Задава се тежка сесия на Народното събрание – оръжие за

Задава се тежка сесия на Народното събрание – оръжие за Украйна, червени линии, закани за овакантяване на обединението. На терена се появиха и три нови партии. Според проф. Христова това е знак, че идат предварителни избори.

Тя счита, че би трябвало да има обединяване против популизма, където „ Продължаваме промяната “ е черешката на тортата. Проф. Христова моли старите опитни партии Българска социалистическа партия, ГЕРБ, Съюз на демократичните сили и Движение за права и свободи да се вземат в ръце и да създадат държавно управление на спасението, тъй като на нас ще ни се наложи в най-скоро време да ни избавят. Ето какво още сподели тя в изявление за „Труд“.

– Ако перефразираме Елин Пелин, професор Христова, като задавахме оръжие на Украйна, та два месеца. Президентът е срещу, Българска социалистическа партия също. До какво ще докара това следващо опълчване в обществото?

– Не преглеждам премиера и държавното управление като натовско. Заявиха една позиция, само че не е изпълнена със наличие. Може да не се стигне до гласоподаване на решението за военна помощ, а може и нещо да му се случи по пътя на предлагането имам поради. Ето че самият Зеленски се притече на помощ на премиера и направи по този начин, че формулировката да бъде доста по-компромисна и да отвори малка врата на Корнелия Нинова. Но целият развой на метода, по който вършим нещата у нас, е позорен.

– Според вас единствено визитата на премиера в Украйна и това, което видя той в Буча ли промени неговото мнение за предоставяне на военна помощ на Украйна?

– Не. Това беше безусловно пиарски ход. Това, което видя там, се вижда и по медиите. Не свързвам ходенето му с някаква успеваемост. Молбата за ремонт на украинска военна техника в България можеше да бъде казана и по телефона, не е нужно да бъде казана на тет-а-тет среща със Зеленски. Или е имал да каже и изиска нещо, което не е за по телефона?

Всичко е нарушаване на мярата в постановката, няма смисъл и изгода, няма целеполагане, няма наличие и успеваемост. Затова не свързвам визитата на премиера в Киев с решението за предоставяне на военна помощ на Украйна.

По-скоро го свързвам с напън съгласно мен от Съединени американски щати и се опита да лавира сред другите „ натиски “ на други хора с други ползи, пред които е поел ангажимент още преди да стане министър-председател. Затова му е мъчно сега. Мога да кажа, че го разбирам, че не спи.

– Доста хора обаче видяха в неговото изявление и изключително в това на вицепремиера Асен Василев за „ позорната позиция на президента “ някакво отделяне на държавното управление от опеката на Радев. Има ли такова нещо съгласно вас?

– Не, никога не считам, че министър председателят се откъсва от опеката на президента. По-скоро считам, че президентът се откъсва от имиджа, който те разрушават. Просто тъй като те са задоволително несполучливи като формула и естествено тази неуспеваемост се приписва на този, който ги сътвори. А президентът е един от бащите на смяната.

Баща, и то доста забележим, ослепителен и пореден, краен и безапелационен в тяхната поддръжка. И те си го търсеха доста. Да не забравяме Демократична България по какъв начин клечаха да го молят да ги поддържа, да не забравяме по какъв начин той разясняваше какъв брой страховит министър е Кирил Петков. Т. е. безусловно всичко, което направи Радев за тях, демонстрира, че той не подбра верните хора и няма качества и дарба да преценя потенциала и опциите на хората.

– Сега стартира да ги подлага на критика. Но не дължи ли въпреки всичко едно опрощение за това, че ги уточни и направи всичко да дойдат те на власт?

– Не просто дължи такова опрощение, а би трябвало въобще повече да не се занимава с политическо инженерство. Обаче не е подобен човек да се извини и не е подобен човек да спре да се занимава с политическо инженерство.

– Но той продължава, ето в този момент партията на някогашния му длъжностен министър председател Стефан Янев, която ще се учреди през днешния ден, още веднъж се свързва с президента?

– Аз съм уверена, че това е негов план. Но точно тъй като не желае да приписва неуспеха на Политическа партия и да се прави прилика с партията на Янев – несполучлив Кирил Петков – несполучлив Стефан Янев – Радев няма да окаже директна поддръжка на партията на някогашния длъжностен министър председател. Но това не значи, че логистично и по всевъзможен различен метод няма да оказва помощ на тази партия.

– Как си обяснявате това, че в границите на една седмица породиха три нови партии – на Янев – „ Български напредък “, на Мая Манолова – „ Изправи се, България “ и на някогашни хора от Има Такъв Народ – „ Развитие?

– Първо – тъй като всички се готвят за предварителни избори. И второ – тъй като нишата на ляволибералните популистки партии се изпразни. По принцип тази ниша е лява, защото Българска социалистическа партия не е във форма, поддръжката за Има Такъв Народ спада, демократичната Демократична България с Христо Иванов също не считам, че е в някаква кондиция, макар че те могат да си вземат някои гласоподаватели от Политическа партия.

Самата Политическа партия считам, че има доста по-нисък резултат от този, който дават социологическите проучвания. Просто нишата е празна. Лявата демократична част от идеологическото пространство би трябвало да се запълни. Политиката не търпи празно. Затова се демонстрираха кандидати, които ще влязат тъкмо в тази ниша.

– Излиза, че десните партии са по-стабилни и в по-добра кондиция? Толкова ли са постоянни, че да се основават леви? Преди години бе противоположното – всеобщо се създаваха десни и десноцентристки партии…

– В момента дясното в лицето на ГЕРБ-СДС е много мобилизирано. От друга страна, като се замислим – кой е десен сега? Имаме КОД (Консервативно обединяване на десницата с водач някогашният здравен министър в кабинето „ Борисов “ 2 доктор Петър Москов, б. р.). В вероятност се виждат едни много мудни процеси на прекосяване на структури от ДСБ към КОД. Ако би трябвало да кажа нещо за център-дясното пространство, моята рекомендация е, че то би трябвало да осмисли единението си.

– Така е, само че по какъв начин ще стане това в случай, че ГЕРБ и Демократична България си размениха тежки думи и взаимни обвинявания?

– Поправка – Демократична България не са десни, да не ги бъркаме. „ Демократична България “ е формирана от ДСБ и „ Да, България “. Там десни са единствено ДСБ, която сега е в извънредно тежка обстановка – и лидерска, и от позиция на политики, и от позиция на тази глупост да контактува с левите либерали на Христо Иванов.

Тези две партии са тъкмо толкоз несъвместими, колкото обединението, която ръководи сега. И по тази причина и страдат. Затова споделям, че вървят доста мудни процеси. Членовете и симпатизантите на ДСБ, доколкото ги познавам – а аз считам, че задоволително добре познавам такива хора – са много устойчиви, привикнали са да бъдат бутикови, само че сега компромисите към този момент стават доста огромни.

Компилацията с Българска социалистическа партия и с придвижването на Христо Иванов, които са извънредно недемократични в партийния се живот, отблъсква доста хора. И по тази причина има това придвижване към КОД. Тази групировка е дребна, само че може да бъде една доста добра идеологическа опора.

Защото там има доста добре развито дясно консервативно мислене, има хора, които добре са го създали като идея. Разбиването на десницата с излизането на ДСБ от Съюз на демократичните сили би трябвало да се премисли като исторически развой по този начин, както сега се търси метод за усилване на левицата – дали ще бъде през Янев или друга политическа мощ, не знам. Но би трябвало да са единни.

Защото единствено по този начин могат да основат два мощни полюса, изключително в случай че лявото се сплоти към Янев. Но за това има време да забележим дали изобщо ще има потенциал. Демокрацията е това – периодично повтаряне на дясно и ляво. Другите формули значат уязвимост и неустойчивост.

– В България има обаче и един център – Движение за права и свободи, от който зависи доста?

– Движение за права и свободи си има своето място, то не пречи, в случай че другите две играят задоволително мъдро. В момента Движение за права и свободи е една от рационалните политически партии. Защото другите, изключително левите либерали, изцяло изгубиха ориентирите си. Движение за права и свободи се оправя извънредно професионално в обстановката, в която се намира, и търси решения.

Нещата към този момент ги виждам не като ляво-дясно, а като обединяване на всички против популизма. Той е потвърдено рисковото събитие в целия свят. А в България не му обръщаме внимание, може би тъй като не го разбираме, че е рисково. Той импонира на демократичното мислене, на това „ щом го желая, значи мога “, импонира на това всички да сме равни, без значение от напъните и качествата, единствено поради свободната ни воля. Но в последна сметка ръководство на популисти постоянно е срив в страната и високи равнища на корупция.

– Кои съгласно вас са популистките партии в България?

– „ Продължаваме промяната “, те са може би черешката на тортата, Има Такъв Народ, въпреки че там съществува вътрешен спор. Има там хора, които наподобява по-скоро са представители на дясноконсервативното мислене, а в това време им се постанова да го играят не това, което са. Което е доста мъчно психически и не им изпитвам завист. Те нямат и вероятност към този момент, разочароваха гласоподавателите си. Демократична България са откровено леви либерали.

Да не забравяме въпреки всичко, че по принцип е обикновено една нова партия да се прояви като популистка, въпросът е доста бързо да се почисти от популизма. При Политическа партия обаче няма такава вероятност.

– А в новопоявилите се партии вижда ли се популизъм? При Мая Манолова, да вземем за пример?

– Нека да забележим по какъв начин ще се развият. Мая Манолова се пробва да направи партия, която да дава отговор на съответни проблеми, свързани с нейната подготвеност на омбудсман – отбрана на работещите хора, на тези, които са в неравностойно състояние. Само че това не е партия, това е синдикат. Аз за това постоянно съм считала, че Мая Манолова направи голяма неточност, че напусна омбудсманската си позиция.

Нейната партия несъмнено ще бъде лява, само че считам, че потенциалът, който демонстрира сега, не е добър. За мен Стефан Янев е любопитен. Появи се някаква концепция, че ще бъде десен. Това е парадокс. Той може да бъде уравновесен ляв реакционер, каквато се опита да бъде Корнелия Нинова, само че заради поредност от груби неточности не съумя да превърти Българска социалистическа партия в тази посока. Така че Янев има път в лявото поле.

Според мен той ще се опита да имитира Виктор Орбан. Ако той реши да бъде десен Орбан – това, което трябваше да бъде Борисов – ще забележим по какъв начин ще се получи. Защото вида „ Орбан “, въпреки и доста по-гъвкав в български вид, повече пасва на Борисов. Тук ще имаме борба за облика сред Борисов и Янев.

Много самоуверено е да кажем, че са равностойни, защото Янев в този момент се появява, изобщо не е ясно каква ще бъде партията му, какъв брой поддръжка ще получи. Българинът е изтощен от нови политически партии, българинът ще го свърже с Радев, колкото и да не му се желае това на Радев. Янев евентуално ще влезе в Народното събрание, само че ГЕРБ е първа политическа мощ сега. И това не би трябвало да го забравяме.

– Според вас прави ли са тези, които настояват, че трите нови партии са пропутински?

– Не всички партии, които не желаят да се изпраща оръжие в Украйна, са пропутински. Не бих могла да оценя, това е въпрос, който изисква повече информация, каквато аз нямам. Трябва да ги забележим доста повече в деяние, с цел да мога да разясня. Проруските ползи се пазят от „ Възраждане “, от Волен Сидеров, те са ясни. Но другите би трябвало да ги забележим в деяние.

– Може ли да чакаме президентът Радев да смъкна доверието си от държавното управление на Кирил Петков, както направи преди две години с Борисов?

– Не, не считам, ще бъде дежа вю. Той самият няма да се усеща удобно, макар че съм уверена, че доста му се желае. Моята визия за решение е по-старите опитни партии – Българска социалистическа партия, ГЕРБ, Съюз на демократичните сили и Движение за права и свободи – да вземат да се съвземат и да се съберат за някакво държавно управление на спасението, защото на нас ще ни се наложи в най-скоро време да ни избавят.

Не знам Българска социалистическа партия дали изобщо е в положение да стигне до подобен стадий, на който да осмисли смисъла на държавно управление на спасението, до каква степен може да надскочи егото си Корнелия Нинова. Но сега това е може би единственият излаз. Другият вид е огромна победа на ГЕРБ-СДС или нов водач. Последното не наподобява правдиво.

– През 1997-2001 година водачи като Петър Стоянов и Иван Костов загърбиха партийните си ползи и проправиха пътя на България към Европейски Съюз и НАТО. Има ли въобще подобен водач в България сега?

– Няма да е заслужено, в случай че не отбележим Бойко Борисов. Колко години той подсигурява една резистентност на България? И подсигурява тактичност на държание в сходство с нашето географско състояние, с провокациите, които можем да имаме с това състояние, той съумя да стабилизира интернационалните ни връзки, да направи живота малко по-предвидим.

Показа, че външните сили могат и да се преценяват с нас. В момента като оглеждам картината, тези които ръководят, са „ тотал вреда “. Което значи, че би трябвало да търсим постоянните партии. Българска социалистическа партия не е в положение да поеме ръководството, тъй като е вътрешно раздирана. Остава ГЕРБ, несъмнено, в случай че не се появи някаква нова харизматична персона, която да обере отново доверието на българския народ.

– Президентът има най-голям рейтинг…
– Той си има място, подсигурява си позицията за още един мандат и, както се споделя, да е жив и здрав и да си я гледа. Не считам, че той още веднъж може да бъде забавен. Нека си подлага на критика, той това го може доста добре. Но оперативното ръководство на страната се нуждае от човек с опит.

Проф. Антоанета Христова е политически психолог с фокус на ползите върху образуване на политически имидж, политическо говорене, ръководство на рецесии, процеси на взимане на решение, политическо водачество. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски ” компетентност логика на психиката и е получила докторска степен в Института по логика на психиката при Българска академия на науките. Специализирала е клиенто-центрирана терапия в Лозана, Швейцария и политическа логика на психиката в Университета в Охайо, Съединени американски щати към ISPP. Главен редактор на сп. “Психологични проучвания ”, началник на департамент “Психология ” на Институт за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките.