени от застоя в тази сфера, протеста на обособени чиновници във ведомството, както и неналичието на политическа визия през март 2017 година, преди парламентарните избори, ние от НМД организирахме среща с Вас, на която казахме ясно какви са проблемите. Стиснахме си ръцете, че ще работим за оправяне на системата след изборите. Положихме старания в съгласуваност с госпожа Димитрова и господин Петков да стартираме промени първо в МТСП, само че те стигнаха в задънена улица. Мина повече от година и половина и ясно се вижда, че няма промени нито в обществената система, нито в закрилата на децата. Нещо повече, налице е ускоряващ се декаданс. Обещанията от март останаха в централата на ГЕРБ и начертаният проект за деяние по този начин и не потръгна.
Виждаме, че и предлагането на екипа на Омбудсмана Мая Манолова за правене на нов закон за персоналната помощ не срещна подготвеност за разискване, макар че по него работиха специалисти от МТСП, родители на децата с увреждания и други експерти. Нещо повече, опълчиха се синдикати, част от национално представителни организации, като се стигна до напрежение и личностни спорове. Вярваме, че пътят за разрешаване на проблемите е в полагането на старания системата да се трансформира в настояща, взимане поради на мнението на хората, чийто живот се въздейства от провежданите политики и в търсенето на консенсус за позволение на проблемите. Подкрепяме настояванията на родителите на деца с увреждания и напъните на Омбудсмана персоналната помощ да бъде законово регламентирана. Считаме, че децата и хората с увреждания не би трябвало да бъдат принуждавани да се вписват в наличните услуги, а услугите да бъдат задоволително гъвкави с цел да откликнат на техните потребности, и че в основата на самостоятелния живот стои приемането на нужната поддръжка според от самостоятелните потребности, стремежи и метод на живот.
Това, което родителите, фамилиите, гражданските организации желаят да видят, е водач в обществената сфера с политическа поддръжка, който да направи мъчително нужните промени с визия за дълготрайния резултат върху живота на децата и техните фамилии. Ние от Национална мрежа за децата оставаме разполагаем за взаимна работа и поддръжка на тази промяна.
Накрая ще цитираме едно споделено мнение в отчета " Бележник: Как децата, родителите и експертите правят оценка страната ": „ Да се обезпечат експерти, а не служители, за които децата и фамилиите не са бланки с реквизити, а действителни живи хора с сложен живот и психологично страдалчество “. Всеки един би трябвало да реши в каква роля е, когато взема решения, които въздействат върху живота на тези деца и тези фамилии. "
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ