Съпруга е объркана, когато мъжът й тича до кофа за боклук и прегръща бездомник със сълзи на очи
Загрижена брачна половинка е ужасена, откакто вижда по какъв начин брачният партньор й прегръща замърсен скитник, който преди малко е ял храна от резервоар за отпадък. Това, което научава за мъжа, ще я изненада още повече.
Анна и Роджър бяха женени от 25 години. Анна работеше като учебен админ, до момента в който Роджър беше най-хубавият строител в града.
На 25-ата си годишнина двойката реши да я отпразнува с родителите на Роджър в новия им дом. Роджър беше завършил работа късно този ден и беше доста гладен. Докато караше, той към този момент си представяше вечерята, изключително невероятното барбекю на татко му.
На няколко километра от къщата на родителите си, Роджър видя безприютен мъж, търсещ храна из боклука. „ Как може някой да яде храна от резервоар за отпадък? “ – сподели той безшумно, като направи мимика. Той наблюдаваше мъжа деликатно, до момента в който не разпозна якето му.
Роджър незабавно спря колата, изненадвайки жена си. “Къде отиваш, скъпи? ” — извика тя, когато той излезе от колата.
Роджър се приближи до бездомника. — Чичо Брус? сподели той. Бездомникът се обърна и очите на Роджър се изпълниха със сълзи. Той придърпа бездомника към себе си и го прегърна.
Ана гледаше от колата и беше шокирана. Току-що беше изпрала бялата риза на брачна половинка си и в този момент той прегръщаше замърсен скитник. “Какво си мисли че прави?! Родителите му ще си помислят, че съм го пуснала от къщата замърсен и смрадлив! ” гледаше с смут тя.
Какво трябваше да каже на родителите му? Тя потърси в колата парфюм и изпита облекчение, когато откри един в чантата си.
— Чичо Брус! „ Мислех, че си мъртъв “, изпищя Роджър, плачейки. Бездомникът го погледна комплицирано и Роджър осъзна, че мъжът не го разпознава.
„ Аз съм, Роджър „ гвоздеят! “ Помниш ли ме? ” попита той.
Тогава, като че ли клетия мъж преди малко беше видял фантом, бездомникът изхлипа и прегърна Роджър. — Роджър — извика той. — Толкова се веселя да те видя.
Роджър докара бездомника до колата, с цел да му показа Анна. Той разкри, че чичо Брус го срещнал на улицата, когато бил дете. „ Той беше индивидът, който избави живота ми, Анна. Той ме нахрани и ме приюти, до момента в който се усещам подготвен да се настаня в сиропиталището. “
„ Чичо Брус ме научи по какъв начин да строя. Той посещаваше сиропиталището, където живеех, и ме учеше по какъв начин да работя с елементарни строителни принадлежности. Дори ми даде прякора „ гвоздеят “, тъй като доста обичах да кова всякакви неща “, сподели Роджър разгорещено на жена си.
Анна се усещаше извънредно, че бе осъдила бездомника. Тя му се усмихна, преди да му благодари, че е бил до брачна половинка й в най-трудния интервал от живота му.
„ Беше ми като татко, чичо Брус, само че ти просто спря да идваш един ден. Какво се случи? “ — попита Роджър.
„ Съжалявам, синко. Не желаех да се сбогувам с теб, тъй като знаех, че ще боли прекалено много. Напуснах града, с цел да работя и да спечелвам задоволително. В последна сметка работих прекалено много и това се отрази на здравето ми “, разкри чичо Брус. „ Скоро към този момент не бях задоволително мощен, с цел да работя. Парите ми постепенно се изчерпаха, защото имах толкоз доста сметки за заплащане. След това не можах да си намеря работа и се озовах на улицата. Никога не съм мислил, че ще те видя още веднъж. ”
Роджър се усещаше извънредно, че Брус е претърпял такава орис. Роджър му разкри, че след време добра двойка в последна сметка го е осиновила и го измъкнала от сиропиталището.
„ Моите осиновители са извънредно благи и съм признателен, че ги срещнах, само че постоянно нещо ми липсваше, чичо Брус, тъй като те усещах като татко “, призна Роджър. Възрастният мъж се разплака, съвсем отговорен, че е изоставил Роджър, когато най-вече се нуждаел от него.
Същата вечер Роджър реши да заведе чичо Брус на вечеря в дома на родителите си. Те хапнаха добре дружно и преди да се приберат у дома, Роджър разкри, че той и Ана биха били щастливи да остане при тях.
„ Можем да ти построим дребна къщурка в нашия голям двор, където да имаш свое лично комфортно място “, сподели му Роджър. Анна с наслада се съгласи, горда, че брачният партньор й прави нещо толкоз обилно за различен човек.
След като Брус се откри в дома им, Роджър се погрижи да го заведе при най-хубавите лекари, където беше лекуван, откакто не е получавал здравна помощ в продължение на години.
Оттогава чичо Брус се трансформира в част от фамилията на Роджър и Анна. Те срещнаха децата си с него и с времето малчуганите започнаха да го одобряват, като един от дядовците си.
Понякога ориста ни води до немислими места, някои красиви, други ужасни, само че най-важния урок, който можем да научим от тази красива история е…
Никога не забравяйте тези, които са ви помогнали.
Споделете тази публикация с вашите другари!
