За добротата у хората, която Господ Иисус Христос желае да се простира по цялата земя, говори отец Бисер Христов от Търговище
За добротата у хората, която Господ Иисус Христос желае да се простира по цялата земя и посредством която човечеството може да доближи до своето избавление, приказва отец Бисер Христов от Търговище. Той води богослужението в храма „ Св. Успение Богородично “ в регионалния град.
Службата на е отдадена на Второто пришествие на Иисус Христос и на съда, който Той ще извърши над целия свят. В тази връзка отец Бисер Христов посочи, че Бог не желае от нас някакво висше богословие или особени дълбочини в религиозното ни схващане, а единствено желае да сме положителни.
„ Трудно е, обаче, да сме положителни към ближните си “, уточни свещеникът. По думите му постоянно хората мислят, че в случай че видят Бога, ще им стане ясно – незабавно ще паднат, ще го разцелуват, каквото им каже, това ще сторят. Но в действителност Бог желае да види това отношение към всички хора на Земята – към бедните, отрудените, болните, слабите, голите, към затворените, тъй като във всички тях е Бог, изясни отец Бисер Христов.
Той преразказа в резюме частта за великия инквизитор от книгата „ Братя Карамазови “ на Достоевски, в която създателят показва по какъв начин Христос е слязъл на Земята и отишъл в Рим. Разказа, че тогава великият инквизитор бил заплашителен, раздавал правораздаване, измъчвал, убивал... А в това време Христос почнал да върви по улиците, да проповядва Евангелието, да прави чудеса и хората почнали да го следват. Великият инквизитор, виждайки всичко това, заповядал да го арестуват и да го вкарат в тюрма, където измъчвали считаните за еретици, означи свещеникът.
След известно време, откакто Го държали там гладен и жаден, великият инквизитор Го посетил и му обяснил, че знае, че е Господ, само че Го помолил да си отиде, откъдето е пристигнал, тъй като на земята е непотребен. „ Ние идеално се оправяме с всичко – направляваме църквата, направляваме законите, ти просто не ни трябваш “, споделил инквизитор и Го пуснал да си върви.
Свещеникът уточни, че тази преживелица, въпреки да е по фантазията на писателя, е доста показателна за това по какъв начин от време на време отношението ни като християни доближава до такава подлост, че ние нямаме потребност от Бог. На нас са ни задоволителни ритуалите, обредите, формалностите, само че не можем да приемем същински Бога. И това е тъй като, с цел да Го приемем същински, първо би трябвало да създадем жертва – човек би трябвало или да даде от джоба си, или от времето си да отдели или пък каквото може, съгласно силите си. „ Ако ли нищо не можеш, Бог няма да те съди “, означи отецът и уточни, че с цел да не може нищо човек би трябвало да е вероятно неподвижен, недъгав, на легло, само че даже и тогава може нещо и то е най-малко да се моли за другите.
В проповедта си отец Бисер Христов посочи, че спасението е по едно и също време близо до нас, само че ние сме тия, които се отдалечаваме от него. И изясни, че тъкмо в този момент е моментът, каквото сме сбъркали да да изправим. Най-подходящото време по тази причина е интервалът на пости, тъй като по думите на свети деятел Павел споделя постите са време за избавление. „ Има ли човек вярата, счита ли се той за православен, няма метод да избегне този необикновен интервал на постите. Всеки би трябвало да взе участие, проявявайки дисциплината на душата си “, сподели в умозаключение свещеникът. По думите му вярващите да постят съгласно опциите си, проявявайки дисциплината на душата си.
Службата на е отдадена на Второто пришествие на Иисус Христос и на съда, който Той ще извърши над целия свят. В тази връзка отец Бисер Христов посочи, че Бог не желае от нас някакво висше богословие или особени дълбочини в религиозното ни схващане, а единствено желае да сме положителни.
„ Трудно е, обаче, да сме положителни към ближните си “, уточни свещеникът. По думите му постоянно хората мислят, че в случай че видят Бога, ще им стане ясно – незабавно ще паднат, ще го разцелуват, каквото им каже, това ще сторят. Но в действителност Бог желае да види това отношение към всички хора на Земята – към бедните, отрудените, болните, слабите, голите, към затворените, тъй като във всички тях е Бог, изясни отец Бисер Христов.
Той преразказа в резюме частта за великия инквизитор от книгата „ Братя Карамазови “ на Достоевски, в която създателят показва по какъв начин Христос е слязъл на Земята и отишъл в Рим. Разказа, че тогава великият инквизитор бил заплашителен, раздавал правораздаване, измъчвал, убивал... А в това време Христос почнал да върви по улиците, да проповядва Евангелието, да прави чудеса и хората почнали да го следват. Великият инквизитор, виждайки всичко това, заповядал да го арестуват и да го вкарат в тюрма, където измъчвали считаните за еретици, означи свещеникът.
След известно време, откакто Го държали там гладен и жаден, великият инквизитор Го посетил и му обяснил, че знае, че е Господ, само че Го помолил да си отиде, откъдето е пристигнал, тъй като на земята е непотребен. „ Ние идеално се оправяме с всичко – направляваме църквата, направляваме законите, ти просто не ни трябваш “, споделил инквизитор и Го пуснал да си върви.
Свещеникът уточни, че тази преживелица, въпреки да е по фантазията на писателя, е доста показателна за това по какъв начин от време на време отношението ни като християни доближава до такава подлост, че ние нямаме потребност от Бог. На нас са ни задоволителни ритуалите, обредите, формалностите, само че не можем да приемем същински Бога. И това е тъй като, с цел да Го приемем същински, първо би трябвало да създадем жертва – човек би трябвало или да даде от джоба си, или от времето си да отдели или пък каквото може, съгласно силите си. „ Ако ли нищо не можеш, Бог няма да те съди “, означи отецът и уточни, че с цел да не може нищо човек би трябвало да е вероятно неподвижен, недъгав, на легло, само че даже и тогава може нещо и то е най-малко да се моли за другите.
В проповедта си отец Бисер Христов посочи, че спасението е по едно и също време близо до нас, само че ние сме тия, които се отдалечаваме от него. И изясни, че тъкмо в този момент е моментът, каквото сме сбъркали да да изправим. Най-подходящото време по тази причина е интервалът на пости, тъй като по думите на свети деятел Павел споделя постите са време за избавление. „ Има ли човек вярата, счита ли се той за православен, няма метод да избегне този необикновен интервал на постите. Всеки би трябвало да взе участие, проявявайки дисциплината на душата си “, сподели в умозаключение свещеникът. По думите му вярващите да постят съгласно опциите си, проявявайки дисциплината на душата си.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ