Ето как мръсният въздух допринася за загубата на обоняние
Загубата на подушване – положение, известно като ансомия, може да окаже съществено влияние върху качеството на живот на даден човек. То прави съвсем невероятно чувството на усета на храната, на рискови миризми в околната среда и даже пречи на осъществяването на други функционалности, зависещи от обонянието като цяло. Хората с ансомия може да се тормозят от проблеми с тежестта, да страдат от меланхолия и обща тревога и даже да имат по-малко обществени взаимоотношения. В някои случаи загубата на подушване може да се свърже даже и със гибел при по-възрастните хора. Сега откриватели от университета „ Джонс Хопкинс ” в Съединени американски щати изследваха една от известните аргументи за ансомия – дълготрайното излагане на замърсен въздух – с цел да схванат по-добре по какъв начин тъкмо води до загубата на усета за аромат и усет.
Резултатите от проучването бяха оповестени на 27 май 2021 година в изданието на Американската здравна асоциация JAMA Network Open.
„ В нашето проучване включихме представители от най-различни сфери. Повечето от тях живеят в градски региони, където равнищата на замърсяване са най-високи - споделя сподели ръководителят на изследването доктор Муругапан Раманатан, учител по отоларингология и хирургия на шия в медицинския факултет на „ Джонс Хопкинс ” - Искахме да установим по какъв метод излагането частици, по-малки от 2,5 микрометра, може да докара до загуба на подушване ”.
Според Американската организация за запазване на околната среда (EPA) PM2.5 (фини прахови частици) е термин, описващ комбинация от микроскопични твърди или течни субстанции, суспендирани в земната атмосфера. В взаимозависимост от местоположението частиците източниците на прахови частици могат да бъдат естествени (които се срещат в природата) или изкуствени. Основни източници са цветя (източници на полени), пожари, дизелови мотори, минното дело, строителството (пясък и метали) и естествени пясъчни стихии. Първоначалната формулировка за фини прахови частици се базира на Конвенцията от Йоханесбург от 1959 година и приема за гранична стойност диаметър на частиците 5 µm.
Изследването на експертите от " Джонс Хопкинс " е обхванало 2 690 души над 18 година, изследвани от отоларинголози сред януари 2013 година и декември 2016. От тях 538 души са диагностицирани с аносмия, като междинната възраст на тези пациенти е 54 година и 63 на 100 от тях са мъже.
Данните от проучванията им дружно с информация за замърсяването на въздуха от американската организация за качество на въздуха са оценени в компютърен модел, основан от докторант в университета.
Учените са открили, че дълготрайното излагане на PM2.5 усилва 1,6-1,7 пъти риска от загуба на подушване. Според тях причина за това е обонятелният нерв се намира тъкмо пътя на вдишаните PM2.5 частици.
„ Въз основа на този резултат считаме, че дълготрайното излагане на високи равнища на PM2.5 е рисков фактор за загуба на обонянието, като изключително уязвими са възрастните хора ”, сподели доктор Раманатан.
Източник: Medical Xpress
