Геоглифите на Наска може би са били „пътни храмове“ на инките?
Загадъчните линии и фигури на платото Наска не са били астрономически принадлежности на индианците, а „ пътни храмове “, сложени на значими кръстопътища в антично Перу. Така считат учени в публикация, оповестена в изданието Antiquity.
„ Древните планински пътища и геоглифите са двата най-забележими ръкотворни обекта в Андите. Те са ситуирани едни до други и по някаква причина никой по-рано не се е заинтересувал от това, по какъв начин може да са свързани между тях. Ние считаме, че тези рисунки са били самобитни „ параклиси “, където пътешествениците са чели молебствия на път “, споделя Питър Бикулис (Peter Bikoulis) от университета на Торонто (Канада).
Загадъчните линии и фигури на платото Наска са открити в средата на XVI век от испанските завоеватели, които ги считали за „ пътни знаци “. Повторно изобретение на геоглифите се състояло чак през 1939 година, когато перуанският геолог Торибио Ксеспе декларирал за тяхното битие. Същата година американският историк Пол Косък направил първите фотоси от аероплан.
Според модерни оценки на пустинното плато в разстояние от 70 километра са „ нарисувани “ повече от 30 великански животни и растения, няколкостотин нереални геометрични фигури и 13 хиляди линии, доста от които се виждат от Космоса.
Релефните изображения на тези линии са качени на златния диск с информация за Земята и човечеството, който пътува из междузвездното пространство с „ Вояджър “.
Засега измежду археолози и историци няма единно мнение във връзка това, по какъв начин представителите на културата Наска, живели на платото в средата на първото хилядолетие от Новата епоха, са могли да основат гигантските рисунки. Учените спорят и за това, каква роля са играли геоглифите в живота на индианците. В друго време откривателите са считали, че геоглифите са самобитни обсерватории или изображения на съзвездия.
В последните години се появи версия за паметното предопределение на рисунките: геоглифите на Наска, както и сходни на тях комплекси в Боливия и Амазония, може да са употребявани от индианците за другарство с боговете.
Някои историци, като да вземем за пример египтологът Хенри Стерлин, се придържат към относително парадоксални гледни точки: че племето Наска е употребило фигурите и линиите като гигантска тъкачна машина за разработване на савани.
Бикулис и сътрудниците му оферират ново пояснение на тяхната същина, като се връщат към концепциите на завоевателите и хронистите. Учените обърнали внимание на това, че доста рисунки на платото Наска и в други региони на Перу са ситуирани паралелно с кръстовища на огромни антични пътища, издигнати от инките в Андите в доколумбови времена.
Това предиздвикало откривателите да считат, че пътищата и геоглифите може да са свързани между тях. За инспекция на своята концепция учените се отправили към каньона Сиуас в южната част на Перу, на чиито скатове и дъно са изобразени едни от най-големите наскални рисунки на античните индианци.
Канадските археолози съставили детайлни карти на местността, в това число и на античните пътища, употребявайки фотоси от дронове, както и резултати от локални разкопки. Както разкрили откривателите, доста от тях съвсем изцяло са изчезнали за последните две хилядолетия. Техни следи са съхранени единствено във тип на глинени части, други артефакти и характерната конструкция на грунта.
Интересно е, че всички геоглифи били „ разхвърляни “ из долината надалеч не на инцидентен принцип. Те съвсем постоянно се намирали на ръба на долината, паралелно с пътища или огромни селища. Най-често те били ситуирани в тези точки, където се намирали най-важните изходи и входове в каньона.
Много от тези рисунки наподобяват на моделите, с които са покрити доста ритуални керамични съдове и някои платна на античните инки и други индианци, означават учените. Освен това парчета на ритуални съдове, както и други религиозни артефакти, са открити от откривателите паралелно до геоглифите.
Това приказва, че тези загадъчни каменни структури, издигнати на антични кръстовища, може да са служили като самобитни пътни храмове за античните инки и другите поданици на Андите, искащи безвредно да стигнат крайната цел на своето странствуване, считат откривателите.
Източник
