Удължителният закон за бюджета е обнародван, но и той породи спорове
Законът, с който се удължава действието на бюджета за 2025 година и през 2026 година, към този момент е оповестен в „ Държавен вестник “, само че продължава да бъде обект на съществени разногласия. Той може да работи за период до три месеца и регламентира събирането на доходи и осъществяването на разноски до приемането на постоянен бюджет за 2026 година. В интервала на деяние на закона приходите ще се събират по настоящото законодателство, а разноските ще бъдат лимитирани до размера на постъпилите месечни доходи. Възможността за вдишване на нов държавен дълг е позволена само за погасяване на към този момент съществуващи отговорности.
До приемането на така наречен удължителен закон се стигна след всеобщи митинги, довели до оставката на държавното управление с министър председател Росен Желязков. Недоволството на жителите беше провокирано от желанията на ръководещите да усилят налози и осигуровки за обезпечаване на средства за доста повишение на заплатите в редица бюджетни браншове. Опитите на ръководещата коалиция да прокара непопулярните финансови ограничения в Народното събрание в допълнение ускориха митингите в страната.
Въпреки това, една от най-оспорваните разпореждания от оттегления бюджет изненадващо беше включена в последния миг и в удължителния закон. Парадоксално, тя беше препоръчана точно от обединението „ Продължаваме промяната – Демократична България “, която беше измежду главните уредници на митингите. Става дума за индексиране на всички бюджетни заплати с инфлацията към края на 2025 година, макар рестриктивните мерки в Закона за обществените финанси, които при липса на постоянен бюджет разрешават разноски до 1/12 от съответния месец на миналата година. Повишението на заплатите беше подкрепено единомислещо от всички парламентарни партии, откакто към този момент беше ясно, че страната върви към предварителни избори.
Работодателските организации реагираха остро и приканиха президента и омбудсмана да сезират Конституционния съд във връзка тази наредба. По техни калкулации изцяло вероятното нарастване на бюджетните заплати би коствало към 500 млн. лева спомагателни разноски за тримесечния интервал. Според тях са нарушени както Законът за обществените финанси, по този начин и Законът за нормативните актове, а Народното събрание е работило в прорез с правилата на върховенството на закона и правовата страна. Те показаха и съществени терзания по отношение на стабилността на обществените финанси, ръководството на бюджетния недостиг и държавния дълг в средносрочен и дълготраен проект.
Подобна позиция изрази в ефира на публичната телевизия и ръководителят на бюджетната комисия в Народното събрание Делян Добрев от ГЕРБ, който дефинира наредбата като противоречаща на Закона за обществените финанси и уязвима за оборване пред Конституционния съд. По думите му текстът е неразбираем и мъчно използван, защото по едно и също време планува опазване на заплатите без смяна и индексация с инфлацията. Добрев позволи, че при разглеждане от Конституционния съд е изцяло допустимо наредбата да бъде анулирана.
Неговото изказване бе преди обнародването на закона. В оповестените през днешния ден текстове е записано, че „ достигнатите размери на главните месечни заплати към 31 декември 2025 година в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани в границите на заеманата служба като се изключи заетите на минимална работна заплата и еднократна индексация в размер на насъбраната към 31 декември 2025 година годишна инфлация за всички останали “.
