Българите са сред най-активните потребители на дигитални услуги за ежедневни нужди в ЦИЕ
Задълбочено изследване на Mastercard за дигитализацията в 13 страни от Централна и Източна Европа, извежда страната ни като водач във възприемането на софтуерни нововъведения за ежедневни потребности. Резултатите бяха показани по-рано през днешния ден и демонстрират доста огромен капацитет за потребление на биометрия, като способ за идентификация - 57% от потребителите у нас биха се възползвали от опцията да удостоверяват заплащания посредством биометрични данни. Българите настояват, че по-голямата сигурност може да ги насърчи да употребяват картите си при онлайн извършване на покупки по-често.
58% от потребителите заплащат сметките си цифрово, което ни подрежда измежду водачите по този индикатор, като междинното равнище в ЦИЕ е 50%. Същото се следи и за множеството платежни цифрови услуги, като заплащане посредством мобилни портфейли - 24%, при приблизително 19% в ЦИЕ. В P2P заплащанията се следи забележителен растеж от 27% спрямо 2016, който се дължи на бързото развиване на финтех промишлеността в България - 36% от потребителите към този момент употребяват тези заплащания, като междинното за района е 30%. В онлайн извършването на покупки също е регистриран растеж спрямо 2016 година - от 68% до 74% през 2019. Потребителите в България пазарят онлайн през мобилни приложения приблизително 5 пъти месечно, a заплащане през уеб браузър употребяват 72%. Плащанията с карта онлайн към този момент надминават заплащането кеш при доставка, надлежно с 64% на 54%. 45% заплащат с карта при доставка, а 37% употребяват PayPal.
74% от потребителите в Централна и Източна Европа към този момент преглеждат мобилния телефон, като желана опция на платежната карта. Това съставлява нарастване със 17% спрямо резултатите преди 3 години. В България 64% към този момент интензивно употребяват опцията за мобилно заплащане.
„ Нарастващата приложимост на цифрови нововъведения у нас значи и повишение на доверието в устройствата ни. Фактът, че хората към този момент имат вяра на мобилните си телефони, както на портфейлите за парите си, е явен знак, че софтуерните компании са съумели да обезпечат сигурна цифрова среда за потребителите. " - Иван Хаджов, Мениджър Бизнес развиване в Mastercard.
По отношение на сигурността при онлайн извършването на покупки, хората са все по-добре настроени към биометрията - 78% смятат, че пръстовият отпечатък е сигурен метод да се създадат и потвърдят техните онлайн покупки, а 57% биха желали да употребяват засвидетелствуване посредством биометрия. Все още ПИН кодът е най-разпространената способ за идентификация при заплащане - 51% употребяват тази алтернатива, следвана от еднократен код с SMS - 43% и потребителска ключова дума - 30%. Все още единствено 18% употребяват опцията за потвърждаване на заплащания посредством биометрия.
С влизането в действие на новата регулация (PSD2) от 14 септември тази година, онлайн преводите би трябвало да ползват двуфакторно засвидетелствуване. Това значи, че потребителите би трябвало да потвърдят своята еднаквост по два от три начина; нещо, което те са (например пръстов отпечатък, различаване на лице); нещо, което те имат (например мобилен телефон, карта или токен) и нещо, което знаят (например ключова дума, пин). Нуждата от задълбочено засвидетелствуване на идентичеността (SCA) е огромна - 52% от българите считат, че е належащо по време на заплащания в магазина, а 59% - при онлайн извършването на покупки.
" В ерата на цифровизацията, биометрията е оптимално решение за инспекция на идентичността, защото тя употребява функционалностите на устройството, изисква персонално наличие и интензивно присъединяване на потребителя. Mastercard работи интензивно по нови технологии, които да създадат заплащанията все по-сигурни, само че и все по-удобни. Такава стратегия е Mastercard Identity Check, която употребява актуализирания EMV 3-D Secure, с цел да помогне за понижаване на измамите, като в същото време дава отговор на условията на PSD2. До в този момент, потреблението на програмата оказва помощ за до 50% спад на измамите и към 10% растеж за утвърдени преводите. ", разяснява Иван Хаджов.
80% от българските консуматори на цифрови платежни услуги, ги употребяват поради бързината, 75% поради това, че са налични постоянно и на всички места, а 71% правят оценка удобството им.
„ След като българите открият удобството на цифровите заплащания, те трансформират отношението си към сигурността и приоритизират времето и удобството. Това демонстрира, че информираността във връзка с сигурността е значим фактор в развиването на цифровите нововъведения. У нас, хората демонстрират огромен интерес към всевъзможни нововъведения, които улесняват живота им или им оказват помощ в общуването, а удобството и достъпността на услугите лежат в основата на цифровата промяна. " - разяснява Ваня Манова, Мениджър на Mastercard за България, Косово, Северна Македония и Албания.
Страната ни е на предни позиции и в използването на обществени мрежи - 82%; музикални стрийминг платформи - 53%; шерване на фотоси и видео - 65% (при приблизително за ЦИЕ 58%), онлайн чат и интернет диалози - 82% (75% приблизително за ЦИЕ), поръчка на храна за у дома - 40% (31% приблизително в ЦИЕ), регулиране прогнозата за времето - 73%, уеб сайтове за настаняване - 57% (46% приблизително за ЦИЕ),, хрумвания за отмора и свободно време - 36%, навигация - 75%, електронни книги - 22%, онлайн залагания - 23% (16% приблизително в ЦИЕ) и уеб сайтове за запознанства - 14% (11% приблизително в ЦИЕ).
„ Дигитализацията на ежедневните действия в България към този момент се случва. Тя дава път на използването на цифрови услуги за свободното време и персоналния живот пред потреблението на такива принадлежности в работния развой, да вземем за пример. Това значи, че българите са разкрили изгодите от дигитализацията и са почнали да я употребяват за свободното си време и персонални потребности - пътешестване, шерване на общи действия и запаси, извършване на покупки, другарство с другари и семейство и даже за разкриване на подобаващия сътрудник. " - разяснява резултатите от изследването Виниций Петров, психолог, Доктор по Философия на съзнанието и езика
Проучванет демонстрира, че потребителите в България изискват още повече цифрови нововъведения в областта на опазването на здравето, образованието, и публичния превоз. Mastercard към този момент прави първите стъпки в дигитализацията в учебните заведения, като през последните 2 години направи допустимо основаването и внедряването на първата цифрова учебна система за хранене в България. Иновациите в града и неговото развиване също се предизвикват от компанията.
Компанията подхваща разнообразни стъпки и в дигитализирането на публичния превоз у нас. За да се трансформира София в съвременен и интелигентно обвързван град, което благоприятства превоза на жителите, Mastercard поддържа новаторското решение за закупуване на транспортни карти, посредством мобилен телефон - MPASS от месец март.
58% от потребителите заплащат сметките си цифрово, което ни подрежда измежду водачите по този индикатор, като междинното равнище в ЦИЕ е 50%. Същото се следи и за множеството платежни цифрови услуги, като заплащане посредством мобилни портфейли - 24%, при приблизително 19% в ЦИЕ. В P2P заплащанията се следи забележителен растеж от 27% спрямо 2016, който се дължи на бързото развиване на финтех промишлеността в България - 36% от потребителите към този момент употребяват тези заплащания, като междинното за района е 30%. В онлайн извършването на покупки също е регистриран растеж спрямо 2016 година - от 68% до 74% през 2019. Потребителите в България пазарят онлайн през мобилни приложения приблизително 5 пъти месечно, a заплащане през уеб браузър употребяват 72%. Плащанията с карта онлайн към този момент надминават заплащането кеш при доставка, надлежно с 64% на 54%. 45% заплащат с карта при доставка, а 37% употребяват PayPal.
74% от потребителите в Централна и Източна Европа към този момент преглеждат мобилния телефон, като желана опция на платежната карта. Това съставлява нарастване със 17% спрямо резултатите преди 3 години. В България 64% към този момент интензивно употребяват опцията за мобилно заплащане.
„ Нарастващата приложимост на цифрови нововъведения у нас значи и повишение на доверието в устройствата ни. Фактът, че хората към този момент имат вяра на мобилните си телефони, както на портфейлите за парите си, е явен знак, че софтуерните компании са съумели да обезпечат сигурна цифрова среда за потребителите. " - Иван Хаджов, Мениджър Бизнес развиване в Mastercard.
По отношение на сигурността при онлайн извършването на покупки, хората са все по-добре настроени към биометрията - 78% смятат, че пръстовият отпечатък е сигурен метод да се създадат и потвърдят техните онлайн покупки, а 57% биха желали да употребяват засвидетелствуване посредством биометрия. Все още ПИН кодът е най-разпространената способ за идентификация при заплащане - 51% употребяват тази алтернатива, следвана от еднократен код с SMS - 43% и потребителска ключова дума - 30%. Все още единствено 18% употребяват опцията за потвърждаване на заплащания посредством биометрия.
С влизането в действие на новата регулация (PSD2) от 14 септември тази година, онлайн преводите би трябвало да ползват двуфакторно засвидетелствуване. Това значи, че потребителите би трябвало да потвърдят своята еднаквост по два от три начина; нещо, което те са (например пръстов отпечатък, различаване на лице); нещо, което те имат (например мобилен телефон, карта или токен) и нещо, което знаят (например ключова дума, пин). Нуждата от задълбочено засвидетелствуване на идентичеността (SCA) е огромна - 52% от българите считат, че е належащо по време на заплащания в магазина, а 59% - при онлайн извършването на покупки.
" В ерата на цифровизацията, биометрията е оптимално решение за инспекция на идентичността, защото тя употребява функционалностите на устройството, изисква персонално наличие и интензивно присъединяване на потребителя. Mastercard работи интензивно по нови технологии, които да създадат заплащанията все по-сигурни, само че и все по-удобни. Такава стратегия е Mastercard Identity Check, която употребява актуализирания EMV 3-D Secure, с цел да помогне за понижаване на измамите, като в същото време дава отговор на условията на PSD2. До в този момент, потреблението на програмата оказва помощ за до 50% спад на измамите и към 10% растеж за утвърдени преводите. ", разяснява Иван Хаджов.
80% от българските консуматори на цифрови платежни услуги, ги употребяват поради бързината, 75% поради това, че са налични постоянно и на всички места, а 71% правят оценка удобството им.
„ След като българите открият удобството на цифровите заплащания, те трансформират отношението си към сигурността и приоритизират времето и удобството. Това демонстрира, че информираността във връзка с сигурността е значим фактор в развиването на цифровите нововъведения. У нас, хората демонстрират огромен интерес към всевъзможни нововъведения, които улесняват живота им или им оказват помощ в общуването, а удобството и достъпността на услугите лежат в основата на цифровата промяна. " - разяснява Ваня Манова, Мениджър на Mastercard за България, Косово, Северна Македония и Албания.
Страната ни е на предни позиции и в използването на обществени мрежи - 82%; музикални стрийминг платформи - 53%; шерване на фотоси и видео - 65% (при приблизително за ЦИЕ 58%), онлайн чат и интернет диалози - 82% (75% приблизително за ЦИЕ), поръчка на храна за у дома - 40% (31% приблизително в ЦИЕ), регулиране прогнозата за времето - 73%, уеб сайтове за настаняване - 57% (46% приблизително за ЦИЕ),, хрумвания за отмора и свободно време - 36%, навигация - 75%, електронни книги - 22%, онлайн залагания - 23% (16% приблизително в ЦИЕ) и уеб сайтове за запознанства - 14% (11% приблизително в ЦИЕ).
„ Дигитализацията на ежедневните действия в България към този момент се случва. Тя дава път на използването на цифрови услуги за свободното време и персоналния живот пред потреблението на такива принадлежности в работния развой, да вземем за пример. Това значи, че българите са разкрили изгодите от дигитализацията и са почнали да я употребяват за свободното си време и персонални потребности - пътешестване, шерване на общи действия и запаси, извършване на покупки, другарство с другари и семейство и даже за разкриване на подобаващия сътрудник. " - разяснява резултатите от изследването Виниций Петров, психолог, Доктор по Философия на съзнанието и езика
Проучванет демонстрира, че потребителите в България изискват още повече цифрови нововъведения в областта на опазването на здравето, образованието, и публичния превоз. Mastercard към този момент прави първите стъпки в дигитализацията в учебните заведения, като през последните 2 години направи допустимо основаването и внедряването на първата цифрова учебна система за хранене в България. Иновациите в града и неговото развиване също се предизвикват от компанията.
Компанията подхваща разнообразни стъпки и в дигитализирането на публичния превоз у нас. За да се трансформира София в съвременен и интелигентно обвързван град, което благоприятства превоза на жителите, Mastercard поддържа новаторското решение за закупуване на транспортни карти, посредством мобилен телефон - MPASS от месец март.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ