ЕС обяви списък на страните - злонамерени нарушителки на финансовата дисциплина
Загрижен за бавното развиване на своята стопанска система, Европейският съюз реши да се заеме съществено с този проблем. На 19 юни представители на единадесет страни от алианса бяха „ извикани на килима “ на Европейската комисия.
Икономическите индикатори на тези страни не дават отговор на признатите от организацията стандарти и към този момент няма никаква опция Европейски Съюз да се помири с това. Е, или съвсем няма.
Пактът не проработи
През 1997 година страните от Европейски Съюз одобриха Пакта за непоклатимост и напредък (ПСР), който задължава всяка страна членка на Европейски Съюз да има бюджетен недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт и обществен дълг до 60% от Брутният вътрешен продукт.
За надвишаване на тези индикатори ръководещите органи на Европейския съюз получиха правото да санкционират нарушителя с санкция и понижаване на сумите, отпускани от общия бюджет.
Те се пробваха да наблюдават прецизно спазването на Пакта за непоклатимост в Брюксел, само че в това време се отнасяха с схващане към нарушителите: тези, които разрешиха бюджетният недостиг да надвиши нормата, можеха да получат две години, с цел да поправят обстановката, без да им се постановат финансови наказания.
Властите на Европейски Съюз също могат да намерят смекчаващи виновността условия в държанието на нарушителя и да усилят периода за „ работа върху грешките “ до пет години.
Този метод беше прибавен към някои страни - новодошли в Европейския съюз, да вземем за пример Полша и България, които заради продължаващата пенсионна промяна при започване на 2000-те години усилиха интервала за нормализиране на недостига до 5 години.
Германия, чийто бюджетен недостиг дълго време надхвърляше 4%, не беше осъдена. Това беше обяснено от управляващите на страната като нужда от превъзмогването на забележителна разлика в стандарта на живот в източната (бившата ГДР) и западната част на страната.
По време на рецесията от 2008–2010 година държавният дълг се усили доста в доста страни (особено южните - Италия, Испания, Гърция, Португалия). Южняците трябваше да вземат доста заеми, с цел да се спасят от банкрут.
Те и до през днешния ден не съумяха да спрат процеса на повишаване на държавния дълг. Всички тези страни, както и Белгия и Франция, през днешния ден имат обществен дълг от 100 (Португалия) или повече % от Брутният вътрешен продукт.
През 2009 година Брюксел даде обещание да санкции Испания и да замрази отпущането на дотации за нея от хазната на Европейския съюз, тъй като Мадрид разреши бюджетният недостиг да нарасне до 11%. Заплахата обаче в последна сметка не беше изпълнена - Брюксел не извърши личното си решение, страхувайки се
Испания имаше четири поредни двугодишни снадки, с цел да докара недостига си до нормата, предписана в Пакта за непоклатимост. През 2018 година Иберийското кралство съумя да приключи годината с тази цифра от 2,5% от Брутният вътрешен продукт.
През първата половина на 2019 година Европейски Съюз се опита да наложи санкция от 3 милиарда евро на Италия по-специално за обществен дълг, който доближи 131% от Брутният вътрешен продукт.
Интересното е, че италианският бюджет за тази година е формиран с недостиг от едвам 2,4%. По това време имаше няколко страни в Европейски Съюз, чиито индикатори бяха доста по-лоши, само че Италия беше тази, която попадна в „ зоната на особено внимание “ на Европейската комисия.
Някои специалисти считат, че повода за такава реакция на Брюксел е несъразмерната антимиграционна интензивност на вицепремиера и министър на вътрешните работи Матео Салвини.
Политикът подреди затварянето на италианските пристанища за кораби, пренасящи незаконни имигранти от Африка и Близкия изток, събрани от цялото голямо Средиземно море в Италия. А тези, които съумяха да стъпят на Апенинския полуостров, бяха търсени за пренасочване към други страни от Европейски Съюз.
След дълги полемики сред Рим и Брюксел не бяха наложени санкции.
През 2019 година пандемията удари и стопанската система на Европейски Съюз изпадна в безпорядък, губейки до 2,5% от общия Брутният вътрешен продукт на алианса. Ситуацията се оказа толкоз сериозна, че управляващите на Европейски Съюз бяха принудени за първи път в историята да прибегнат до прекъсване на ПСР и да си затворят очите за повишаването на задълженията на страните от „ Общността на двадесет и седемте “.
Блокирането на пакта в действителност продължи до края на 2023 година
Новите ограничения
През април тази година документът беше редактиран: при опазване на два основни параметъра беше добавено позволение за нарушителите да поправят обстановката, без неотложно да заплащат санкции.
За да се възстановява дефицитът, в този момент са нужни или четири години, през всяка от които понижението на този индикатор би трябвало да бъде минимум 0,4%, или седем години, в случай че понижението се прави с ритъм от най-малко 0,25%.
В текста на пакта беше въведено и споменаване на „ смекчаващи виновността условия “: в случай че превишаването на нормите е зародило вследствие на увеличение на разноските за защита или използване на някакви промени, тогава това не се смята за нарушаване. Но може да се поправя.
През април Европейската комисия разгласи, че ще изготви лист на упоритите извършители на финансовата дисциплинираност. На 18 юни станаха известни имената им.
Класацията се оглавява от Италия, чийто бюджетен недостиг в края на 2023 година е 7,4% от Брутният вътрешен продукт. Следват Унгария (6,7%), Румъния (6,6%), Франция (5,5%), Полша (5,1%), Малта и Словакия (и двете по 4,9%), Белгия (4,4%), Чехия (3,7%), Испания ( 3,6%) и Естония (3,4%).
В резултат на следствието на „ персоналните случаи ” на всяка от страните, на 19 юни три от тях - Чехия, Испания и Естония - бяха амнистирани, тъй като показаха надеждни проекти за довеждане на недостига до нормата от три % през идната година.
Трябва да се добави, че делото против Румъния се води от 2019 година
Съгласно бюджетните правила, въведени в новата версия на ПСР, която влезе в действие на 29 април, страните, подложени на ограниченията за промяна на Брюксел, би трябвало да изготвят стопански прогнози и проекти, които дават обещание да понижат бюджетния си недостиг с описаната нагоре скорост.
Ако някоя страна не успее да извърши тези проекти, Брюксел си резервира правото да й наложи финансови наказания. Те се състоят в това, че всеки извършител е задължен да внесе на безлихвен депозит сума в размер на 0,2% от Брутният вътрешен продукт.
Ако бюджетният недостиг не се възстановява в открития период, тези пари от депозита се трансформират в санкция. Сумата би трябвало да се заплаща за всяка година през интервала на неспазване.
Освен това Европейската комисия има разполагаем още един механизъм, наименуван „ Процедура за инспекция на несъразмерните несъответствия “. Съгласно тази процедура, в случай че се откри, че обстановката в дадена страна „, Европейски Съюз има право да направи рекомендации за промяна, както и да стартира процедура по мониторинг в страната.
Ако управляващите в страната не съумеят да отстранен несъответствието в стопанската система, на страната ще бъде наложена санкция от 0,1% от Брутният вътрешен продукт. Изплащането й също ще бъде годишно. Правилото ще е в действие, до момента в който Европейският съвет не гласоподава за унищожаване на наказването.
Няма прецеденти на заплащане на санкция от държава-членка на Европейски Съюз за превишаване на размера на държавния дълг или бюджетния недостиг.
Брюксел чака всички извършители да приведат бюджетите си до откритата норма не по-късно от 2027 година Е, в случай че не се получи, дано ви напомним, че в новата редакция на ПСР има добра уговорка по отношение на увеличението на военните разноски.
НАТО изисква от всички свои членове да внасят най-малко 2% от техния Брутният вътрешен продукт за защита, плюс поддръжка за Украйна. Има задоволително учредения разполагаем на нарушителите, с цел да избегнат налагането на санкции.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед22813Слави Василев: Европа е наведена сега. Светът е в очакване!Алтернативен Поглед31236Слави Василев: Правителство няма да има! Това е добра вест за България!Алтернативен Поглед19302Валентин Вацев: Българска социалистическа партия беше замислена като партия-оплаквачка, да не печели изборите, а да легитимира деснитеАлтернативен Поглед18568Валентин Вацев: Разрушаването на линията, която разграничава общественото от демократичното, беше причина за злополуката на европейските левиАлтернативен Поглед32078„ ЛЕВИЦАТА! “: Правителството компенсирало ли е АЕЦ „ Козлодуй “ от Фонд енергийна сигурност?Алтернативен Поглед208886Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед106642Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?Алтернативен Поглед96549Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен фактор
Икономическите индикатори на тези страни не дават отговор на признатите от организацията стандарти и към този момент няма никаква опция Европейски Съюз да се помири с това. Е, или съвсем няма.
Пактът не проработи
През 1997 година страните от Европейски Съюз одобриха Пакта за непоклатимост и напредък (ПСР), който задължава всяка страна членка на Европейски Съюз да има бюджетен недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт и обществен дълг до 60% от Брутният вътрешен продукт.
За надвишаване на тези индикатори ръководещите органи на Европейския съюз получиха правото да санкционират нарушителя с санкция и понижаване на сумите, отпускани от общия бюджет.
Те се пробваха да наблюдават прецизно спазването на Пакта за непоклатимост в Брюксел, само че в това време се отнасяха с схващане към нарушителите: тези, които разрешиха бюджетният недостиг да надвиши нормата, можеха да получат две години, с цел да поправят обстановката, без да им се постановат финансови наказания.
Властите на Европейски Съюз също могат да намерят смекчаващи виновността условия в държанието на нарушителя и да усилят периода за „ работа върху грешките “ до пет години.
Този метод беше прибавен към някои страни - новодошли в Европейския съюз, да вземем за пример Полша и България, които заради продължаващата пенсионна промяна при започване на 2000-те години усилиха интервала за нормализиране на недостига до 5 години.
Германия, чийто бюджетен недостиг дълго време надхвърляше 4%, не беше осъдена. Това беше обяснено от управляващите на страната като нужда от превъзмогването на забележителна разлика в стандарта на живот в източната (бившата ГДР) и западната част на страната.
По време на рецесията от 2008–2010 година държавният дълг се усили доста в доста страни (особено южните - Италия, Испания, Гърция, Португалия). Южняците трябваше да вземат доста заеми, с цел да се спасят от банкрут.
Те и до през днешния ден не съумяха да спрат процеса на повишаване на държавния дълг. Всички тези страни, както и Белгия и Франция, през днешния ден имат обществен дълг от 100 (Португалия) или повече % от Брутният вътрешен продукт.
През 2009 година Брюксел даде обещание да санкции Испания и да замрази отпущането на дотации за нея от хазната на Европейския съюз, тъй като Мадрид разреши бюджетният недостиг да нарасне до 11%. Заплахата обаче в последна сметка не беше изпълнена - Брюксел не извърши личното си решение, страхувайки се
Испания имаше четири поредни двугодишни снадки, с цел да докара недостига си до нормата, предписана в Пакта за непоклатимост. През 2018 година Иберийското кралство съумя да приключи годината с тази цифра от 2,5% от Брутният вътрешен продукт.
През първата половина на 2019 година Европейски Съюз се опита да наложи санкция от 3 милиарда евро на Италия по-специално за обществен дълг, който доближи 131% от Брутният вътрешен продукт.
Интересното е, че италианският бюджет за тази година е формиран с недостиг от едвам 2,4%. По това време имаше няколко страни в Европейски Съюз, чиито индикатори бяха доста по-лоши, само че Италия беше тази, която попадна в „ зоната на особено внимание “ на Европейската комисия.
Някои специалисти считат, че повода за такава реакция на Брюксел е несъразмерната антимиграционна интензивност на вицепремиера и министър на вътрешните работи Матео Салвини.
Политикът подреди затварянето на италианските пристанища за кораби, пренасящи незаконни имигранти от Африка и Близкия изток, събрани от цялото голямо Средиземно море в Италия. А тези, които съумяха да стъпят на Апенинския полуостров, бяха търсени за пренасочване към други страни от Европейски Съюз.
След дълги полемики сред Рим и Брюксел не бяха наложени санкции.
През 2019 година пандемията удари и стопанската система на Европейски Съюз изпадна в безпорядък, губейки до 2,5% от общия Брутният вътрешен продукт на алианса. Ситуацията се оказа толкоз сериозна, че управляващите на Европейски Съюз бяха принудени за първи път в историята да прибегнат до прекъсване на ПСР и да си затворят очите за повишаването на задълженията на страните от „ Общността на двадесет и седемте “.
Блокирането на пакта в действителност продължи до края на 2023 година
Новите ограничения
През април тази година документът беше редактиран: при опазване на два основни параметъра беше добавено позволение за нарушителите да поправят обстановката, без неотложно да заплащат санкции.
За да се възстановява дефицитът, в този момент са нужни или четири години, през всяка от които понижението на този индикатор би трябвало да бъде минимум 0,4%, или седем години, в случай че понижението се прави с ритъм от най-малко 0,25%.
В текста на пакта беше въведено и споменаване на „ смекчаващи виновността условия “: в случай че превишаването на нормите е зародило вследствие на увеличение на разноските за защита или използване на някакви промени, тогава това не се смята за нарушаване. Но може да се поправя.
През април Европейската комисия разгласи, че ще изготви лист на упоритите извършители на финансовата дисциплинираност. На 18 юни станаха известни имената им.
Класацията се оглавява от Италия, чийто бюджетен недостиг в края на 2023 година е 7,4% от Брутният вътрешен продукт. Следват Унгария (6,7%), Румъния (6,6%), Франция (5,5%), Полша (5,1%), Малта и Словакия (и двете по 4,9%), Белгия (4,4%), Чехия (3,7%), Испания ( 3,6%) и Естония (3,4%).
В резултат на следствието на „ персоналните случаи ” на всяка от страните, на 19 юни три от тях - Чехия, Испания и Естония - бяха амнистирани, тъй като показаха надеждни проекти за довеждане на недостига до нормата от три % през идната година.
Трябва да се добави, че делото против Румъния се води от 2019 година
Съгласно бюджетните правила, въведени в новата версия на ПСР, която влезе в действие на 29 април, страните, подложени на ограниченията за промяна на Брюксел, би трябвало да изготвят стопански прогнози и проекти, които дават обещание да понижат бюджетния си недостиг с описаната нагоре скорост.
Ако някоя страна не успее да извърши тези проекти, Брюксел си резервира правото да й наложи финансови наказания. Те се състоят в това, че всеки извършител е задължен да внесе на безлихвен депозит сума в размер на 0,2% от Брутният вътрешен продукт.
Ако бюджетният недостиг не се възстановява в открития период, тези пари от депозита се трансформират в санкция. Сумата би трябвало да се заплаща за всяка година през интервала на неспазване.
Освен това Европейската комисия има разполагаем още един механизъм, наименуван „ Процедура за инспекция на несъразмерните несъответствия “. Съгласно тази процедура, в случай че се откри, че обстановката в дадена страна „, Европейски Съюз има право да направи рекомендации за промяна, както и да стартира процедура по мониторинг в страната.
Ако управляващите в страната не съумеят да отстранен несъответствието в стопанската система, на страната ще бъде наложена санкция от 0,1% от Брутният вътрешен продукт. Изплащането й също ще бъде годишно. Правилото ще е в действие, до момента в който Европейският съвет не гласоподава за унищожаване на наказването.
Няма прецеденти на заплащане на санкция от държава-членка на Европейски Съюз за превишаване на размера на държавния дълг или бюджетния недостиг.
Брюксел чака всички извършители да приведат бюджетите си до откритата норма не по-късно от 2027 година Е, в случай че не се получи, дано ви напомним, че в новата редакция на ПСР има добра уговорка по отношение на увеличението на военните разноски.
НАТО изисква от всички свои членове да внасят най-малко 2% от техния Брутният вътрешен продукт за защита, плюс поддръжка за Украйна. Има задоволително учредения разполагаем на нарушителите, с цел да избегнат налагането на санкции.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед22813Слави Василев: Европа е наведена сега. Светът е в очакване!Алтернативен Поглед31236Слави Василев: Правителство няма да има! Това е добра вест за България!Алтернативен Поглед19302Валентин Вацев: Българска социалистическа партия беше замислена като партия-оплаквачка, да не печели изборите, а да легитимира деснитеАлтернативен Поглед18568Валентин Вацев: Разрушаването на линията, която разграничава общественото от демократичното, беше причина за злополуката на европейските левиАлтернативен Поглед32078„ ЛЕВИЦАТА! “: Правителството компенсирало ли е АЕЦ „ Козлодуй “ от Фонд енергийна сигурност?Алтернативен Поглед208886Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед106642Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?Алтернативен Поглед96549Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен фактор
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ