Заекването при децата е явление с все още неустановен произход.

Заекването при децата е събитие с към момента непостоянен генезис. От една страна то е разстройване в речевото развиване, което има обикновено пояснение и което изчезва с времето. От друга – може да е обусловено от редица фактори, никой от който не може да бъде безапелационна причина. Терапията на заекването също мъчно се дефинира и средствата за помощ на заекващи деца са в ръцете на хората, които ги заобикалят, а не в самото дете.

Причини за заекването при децата

Преди да стане недостатък на речта, заекването постоянно съпровожда детето в ранното му мозъчно и речево развиване. Но след 3 годишна възраст разстройствата в говорния уред нямат физиологично пояснение и децата осъзнават, че са разнообразни, отношението на близките е друго и това може да докара до по-сериозни контузии. Много зависи и от отношението на околните и лечението би трябвало да бъде ориентирана и към тях.

Учените не дават безапелационна причина за заекването. Открити са дефектни гени, които участват в ДНК-то на заекващия и които се повтарят и в хора от фамилията. Наследственият фактор е един вероятен. При някои деца има дисинхрон на речевото и мозъчното развиване. Когато мислите изпреварват говора и са толкоз комплицирани, детето още не може да ги " облече " в думи. В резултат то блокира напълно или на някоя дума, повтаряйки я, или издавайки тон. Един различен фактор може да бъде неочакван стрес – принуждение, бракоразвод, друга психическа контузия. Тогава е нужна терапия съгласно повода, с детски психолог и има положителни шансове при усъвършенстване на общото психическо положение, да се усъвършенства и речевото.

Заекването и възрастта на детето

За заекване не можем да приказваме преди 3 годишна възраст. До тогава се приема, че речевото развиване към момента се образува и с изключение на заекване, може да сме очевидци на разбъркани и погрешно изговорени думи и на разнообразни други говорни разстройства. Тогава децата повтарят срички и звукове в търсене на верния и общо взето се учат да приказват, да конструират фрази и да влагат мислите си в тях.



Ако към 3 годишна възраст се забележи заекване, което не отшумява с времето е време за първата консултация с логопед. Той най-точно би дефинирал дали се касае за заекване и каква е степента му. Той може да назначи терапия и извършения, които да облекчат мускулното натоварване в говорния уред и заекването да се се преодолее. Оттам всичко е доста самостоятелно. Ако детето върви на детска градина е доста значимо да се изясни на личния състав, че към момента няма терапия (тя се предлага след 5 г.) и те да проявят приемливост – да не карат детето да приказва пред група, да споделя на глас и да довършват изреченията му, в случай че видят, че то стартира да се смущава от невъзможността си да изясни и натрупа напрежение.

Можем да кажем, че детето (около 5 годишно) заеква, когато зачестят:

Повторение на първата сричка или писмен знак на думата неколкократно;
Удължаване някои вътрешни звукове и променяне на интонацията;
Напрежение при говорене - детето се зачервява, изпотява, подвига интонацията
Напрежение в мимиката при говорене – повдигане на вежди, люлеене на главата, други тикове и жестове;
Освен това детето стартира целеустремено да заобикаля обстановки, когато се постанова да приказва пред хора или непознати. Това доста постоянно се бърка със свенливост.

Ако към 5 годишна възраст детето към момента заеква и логопед удостовери говорното разстройване, то е време да се стартира терапия. Децата към този момент схващат, че не са като останалите и те ги гледат по необикновен метод, до момента в който приказват. Много от тях не могат да се оправят с това напрежение, че са разнообразни, и заекването може фрапантно да се утежни. В учебната възраст то към този момент би трябвало да е относително душевен стабилно и да знае по какъв начин да посреща отношението на връстниците си. Защото децата могат да бъдат жестоки и нямат угризения да се подиграват и наскърбяват другите от тях.

Любопитно е, че доста от заекващите стопират, когато пеят, хранят се, приказват по телефона. Тези обстановки би трябвало да се употребяват, тъй като дават самочувствие на заекващото дете. Какво би трябвало да знаят още родителите си, с цел да са в помощ на децата си:

Да помогнем на заекващото дете:

По никакъв метод не показвайте паниката си и не говорете за заекването с други хора в негово наличие, даже да не участва на диалога, а да играе в близост.

Не му правете забележки от вид: „ приказва по- ясно ”, „ намерения преди да приказваш ”, „ поеми си мирис ”. Така то ще усеща, че нещо не е наред, тъй като вие не казвате това на всички, с които поддържате връзка, нали?

Гледайте го право в очите насърчително и не бързайте да завършвате изреченията му. Само в случай че то прекомерно доста се напрегне, тогава.

Намалете динамичността, разногласията, виковете вкъщи. Старайте се всички да говорите постепенно, умерено, да вършиме паузи. Това е сложна смяна, само че доста основна.

Наблюдавайте по кое време се ускорява и по кое време понижава заекването и реагирайте съответно. Ако детето пее без заекване, запишете го в хор, даже и да не пее доста правилно. Ако му е мъчно да чете на глас или да споделя приказка или друга преживелица от деня – не го карайте, говорете му вие – постепенно и умерено какво сте правили денем.

Много значимо е да оставите чувство у детето, че с нищо не е по-различно от останалите деца, не акцентирайте, само че и не омаловажавайте казуса – терапия би трябвало да има.