Заев в София: Времето на добрите пожелания отмина
Заев в София: Времето на положителните пожелания отмина
Добре е на среща като тази сред министър председателите на България и Р Македония – Бойко Борисов и Зоран Заев да се вършат доклади, за действително реализиран прогрес в региона на стопанската система, политиката, културата.
И без илюзии за лесни победи.
Воденичният камък, който тежи на шиите на генерации държавници от двете страни на границата, е жп линията София-Скопие, както и цялата инфраструктура по посока Изток-Запад. Ако хвърлим един взор обратно, ще забележим, че този проблем е подложен в Ню Йорк на 22 октомври 1995 година по време на юбилейна сесесия на Организация на обединените нации. Тогава с помощта на интензивността на българския президент Жельо Желев е подписана публична декларация сред държавните представители на България, Р Македония, Албания, Турция и Италия за създаване на кулоар № 8. 24 години по-късно обещаващо начало, жп връзка София-Скопие-Тирана към момента няма.
Това е картина от XIX в.
Ето това не би трябвало да дава мира и на Бойко Борисов, и на Зоран Заев!И когато на следващия ден, 4 февруари 2019 година, те се срещнат, тъкмо в деня на 147 годишнината на именития Гоце Делчев, дано видят действителността такава, каквато е. Гоце Делчев извърши ослепително дилемите, които неговото време му сложи. Ако днешните министър председатели на двете приятелски страни желаят да бъдат на висотата на нашия популярен предходник, те би трябвало да изпълнят със същата непоколибимост и решителност, дилемите, които ни слага през днешния ден, нашето време.
Място за патетични слова и обети няма.
Добро начало, даде Българо-македонският бизнес-форум, състоял се на 17 януари т.г. в Скопие. Участието на двамата вицепремиери Кочо Ангушев и Томислав Дончев вдъхнаха убеденост, че докладите за създаване на секторите от жп линията демонстрират действителен прогрес. Това напълно не е задоволително! Институциите, които финансират другите етапи на този план са пословично капризни и скъперници, което е предизвестие и вик за по-голям професионализъм.
Нека министър председателите Борисов и Заев, си свидлив ръцете в символ, че няма да правят отстъпка. И да не не помнят: в отлагането, забавянето и забравянето на този витално значим за нас план е вложена и висока доза геополитическа квас. Оттук и нуждата от още по-голям хъс и решителност.
Програмата за съдействие в региона на културната, подписана от министрите Боил Банов и Асаф Адеми е подчинена на същата логичност
И един проблем, предопределен за хора без пропагандно-идеологически и идентитетски предубеждения в прилежащата страна, предопределен за цялото македонско общество: ”Възможна ли е полемика за истината към ориста на Методи Андонов-Ченто и Панко Брашнаров, за „ Кървавиот Божик1945 ”, за правната факханалия, за садистичната разпра с всички, които не бяха съгласни да бъде сменено народностното съзнание на възрожденците и революционерите, както и на самите тях? ” Защото надалеч преди да има Българска Екзархия и българска страна, Григор Пърличев декларира на ръководителя на Комисията, която му връчва лавровия венец за лирика в Атина /1860/, Рангавис, че е бълтгарин.
Йордан Хаджиконстантинов –Джинот в брой 7, 1850 година на Цариградски вестник ще напише: ”Нека въздигнем раце да се возблагодариме, тъй като сме се удостоили да видиме учебни заведения, учреждени по наший народний болгарски език... ” А Райко Жинзифов в поемата си „ Гусляр во собор ” ще възкликне:
„ Я болгарка сум, болгарин
сум я,
болгаре живеят во тая
страна... ”
Подобни изказвания откриваме в писмовното и писмено завещание и на Гоце Делчев, Даме Груев, Тодор Александров, Иван Михайлов, както и на всички техни съидейници и почитатели. Нека днешните жители на младата страна назовават себе си м а к е д о н ц и, това е тяхно право, само че полемиката, за предишното на предците ни е наложителна.Тази полемика чака тях.Не поради България или поради Европейски Съюз или НАТО, а поради истината и здравословния публичен климат в младата им страна.
Ето и такива хрумвания поражда срещата сред министър председателите Заев и Борисов.
Идеи, които са в съзвуечие с новия климат през днешния ден. Новият климат, който все пак, трудно и мъчно се ражда на Балканите, и в частност сред България и Р Македония. /БГНЕС
--------------------------------------------------------------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание “България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС
Добре е на среща като тази сред министър председателите на България и Р Македония – Бойко Борисов и Зоран Заев да се вършат доклади, за действително реализиран прогрес в региона на стопанската система, политиката, културата.
И без илюзии за лесни победи.
Воденичният камък, който тежи на шиите на генерации държавници от двете страни на границата, е жп линията София-Скопие, както и цялата инфраструктура по посока Изток-Запад. Ако хвърлим един взор обратно, ще забележим, че този проблем е подложен в Ню Йорк на 22 октомври 1995 година по време на юбилейна сесесия на Организация на обединените нации. Тогава с помощта на интензивността на българския президент Жельо Желев е подписана публична декларация сред държавните представители на България, Р Македония, Албания, Турция и Италия за създаване на кулоар № 8. 24 години по-късно обещаващо начало, жп връзка София-Скопие-Тирана към момента няма.
Това е картина от XIX в.
Ето това не би трябвало да дава мира и на Бойко Борисов, и на Зоран Заев!И когато на следващия ден, 4 февруари 2019 година, те се срещнат, тъкмо в деня на 147 годишнината на именития Гоце Делчев, дано видят действителността такава, каквато е. Гоце Делчев извърши ослепително дилемите, които неговото време му сложи. Ако днешните министър председатели на двете приятелски страни желаят да бъдат на висотата на нашия популярен предходник, те би трябвало да изпълнят със същата непоколибимост и решителност, дилемите, които ни слага през днешния ден, нашето време.
Място за патетични слова и обети няма.
Добро начало, даде Българо-македонският бизнес-форум, състоял се на 17 януари т.г. в Скопие. Участието на двамата вицепремиери Кочо Ангушев и Томислав Дончев вдъхнаха убеденост, че докладите за създаване на секторите от жп линията демонстрират действителен прогрес. Това напълно не е задоволително! Институциите, които финансират другите етапи на този план са пословично капризни и скъперници, което е предизвестие и вик за по-голям професионализъм.
Нека министър председателите Борисов и Заев, си свидлив ръцете в символ, че няма да правят отстъпка. И да не не помнят: в отлагането, забавянето и забравянето на този витално значим за нас план е вложена и висока доза геополитическа квас. Оттук и нуждата от още по-голям хъс и решителност.
Програмата за съдействие в региона на културната, подписана от министрите Боил Банов и Асаф Адеми е подчинена на същата логичност
И един проблем, предопределен за хора без пропагандно-идеологически и идентитетски предубеждения в прилежащата страна, предопределен за цялото македонско общество: ”Възможна ли е полемика за истината към ориста на Методи Андонов-Ченто и Панко Брашнаров, за „ Кървавиот Божик1945 ”, за правната факханалия, за садистичната разпра с всички, които не бяха съгласни да бъде сменено народностното съзнание на възрожденците и революционерите, както и на самите тях? ” Защото надалеч преди да има Българска Екзархия и българска страна, Григор Пърличев декларира на ръководителя на Комисията, която му връчва лавровия венец за лирика в Атина /1860/, Рангавис, че е бълтгарин.
Йордан Хаджиконстантинов –Джинот в брой 7, 1850 година на Цариградски вестник ще напише: ”Нека въздигнем раце да се возблагодариме, тъй като сме се удостоили да видиме учебни заведения, учреждени по наший народний болгарски език... ” А Райко Жинзифов в поемата си „ Гусляр во собор ” ще възкликне:
„ Я болгарка сум, болгарин
сум я,
болгаре живеят во тая
страна... ”
Подобни изказвания откриваме в писмовното и писмено завещание и на Гоце Делчев, Даме Груев, Тодор Александров, Иван Михайлов, както и на всички техни съидейници и почитатели. Нека днешните жители на младата страна назовават себе си м а к е д о н ц и, това е тяхно право, само че полемиката, за предишното на предците ни е наложителна.Тази полемика чака тях.Не поради България или поради Европейски Съюз или НАТО, а поради истината и здравословния публичен климат в младата им страна.
Ето и такива хрумвания поражда срещата сред министър председателите Заев и Борисов.
Идеи, които са в съзвуечие с новия климат през днешния ден. Новият климат, който все пак, трудно и мъчно се ражда на Балканите, и в частност сред България и Р Македония. /БГНЕС
--------------------------------------------------------------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание “България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ