Нацистка Германия направи затвор за офицери и твърдеше, че никой няма да избяга – противникът доказа точно обратното
Замъкът Колдитц печели невероятна популярност през Втората Световна война, а през последните 75 години е място, което притегля фенове на този интервал. Историите за тази постройка са доста и на запад всеки има най-малко една непокътната. Причината за толкоз огромната известност е, че това е палат, в който са се задържали всички хванати офицери по време на войната. Военнопленниците са взели участие в една друга по-малка война – надзиратели против пандизчии. Документалните филми също не са малко, само че съгласно доста историци, никой не може да опише всички истории. Стига се до там, че даже се основава настолна игра.
Легендата споделя за смели британци, които са съумели да победят германците на личната им игра и да стигнат до своята независимост. Мнозина са рискували живота си, с цел да открият метод да бъдат потребни на армията и страната си. В средата на войната, офицерите съумяват да доближат равнището на легенда, да трансфорат всяка стая в тайник и да търсят вид да смъкват актуалното ръководство.
Повечето пандизчии идват още при започване на войната и мнозина ще прекарат идващите години точно там. Във всяка една такава война ще открием, че има спечелили и губещи, само че военнопленниците са имали преимущество – вярвали са в своята справедливост. За своята независимост. С напредването на войната, арестуваните са от всевъзможни националности. Откриваме офицери от Полша, Франция, Холандия, Белгия и даже американци, само че някои от първите жители са британци. Именно последните не могат да се оправят толкоз добре с компликациите.
Те ще се опитат да създадат разделяне на база паспорт, само че това не води до нищо положително. Въвеждането на подобен статут е изработен точно от тях и тъкмо затова се стига до доста по-сериозно разминаване на тематика статукво. Обикновените бойци в никакъв случай не се включват в проектите за бягство, това е непокътнато право на хората с висок чин. Френските офицери ще изявят искане пред германците и показват, че евреите би трябвало да бъдат преместени в друго крило на лагера. Те не желали да споделят своите бараки. Германците употребяват този митинг като съвършена опция да захранят пропагандата си.
Британците ще посочат, че измежду тях има офицер с индиански корени. Той е доктор и квалифициран хирург, който от самото начало е обект на расизъм, само че не от нацистите, а от личните си хора. Всички останали европейци ще се постараят да създадат живота му черен. На него не е разрешено да извърши бягство, тъй като не е заслужен. Има и друга причина, заради обстоятелството, че най-вероятно неговият цвят на кожата ще издаде и останалите, индианец в малко градче може да се забележи доста по-лесно, в сравнение с всеки различен. Това обаче не му пречи да потвърди, че ще се оправи и без бойните си приятели, въпреки и това определение да не е тъкмо.
Въпросният хирург съумява да измине към 100 километра до Швейцария. Дори и с „ неверен цвят “ на хората, той продължава да върви напред. По калкулации на разнообразни източници, общият брой затворени хора е към 500 души.
В този палат е имало и дами. Освен мъжете, участват и две дами, които изиграват своята роля повече от впечатляващо. Едната е шотландка на междинна възраст. Тя се споделя Джейн Уокър и съумява да избяга и да се скрие при партизаните в Полша. Нейното прикритие дълго време е като полска стопанка, само че никой даже не подозира, че действително е офицер от MI6. Затворниците, които съумяват да избягат, стартират да търсят точно нея, изключително откакто тъкмо тя знае някои от най-важните секрети за немците. Другата дама е млада зъболекарка, която е открита в селото в Колдитц. Тя имала любовна спекулация с един от чиновниците в пандиза. Никой не можел да разбере, че е срещу нацистите, преди да се опита да направи саботажи. Заловена е със секретна поща и получава стая в замъка.
Тук идва и занимателната детайлност, германците настояват, че са съумели да създадат пандиза един от най-сигурните в света. Никой не можел да избяга и никой не можел да проникне, в случай че не е поканен. Въпреки това ще открием, че офицерите слагат всичко това на едно голямо тестване. Креативността им доближава до такова равнище, че няколко месеца се прави нещо като глайдер на тавана, с чиято помощ да се прелетят рестриктивните мерки. Използвани са към 600 типа дърва, както и платове, които са взети от всяка една точка на двореца. Идеята на някои бегълци била, че ще съумеят да скочат от покрива и да избягат.
Мнозина са правили всевъзможни пакости, с цел да могат да запазят съзнанието си и да не се побъркват. Има и някои извънредно истински решения за бягство. И всичко това е съумяло да се случи, когато домакините решили да слагат всички конфликтни персони на едно място. По този метод очаквали, че ще се спрат опитите за бягство, вместо това, резултатът е тъкмо противоположният.
Целият замък е цялостен с най-различни тунели. Всички са основани от бандата луди глави, които от самото начало се чудят по какъв начин да измислят своето бягство. Резултатът от всичко това е, че има към 500 направени опити за бягство. Събрани в едно помещение, всички към този момент имат единствено една задача – да изиграят своите мъчители. Много малко са пандизчиите, които преимат обстоятелството, че ще чакат края на войната. Има и такива, които схващат и другата истина, бегълците постоянно могат да свършат с патрон в главата и това несъмнено не е позитив. Щом SS идват и стартират да поемат надзор, мнозина просто се отхвърлят да вършат повече опити.
Колдитц пази доста секрети за гости и до през днешния ден, само че някои от архивите със пандизчии се губят в хода на войната, въпреки и немците да са извънредно прецизни при събирането на пандизчиите. И на финала да не забравяме, че до момента в който нацистите настояват, че са подсигурили затворническия лагер, съперникът съумява да избяга към 30 пъти от него.
