Залата на улица Турати в Милано е една от най-неудобните

Залата на улица Турати в Милано е една от най-неудобните в града на модата, само че години наред беше желана от Фенди, когато не правеха ревютата си в една пицария, по-специално в двора й. Та влизам аз един път и се поразявам, тъй като салонът е украсен като лабиринт.

Хващам посоката, която ми се коства вярна, само че скоро разбирам, че ходя към гримьорната. И ето го пред мен - тъкмо пред входа на мястото, където текат последни мерки и международни супер модели, супер гримьори и супер фризьори се щурат като мухи без глави - самия Лагерфелд с опашката и черно-белия имидж.

Реагирам на секундата, предстявам се и той приема да създадем доста малко изявление. Беше чудноват човек - по едно и също време респектиращ, изумително обмислен, само че с излъчването на пиещ сила - толкоз мощно възприятие, което съм изпитвал единствено при общуването с Лили Иванова. Дотолкова, че след десетината минути диалог ме заболя главата.

После открих мястото си на първия ред и дълго мислих за този човек, до момента в който сякаш следих творенията му да се разхождат из белия лабиринт на залата. Даже не помня какво сме говорили, а възприятието на тотално безсилие след късия диалог. Беше по времето, когато Лагерфелд първи дръзна да направи сбирка за H&M и това беше същинска гражданска война в модата - огромен дизайнер като него, индивидът зад най-изисканата френска марка Шанел и зад най-класическата италианска Фенди беше разгласен от мнозина за изменник.

А той просто беше един безсърдечен, внезапен, хирургически прецизен във всичко човек, който в никакъв случай с нищо не се е съобразявал. После научих за лимузината, която е получил от татко си за своя 18-и рожден ден и гледах по какъв начин е представян като изверг в появилите се паралелно два кино лентата за неговия противник в модата и в ухажването на най-търсените мъже в Париж Ив Сен Лоран.

На последните не повярвах. Защото късото ми другарство с Лагерфелд, който другояче съм следил няколко пъти на ревютата и коктейлите на Фенди, ме е убедило: той не беше изверг, беше просто уникален или това, за което руснаците споделят: "вот такой я человек ". Вероятно, като всеки талант. Светла му памет!

Борис Ангелов