За тиквичките с любов
Заедно с лятото идва и сезонът на тиквичките. Макар че да си ги закупиш когато и да е на годината към този момент не е разкош, сезонните плодове и зеленчуци са постоянно за предпочитане – поради по-високите вкусови и потребни качества.
Тиквичките са едни от първите културни растения дружно с боба и царевицата. Не ги загатвам инцидентно, тъй като дружно с тях се счита, че и те идват от Новия свят и по-точно някъде от Северна и Южна Америка. Семена от тиквички са открити по тези земи, датиращи от преди 7-9000 г пр.хр. Разбира се става въпрос за техен по-далечен родственик, а не тези, които хапваме през днешния ден.
Те произлизат от семейство " Тиквови ", същото, в което са дините, пъпешите, краставицата,, които, и кратунките. Макар в кулинарията да я използваме като зарзават, тиквичката в действителност е плод (така както доматите, пиперът и )
По следите на тиквичката
Този, както разбрахме, плод, стартира да се яде в Щатите след 1920 година. И в случай че малко ви обърках по какъв начин тази просвета, родена в Америка, е получила кулинарно развиване в менюто им, идващите редове ще ви бъдат забавни.
В земите към Мексико,, тиквичката била обожествявана. Местните считали, че тя усилва плодовитостта. Заедно със семена от други култури, тя идва в Европа към 16-ти век и стартира да се отглежда. Доказателство за това, че тиквичката е участвала на италианския пазар се крие и в картината на ренесансовия художник Винченцо Кампи „ Продавачът на плодове ” от 1580 година.
Тиквичките, които хапваме през днешния ден, са евентуално генетична разновидност на тези, пристигнали от Северна Америка, само че с усъвършенствани вкусови качества и тип. За сорта, който консумираме и през днешния ден, се приказва за първи път едвам единствено преди 110 години в един Милански пасквил за семена. За тиквички в Щатите пък става въпрос след края на Първата международна война, когато дружно с италианските емигранти в Калифорния – тихомълком се промъква и познатата ни тиквичка. Набрала мощ в края на 20-ти век в Южна Калифорния, нейните семена получават особена значимост дружно с новия вид " Hess " (това, което има по-тъмна кора) и безсемковия портокал прочут като " Вашингтон " (този вид, в който има по-малко портокалче и „ пъпче ” на кората).
Здраве и хубост
Тиквичките имат високо наличие на калий, което ги прави съвършени за битка с, пречистването на организма и. Наличието на натрий е в идеална съразмерност с този на калия, а натрий-калиевия баланс е жизненоважен за положителната работа на мускулите и нервите ни. Съдържанието на хранителни влакнини ги прави пръв асистент за хора със стомашни проблеми и при профилактика на редица заболявания. Освен това в тиквичките се съдържа витамин C, А, Е мед, манган, и са доста подобаващи при детското хранене, тъй като алергията към тях е доста рядка. Тиквичките не са подобаващи за хора с бъбречни проблеми и изобщо с заболявания свързани с сложното извеждане на калия от организма. Освен за консумация, тиквичката сполучливо може да се употребена при грижата за кожата. Настъргана или нарязана на ивички, употребена като маска, тя е чудесна за възпалената и суха кожа.
В 100 грама сурови тиквички се съдържат:
Вода - 94.79 г.
Калории - 17
Протеин - 1.21
Липиди - 0.32 година
Въглехидрати - 3.11
Фибри - 1.0 година
Захари - общо 2.5
Витамин A - 4%
Витамин C - 29%
Калций - 1%
Желазо - 2%
Витамин B-6 - 10%
Магнезий - 4%
Натрий 8 мг - 0%
Калий - 261 мг - 7%
Тиквичките са едни от първите културни растения дружно с боба и царевицата. Не ги загатвам инцидентно, тъй като дружно с тях се счита, че и те идват от Новия свят и по-точно някъде от Северна и Южна Америка. Семена от тиквички са открити по тези земи, датиращи от преди 7-9000 г пр.хр. Разбира се става въпрос за техен по-далечен родственик, а не тези, които хапваме през днешния ден.
Те произлизат от семейство " Тиквови ", същото, в което са дините, пъпешите, краставицата,, които, и кратунките. Макар в кулинарията да я използваме като зарзават, тиквичката в действителност е плод (така както доматите, пиперът и )
По следите на тиквичката
Този, както разбрахме, плод, стартира да се яде в Щатите след 1920 година. И в случай че малко ви обърках по какъв начин тази просвета, родена в Америка, е получила кулинарно развиване в менюто им, идващите редове ще ви бъдат забавни.
В земите към Мексико,, тиквичката била обожествявана. Местните считали, че тя усилва плодовитостта. Заедно със семена от други култури, тя идва в Европа към 16-ти век и стартира да се отглежда. Доказателство за това, че тиквичката е участвала на италианския пазар се крие и в картината на ренесансовия художник Винченцо Кампи „ Продавачът на плодове ” от 1580 година.
Тиквичките, които хапваме през днешния ден, са евентуално генетична разновидност на тези, пристигнали от Северна Америка, само че с усъвършенствани вкусови качества и тип. За сорта, който консумираме и през днешния ден, се приказва за първи път едвам единствено преди 110 години в един Милански пасквил за семена. За тиквички в Щатите пък става въпрос след края на Първата международна война, когато дружно с италианските емигранти в Калифорния – тихомълком се промъква и познатата ни тиквичка. Набрала мощ в края на 20-ти век в Южна Калифорния, нейните семена получават особена значимост дружно с новия вид " Hess " (това, което има по-тъмна кора) и безсемковия портокал прочут като " Вашингтон " (този вид, в който има по-малко портокалче и „ пъпче ” на кората).
Здраве и хубост
Тиквичките имат високо наличие на калий, което ги прави съвършени за битка с, пречистването на организма и. Наличието на натрий е в идеална съразмерност с този на калия, а натрий-калиевия баланс е жизненоважен за положителната работа на мускулите и нервите ни. Съдържанието на хранителни влакнини ги прави пръв асистент за хора със стомашни проблеми и при профилактика на редица заболявания. Освен това в тиквичките се съдържа витамин C, А, Е мед, манган, и са доста подобаващи при детското хранене, тъй като алергията към тях е доста рядка. Тиквичките не са подобаващи за хора с бъбречни проблеми и изобщо с заболявания свързани с сложното извеждане на калия от организма. Освен за консумация, тиквичката сполучливо може да се употребена при грижата за кожата. Настъргана или нарязана на ивички, употребена като маска, тя е чудесна за възпалената и суха кожа.
“Приготвената съвсем без лой тиквичка е подобаваща за диетично хранене защото в нея се съдържат едвам 17-21 ккал на 100 грама. ”
В 100 грама сурови тиквички се съдържат:
Вода - 94.79 г.
Калории - 17
Протеин - 1.21
Липиди - 0.32 година
Въглехидрати - 3.11
Фибри - 1.0 година
Захари - общо 2.5
Витамин A - 4%
Витамин C - 29%
Калций - 1%
Желазо - 2%
Витамин B-6 - 10%
Магнезий - 4%
Натрий 8 мг - 0%
Калий - 261 мг - 7%
Продължава: 
За тиквичките с обич - II
За тиквичките с обич - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ