Владимир Овчинский: Ще воюва ли НАТО с Русия
Зам.-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана, изказвайки се в института “Хъдсън ” във Вашингтон на 11 май 2022 година, съобщи, че „ НАТО показва удивително единение след нахлуването на Русия в Украйн НАТО може да се оправи с по-опасната среда за сигурност даже по-добре, като пази всеки сантиметър от НАТО. ”
Всеки ден се появяват от ден на ден случаи за директното присъединяване на инструктори от страни от НАТО, изключително от Англия, във военните интервенции против Русия в Украйна.
Но готово ли е НАТО за директна военна борба?
Такъв враждебен оптимизъм не се споделя от всички специалисти – някогашни и сегашни генерали и офицери от НАТО. В тази връзка е оповестена публикация на Ричард Кемп, пенсиониран полковник от английската войска, участник във войните в Босна, Афганистан, Ирак, някогашен член на Съвместния комитет за разузнаване към Кабинета на министрите на Англия, оповестена 10, 2022 година на уеб страницата на института “Гейтстоун” в Ню Йорк.
Кемп проучва опцията и способността на НАТО да взе участие в директна военна борба с Русия в Украйна и написа следното:
„...Обещанията на водачите на НАТО, че Путин ще се сблъска с последици, в случай че някой от неговите бойци даже стъпи на земята на НАТО, несъмнено, успокояват тези страни. Но дали не им даваме подправена вяра? Могат ли източните страни в действителност да разчитат на Съединени американски щати и западноевропейските членове на НАТО да им се притекат на помощ, в случай че влязат в пердах с Русия? Наистина ли ще хвърлим нашите младежи и девойки против валяка на Путин, ко й то си пробива път през Украйна?
... Германски военачалник, който в миналото оглавяваше Бундесвера, оня ден ми сподели, че счита, че НАТО като цяло ще влезе във война, в случай че се стигне до това. Той се базира на единството, проявено във въздушната акция в Косово през 1999 година и интервенциите против талибаните в Афганистан след 2003 година И двете, изключително в Афганистан, в действителност рискуваха живота на бойците на НАТО, само че в никакъв случай нямаше да понесат мащаба на загубите, които са предстоящи във война с Русия. Въпреки че няма точни статистически данни, евентуално е украинците, убити и ранени през съвсем тримесечната война, надалеч надвишават всички жертви на НАТО във всеки спор, в който силите на НАТО в миналото са взели участие, в това число Ирак, Афганистан, Косово и Африка.
Нито един от тези предходни спорове в никакъв случай не е носил риск от стандартни, а не терористични офанзиви против родните страни на членовете на НАТО. Никога не е имало изгледи за въздушни удари против Берлин, Париж или Лондон, каквито ще има, в случай че влезем във война с Русия. Позовавайки се на предходни спорове, ние не съпоставяме сходно с сходно.
И нуклеарната опасност. В случай на по-голяма война сред НАТО и Русия това е малко евентуално да се реализира, само че може би тази дребна в ероятност сама по себе си , схваща се, разбираемо плаши водачите на НАТО. Подобно на кучетата на Павлов, те се хвърлят един против различен, изоставяйки всякакво желание за военна интервенция в Украйна всякога, когато Путин надуе нуклеарната си свирка. Заплахите му в действителност са доста комфортни за водачите на НАТО, тъй като последното нещо, което желаят да създадат, е да се бият в Украйна или за нея и надали някой се съмнява в мъдростта да не се подхващат дейности, които могат да предизвикат Армагедон...
НАТО се оказа обезсърчителен съдружник предходната година. Когато президентът на Съединени американски щати Джо Байдън взе пагубното решение да изтегли американските войски от Афганистан без никакви условия, английският министър на защитата корав еше , че е помолил всички други страни от НАТО с войски, ситуирани там, да обмислят оставането на част от силите под управлението на Англия след изтеглянето на американски войски. Той сподели, че никой не е желае л . Нито една страна не е пожела ла да извърши отговорностите си към афганистанск ите държавно управление и народ.
Позорната капитулация и оскърбление на НАТО в Афганистан, изострени от снизходителното отношение към немския газопровод „ Северен поток-2 “ и ранните уверения на Съединени американски щати, че няма да има военна интервенция при положение на съветска офанзива, доведоха непосредствено до нахлуването на Путин в Украйна. Докато „ специфичната военна интервенция “ се разгръщаше, непрестанните изказвания на НАТО, че няма да подхващат никакви дейности против Русия, с изключение на наказания и доставки на оръжие, в допълнение насърчиха Путин, твърдейки го, че НАТО няма да понесе директен боен риск.
Наред със страха от нуклеарни оръжия, съществуват дългогодишни структурни проблеми, които също повдигат въпроса дали НАТО ще се бие групово, в случай че една от неговите държави-членки бъде атакувана. Поколение след потомство западноевропейските страни от НАТО се усещаха удобно, в случай че не и самодоволни, с десетилетия на съвсем безспорен мир и разцвет. Във всяка страна множеството политически партии са доминирани от мощна пацифистка просвета, с вярата, че всички спорове могат да бъдат позволени посредством спор, компромис и утешение, а не с военна мощ. Малко евентуално е военните дейности, които се организират сега в Украйна, да разклатят т ази надълбоко затвърден а и необятно публикуван а самоуверен ост .
На всичкото от горната страна народите на Запада капитулираха пред съгласувана и систематична офанзива против тяхната история, тяхната добродетел и тяхното самочувствие. Миналата популярност се омаловажава, тъй като не дава отговор на “будна идеология” на новия век. Разрушават се монументи на националните герои от предишното. Всяко позитивно споменаване в обществените мрежи на, да вземем за пример, Уинстън Чърчил, който направи повече от всеки различен, с цел да избави света от нацистите на Хитлер, обезпечено ще получи вълна от жлъч в подмяна. Правителствата, в това число министерствата на защитата и външните работи, хората, които би трябвало да водят всяка борба против съветската офанзива, са се поддали на тази болест дотам, че с е отхвърлят от предишното си и отхвърлят своето настояще.
Можем ли да чакаме европейците да се борят и да умрат за страни, чиято история и актуалното възприятие за лично достолепие са били строго наказани от личните им водачи? Ще се борят ли за бюрократичната агломерация, каквато е Европейски Съюз ?
Европейски Съюз няма такова възприятие, даже в случай че се стреми да размени националната преданост. Лоялността към Брюксел е транзакционна и работи единствено в една посока. Хората не се питат какво могат да създадат за Европейски Съюз, а какво Европейски Съюз може да направи за тях. Разбира се, доста от нашите младежи ще се борят за страната си – със същата храброст и безкористност, с каквито са се борили техните предшественици – и ние ставаме очевидци на това всякога, когато ги изпращаме в борба. Но когато пристигна време да увеличим силата си, какъв брой още млади мъже ще отговорят на апела, в случай че са възпитани да презират личната си страна и самата концепция да се борят за нея? Британската войска, да вземем за пример, се бори десетилетия да попълни непрестанно намаляващите си редици с възходящото мигрантско население.
Ако политическата и национална воля за отбрана на страните членки на НАТО по някакъв метод се материализира, против какво ще се борят европейските страни? Непрекъснато разширяващите се обществени стратегии изтласкаха военните от пазара на целия континент. Въоръжените сили на която и да е страна са незадоволителни, с цел да водят същинска война дружно или сами.
В продължение на десетилетия американските президенти се опитваха да принудят европейските водачи на НАТО да изпълнят своите задължения за минимални разноски за защита. Те бяха най-вече пренебрегнати. Вярно е, че немският канцлер Олаф Шолц разгласи отпущането на 100 милиарда евро за 10 години за възобновяване на отбранителните сили, което предшественикът му Ангела Меркел съзнателно пренебрегваше. Но това надали е допустимо, даже обещаните пари да дойдат.
Междувременно Англия , считан а във военно отношение за най-мощната и надеждна страна в Европа, към момента с наслада съблюдава контрактуваните предходната година съкращения на защитата. Дори преди да бъдат замислени последните съкращения, английските военни бяха на рисково ниско равнище, невиждано през вековете на историята.
Близо трите месеца на унищожителни уроци за това за какво би трябвало да възстановим нашите въоръжени сили не провокираха оферти от държавното управление за действителни дейности.
Поглеждайки към Европа, можем да заключим: тя не може да се бори, няма да се бие. А Америка? Може ли президент, който е избягал даже от относително лекия спор в Афганистан и обезверено се пробва да убеди Путин, че Съединени американски щати няма да се бият за Украйна, да изпрати американски момчета да се бият и да умрат в Европа за страни, за които доста американци в никакъв случай не са чували? Във всеки случай, по какъв начин би могъл да направи това, в случай че европейските страни не се изправят, с цел да защитят личния си двор?
Путин знае всичко това, макар реториката си, че се усеща заплашен от натиска на НАТО на изток към Русия, което в действителност значи в действителност, че отбранителният съюз приема молби за участие от някогашните страни от Варшавския контракт, страхуващи се още веднъж от някогашните си господари в Москва.
Особено с нежеланата вероятност Швеция и Финландия да се причислят към НАТО, Путин ще бъде изкушен да продължи да изпитва Алианса, в това число посредством интензивна кибервойна и враждебни дейности против държавите-членки.
Целта на Путин е да обезврежда НАТО. Той знае, че неуспехът на А лианса да отговори на неговите провокации ще значи извънредно оскърбление на НАТО и сигнал за края на водения от Съединени американски щати международен ред.
Няма да е елементарно бързо да се изкоренят поколенията на егоцентрично блаженство, надълбоко затвърден пацифизъм, съзнателно подкопаване на патриотичния дух и отвод да се вършат тежки жертви в името на националните ползи в страните от НАТО.
На първо място, това ще изисква мощно водачество, което през днешния ден е мъчно да се види в страните от НАТО. Дали тази задача ще бъде невъзможна зависи от графика на Путин и от това какъв брой бързо европейските страни могат да из коват отначало своята национална стомана.
Това не е подготовка. Това е предусещане за доста по-голяма опасност, която ще пристигна от Китайската комунистическа партия и президента Си Ц зинпин.
Превод: В. Сергеев
Всеки ден се появяват от ден на ден случаи за директното присъединяване на инструктори от страни от НАТО, изключително от Англия, във военните интервенции против Русия в Украйна.
Но готово ли е НАТО за директна военна борба?
Такъв враждебен оптимизъм не се споделя от всички специалисти – някогашни и сегашни генерали и офицери от НАТО. В тази връзка е оповестена публикация на Ричард Кемп, пенсиониран полковник от английската войска, участник във войните в Босна, Афганистан, Ирак, някогашен член на Съвместния комитет за разузнаване към Кабинета на министрите на Англия, оповестена 10, 2022 година на уеб страницата на института “Гейтстоун” в Ню Йорк.
Кемп проучва опцията и способността на НАТО да взе участие в директна военна борба с Русия в Украйна и написа следното:
„...Обещанията на водачите на НАТО, че Путин ще се сблъска с последици, в случай че някой от неговите бойци даже стъпи на земята на НАТО, несъмнено, успокояват тези страни. Но дали не им даваме подправена вяра? Могат ли източните страни в действителност да разчитат на Съединени американски щати и западноевропейските членове на НАТО да им се притекат на помощ, в случай че влязат в пердах с Русия? Наистина ли ще хвърлим нашите младежи и девойки против валяка на Путин, ко й то си пробива път през Украйна?
... Германски военачалник, който в миналото оглавяваше Бундесвера, оня ден ми сподели, че счита, че НАТО като цяло ще влезе във война, в случай че се стигне до това. Той се базира на единството, проявено във въздушната акция в Косово през 1999 година и интервенциите против талибаните в Афганистан след 2003 година И двете, изключително в Афганистан, в действителност рискуваха живота на бойците на НАТО, само че в никакъв случай нямаше да понесат мащаба на загубите, които са предстоящи във война с Русия. Въпреки че няма точни статистически данни, евентуално е украинците, убити и ранени през съвсем тримесечната война, надалеч надвишават всички жертви на НАТО във всеки спор, в който силите на НАТО в миналото са взели участие, в това число Ирак, Афганистан, Косово и Африка.
Нито един от тези предходни спорове в никакъв случай не е носил риск от стандартни, а не терористични офанзиви против родните страни на членовете на НАТО. Никога не е имало изгледи за въздушни удари против Берлин, Париж или Лондон, каквито ще има, в случай че влезем във война с Русия. Позовавайки се на предходни спорове, ние не съпоставяме сходно с сходно.
И нуклеарната опасност. В случай на по-голяма война сред НАТО и Русия това е малко евентуално да се реализира, само че може би тази дребна в ероятност сама по себе си , схваща се, разбираемо плаши водачите на НАТО. Подобно на кучетата на Павлов, те се хвърлят един против различен, изоставяйки всякакво желание за военна интервенция в Украйна всякога, когато Путин надуе нуклеарната си свирка. Заплахите му в действителност са доста комфортни за водачите на НАТО, тъй като последното нещо, което желаят да създадат, е да се бият в Украйна или за нея и надали някой се съмнява в мъдростта да не се подхващат дейности, които могат да предизвикат Армагедон...
НАТО се оказа обезсърчителен съдружник предходната година. Когато президентът на Съединени американски щати Джо Байдън взе пагубното решение да изтегли американските войски от Афганистан без никакви условия, английският министър на защитата корав еше , че е помолил всички други страни от НАТО с войски, ситуирани там, да обмислят оставането на част от силите под управлението на Англия след изтеглянето на американски войски. Той сподели, че никой не е желае л . Нито една страна не е пожела ла да извърши отговорностите си към афганистанск ите държавно управление и народ.
Позорната капитулация и оскърбление на НАТО в Афганистан, изострени от снизходителното отношение към немския газопровод „ Северен поток-2 “ и ранните уверения на Съединени американски щати, че няма да има военна интервенция при положение на съветска офанзива, доведоха непосредствено до нахлуването на Путин в Украйна. Докато „ специфичната военна интервенция “ се разгръщаше, непрестанните изказвания на НАТО, че няма да подхващат никакви дейности против Русия, с изключение на наказания и доставки на оръжие, в допълнение насърчиха Путин, твърдейки го, че НАТО няма да понесе директен боен риск.
Наред със страха от нуклеарни оръжия, съществуват дългогодишни структурни проблеми, които също повдигат въпроса дали НАТО ще се бие групово, в случай че една от неговите държави-членки бъде атакувана. Поколение след потомство западноевропейските страни от НАТО се усещаха удобно, в случай че не и самодоволни, с десетилетия на съвсем безспорен мир и разцвет. Във всяка страна множеството политически партии са доминирани от мощна пацифистка просвета, с вярата, че всички спорове могат да бъдат позволени посредством спор, компромис и утешение, а не с военна мощ. Малко евентуално е военните дейности, които се организират сега в Украйна, да разклатят т ази надълбоко затвърден а и необятно публикуван а самоуверен ост .
На всичкото от горната страна народите на Запада капитулираха пред съгласувана и систематична офанзива против тяхната история, тяхната добродетел и тяхното самочувствие. Миналата популярност се омаловажава, тъй като не дава отговор на “будна идеология” на новия век. Разрушават се монументи на националните герои от предишното. Всяко позитивно споменаване в обществените мрежи на, да вземем за пример, Уинстън Чърчил, който направи повече от всеки различен, с цел да избави света от нацистите на Хитлер, обезпечено ще получи вълна от жлъч в подмяна. Правителствата, в това число министерствата на защитата и външните работи, хората, които би трябвало да водят всяка борба против съветската офанзива, са се поддали на тази болест дотам, че с е отхвърлят от предишното си и отхвърлят своето настояще.
Можем ли да чакаме европейците да се борят и да умрат за страни, чиято история и актуалното възприятие за лично достолепие са били строго наказани от личните им водачи? Ще се борят ли за бюрократичната агломерация, каквато е Европейски Съюз ?
Европейски Съюз няма такова възприятие, даже в случай че се стреми да размени националната преданост. Лоялността към Брюксел е транзакционна и работи единствено в една посока. Хората не се питат какво могат да създадат за Европейски Съюз, а какво Европейски Съюз може да направи за тях. Разбира се, доста от нашите младежи ще се борят за страната си – със същата храброст и безкористност, с каквито са се борили техните предшественици – и ние ставаме очевидци на това всякога, когато ги изпращаме в борба. Но когато пристигна време да увеличим силата си, какъв брой още млади мъже ще отговорят на апела, в случай че са възпитани да презират личната си страна и самата концепция да се борят за нея? Британската войска, да вземем за пример, се бори десетилетия да попълни непрестанно намаляващите си редици с възходящото мигрантско население.
Ако политическата и национална воля за отбрана на страните членки на НАТО по някакъв метод се материализира, против какво ще се борят европейските страни? Непрекъснато разширяващите се обществени стратегии изтласкаха военните от пазара на целия континент. Въоръжените сили на която и да е страна са незадоволителни, с цел да водят същинска война дружно или сами.
В продължение на десетилетия американските президенти се опитваха да принудят европейските водачи на НАТО да изпълнят своите задължения за минимални разноски за защита. Те бяха най-вече пренебрегнати. Вярно е, че немският канцлер Олаф Шолц разгласи отпущането на 100 милиарда евро за 10 години за възобновяване на отбранителните сили, което предшественикът му Ангела Меркел съзнателно пренебрегваше. Но това надали е допустимо, даже обещаните пари да дойдат.
Междувременно Англия , считан а във военно отношение за най-мощната и надеждна страна в Европа, към момента с наслада съблюдава контрактуваните предходната година съкращения на защитата. Дори преди да бъдат замислени последните съкращения, английските военни бяха на рисково ниско равнище, невиждано през вековете на историята.
Близо трите месеца на унищожителни уроци за това за какво би трябвало да възстановим нашите въоръжени сили не провокираха оферти от държавното управление за действителни дейности.
Поглеждайки към Европа, можем да заключим: тя не може да се бори, няма да се бие. А Америка? Може ли президент, който е избягал даже от относително лекия спор в Афганистан и обезверено се пробва да убеди Путин, че Съединени американски щати няма да се бият за Украйна, да изпрати американски момчета да се бият и да умрат в Европа за страни, за които доста американци в никакъв случай не са чували? Във всеки случай, по какъв начин би могъл да направи това, в случай че европейските страни не се изправят, с цел да защитят личния си двор?
Путин знае всичко това, макар реториката си, че се усеща заплашен от натиска на НАТО на изток към Русия, което в действителност значи в действителност, че отбранителният съюз приема молби за участие от някогашните страни от Варшавския контракт, страхуващи се още веднъж от някогашните си господари в Москва.
Особено с нежеланата вероятност Швеция и Финландия да се причислят към НАТО, Путин ще бъде изкушен да продължи да изпитва Алианса, в това число посредством интензивна кибервойна и враждебни дейности против държавите-членки.
Целта на Путин е да обезврежда НАТО. Той знае, че неуспехът на А лианса да отговори на неговите провокации ще значи извънредно оскърбление на НАТО и сигнал за края на водения от Съединени американски щати международен ред.
Няма да е елементарно бързо да се изкоренят поколенията на егоцентрично блаженство, надълбоко затвърден пацифизъм, съзнателно подкопаване на патриотичния дух и отвод да се вършат тежки жертви в името на националните ползи в страните от НАТО.
На първо място, това ще изисква мощно водачество, което през днешния ден е мъчно да се види в страните от НАТО. Дали тази задача ще бъде невъзможна зависи от графика на Путин и от това какъв брой бързо европейските страни могат да из коват отначало своята национална стомана.
Това не е подготовка. Това е предусещане за доста по-голяма опасност, която ще пристигна от Китайската комунистическа партия и президента Си Ц зинпин.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ