Заедно с Марсел Пруст, Роберт Музил и Франц Кафка той

Заедно с Марсел Пруст, Роберт Музил и Франц Кафка той е основна фигура в развиването на модерния разказ. Смятат го за един от най-влиятелните писатели на 20 век. Романът му „ Одисей “ покорява една след друга класациите за „ най-великата книга на века “.

„ Одисей “ излиза на 2 февруари 1922 година – точно на четиридесетия рожден ден на Джеймс Джойс, в тираж хиляда бройки. Екземплярите свършват скорострелно. През октомври същата година от щемпел излизат още бройки: едни иззети в Англия, други са изгорени от митническите управляващи в Щатите. Книгата е оповестена за „ порнографска “ и „ сквернословна “. От тогава славата на романа не стопира да пораства.

„ Одисей “ е нещо напълно ново – не каквото виждат очите, нито каквото чуват ушите, а каквото бродещата мисъл отразява момент след момент. Джойс сигурно е надхвърлил по мощ всеки различен романист на нашето време. “, споделя Уилям Бътлър Йейтс.

„ Жанрът: разказ? Не, напълно не, а празник на вещиците на духа, гигантско капричио, феноменална мозъчна Валпургиева нощ. Филм на душевен обстановки, който се върти и люшка с лудо движение, прожектирайки в танцуващи фрагменти една чудовищна душевна гледка, изпълнена с гениални и свръхгениални детайли; вакханалия на логиката на психиката, съоръжена с най-нова скоростна камера, която разлага на атоми всяко придвижване и всеки подтик. Тарантела на подсъзнанието, вилнеещ и бучащ проливен дъжд на концепциите... “, споделя за този шедьовър Стефан Цвайг.

На 16 юни всяка година освен в Дъблин, а и по целия свят, в това число в България, поклонниците на Джойс означават Блумовден. В рамките на празника по целия свят се организират четения на великия разказ, а в Дъблин празнуващите минават по маршрута на героите на творбата Блум и Стивън. Из улиците на Дъблин има монументи, отдадени на книгита, и указателни табели за пътя на героите. Ентусиастите се обличат в костюми от епохата и поръчват овнешки бъбречета на скара, чаша бургундско и сандвич с италианско сирене, също като в романа.

Може би най-хубавата реклама на творчеството на ирландския публицист направи без да желае Паулу Куельо с изявлението си, че: „ Една от книгите, нанесли най-голямо зло на литературата, е „ Одисей ” на Джеймс Джойс. Тя е чист жанр, нищо друго. Разсъблечена, „ Одисей ” е просто една нелепост. ”

(1882 ~ 1941)

Утре или в бъдещето съм това, което ще реализира през днешния ден. Днес съм това, което съм постигнал през вчерашния ден.

Да се опиташ да върнеш времето обратно е като да искаш да задържиш вода в ръката си.

Всеки живот се състои от доста дни, от ден след ден. Опитваме се да опознаем себе си, срещаме разбойници, призраци, колоси, старци, млади мъже, съпруги, вдовици, другари, само че постоянно на всички места срещаме себе си.

Човек не може същински да обича хубостта и истината, в случай че не изпитва омерзение към тълпата; също както и художника: той не може да оправдава тълпата, той би трябвало да умее да страни от нея.

Битките ме въодушевяват, само че не очевидните материални борби, а тези, които воювате и печелите зад челото си.

Затвори очите си и погледни!

Любовта обича да обича любовта.

Един талант не прави неточности. Неговите неточности са съзнателни и са портали към нови открития.

В мен има нещо дяволско, заради което аз обичам да заличавам непознатото мнение на мен, с цел да потвърждавам, че в действителност съм лакомец, горделив и шмекер, безучастен към хората.

Устата ми е цялостна с развалени зъби, също както душата ми е развалена от упоритости.

Рим ми припомня за човек, който си изкарва прехраната, показвайки на туристите трупът на бабата си.

Бог е измислил храната. А дяволът – готвачите.

За да учи, човек би трябвало да бъде непретенциозен. Животът е най-великият преподавател.

Мъжете се водят от вършиме на интелекта. Жените – от извивките на страстите.

Вие забравяте, че небесното царство страда от насилието, а небесното царство е като жена.

Действията на хората са най-хубавите тълкования на техните мисли.

Страхувам се от тези мощни думи, които ни вършат нещастни.

Душата се ражда точно в тези мигове, за които ти приказвах. Ражда се постепенно, в мрак, и нейното раждане е доста по-тайнствено от това на тялото. В тази страна, още щом се роди, върху душата на индивида хвърлят мрежи, за не ѝ разрешат да литне. Говориш ми за народност, език, вяра. Аз ще сторя всичко, с цел да се изплъзна от тези мрежи.

Нация значи идентични хора да живеят на едно място.

Държавите си имат его, също както характерностите.

Трезва Ирландия е схваната Ирландия.

Христофор Колумб, както всички знаем, е уважаван от идните генерации, защото е последният, който е разкрил Америка.

Мисля, че на детето би трябвало да се разреши да вземе семейството на майка си или на татко си, съгласно желанието си. Бащинството е правна фантастика.

Бог ни приказва с толкоз доста гласове, само че това не значи, че ще го чуем.

Безотговорността е част от удоволствието от всяко изкуство.

Да пишеш на британски е най-изобретателният способ за изтезания за греховете, осъществени в предходните животи. Англоговорящите читатели го потвърждават.

Животът е прекомерно къс за четене за неприятни книги.

Поставил съм толкоз енигми и пъзели, че ще отнеме на професорите епохи, с цел да схванат какво съм имал поради. Това е единствения метод човек да подпечата безсмъртието си.

Шекспир е верният път за всички мозъци, които са изгубили равновесие.

Това, което желая от читателя, е да посвети целия си живот на четенето на моето творчество.

НЕ ТЪЖИ
Не тъжи, тъй като всички
избират вместо теб лъжлива шум:
пред теб, пред мен неподвижен бъди –
белким те могат да те опетнят?
По-тъжни са от всичките сълзи,
животите им подвигат се – нестихваща въздишка.
Отвръщай горда ти пред техните сълзи,
до момента в който те отхвърлят ли, отхвърлят.

Снимки: lithub.com, doyle.com