Спорните въпроси между София и Скопие - част от руската дезинформация в региона
„ Замъгляване на истината – дезинформацията в Югоизточна Европа “ е проучване, което обгръща Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Косово, Молдова, Северна Македония, Румъния и Сърбия.
Кристина Баксанова беседва с Хендрик Зитих, началник на Медийната стратегия за Югоизточна Европа на фондация „ Конрад Аденауер “.
За първи път събирате в книга проучвания на разпространяването на дезинформацията в Югоизточна Европа. Какво е общото сред страните в района по тематиката?
Дезинформацията е цифровата чума на нашето общество. В нашето време тя се пробва да унищожава демократичните общества, в които живеем и тъкмо за това се създава.
По думите му тематиката ще бъде една от аргументите да се сформира държавно управление
За първи път имаме обзорно изследване на специалисти от 10-те страни, в които нашата медийна стратегия работи. Какво установихме: Става въпрос за акции с дезинформация, които идват извън, тук в страните в югоизточна Европа. Идват от Русия.
Русия е доста мощен производител на дезинформационни акции, чиито концепции умишлено се създават и се употребяват в техните хибридни войни. Установихме също, че има разлики в обособените страни. От една страна имаме славянски страни, които заради исторически фактори и културни връзки имат по-голяма непосредственост с Русия – като Сърбия, Черна гора, България, в елементи на Косово. Там въздействието на Русия във връзка с дезинформацията е извънредно мощно. По-слабо съветско въздействие следим в Албания, Косово, Румъния. Има и дребни изключения от китайска и арабска страна.
Какви трендове установихте?
Кампаниите на дезинформация са толкоз сполучливи и елементарно използвани тук на Балканите, тъй като са ориентирани на първо място към спорове. Започнати сме с спора сред Сърбия и Косово. Познаваме за жал и спора сред България и Северна Македония, който е налице, само че който в допълнение се подклажда с дезинформации. Това е рисково, тъй като дезинформациите се целят в страстите на хората. Те са като искри, които в допълнение разпалват тези спорове и водят нагледно казано до детонации. А става все по-лесно да бъдат популяризирани – посредством цифровите технологии, интернет, обществените мрежи. Това е голям проблем, пред които и изправено нашето демократично общество.
Хакери, свързани с Русия, са разрушили профилите в обществените мрежи на десетки украински офицери
Когато приказваме за страни членки на Европейски Съюз информациите, които идват от Русия, умишлено се пробват да внушат съмнение към Европейски съюз и НАТО. Говорим за акции, които са ориентирани против нашите демократични общества и към полезности, които, ние в Европа, посочваме като значими за обществото.
Има ли образец, който бихте откроили?
Коронавирус беше една огромна вълна от дезинформации през последните години, само че в този момент още веднъж изживяваме такава вълна с съветското нахлуване над Украйна. Огромни акции на дезинформация, които идват от Русия. Засягат тематики като доставките на оръжие – една огромна тематика и в България. България е един от значимите производители на оръжие в Европа. Така се основават тези страхове, че виждате ли: в случай че доставим оръжие, тогава сме част от войната, ставаме участници във войната. А това е неистина. Това не е правилно. Германия доставя оръжие на Украйна и от наша гледна точна е значимо да поддържаме Украйна против агресора Русия. Всичко останала е неприятно за Европа и е крачка обратно. Трябва да продължим да поддържаме Украйна до момента в който завоюва тази война.
Понякога политиците в България са нерешителни и това обърква обществото и го разделя. Защото съгласно вас се появяват тези трендове сред политиците, които би трябвало да дефинират посоките?
Сложно е. Този проблем го имаме и в Германия. И там имаме разнообразни публични групи, които са разграничени. От една страна - едни пледират за мирни договаряния с Русия, само че въпреки това има други, по-големи групи, които споделят, че би трябвало да поддържат Украйна. Това също е обвързвано с дезинформациите, които се пробват да ни обяснят, че не би трябвало са се поддържа Украйна, тъй като виждаш ли може да избухне атомна бомба, тъй като ще има офанзиви, тъй като ставаме част от войната, само че това не е по този начин. Това не е по този начин съгласно интернационалното право.
Тази агитация „ може да бъде извънредно ефикасна ”Разбира се, че има и политическо групиране. В Германия да вземем за пример това са Алтернатива за Германия и партията на Левите, както и тук като „ Възраждане “ залагат на страховете, които не са нищо друго от разпространители на дезинформации от съветска страна и в този смисъл, стоят на страната на Путин. А не би трябвало да бъде по този начин.
Как наподобява имунизацията против дезинформацията?
И сега я търсим. Една от огромните тематики е инспекцията на обстоятелствата. Това е значима съставка от опълчването на дезинформацията. Но казусът при инспекцията на обстоятелствата е, че идва след това. Реакцията е по-късно, което към този момент е публикувано като подправена вест. Както споделяме една неистина към този момент два пъти е обиколила света преди да бъде разкрита. Разпространява се доста бързо без да е тествана.
Кремъл отхвърля обвиняваниятаВторият проблем са целевите групи. Има бездна сред тези, които употребяват подправените вести и тези, които ги разкриват. Другият огромен проблем е още веднъж, че дезинформациите се прицелват в страстите, в горещите страсти, в огромните страхове. От другата страна стоят сухите, чисти обстоятелства. И двете групи не пасват дружно. За мен източникът на дезинформация е значим, само че по-важни са тези, които я популяризират – така наречен потребни идиоти. Това е казусът. Докато те схванат, че нещо е неистина и не би трябвало да се популяризира, без значение какъв брой е смешна, никаква идея на дезинформация няма да действа.
Най-важната тематика за мен е медийната подготвеност. Трябва с децата, с младежите и с възрастните да се приказва каква е ролята на журналиста, каква е ролята на медиите в едно демократично общество и какво е дезинформация, по какъв начин да я разпозная и по какъв начин да не я популяризирам.
Кампаниите с дезинформация и тайните теории се популяризират по-лесно там, където има по-малко качествени медии. Когато приказваме за среда с качествени медии, тогава е доста мъчно да се популяризира дезинформация. Когато хората имат повече доверие на медиите и знаят, могат да имат вяра на дадена медия или новинарски канал, тъй като предлага съществени вести, тогава и да прочетат подправени информации - знаят - това не е правилно. Ако едно демократично общество има една мощна медийна среда с качествени и положителни публицисти, тогава е доста мъчно да се популяризират дезинформации.
