Загадъчните хълмове в централните части на кратерите на Марс –

Загадъчните хълмове в централните елементи на кратерите на Марс – като да вземем за пример планината Шарп в кратера Гейл, където в този момент се намира марсоходът Curiosity, са зародили не заради придвижването на потоци вода, а от работата на ветровете в продължение на доста милиони години. Това излиза наяве от публикация в сп. Geophysical Research Letters.

„ На Марс няма тектоника, няма течна вода, по тази причина на неговата повърхнина няма никакви сили, способни да изтрият от неговото лице тези следи, и след милиони години се появяват тези кургани, които се явяват монумент на това, по какъв начин релефът може да се трансформира единствено под действието напразно. На Земята в никакъв случай сходно нещо не може да се случи, защото водата и тектониката работят много по-бързо от вятъра “, споделя Макензи Дей (Mackenzie Day) от Тексаския университет в Остин (САЩ).

Човечеството е схванало относително скоро за съществуването на загадъчни хълмове в кратерите на Марс – едвам през 70-те години на предишния век, когато сондите и спускаемите модули от програмата „ Викинг “ са предали на Земята първите детайлни фотоси на повърхността на Червената планета, в това число на редица кратери.

Тези загадъчни структури дълго време вълнували учените и през 2012 година марсоходът Curiosity почнал своето странствуване към един от тези хълмове. Роувърът достигнал по този начин наречената планина Шарп през септември 2014 година. Нейното проучване открило, че сходни кургани се състоят от две елементи – долният пласт е формиран от утаечни породи с очевидно воден генезис, а горният – от частички грунт, хипотетично нанесени от вятъра.

Това сложило нова мистерия пред учените – станало незнайно по какъв начин сходни „ кургани “, състоящи се от утаечни и еолови породи, могат да пораждат на дъното на кратери, хипотетично запълнени с „ водни “ породи.

Дей и сътрудниците ѝ са открили, че всичко това може да е дело единствено напразно, обдухващ породите на дъното на кратерите в продължение на милиарди години след изпарението на водата от повърхността на Марс и прекъсването на неговите глъбини. Те ревизирали тази доктрина благодарение на специфична апаратура, имитираща изискванията на Марс, където сложили дребно сходство на кратера Гейл, преди в центъра му да възникне могила.

Тази структура с размери 30 сантиметра и дълбочина 4 сантиметра била сложена в аеродинамична тръба. Учените я присъединили и наблюдавали по какъв начин вятърът издухвал пясъка в кратера. В последна сметка на мястото на наносите в кратера останал единствено рид в централната му част, сходен на планината Шарп и други сходни структури на Марс.

Изучаването на този модел на кратера съгласно Дей разрешило на нейния екип да разбере по какъв начин Марс се е трансформирал от водна планета в безжизнена пустиня, каквато се явява през днешния ден.

Тези сведения, както се надяват учените, ще оказват помощ по-добре да се изучат тайните на Червената планета благодарение на марсоходите и в хода на човешки експедиции в бъдеще, добавя РИА Новости.