Законът за движението по пътищата гласи, че от 15 ноември

Законът за придвижването по пътищата гласи, че от 15 ноември до 1 март всички коли би трябвало да бъдат със зимни гуми или, с други думи - с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 мм. А с изключение на закона, ето, към този момент имаме и първия сняг.

Освен че са един от факторите за безвредно шофиране, автомобилните гуми стават все по-сложни. И в случай че в миналото са представлявали елементарна гумена структура, изпълнена с въздух, то през днешния ден устройството им е доста усъвършенствано и верният им избор даже икономисва от разхода за гориво.

Гумата има ръб, посредством който се захваща за колелото и който е построен от метал, обгърнат в каучук; пластове каркас, които са формирани от корда (текстилна, железна или от фибростъкло) и чиято цел е да създадат гумата устойчива на пробиване; протектор или шарка, която е друга за зимните, летните и всесезонни гуми.

Голямата част от автомобилната гума е направена от каучук, който съставлява примес от масла, добавки, натурален и синтетичен каучук. Тези материали се смесват в специфичен огромен миксер до превръщането им в примес, сходна на дъвка.

Специална машина сглобява готовите обособени елементи и се получава към момента невулканизирана гума без шарки по протектора.

Гумата се слага в шаблон и се надува, като по време на този развой се отпечатва и шарката. При това тя се нагрява до 149 градуса по Целзий. Процесът се назовава вулканизация и скрепява обособените елементи на гумата. При по-малките, да вземем за пример тези за лек автомобил, нагряването продължава 15 минути, до момента в който при гумите за камиони процесът може да трае през целия ден.

Следва ревизия и гумите са подготвени за продажба. Износват се след към 80 000 км пробег.