Драматичната история на храма на Артемида
Храмът на Артемида в Ефес, Турция, през днешния ден е единствено руини. Но по време на разцвета си той е бил едно от седемте чудеса на античния свят.
Първият гръцки храм, построен напълно от мрамор, се е отличавал със 127 колони, богато украсени скулптури, златни и сребърни орнаменти и комплицирани релефи. Дълъг към 105 и необятен към 55 метра, той е и измежду най-големите гръцки храмове, строени в миналото – два пъти по-голям от Партенона.
„ Погледнах стената на високия Вавилон… и висящите градини, и колоса на Слънцето [Родоският исполин, бел. ред.], и големия труд на високите пирамиди “, написа Антипатър от Сидон, гръцки стихотворец от II в. прочие н. е., съгласно отчет на Чикагския университет. „ Но когато видях къщата на Артемида, която се издигаше до облаците, тези други чудеса изгубиха блясъка си “.
И по този начин, по какъв начин това антично знамение се е оказва в руини?
Статуите на Артемида в храма ѝ я изобразяват като богиня на плодородието.
Според античната легенда гръцката колония Ефес в днешна Турция е учредена от могъщи жени-воини, известни като амазонки. Някои настояват, че амазонките са построили и известния храм в града.
В продължение на епохи йонийският град е въздигал в фетиш Артемида, богинята на лова и целомъдрието, за която ефесците вярвали, че е родена наоколо. Макар че през днешния ден тя се счита за гръцка богиня, някои от религиозните ѝ детайли са заимствани от египетската богиня Изида, както и от анатолийските богини-майки.
По някое време през бронзовата ера ефесците построяват храм, отдаден на Артемида. На тази първична сграда обаче не е било съдено да просъществува дълго, защто наводняване я унищожава през VII в. прочие н. е.
След това ефесяните построяват нов и усъвършенстван храм на Артемида към 550 година прочие н. е. За реализирането на плана са нужни към 120-200 години – и той ще завоюва на мраморния храм мястото в листата на античните чудеса на света.
Реконструкция на храма от 2022 година в ярките цветове.
За да подсигуряват, че новият храм ще издържи на времето, архитектите му набили дървени въглища под основите и също по този начин го построили върху блатиста земя, която се надявали да го защищити от трусове.
Според Плиний Стари храмът се е отличавал със 127 колони, високи 20 метра, десетки от които са били издълбани със комплицирани релефи. Постройката била богато украсена с ярки картини, златни и сребърни украшения и фризове, изобразяващи амазонките. В центъра на храма имало пък скулптура на Артемида. Други скулптури, открити в руините на храма, демонстрират богинята, украсена със знаци на плодородието.
Тази солидна сграда е била чудна за гледане. Всъщност, когато лидийците, а по-късно и персите превземат Ефес, те също стартират да се покланят в обилния храм.
Но през 356 година прочие н. е. настава злополучие, когато мъж подпалва храма за да увековечи името си в историята със своето закононарушение. Пожарът предизвиква големи вреди, а съгласно една легенда Артемида не е съумяла да избави храма си, тъй като е била заета да следи раждането на Александър Велики същата нощ.
Около 20 години по-късно същият този цар влезнал в Ефес и освободил града от персите. Според сведенията тогава Александър Велики предложил да заплати за възобновяване на храма на Артемида, само че ефесците отказали, като декларирали, че „ не е подходящо господ да посвещава жертви на богове “. В последна сметка ефесяните сами го възвръщат, като почти следват първичния му план.
След като през II в. прочие н. е. Рим превзема Гърция, великата империя трансформира Ефес в столица на римската провинция Азия, отбелязвайки нова глава в историята на храма на Артемида.
Ефесяните построяват храма върху блатиста земя, с цел да го предпазят от трусове.
Храмът стои епохи наред, преди да рухне за следващ път. През III в. прочие н. е. нахлуващите готи минават през провинциите на Рим, разрушавайки антични монументи и когато стигат до Ефес, разграбват и него храма и го оставят опърлен.
Ефес въпреки всичко съумява да го възвърне, само че новата конструкция не просъществува дълго. В края на IV в. прочие н. е. Римската империя афишира християнството за своя публична вяра – а през 393 година император Теодосий I не разрешава напълно езическите ритуали. Вдъхновена от своя император, навалица християни унищожава храма на Артемида през 401 година сл. н. е.
И този път никой към този момент няма да възвърне античното знамение.
Рушащите се стени на храма постепенно потъвали подземен, защото събират кал от поредност речни наводнения. Междувременно някои от частите му били разграбени и употребявани още веднъж при градежа на други здания. Всъщност приказва се, че солидните мраморни колони на храма са били употребявани за построяването на Хагия София в Константинопол, макар че този слух в никакъв случай не е бил потвърден.
В продължение на епохи храмът е пропуснат. След това Ренесансът съживява ентусиазма към езическите богове на античния свят и към класическите монументи, издигнати от античните гърци и римляни. Европейските художници се пробват да пресъздадат античната популярност на храма в дърворезби и картини, като се базират на античните описания на величието му. Но точното местонахождение на същинския храм е изгубено.
Гравюра от 17-ти век на един предполагаем външен тип на храмът на Артемида през римската ера.
Разказите за неземното великолепие на храма на Артемида се популяризират в продължение на епохи. Но никой не знаел къде се намират руините му.
Тогава, през 60-те години на XIX век, археолози от Британския музей потеглят да го търсят. След шестгодишни разкопки, през 1869 година екипът, управителен от Джон Търтъл Ууд, най-сетне го открива – храмът се намира на 20 метра подземен.
Британският музей закупува земята и продължава разкопките на обекта, като извлича редица скъпи артефакти. Най-вече разкопките разкриват 11-тонна резбована колона и я придвижват до Лондон. Днес в музея са изложени доста реликви, открити на територията на храма, в това число глави на мраморни скулптури, златни украшения, отдадени на богинята, и няколко от най-старите монети в историята.
При разкопките са открити и няколко разпръснати в блатистата земя цилиндъра, които в миналото са съставлявали колоните на храма. През 1972 година някой подрежда тези цилиндри, с цел да пресъздаде една колона, отбелязвайки мястото на това тогавашно велико знамение на света.
