Загубата на Милан от Удинезе на старта на първенството на

Загубата на Милан от Удинезе на старта на шампионата на Серия А е плашеща. Отборът сподели тежка форма на декаданс, а старши треньорът към този момент мисли за занемаряване на обичаната си система 1-4-3-1-2 за сметка на тризъбец в офанзивата.

Та значи ще се вършат промени още в този момент. Възможно е, евентуално е, само че във всеки случай е необичайно и обезпокоително след минал единствено един кръг от шампионата. Поражението в Удине не може единствено по себе си да докара до тежко поражение на задачите за високо класиране (при все че предишния сезон точно изгубени по този метод точки се оказаха най-натежаващи най-после при неуспеха на задачата за класиране в зона Шампионска лига), но може да докара до провал в тактическо отношение.

Веднага след края на мача старши треньорът на „ и росонери “ Марко Джампаоло даде да се разбере, въпреки и без да го споделя едно към едно, че тимът се нуждае, и то доста бързо, от обновяване в разположението на играчите по терена повече в сравнение с от обновяване на самите играчи на терена. Естествено, след връщането в игра на Тео Ернандес, с готовността за същото на Исмаел Бенасер и тактическото „ дисциплиниране “ на Рафаел Леао се чака нещата да се случат по-плавно и леко, само че в това време ще са се случили промени. Фундаменталната за Джампаоло тактическа система (1-4-3-1-2) наподобява, че ще отиде на назад във времето за сметка на добре познатата 1-4-3-3, която биваше употребена в огромната част от последното десетилетие за Милан.



ФИЗИЧЕСКИ ИЗХАБЕНИ

Това завръщане към предишното явно ще провокира много шумотевици, тъй като са минали единствено 90 минути от формалното начало на сезона за тима, тъй като Джампаоло е сляпо предан на своето тактическо кредо и е мъчно да си мислим, че той е основателят на смяната, и тъй като досега в летния трансферен прозорец пазарната тактика бе подчинена на поддържане на обичаната на наставника система 1-4-3-1-2. На първо място офанзивата за нападателя на Атлетико Мадрид Анхел Корея.

Кое обаче не сработва в модула на старши треньора на „ и росонери “? Защо хубавите показани неща в летните контролни мачове са към този момент единствено отдалечен спомен?

Да стартираме с това да кажем, че има явни проблеми във връзка с физическата кондиция на футболистите на отбора. Онова, което остана като чувство от контролата с Чезена (0:0), в Удине бе доказано напълно ясно: Милан изглеждаше разтърсен, с немощни крайници и обратно в подготовката спрямо „ фриуланите “. Това явно оказва отрицателно въздействие върху тактическите механизми в играта на тима. Плавността и остротата в игровите маневри, видени по време на мачовете от летния шампионат Интернешънъл Чемпиънс Къп, се трансфораха в постепенно и машинално боравене с топката. На процедура Милан обърна концепцията на подготовката: беше наелектризиращ в контролите и натежал с началото на формалните мачове. Нещо е сбъркано.



ТАКТИЧЕСКИТЕ ПРОБЛЕМИ

При всичко гореспоменато, към момента все още я няма нужната конструкция заради явни чисто тактически аргументи и неприятно осъществяване на функциите в системата на Джампаоло. Сусо да вземем за пример, откакто беше посочил умеене да играе като така наречен трекуартиста (плеймейкър високо по терена, играещ зад двамата нападатели), направи крачки обратно, най-много в търсенето на празни пространства и основаването на коридори за пас към себе си с изплъзване от своя надзирател. А това за тази роля е освен това от фундаментално условие. В момента, в който испанецът бива затапен (често е задоволително и едно просто дублиране), системата 1-4-3-1-2 към този момент е изгубила своята характерна мощ.

Друг главен проблем са придвижванията на нападателите. Тук на мига може да се приведе като мотив забележимият с просто око факт, че Саму Кастийехо е по природа крило, а не втори нападател, до момента в който Кшищоф Пьонтек не съумява да направи точните бягове без топка и изключително е очевидно по какъв начин при търсенето на свободно пространство се отдалечава от вратата и прекарва прекомерно малко време в наказателното поле.



След това го има и казусът с бековете, които остават прекомерно блокирани. Милан търси деяние повече през централните канали, отказвайки се от заобикалянията извън от своите крайни бранители, които по този метод и натоварва с повече защитни дейности поради освободените пространства за фланговите нападатели на противника.

В събота идва тимът на Бреша, който надделя като посетител Каляри в първия кръг, а за Ил Диаволо към този момент е пристигнал моментът, в който няма право на неточност. Да забележим кой лик ще ни покаже тимът на Джампаоло този път.
Марко Пазото, „ Гадзета дело Спорт “ Серия А 1 кръг, неделя 25 август Удинезе 1:0краен резулат Милан