Заключение на генералния адвокат на Съда на ЕС Juliane Kokott

...
Заключение на генералния адвокат на Съда на ЕС Juliane Kokott
Коментари Харесай

За правото на гражданите на ЕС да търсят обезщетение за вреди от мръсния въздух

Заключение на генералния юрист на Съда на Европейски Съюз Juliane Kokott удостоверява правото на жителите на Европейски Съюз да търсят обезщетение за вреди от мръсния въздух. Засегнатите би трябвало да потвърдят, че са обитавали на място с превишени правила на замърсяване, което е предизвикало вредата. България е сериозен претендент за самостоятелни искове за компенсации.
Длъжна ли е страната да обезщетява вредите, които обособени жители са претърпели от нечистия атмосферен въздух?

Този въпрос визира милиони европейци, които живеят в региони със систематично нечист въздух. Сред тях са и жителите на съвсем всички по-големи градове в България. И точно това е повода за особеното внимание, което бе отделено тия дни на по преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз (СЕС) по тематиката, оповестено на 5 май.

Запитването, изпратено от Апелативния административен съд във Версай, е във връзка на иск, подаден от парижанин за отсъждане на вреди в размер на 21 млн. евро. Жалбоподателят търси отговорност от страната поради отрицателното въздействие на мръсния градски въздух върху здравословното му положение.
Реклама
В заключението си генералният юрист Kokott прави извод, че европейските жители имат кардиналното право да търсят отплата за вреди, породени от атмосферното замърсяване, което страните членки са длъжни да контролират.

При все това въпросното право е строго лимитирано. Засегнатите би трябвало да потвърдят, че са обитавали на съответно място с превишени правила на замърсяване и че атмосферното замърсяване поначало може да докара до здравословните вреди, които са понесли. Това са предпоставки за доказване и на директната причинно-следствена връзка сред замърсяването и вредата като изискване за отсъждане на обезщетение.

Практиката сочи, че случаите, при които Съдът на Европейски Съюз не се преценява със мненията на генералния юрист по делото, са по-скоро казус.
От Париж до компенсациите за мръсния въздух
Жалбата, във връзка на която е формирано делото, се основава на, която задължава страните членки да поддържат равнищата на фини прахови частици и други замърсители на въздуха под избрани стойности на дневна и средногодишна база.
Реклама
През 2019 година Съдът на Европейски Съюз открива, че равнищата на атмосферно замърсяване с азотен диоксид в Париж редовно са били над нормата, която е в действие от 2010 година Френският Държавен съвет установи, че през 2020 година равнищата на азотен диоксид към момента са наднормени, а равнищата на фини прахови частици от години надвишават допустимите стойности. Тези констатации са насочна точка за френските съдилища, които преглеждат делото.

А заключението на генералния юрист изследва доколко нарушаване на избраните в правото на съюза пределно възможни стойности за опазването на качеството на въздуха фактически може да обоснове искове за обезщетение за вреди. На първо място то изследва въпроса дали единствено по себе си нарушаването на съответната инструкция би могло да породи право на обезщетение за вреди.
По всички параграфи
Принципно правото на обезщетение за нарушаване на правото на Европейски Съюз поражда при три кумулативни условия: когато е нарушена наредба, която генерира права за обособения жител, това нарушаване да е задоволително значително и да съществува директна причинно-следствена връзка сред него и породената щета.

Заключението на генералния юрист Кокот е, че нарушаванията на директивите за чистотата на въздуха кардинално биха могли да покрият и трите условия. Правилата за пределно допустимите стойности на замърсители в атмосферния въздух и отговорностите за възстановяване на качеството на въздуха целят даване на права на частноправните субекти, а нарушаването на тези условия и " превишаване на пределно допустимите стойности за качеството на атмосферния въздух без съответния проект за превъзмогване на превишението съставлява значително нарушаване на правото на съюза, което може да обоснове искове за обезщетение за вреди ", се споделя в заключението. Налагането на правила за чистотата на въздуха цели " отбягване, предотвратяване от или понижаване на нездравословното влияние върху човешкото здраве ", написа Кокот. На съображение на тази " защитна цел " частноправните субекти " би трябвало да са в положение да акцентират като права " наложителните условия за качество на въздуха, заложени в съответните наставления.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Енергетика 3 Компании 1 Енергетика 2 Компании 3 Компании 1 Компании Реклама
С други думи, главната цел на директивите за чистотата на въздуха е да дават отбрана за здравето на всеки жител. Следователно нарушаването им заплашва здравето и основава капацитет за вреди по него. Оттук произлиза и правото за търсене на обезщетение. Действителните компликации се състоят в доказването на директна причинно-следствена връзка, сочи още тя.
Плановете за по-чист въздух пазят държаватаЕвропейската инструкция за качеството на въздуха задължава страни членки с установени превишения на праговете за атмосферно замърсяване да изготвят проект за привеждането им в норма. Според генералния юрист при съществуването на подобен проект страните са в осъществяване на законовите си задължения. Следователно в този случай искове за обезщетение заради превишаване на допустимите правила на замърсяване са безпредметни и следва да не се уважат. Мръсният въздух като мотив за обезщетение
" Досегашните решения в интерес на отговорност на страната за нарушаване на правото на съюза постоянно се отнасят до поръчителство на вземания ", написа Кокот и дава образец с решения, свързани с обезпечения на хонорари и пенсии при неплатежоспособност на работодателя, гарантиране на депозитите, право на обезщетение на жертвите на закононарушения и други От тази позиция възраженията на Франция против жалбата за мръсния въздух биха могли да се схващат в смисъл, че правото на обезщетение за вреди допуска засягане на финансови ползи, а разпоредбите за качеството на въздуха не са такива.

Според мнението на генералния юрист обаче неуспехът на страната да подсигурява сходство с пределно допустимите правила на атмосферно замърсяване съставлява " нарушение на правно предпазено богатство, което има доста по-голямо значение, в сравнение с посочените имуществени ползи ". След като жителите имат право да търсят обезщетение за финансови вреди, би следвало това право да обгръща и случаите, които засягат още по-централния им интерес за здравословна среда. Освен това вредите за здравето са свързани и с стопански вреди, да вземем за пример разноски за лекуване или пропуснати приходи.
Бюлетин Легал Компас
Научавайте най-важното от правния свят и правосъдната система всяка седмица на мейла си
Вашият email Записване
Реклама
Независимо от последствията за повредените субекти обаче " следва да се подчертае, че правосъдната процедура по отношение на отговорността на страната не се основава на отбраната на финансови ползи на засегнатите лица, а има за цел да обезпечи цялостна успеваемост на правото на съюза посредством отбраната на всички права, които правото на съюза дава на частноправните субекти ", написа Кокот.
Правото на положително здраве тежи повече от държавните ползи
Разходите, свързани с исковете за обезщетение за вреди в резултат на атмосферното замърсяване, също " явно не са непропорционални на тежестта на този проблем ", се споделя в заключението.

Това разяснение следва констатацията, че замърсяването на въздуха е проблем, който визира милиони европейци. Следователно, в случай че дават право на обезщетение за наднормените равнища на атмосферно замърсяване, страните членки би трябвало да чакат огромен брой искове по това направление.

Според Кокот огромният брой евентуално наранени лица не свидетелства за несъразмерна тежест, която страните би трябвало да понесат, а " демонстрира на първо място смисъла, което подобаващото качество на въздуха има ". В този подтекст евентуалните финансови загуби от компенсации биха могли да се преглеждат като спомагателен тласък страните да лимитират атмосферното замърсяване.

" Пределно допустимите стойности за качеството на въздуха не се отнасят до незначителни неудобства, а до съществени вреди за здравето, които могат да доведат до преждевременна гибел ", написа още тя.
Голямата тежест на доказване
Най-сериозното усложнение пред търсещите обезщетение за вреди от замърсяването на въздуха е доказването на причинно-следствена връзка сред вредата и превишените правила на замърсяване.

Действително пределно допустимите правила за фини прахови частици и азотен диоксид се основават на догатки за съществени вреди. Само по себе си обаче това не потвърждава, " че страданията на избрани хора се дължат на превишаването на пределно допустимите стойности и в пропуските на проектите за качеството на въздуха ", написа Кокот. Тя сочи три условия, които би трябвало да са налице за доказването на връзка сред избран здравословен проблем и атмосферното замърсяване.

На първо място, засегнатото лице би трябвало да потвърди, че задоволително дълго е обитавало в среда със редовно нечист въздух, като това може да е местоработата, жилището или други места, на които се обитава по-често. За задачата не е задоволително да се обитава в зона, " в която пределно допустимите стойности на един или няколко пункта за взимане на проби са превишени ". Увреденият би трябвало да потвърди, че нормите за замърсяване са нарушени съответно на местопребиваването му. Ако там няма устройство за премерване на замърсителите, равнището на замърсяване би следвало да се дефинира благодарение на цифрово моделиране.

Доколко продължителността на престояване на съответното място води до здравни проблеми, следва да се потвърди от здравна експертиза. Засегнатият би трябвало да потвърди още, че здравословните му проблеми биха могли да са вследствие на атмосферното замърсяване.

" Възможно е това доказателство да се облекчи посредством оборима хипотеза, че при положение на задоволително дълго престояване в среда с превишени стойности на замърсяване типичната щета за здравето се дължи на това превишаване ", сочи Кокот, само че добавя, че налагането на сходна хипотеза е оттатък обсега на актуалното запитване.
България по пътеката към исковете за обезщетение
Като една от европейските страни с най-високи равнища на атмосферно замърсяване България е сериозен претендент за самостоятелни искове за компенсации. Още през 2017 година че страната не е подхванала нужните ограничения, с цел да поддържа равнищата на фини прахови частици в норма. Близо четири години по-късно Брюксел заведе, защото не е изпълнила предходното решение. Предстои съдът да се произнесе.

" За наднормените равнища с фини прахови частици няма по какъв начин да чакаме друго решение с изключение на неоправдателно. То ще бъде първо в подобен порядък. По 3156 евро дневно от 2017 година до произнасянето на съда по второто дело, което е 11 млн. лв.. После 28 386 евро дневно след решението до прекратяване на казуса. Което значи 20 млн. лв. на година, до момента в който не преустановим казуса с наднормените равнища на ФПЧ във въздуха ", сподели министърът на екологията Борислав Сандов в изказване пред Народното събрание през януари.

Междувременно и община, които ръководят градовете с най-високо равнище на замърсяване, поредно бяха наказани от жители за систематични превишения в нормите на фините прахови частици. Ищците по двете каузи нямаха имуществена искания. Това обаче не изключва опцията наранени жители да употребяват тези правосъдни решения за основа при бъдещи искове за компенсации на вреди от атмосферното замърсяване.
А неоправдателните решения се трупатДокато България чака да бъде наказана (и глобена) за превишения в нормите на фините прахови частици,, в което установи, че страната не е спазила и условията за равнищата на серен диоксид. По през 2019 година България е била единствената страна в Европейски Съюз, класирана в топ 20 на най-големите замърсители със серен диоксид в света. Основни източници на замърсяването са са Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", както и две от централите в Маришкия басейн: най-голямата - Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ", и най-старата - Топлоелектрическа централа " Брикел ". Ако страната не вкара равнищата на серен диоксид в норма, въпросът може да бъде отвеян за повторно до Съда на Европейски Съюз и в следствие България да бъде подложена на нови наказания. Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Веселин Нанов
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР