Зам.-министър Емил Дечев: В правилата за разследване на главния прокурор има само здрав разум
Зам.-министърът на правораздаването Емил Дечев има три години стаж като следовател в столичната следствена работа и 22 години съдийски стаж, като от 2012 година до встъпването му в служба като заместник-министър е арбитър в Софийски градски съд. Беше зам.-министър в екипа на Надежда Йорданова и остана на поста в служебното държавно управление по покана на служебния правосъден министър Крум Зарков.В това си качество Дечев е началник на работната група, изготвила плана за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в правосъдния закон, който да сътвори механизъм за следствие на основния прокурор, както и нови правила за възстановяване на досъдебното произвеждане и отбрана правата на потърпевшите. На съвещанието на парламентарната правна комисия предходната сряда зам. министър Дечев направи впечатляващо изявление, с което безапелационно отбрани концепцията в плана. След това обаче по тематиката (общо шест) с претекст, че би трябвало да се изслуша и основният прокурор Иван Гешев, който изразил предпочитание персонално да се изкаже.В четвъртък (19 януари) следва второ съвещание по тези значими планове, на което се чака да участва и Гешев. Междувременно възможностите този парламент да одобри промени в институционалния статут на основния прокурор и възстановяване на наказателното произвеждане стават все по-минимални, доколкото понижава вероятността за работещо държавно управление.
Г-н Дечев, към този момент три следващи Народното събрание се разпускат сега, в който на дневен ред влязат същинските закони за правосъдната промяна и КПКОНПИ. Намирате ли някаква причинност? Да, постанова се такова усещане, тъй като правосъдната промяна е една от най-важните разграничителни линии в България - и за политиците, само че и в обществото. Ако се организира както би трябвало, тя може да докара до трагични резултати, в това число и за част от тези, които са призвани да я осъществят. По тази причина всяка политическа мощ доста деликатно се нарежда във връзка с правосъдната промяна и нейните параметри. без да съумеят да прегледат даже единствено плана за закриването на спецсъдилищата и спецпрокуратурите. Това стана едвам на третия път и единствено тъй като въпросът за спецправосъдието беше задаван директно по време на предизборната акция на всеки от участниците в изборите.
Сега още веднъж сме в обстановка, в която има голям риск този парламент да завърши предварително мандата си преди да одобри значими законопроекти - освен тези, свързани със основаването на нов механизъм за дейно следствие на основния прокурор или негови заместници, само че и за промяната в антикорупционния закон, новия закон за отбрана на подателите на сигнали и други Голям е рискът тези законопроекти изобщо да стигнат до пленарна зала и това наподобява въобще не тормози част от народните представители.
Специално желая да отбележа, че двата съществени законопроекта за промени в Наказателно-процесуален кодекс - на Министерския съвет и на Надежда Йорданова и група депутати, надалеч не се изчерпват единствено с механизма за следствие на основния прокурор и заместниците му. С тях се цели да се изпълнят към 70 други решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), като една относително дребна част се отнася до решението " Колеви против България " от 2009 година, което визира статута на основния прокурор. Останалата част е обвързвана с промените по въвеждане на правосъден надзор върху отводите на прокуратурата да образува досъдебно произвеждане, по-добра отбрана на правата на потърпевшите и на ощетените юридически лица, основаване на повече права за лицата, които алармират прокуратурата и полицията за осъществено закононарушение, когато от него няма съответно потърпевшо лице или ощетено юридическо лице. На предходното съвещание на правната комисия в сряда се очакваше тези законопроекти да бъдат гласувани по принцип на първо четене, само че разискването бе отсрочено, тъй като основният прокурор изискал да бъде изслушан персонално. Очаквате ли тези планове да бъдат придвижени тази седмица? Определено съм песимистичен поради метода, по който протече предходното съвещание и предвид на изявленията на заместниците на основния прокурор. Обръщам внимание, че всички заместници на основния прокурор участваха на съвещанието предходната сряда и общо взето същите неща ще чуем от основния прокурор на идващото съвещание в четвъртък. Всеки, който най-малко малко е следил историята на българската прокуратура през последните 33 години, знае, че по предписание заместниците на основния прокурор споделят това, което той мисли. Несериозно е да се чака някакво разминаване и този път.
Реклама
Искам да отбележа изказванието на шефа на Националната следствена работа (НСлС) и зам.-главен прокурор Борислав Сарафов, че този закон е писан на коляно. Всъщност за правенето на този законопроект беше образувана работна група в Министерството на правораздаването, която стартира работа при започване на април м.г. и в която участваха представители на Върховния касационен съд (ВКС), Върховната касационна прокуратура, Национална следствена служба, на Висшия адвокатски съвет, на съсловните организации на магистратите - Съюза на съдиите в България, Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите, представители на други неправителствени организации, проф. Георги Митов, който преподава углавен развой в Софийския университет.
Т България от дълго време не е получавала толкоз позитивен отчет оттова. Имаше, несъмнено, и рекомендации, които се съобразихме. Освен това, ние получихме за този законопроект, както и от отдела за осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека. Иначе казано, планът получи позитивни оценки от най-високо политическо и експертно равнище. Може би по тази причина съперниците на закона се концентрираха основно върху изказвания за неговата противоконституционност, което непознатите институции не били схванали. И твърдяха, че все пак прокурор пъкъл хок, назначен по този метод, не може да съществува в България. Аз изрично не съм склонен, че този законопроект е противоконституционен в частта, в която планува арбитър да бъде назначен краткотрайно за прокурор пъкъл хок и за прочут интервал от време да извършва функционалността само и единствено на прокурор.
Ние доста деликатно сме чели решение №7 на Конституционния съд (КС) от 2021 година, с което беше разгласен за противоконституционен един предходен закон на ГЕРБ, който също се опитваше да извърши решението " Колеви ", посредством назначението на специфичен прокурор за следствие на основния прокурор или негов заместител. В нашия закон се опитахме да отстраним всички недостатъци и неточности, позволени тогава. Така да вземем за пример, един от причините на Конституционен съд беше, че специфичният прокурор е отвън структурата на прокуратурата, до момента в който ние предвиждаме, че този прокурор пъкъл хок ще бъде назначен за прокурор от Върховната касационна прокуратура с решение на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет. На последващо място, съобразявайки това решение на Конституционен съд, ние не сме изключили надзора за правда и методическото управление на основния прокурор върху този прокурор пъкъл хок, като сме отчели друго решение на Конституционен съд (№ 11 от 2020 г.), в което категорично се споделя, че основният прокурор не може персонално да се меси в досъдебни производства, по които той е разследван. Според Конституционен съд надзорът за правда и методическо управления не въздействат върху вътрешното разбиране на прокурора, в това число и на този, който ще би трябвало да проверява основния прокурор или негов заместител, само че пък с изключение на методическото управление и контрол за правда, този специфичен прокурор се трансформира в ексклузивен орган и става рисков и безотговорен. Тези опасения, че проверяващият прокурор не предстои на вътрешноведомствени йерархичен прокурорски надзор сме ги решили като предвиждаме, че незабавно след привличане на основния прокурор или на негов заместител за обвинен, прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет ще назначи различен арбитър от Върховен касационен съд за заместител на основния прокурор, който да бъде претрупан с точно този вътрешноинстанционен йерархичен надзор върху дейностите на пъкъл хок прокурора.
Накратко казано, създали сме всичко, с цел да отстраняваме минусите на предходния метод и да се съобразим с решението на Конституционен съд.
В Испания и в Португалия следствието на основния прокурор се прави от арбитър, назначен като пъкъл хок прокурор. Не е известно Съветът на Европа, Европейският съд по правата на индивида и Европейска комисия да са намерили проблем с разделянето на управляващите във Кралство Испания и Република Португалия. В Германия и Франция основният прокурор е и министър на правораздаването. Реклама
Сега се акцентира като мотив по целенасоченост, че един арбитър няма да може да извършва дейно функционалността си на прокурор, тъй като съдиите нямат опит като проверяващи органи или като наблюдаващи прокурори, които да реализират управление върху проверяващите органи или контрол за правда сред проверяващите органи. Ще ви дам образци от близката история на българската прокуратура. Ние имаме двама основни прокурори, които преди да бъдат назначени за основни прокурори са работили дълги години като съдии. Това са господин Филчев и господин Цацаров. Фактът, че те в един миг са сменили своята работа като съдии, с цел да станат основни прокурори, никого не е скандализирал. Борис Велчев стана основен прокурор, идвайки от университетските среди, Иван Татарчев беше юрист.
На последващо място имаме най-малко двама някогашни зам.-главни прокурори (аз най-малко зная за двама), които са работили като съдии преди да бъдат назначени като заместници на основния прокурор - Галина Тонева и Мария Шишкова. И двете по-късно още веднъж работят като съдии.
Истината е, че в случай че се огледа деликатно кариерното развиване на една огромна част от българските наказателни съдии, ще се види, че доста от тях са почнали работа първо като проверяващи служители на реда, по-късно са станали следователи, някои прокурори, чак тогава са станали наказателни съдии. Някои са били единствено проверяващи служители на реда, по-късно са станали съдии или са били единствено следователи, единствено прокурори. Мога да дам и съответни образци. Председателят на Софийския областен съд Александър Ангелов е някогашен проверяващ служител на реда, по-късно е станал арбитър. Председателят на Софийския градски съд Алексей Трифонов е някогашен следовател. Много от висшите касационни съдии са някогашни прокурори, в това число и Павлина Панова, в този момент ръководител на Конституционния съд.
Абсолютна нечиста сделка е да се твърди, че законопроектът планува арбитър да реализира прокурорски функционалности, няма такова нещо. Проектът планува арбитър да бъде назначен за прокурор и от този миг нататък той към този момент стопира да бъде арбитър и стартира да работи за прочут интервал от време единствено като прокурор. Образно казано, той ще носи единствено алена роба и няма да гледа наказателни каузи като арбитър, а в свободното си време да написа обвинителни актове и прокурорски постановления. Той ще работи единствено като прокурор, а откакто му завърши работата като прокурор - привършване на съответното досъдебно произвеждане или като изтече оптималният период от 2 години, той ще се върне на остарялото си място като арбитър.
Г-н Дечев, към този момент три следващи Народното събрание се разпускат сега, в който на дневен ред влязат същинските закони за правосъдната промяна и КПКОНПИ. Намирате ли някаква причинност? Да, постанова се такова усещане, тъй като правосъдната промяна е една от най-важните разграничителни линии в България - и за политиците, само че и в обществото. Ако се организира както би трябвало, тя може да докара до трагични резултати, в това число и за част от тези, които са призвани да я осъществят. По тази причина всяка политическа мощ доста деликатно се нарежда във връзка с правосъдната промяна и нейните параметри. без да съумеят да прегледат даже единствено плана за закриването на спецсъдилищата и спецпрокуратурите. Това стана едвам на третия път и единствено тъй като въпросът за спецправосъдието беше задаван директно по време на предизборната акция на всеки от участниците в изборите.
Сега още веднъж сме в обстановка, в която има голям риск този парламент да завърши предварително мандата си преди да одобри значими законопроекти - освен тези, свързани със основаването на нов механизъм за дейно следствие на основния прокурор или негови заместници, само че и за промяната в антикорупционния закон, новия закон за отбрана на подателите на сигнали и други Голям е рискът тези законопроекти изобщо да стигнат до пленарна зала и това наподобява въобще не тормози част от народните представители.
Специално желая да отбележа, че двата съществени законопроекта за промени в Наказателно-процесуален кодекс - на Министерския съвет и на Надежда Йорданова и група депутати, надалеч не се изчерпват единствено с механизма за следствие на основния прокурор и заместниците му. С тях се цели да се изпълнят към 70 други решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), като една относително дребна част се отнася до решението " Колеви против България " от 2009 година, което визира статута на основния прокурор. Останалата част е обвързвана с промените по въвеждане на правосъден надзор върху отводите на прокуратурата да образува досъдебно произвеждане, по-добра отбрана на правата на потърпевшите и на ощетените юридически лица, основаване на повече права за лицата, които алармират прокуратурата и полицията за осъществено закононарушение, когато от него няма съответно потърпевшо лице или ощетено юридическо лице. На предходното съвещание на правната комисия в сряда се очакваше тези законопроекти да бъдат гласувани по принцип на първо четене, само че разискването бе отсрочено, тъй като основният прокурор изискал да бъде изслушан персонално. Очаквате ли тези планове да бъдат придвижени тази седмица? Определено съм песимистичен поради метода, по който протече предходното съвещание и предвид на изявленията на заместниците на основния прокурор. Обръщам внимание, че всички заместници на основния прокурор участваха на съвещанието предходната сряда и общо взето същите неща ще чуем от основния прокурор на идващото съвещание в четвъртък. Всеки, който най-малко малко е следил историята на българската прокуратура през последните 33 години, знае, че по предписание заместниците на основния прокурор споделят това, което той мисли. Несериозно е да се чака някакво разминаване и този път.
Реклама
Искам да отбележа изказванието на шефа на Националната следствена работа (НСлС) и зам.-главен прокурор Борислав Сарафов, че този закон е писан на коляно. Всъщност за правенето на този законопроект беше образувана работна група в Министерството на правораздаването, която стартира работа при започване на април м.г. и в която участваха представители на Върховния касационен съд (ВКС), Върховната касационна прокуратура, Национална следствена служба, на Висшия адвокатски съвет, на съсловните организации на магистратите - Съюза на съдиите в България, Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите, представители на други неправителствени организации, проф. Георги Митов, който преподава углавен развой в Софийския университет.
Т България от дълго време не е получавала толкоз позитивен отчет оттова. Имаше, несъмнено, и рекомендации, които се съобразихме. Освен това, ние получихме за този законопроект, както и от отдела за осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека. Иначе казано, планът получи позитивни оценки от най-високо политическо и експертно равнище. Може би по тази причина съперниците на закона се концентрираха основно върху изказвания за неговата противоконституционност, което непознатите институции не били схванали. И твърдяха, че все пак прокурор пъкъл хок, назначен по този метод, не може да съществува в България. Аз изрично не съм склонен, че този законопроект е противоконституционен в частта, в която планува арбитър да бъде назначен краткотрайно за прокурор пъкъл хок и за прочут интервал от време да извършва функционалността само и единствено на прокурор.
Ние доста деликатно сме чели решение №7 на Конституционния съд (КС) от 2021 година, с което беше разгласен за противоконституционен един предходен закон на ГЕРБ, който също се опитваше да извърши решението " Колеви ", посредством назначението на специфичен прокурор за следствие на основния прокурор или негов заместител. В нашия закон се опитахме да отстраним всички недостатъци и неточности, позволени тогава. Така да вземем за пример, един от причините на Конституционен съд беше, че специфичният прокурор е отвън структурата на прокуратурата, до момента в който ние предвиждаме, че този прокурор пъкъл хок ще бъде назначен за прокурор от Върховната касационна прокуратура с решение на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет. На последващо място, съобразявайки това решение на Конституционен съд, ние не сме изключили надзора за правда и методическото управление на основния прокурор върху този прокурор пъкъл хок, като сме отчели друго решение на Конституционен съд (№ 11 от 2020 г.), в което категорично се споделя, че основният прокурор не може персонално да се меси в досъдебни производства, по които той е разследван. Според Конституционен съд надзорът за правда и методическо управления не въздействат върху вътрешното разбиране на прокурора, в това число и на този, който ще би трябвало да проверява основния прокурор или негов заместител, само че пък с изключение на методическото управление и контрол за правда, този специфичен прокурор се трансформира в ексклузивен орган и става рисков и безотговорен. Тези опасения, че проверяващият прокурор не предстои на вътрешноведомствени йерархичен прокурорски надзор сме ги решили като предвиждаме, че незабавно след привличане на основния прокурор или на негов заместител за обвинен, прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет ще назначи различен арбитър от Върховен касационен съд за заместител на основния прокурор, който да бъде претрупан с точно този вътрешноинстанционен йерархичен надзор върху дейностите на пъкъл хок прокурора.
Накратко казано, създали сме всичко, с цел да отстраняваме минусите на предходния метод и да се съобразим с решението на Конституционен съд.
В Испания и в Португалия следствието на основния прокурор се прави от арбитър, назначен като пъкъл хок прокурор. Не е известно Съветът на Европа, Европейският съд по правата на индивида и Европейска комисия да са намерили проблем с разделянето на управляващите във Кралство Испания и Република Португалия. В Германия и Франция основният прокурор е и министър на правораздаването. Реклама
Сега се акцентира като мотив по целенасоченост, че един арбитър няма да може да извършва дейно функционалността си на прокурор, тъй като съдиите нямат опит като проверяващи органи или като наблюдаващи прокурори, които да реализират управление върху проверяващите органи или контрол за правда сред проверяващите органи. Ще ви дам образци от близката история на българската прокуратура. Ние имаме двама основни прокурори, които преди да бъдат назначени за основни прокурори са работили дълги години като съдии. Това са господин Филчев и господин Цацаров. Фактът, че те в един миг са сменили своята работа като съдии, с цел да станат основни прокурори, никого не е скандализирал. Борис Велчев стана основен прокурор, идвайки от университетските среди, Иван Татарчев беше юрист.
На последващо място имаме най-малко двама някогашни зам.-главни прокурори (аз най-малко зная за двама), които са работили като съдии преди да бъдат назначени като заместници на основния прокурор - Галина Тонева и Мария Шишкова. И двете по-късно още веднъж работят като съдии.
Истината е, че в случай че се огледа деликатно кариерното развиване на една огромна част от българските наказателни съдии, ще се види, че доста от тях са почнали работа първо като проверяващи служители на реда, по-късно са станали следователи, някои прокурори, чак тогава са станали наказателни съдии. Някои са били единствено проверяващи служители на реда, по-късно са станали съдии или са били единствено следователи, единствено прокурори. Мога да дам и съответни образци. Председателят на Софийския областен съд Александър Ангелов е някогашен проверяващ служител на реда, по-късно е станал арбитър. Председателят на Софийския градски съд Алексей Трифонов е някогашен следовател. Много от висшите касационни съдии са някогашни прокурори, в това число и Павлина Панова, в този момент ръководител на Конституционния съд.
Абсолютна нечиста сделка е да се твърди, че законопроектът планува арбитър да реализира прокурорски функционалности, няма такова нещо. Проектът планува арбитър да бъде назначен за прокурор и от този миг нататък той към този момент стопира да бъде арбитър и стартира да работи за прочут интервал от време единствено като прокурор. Образно казано, той ще носи единствено алена роба и няма да гледа наказателни каузи като арбитър, а в свободното си време да написа обвинителни актове и прокурорски постановления. Той ще работи единствено като прокурор, а откакто му завърши работата като прокурор - привършване на съответното досъдебно произвеждане или като изтече оптималният период от 2 години, той ще се върне на остарялото си място като арбитър.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ