Край на ерата Кастро в Куба! "Човек от народа" поема юздите на властта на Острова на свободата
Законодателният орган на Куба откри двудневна сесия за избирането на правоприемник на президента Раул Кастро, написа Washington Post. Новият президент ще бъде първият водач отвън семейство Кастро, който да води островната страна от близо шест десетилетия.
Депутатите избухнаха в овации в сряда сутринта, когато Кастро време в залата в мрачен костюм дружно с Мигел Диаз-Канел – неговият предстоящ правоприемник. Раул Кастро напуща поста откакто прослужи два мандата на поста. Той наследи брат си Фидел, водил Куба сред 1959 и 2006 година
Мъжът, който най-вероятно ще е идващият президент на Куба е от по-младото потомство водачи, които се афишират в отбрана на модернизирането на острова. Той обаче също по този начин е дълготраен апаратчик на Комунистическата партия, от който не се чака да води огромни политически промени.
57-годишният Мигел Диаз-Канел е първият вицепрезидент. Очаква се той да бъде разгласен за президент в четвъртък по време на съвещание на националното заседание на Куба и по този начин да наследи 86-годишният Раул Кастро. Ако това се случи, той ще е първият водач на Куба от 1959 (годината на революцията) година насам, който не носи семейството Кастро и е роден след революцията.
По обучение е инженер по електроника. Диаз-Канел, както наподобява, е много „ по в крайник с времето “ в сравнение с неговите прародители Раул и Фидел Кастро, които управляваха карибския остров през последните шест десетилетия.
Като млад недодялан водач на партията, Диаз-Канел се опълчва на ортодоксалните партийни догми, подкрепяйки културен център на ЛГБТ-общество, слушайки рок музика и пускайки си дълга коса.
На национално равнище Диаз-Канел приканва за по-критично отразяване на събитията от страна на държавните медии и по-широк достъп до интернет за да се отвори едно от последните затворени за мрежата общества в света. Той постоянно идва на срещи, носейки в ръцете си таблет.
В последна сметка, Диаз-Канел наподобява като претендент на консенсуса, определен от Кастро, спечелил доверие, преминавайки с труд през редиците на партията през последните три десетилетия, спазвайки партийната линия по основните политически и стопански въпроси, споделят анализаторите.
Неговите скорошни обществени изказвания бяха фокусирани върху нуждата от последователност и продължение на битката против империализма – добре познатото, а и към този момент изтъркано обръщение на фона на ескалацията на напрежението сред Куба и Съединени американски щати, породено от идването на власт на Доналд Тръмп.
„ Има аргументи да се счита, че той ще е по-гъвкав, по-модерен “, споделя Артуро ЛопесЛеви, някогашен анализатор на кубинското държавно управление, израснал в родния град на Диаз-Канел Санта Клава, а в този момент чете лекции в Университета на Тексас.
„ Няма обаче доказателства за това, че той ще бъде реформист, че ще се откаже от еднопартийната система или ще спре да фаворизира държавния бранш за сметка на частния “, прибавя той.
Засега обаче политическите възгледи на Диаз-Канел са към момента загадка. Политическите акции са неразрешени в Куба и Диаз-Канел до в този момент е
избягвал политическия популизъм, поставил завършек на кариерите не на един и двама политици.
Много кубинци, мощно недоволни от бавните темпове на икономическия напредък при ръководството на братята Кастро, се надяват, че Диаз-Канел просто изчаква момента, в който ще поеме властта, с цел да може да извърши своите планове за промени.
При това, мястото му за маневри ще бъде лимитирано от Комунистическата партия, която ще остане водещата политическа мощ и ще бъде ръководена от Кастро чак до 2012 година.
Кой е Диаз-Канел?
Докато Диаз-Канел се държи резервирано след влизането си в националното държавно управление преди 9 години, жителите на неговия роден град Вила Клара си го спомнят като хубав, другарски надъхан „ човек от народа “, който е правил всичко до край.
Той е израснал в едноетажна къща. Местните споделят за неговия квартал, че той е един от най-суровите в провинциалната столица Санта Клара.
Бил е първенец, твърди негов преподавател. Бил е учител в университет преди старта на политическата си кариера. Станал е локален водач на партията във Вила Клара по време на икономическата рецесия през 90-те години на предишния век.
Поради неналичието на бензин, той е ходил всеки ден на работа с колело, вместо да се възползва от своята служебна „ Лада “ за задачата, както останалите партийни водачи.
„ Близостта му до елементарните хора е отличителната му линия “, споделя Рамон Силверио, 69-годишен притежател на културния център в Санта Клара, в който се провеждат забави за ЛГБТ-обществото.
Известно е, че е разпален почитател на „ Бийтълс “ – в младежките си години, за което бил подложен на критика от своите приятели. Смятан е за прагматик, който не слага под подозрение идеологията на кубинската гражданска война, само че я напасва в сходство с условията на времето. И добре схваща незабавната нужда от привличане на задгранични вложения и разширение на частния бранш.
Завършил е електротехника и е бил радиоспециалист във въоръжените сили, а също учител в Централния университет в Лас Вийяс.
Отрано влиза в младежката организацията на комунистическата парткия и се издига до първи секретар в централната провинция Вийя Клара. Диас-Канел е бил и партиен делегат в Никарагуа.
През 2003 година е назначен в ръководещия съвет и става първи секретар в Олгин. През 2009 година става министър на висшето обучение, а през март 2012 година е назначен за заместник-председател на държавното управление.
През 80-те години на XX век Диас-Канел e бил част от група млади комунистически водачи отпред с някогашния външен министър Роберто Робайна,
нашумял със свежи хрумвания и карането на велосипед из Хавана.
Но Робайна беше освободен от служба през 2002 година, както нормално става в Куба. Подобна орис сполетя и хора като Фелипе Перес Роке и Карлос Лаге, считани за вероятни наследници на братята Кастро.
Но Диас-Канел претърпя чистките и през днешния ден е най-високопоставеният политик от своето потомство – втората по власт политическа фигура в Куба.
Какво следва?
Когато президентът Раул Кастро сдаде властта, измененията ще бъдат по-скоро алегорични, в сравнение с основни. 86-годишният Кастро ще остане водач на партията до 2012 година, а неговият заместител, персонално определен от него, Мигел Диаз Канел, не е определен поради желанието си да " демонтира " полицейската страна в Куба или да се отхвърля от социалистическата икономическа система.
Въпреки това, краят на " Ерата Кастро " е късмет за смяна, а Диаз Канел има всичките претекстове да се възползва от него.
Икономиката на Куба е в съвсем разпаднало се положение. След години на неприятни индикатори, производството още веднъж регистрира спад през 2016 година, като изоставането по отношение на съседи и сътрудници продължава. Помощта и петрола от настойника Венецуела (също с стопанска система в много неприятно състояние) бързо се изпаряват. Цените на износните захар и нилел също вървят надолу. Ураганът Ирма нанесе вреди на Куба за над 1.3 милиарда $, което докара до мощната нужда от твърда валута, която можеше, в противоположен случай, да бъде изразходвана за импорт на витално значими артикули. При това от ден на ден кубинци от 11-милионното население на страната изоставя шерването на мизерията в родината им в търсене на персоналното благополучие зад граница.
Вярно е, че американското ембарго вреди на кубинската стопанска система, само че скорошните стопански проблеми не могат да бъдат слагани на плещите на решението на президента Доналд Тръмп да ожесточи глобите на Съединени американски щати за пътешестване и вложения в Острова на свободата. През 2017 година паричните преводи към Куба от Съединени американски щати сложиха връх, както и броят на туристите.
Икономическата уязвимост на Куба и все по-голямото неодобрение на кубинците се дължат на неуспеха на Раул Кастро да извърши обещанията си за дълготрайни промени. Когато той пристигна на власт през 2008 година, Кастро се разграничи от брат си, признавайки нуждата от задгранични вложения и частния бизнес. Но непостоянните опити за окуражаването им непрекъснато се сблъскваха с неодобрението и пречките от страна на Комунистическата партия на Куба. Миналият август, да вземем за пример, режимът приключи издаването на лицензи за частни бизнеси, които сега са наели над 40% от работната ръка на Острова.
Дуалната валутна система на Куба също оказва огромен напън върху локалната стопанска система. Тя бе въведена през 2004 година. Тя дефинира размера на заплатите в страната и цените на множеството локални артикули в кубински песоси. Туристите и интернационалните бизнеси употребяват конвертируемото песо, което е с закрепен курс към $ 1:1. При това, огромен брой курсове се употребяват за продан на двете песота посред им, като в следствие локалната ценова система е парализирана от объркването.
Правителството приказва за сливане на двете валути от 2011 година насам, само че това по този начин и не се случва. Разплитането на тези заплетени възли би трябвало да е първостепенна задача при поправянето на ежедневното опериране на стопанската система, както и да се заеме с решаването на дълготрайните задания. Например, Куба разполага с доста слънце и вятър и не би трябвало да разчита на вносен нефт за производството на цялото си електричество. Също по този начин, страната е изцяло способна да създава повече хранителни артикули, в сравнение с преди революцията. Тези две задания обаче витално значимо се нуждаят от задгранични вложения, както и работеща ценова система.
Решаването на тези мъчителни задания може да се окаже и първата стъпка за началото на други промени - даването на правото не фермерите да са притежатели на земята, която обработват, свободен достъп до пазарите, разширението на листата с разрешени елементи бизнеси, позволение за интернационалните бизнеси непосредствено сами да си наемат своите служащи.
Без подозрение, увеличението на персоналните свободи, ще докара до намаляване на контрола на партията в страната. При това, партията има много по-малко за губене, колкото в предишното, тя така и така запада.
Депутатите избухнаха в овации в сряда сутринта, когато Кастро време в залата в мрачен костюм дружно с Мигел Диаз-Канел – неговият предстоящ правоприемник. Раул Кастро напуща поста откакто прослужи два мандата на поста. Той наследи брат си Фидел, водил Куба сред 1959 и 2006 година
Мъжът, който най-вероятно ще е идващият президент на Куба е от по-младото потомство водачи, които се афишират в отбрана на модернизирането на острова. Той обаче също по този начин е дълготраен апаратчик на Комунистическата партия, от който не се чака да води огромни политически промени.
57-годишният Мигел Диаз-Канел е първият вицепрезидент. Очаква се той да бъде разгласен за президент в четвъртък по време на съвещание на националното заседание на Куба и по този начин да наследи 86-годишният Раул Кастро. Ако това се случи, той ще е първият водач на Куба от 1959 (годината на революцията) година насам, който не носи семейството Кастро и е роден след революцията.
По обучение е инженер по електроника. Диаз-Канел, както наподобява, е много „ по в крайник с времето “ в сравнение с неговите прародители Раул и Фидел Кастро, които управляваха карибския остров през последните шест десетилетия.
Като млад недодялан водач на партията, Диаз-Канел се опълчва на ортодоксалните партийни догми, подкрепяйки културен център на ЛГБТ-общество, слушайки рок музика и пускайки си дълга коса.
На национално равнище Диаз-Канел приканва за по-критично отразяване на събитията от страна на държавните медии и по-широк достъп до интернет за да се отвори едно от последните затворени за мрежата общества в света. Той постоянно идва на срещи, носейки в ръцете си таблет.
В последна сметка, Диаз-Канел наподобява като претендент на консенсуса, определен от Кастро, спечелил доверие, преминавайки с труд през редиците на партията през последните три десетилетия, спазвайки партийната линия по основните политически и стопански въпроси, споделят анализаторите.
Неговите скорошни обществени изказвания бяха фокусирани върху нуждата от последователност и продължение на битката против империализма – добре познатото, а и към този момент изтъркано обръщение на фона на ескалацията на напрежението сред Куба и Съединени американски щати, породено от идването на власт на Доналд Тръмп.
„ Има аргументи да се счита, че той ще е по-гъвкав, по-модерен “, споделя Артуро ЛопесЛеви, някогашен анализатор на кубинското държавно управление, израснал в родния град на Диаз-Канел Санта Клава, а в този момент чете лекции в Университета на Тексас.
„ Няма обаче доказателства за това, че той ще бъде реформист, че ще се откаже от еднопартийната система или ще спре да фаворизира държавния бранш за сметка на частния “, прибавя той.
Засега обаче политическите възгледи на Диаз-Канел са към момента загадка. Политическите акции са неразрешени в Куба и Диаз-Канел до в този момент е
избягвал политическия популизъм, поставил завършек на кариерите не на един и двама политици.
Много кубинци, мощно недоволни от бавните темпове на икономическия напредък при ръководството на братята Кастро, се надяват, че Диаз-Канел просто изчаква момента, в който ще поеме властта, с цел да може да извърши своите планове за промени.
При това, мястото му за маневри ще бъде лимитирано от Комунистическата партия, която ще остане водещата политическа мощ и ще бъде ръководена от Кастро чак до 2012 година.
Кой е Диаз-Канел?
Докато Диаз-Канел се държи резервирано след влизането си в националното държавно управление преди 9 години, жителите на неговия роден град Вила Клара си го спомнят като хубав, другарски надъхан „ човек от народа “, който е правил всичко до край.
Той е израснал в едноетажна къща. Местните споделят за неговия квартал, че той е един от най-суровите в провинциалната столица Санта Клара.
Бил е първенец, твърди негов преподавател. Бил е учител в университет преди старта на политическата си кариера. Станал е локален водач на партията във Вила Клара по време на икономическата рецесия през 90-те години на предишния век.
Поради неналичието на бензин, той е ходил всеки ден на работа с колело, вместо да се възползва от своята служебна „ Лада “ за задачата, както останалите партийни водачи.
„ Близостта му до елементарните хора е отличителната му линия “, споделя Рамон Силверио, 69-годишен притежател на културния център в Санта Клара, в който се провеждат забави за ЛГБТ-обществото.
Известно е, че е разпален почитател на „ Бийтълс “ – в младежките си години, за което бил подложен на критика от своите приятели. Смятан е за прагматик, който не слага под подозрение идеологията на кубинската гражданска война, само че я напасва в сходство с условията на времето. И добре схваща незабавната нужда от привличане на задгранични вложения и разширение на частния бранш.
Завършил е електротехника и е бил радиоспециалист във въоръжените сили, а също учител в Централния университет в Лас Вийяс.
Отрано влиза в младежката организацията на комунистическата парткия и се издига до първи секретар в централната провинция Вийя Клара. Диас-Канел е бил и партиен делегат в Никарагуа.
През 2003 година е назначен в ръководещия съвет и става първи секретар в Олгин. През 2009 година става министър на висшето обучение, а през март 2012 година е назначен за заместник-председател на държавното управление.
През 80-те години на XX век Диас-Канел e бил част от група млади комунистически водачи отпред с някогашния външен министър Роберто Робайна,
нашумял със свежи хрумвания и карането на велосипед из Хавана.
Но Робайна беше освободен от служба през 2002 година, както нормално става в Куба. Подобна орис сполетя и хора като Фелипе Перес Роке и Карлос Лаге, считани за вероятни наследници на братята Кастро.
Но Диас-Канел претърпя чистките и през днешния ден е най-високопоставеният политик от своето потомство – втората по власт политическа фигура в Куба.
Какво следва?
Когато президентът Раул Кастро сдаде властта, измененията ще бъдат по-скоро алегорични, в сравнение с основни. 86-годишният Кастро ще остане водач на партията до 2012 година, а неговият заместител, персонално определен от него, Мигел Диаз Канел, не е определен поради желанието си да " демонтира " полицейската страна в Куба или да се отхвърля от социалистическата икономическа система.
Въпреки това, краят на " Ерата Кастро " е късмет за смяна, а Диаз Канел има всичките претекстове да се възползва от него.
Икономиката на Куба е в съвсем разпаднало се положение. След години на неприятни индикатори, производството още веднъж регистрира спад през 2016 година, като изоставането по отношение на съседи и сътрудници продължава. Помощта и петрола от настойника Венецуела (също с стопанска система в много неприятно състояние) бързо се изпаряват. Цените на износните захар и нилел също вървят надолу. Ураганът Ирма нанесе вреди на Куба за над 1.3 милиарда $, което докара до мощната нужда от твърда валута, която можеше, в противоположен случай, да бъде изразходвана за импорт на витално значими артикули. При това от ден на ден кубинци от 11-милионното население на страната изоставя шерването на мизерията в родината им в търсене на персоналното благополучие зад граница.
Вярно е, че американското ембарго вреди на кубинската стопанска система, само че скорошните стопански проблеми не могат да бъдат слагани на плещите на решението на президента Доналд Тръмп да ожесточи глобите на Съединени американски щати за пътешестване и вложения в Острова на свободата. През 2017 година паричните преводи към Куба от Съединени американски щати сложиха връх, както и броят на туристите.
Икономическата уязвимост на Куба и все по-голямото неодобрение на кубинците се дължат на неуспеха на Раул Кастро да извърши обещанията си за дълготрайни промени. Когато той пристигна на власт през 2008 година, Кастро се разграничи от брат си, признавайки нуждата от задгранични вложения и частния бизнес. Но непостоянните опити за окуражаването им непрекъснато се сблъскваха с неодобрението и пречките от страна на Комунистическата партия на Куба. Миналият август, да вземем за пример, режимът приключи издаването на лицензи за частни бизнеси, които сега са наели над 40% от работната ръка на Острова.
Дуалната валутна система на Куба също оказва огромен напън върху локалната стопанска система. Тя бе въведена през 2004 година. Тя дефинира размера на заплатите в страната и цените на множеството локални артикули в кубински песоси. Туристите и интернационалните бизнеси употребяват конвертируемото песо, което е с закрепен курс към $ 1:1. При това, огромен брой курсове се употребяват за продан на двете песота посред им, като в следствие локалната ценова система е парализирана от объркването.
Правителството приказва за сливане на двете валути от 2011 година насам, само че това по този начин и не се случва. Разплитането на тези заплетени възли би трябвало да е първостепенна задача при поправянето на ежедневното опериране на стопанската система, както и да се заеме с решаването на дълготрайните задания. Например, Куба разполага с доста слънце и вятър и не би трябвало да разчита на вносен нефт за производството на цялото си електричество. Също по този начин, страната е изцяло способна да създава повече хранителни артикули, в сравнение с преди революцията. Тези две задания обаче витално значимо се нуждаят от задгранични вложения, както и работеща ценова система.
Решаването на тези мъчителни задания може да се окаже и първата стъпка за началото на други промени - даването на правото не фермерите да са притежатели на земята, която обработват, свободен достъп до пазарите, разширението на листата с разрешени елементи бизнеси, позволение за интернационалните бизнеси непосредствено сами да си наемат своите служащи.
Без подозрение, увеличението на персоналните свободи, ще докара до намаляване на контрола на партията в страната. При това, партията има много по-малко за губене, колкото в предишното, тя така и така запада.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ