Загадката на “призрачната ДНК” и връзката й с криптозоологията
Загадката на “призрачната ДНК ” и връзката й с криптозоологията …Една от най-използваната рецензията към криптозоолозите е, че остатъци от Чупакабра, Йети или кости на динозаври, за които се допуска, че са оживели до наши дни, палеонтолозите не са се натъквали на тях.Критиците питат:„ Ако хората виждат Йети толкоз постоянно, в това число наоколо до обитаеми места, тогава за какво не е открит най-малко един от скелетите им? “В продължение на доста години, този въпрос се трансформира в доста остра тематика в дебата на хората с полярни отзиви.Някои считат, че в случай че няма остатъци от необикновени животни, тогава най-вероятно те просто не съществуват и всички истории за тях са небивалица. Други са уверени, че учените към момента не са разкрили тези същества и техните остатъци, или, че съществата идват при нас от различен свят, а по-късно още веднъж се връщат там.Съвсем неотдавна, в научните медии се появиха вести, които биха могли да обяснят за какво хората не могат да намерят остатъци от криптидите.
Група откриватели изследват генетичния материал на стотици хора от африканските страни Нигерия и Сиера Леоне, Западна Африка. Те откриват ДНК следи от изцяло чужд за науката тип индивиди, с които тези африканци са се смесили преди към 50 хиляди години.Четете още: Оказва се, че динозаврите стартират да изчезват преди рухването на астероидаИзследователят Мерит Кенеди споделя:„ Нямаме кости от тези хора и други следи от тяхната ДНК. Всички доказателства за съществуването на тази група се намират единствено в гените на актуалните поданици на Западна Африка. “Учените нарекли тази загадъчна генетична диря “призрачната ДНК ”. Хомо сапиенс (Разумният човек – Homo sapiens) е живял в Африка преди 50 хиляди години, само че учените знаят, че в Европа, хомо сапиенс се смесват с неандерталците (Homo neanderthalensis), а в Азия с денисованците, чиито гени могат да бъдат открити през днешния ден в Океания.По този метод, в случай че някакъв тип хора са живели дружно с хомо сапиенс в Африка преди 50 хиляди години, тогава те биха могли да се смесят с тях без проблеми.Учените означават, че „ призрачната ДНК “ не е нито от денисованците, нито от неандерталците. Тя е изцяло нов и до момента незнаен тип.
В същото време са открити извънредно малко вкаменелости на Денисов човек (Homo denisova). Само кост от пръст и зъб. Останки от неандерталците са намирани доста повече, само че единствено тъй като Европа е била гъсто обитаема и там е имало доста повече разкопки.В Западна Африка има доста малко археологически разкопки спрямо Европа, тъй че не е изненадващо, че до момента костите на този „ нереален “ тип хора не са попаднали в ръцете на палеонтолозите.Откриването на нов тип антични хора, за които по-рано нищо не се знаеше, сигнализира антрополозите по явни аргументи, само че също провокира еуфория измежду криптозоолозите.В последна сметка, това всъщност е още едно доказателство, че едно огромно живо създание може в действителност да е съществувало на земята и да не оставило никакви забележими следи, с изключение на такива, скрити надълбоко в гените.Факт е, че доста огромни животни са открити от учените неотдавна.Например, шимпанзетата бонобо (Pan paniscus) са открити едвам през 1929 година, а първите великански калмари стартират да попадат в ръцете на учените едвам през 2000-те години.Преди това са описвани единствено редки остатъци на брега и разкази на очевидци. Изключително рядката пелагична акула е разказана за първи път научно едвам през 1983 година Тя може да доближи съвсем 6 метра дължина.Оказва се, че в случай че животното е доста рядко, само че популацията му е много постоянна и живее на труднодостъпни места, то доста дълго време може да не попадне в очите на хората и още повече в ръцете на учените. Същото се отнася и за неговите остатъци. Като четец на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в формалните Facebook групи и страници, с цел да обсъждате загадки, просвета и настоящи въпроси с мислещи хора от целия свят.
Група откриватели изследват генетичния материал на стотици хора от африканските страни Нигерия и Сиера Леоне, Западна Африка. Те откриват ДНК следи от изцяло чужд за науката тип индивиди, с които тези африканци са се смесили преди към 50 хиляди години.Четете още: Оказва се, че динозаврите стартират да изчезват преди рухването на астероидаИзследователят Мерит Кенеди споделя:„ Нямаме кости от тези хора и други следи от тяхната ДНК. Всички доказателства за съществуването на тази група се намират единствено в гените на актуалните поданици на Западна Африка. “Учените нарекли тази загадъчна генетична диря “призрачната ДНК ”. Хомо сапиенс (Разумният човек – Homo sapiens) е живял в Африка преди 50 хиляди години, само че учените знаят, че в Европа, хомо сапиенс се смесват с неандерталците (Homo neanderthalensis), а в Азия с денисованците, чиито гени могат да бъдат открити през днешния ден в Океания.По този метод, в случай че някакъв тип хора са живели дружно с хомо сапиенс в Африка преди 50 хиляди години, тогава те биха могли да се смесят с тях без проблеми.Учените означават, че „ призрачната ДНК “ не е нито от денисованците, нито от неандерталците. Тя е изцяло нов и до момента незнаен тип.
В същото време са открити извънредно малко вкаменелости на Денисов човек (Homo denisova). Само кост от пръст и зъб. Останки от неандерталците са намирани доста повече, само че единствено тъй като Европа е била гъсто обитаема и там е имало доста повече разкопки.В Западна Африка има доста малко археологически разкопки спрямо Европа, тъй че не е изненадващо, че до момента костите на този „ нереален “ тип хора не са попаднали в ръцете на палеонтолозите.Откриването на нов тип антични хора, за които по-рано нищо не се знаеше, сигнализира антрополозите по явни аргументи, само че също провокира еуфория измежду криптозоолозите.В последна сметка, това всъщност е още едно доказателство, че едно огромно живо създание може в действителност да е съществувало на земята и да не оставило никакви забележими следи, с изключение на такива, скрити надълбоко в гените.Факт е, че доста огромни животни са открити от учените неотдавна.Например, шимпанзетата бонобо (Pan paniscus) са открити едвам през 1929 година, а първите великански калмари стартират да попадат в ръцете на учените едвам през 2000-те години.Преди това са описвани единствено редки остатъци на брега и разкази на очевидци. Изключително рядката пелагична акула е разказана за първи път научно едвам през 1983 година Тя може да доближи съвсем 6 метра дължина.Оказва се, че в случай че животното е доста рядко, само че популацията му е много постоянна и живее на труднодостъпни места, то доста дълго време може да не попадне в очите на хората и още повече в ръцете на учените. Същото се отнася и за неговите остатъци. Като четец на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в формалните Facebook групи и страници, с цел да обсъждате загадки, просвета и настоящи въпроси с мислещи хора от целия свят.
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ