Законът за външната търговия е приет през 1994 г. и

Законът за външната търговия е признат през 1994 година и е променян няколко пъти след присъединението на Китай към Световната комерсиална организация през 2001 година Той дава опция на управляващите да реагират на дейности на търговски сътрудници, които лимитират китайския експорт, както и да употребяват механизми като така наречен „ отрицателни описи “, свързани с политиката към чувствителни браншове за задгранични компании.

 

С актуализацията втората по величина стопанска система в света преразглежда рамката, по която контролира външната си търговия, в миг, в който Пекин се стреми да понижи зависимостта си от Съединените щати. Част от напъните са ориентирани и към увещание на страните от транстихоокеанския търговски блок, основан от Вашингтон като контраст на китайското въздействие, че страната дава отговор на изискванията за по-тясно икономическо съдействие.

 

Новите промени слагат акцент върху цифровата и зелената търговия, както и върху отбраната на интелектуалната благосъстоятелност. Това са области, в които Китай би трябвало да направи спомагателни стъпки, с цел да се приближи до стандартите на

 

Всеобхватното и прогресивно съглашение за Транстихоокеанско партньорство. За разлика от обновяването през 2020 година, фокусирано върху защитни ограничения след тарифния спор с първата администрация на Доналд Тръмп, сегашната проверка е ориентирана към по-структурни и регулаторни усъвършенствания. Паралелно с това Пекин уточни формулировките на пълномощията си в очакване на повече правосъдни разногласия с частни компании.

 

Китайското държавно управление все по-често влиза в спор с частния бранш при налагането на огромни ограничавания, като да вземем за пример възбраната за импорт на японски морски блага, на фона на продължаващите политически разногласия сред двете водещи азиатски стопански системи, в това число по тематиката за Тайван.