Първият външен министър на РСМ: Катастрофа очаква Скопие, ако не е васал на Вашингтон и Брюксел
" Задачата на мислещите хора е да изправят обществото пред тежките истини. В подтекста на съветската експанзия против Украйна такива хора на Запад през днешния ден показват сложната истина, че европейските страни са васали на Америка. Васал е дума, както знаем, която идва от Средновековието и се отнася за човек, който получава земя и отбрана от господаря в подмяна на послушание и преданост “, написа първият министър на външните работи на Република Северна Македония Денко Малески в материал за скопското електронно издание " Либертас “, представен от.
Днес прочетох, че с новото държавно управление в Македония завършва васалното отношение на страната ни към Вашингтон и Брюксел. Точно в този момент, преди Германия и Франция да се преборят за подобен статут по отношение на Америка? Хмммм. Достатъчно бяхме васали - 33 години. Има и на какво да се позоваваме – интернационалното право.
Суверенното тъждество на страните е главният принцип на интернационалното право, акцентира Дьо Вател през 1758 година и го формулира по следния метод: " Джуджето е толкоз човек, колкото и великанът; една дребна република е не по-малко суверенна от най-могъщото кралство “. Проблемът е, че това е фиктивен суверенитет, до момента в който действителният суверенитет в интернационалната политика се мери съгласно икономическата и военната мощност на една страна. Велика мощ като Америка може да проектира силата си във всяка част на планетата Земя, да нападна и пази. Тя може да води война на всички места, до момента в който бойците на дребна страна, в случай че разгласи война на Афганистан да вземем за пример, ще се изгубят по летищата, до момента в който стигнат там.
В еуфорията от изборната победа дано обърнем внимание на оценките за интернационалната политика и мястото на Република Северна Македония в нея. В една книга за стопанските системи на източноевропейските страни от 90-те години се споделя, че единствено едно нещо е по-лошо от това тези страни да бъдат експлоатирани от западния капитал и то е да не бъдат експлоатирани от западния капитал. Това би трябвало да кажат икономистите, които търсят тъкмо подобен капитал да пристигна у нас. Разбираме го, тъй като става въпрос за нашия стопански разцвет, който изисква непознати вложения. А що се отнася до нашата сигурност, кое е най-важното за всяка страна, както и за всеки човек?
Не може ли по прилика да се каже, че единственото по-лошо нещо за страната ни от васалитета е да не е васал на Вашингтон и Брюксел?
В първите години на независимостта на процедура сравнявах историческите книги на Македония, в които написа, че огромните сили непрестанно " късаха и разделяха Македония “ с горчивата действителност, че трябваше да дърпам огромните за ръкава, с цел да се намесят и да ни вземат под протекция. Бях сюрпризиран, че е по този начин, само че и какво е подготвен да направи един човек за положителното на страната и народа си. Нещо, което в никакъв случай не бих направил за себе си. Да кажа: " Моля, помогнете ни “. В тези години срещнах моя сътрудник Харис Силайджич, министър на външните работи на Босна и Херцеговина, на едно от международните летища и го попитах: " Какво правиш? “.
Той ми дава отговор: " Слагам лицето под краката си и се апелирам за Босна “.
Но даже молбите не избавиха страната му от война. Имахме повече шанс. Само хората, които са минали през това прекарване, знаят защо приказвам. Националистически настроените персони с огромно его не схващат и по тази причина пишат всевъзможни неща.
Какво неприятно видяхме като страна от васалния си статут през тези 33 години? Подкрепа на политиката на самостоятелност посредством спокойно самоопределяне, участие в Организация на обединените нации, отбрана на териториалната целокупност на страната от войските на НАТО през 2001 година посредством военно наличие и спокойно съглашение с албанците, разрешаване на четвъртвековния " спор за името " с мирния контракт от Преспа, участие в НАТО, поддръжка за контракт за добросъседство с България и " френско предложение ", което подвигна българското несъгласие и отвори пътя към Европейски Съюз, икономическа и друга поддръжка... досещам се поговорката от детството: " Нашол па зашол “ (Намери го, па го изостави).
Днес прочетох, че с новото държавно управление в Македония завършва васалното отношение на страната ни към Вашингтон и Брюксел. Точно в този момент, преди Германия и Франция да се преборят за подобен статут по отношение на Америка? Хмммм. Достатъчно бяхме васали - 33 години. Има и на какво да се позоваваме – интернационалното право.
Суверенното тъждество на страните е главният принцип на интернационалното право, акцентира Дьо Вател през 1758 година и го формулира по следния метод: " Джуджето е толкоз човек, колкото и великанът; една дребна република е не по-малко суверенна от най-могъщото кралство “. Проблемът е, че това е фиктивен суверенитет, до момента в който действителният суверенитет в интернационалната политика се мери съгласно икономическата и военната мощност на една страна. Велика мощ като Америка може да проектира силата си във всяка част на планетата Земя, да нападна и пази. Тя може да води война на всички места, до момента в който бойците на дребна страна, в случай че разгласи война на Афганистан да вземем за пример, ще се изгубят по летищата, до момента в който стигнат там.
В еуфорията от изборната победа дано обърнем внимание на оценките за интернационалната политика и мястото на Република Северна Македония в нея. В една книга за стопанските системи на източноевропейските страни от 90-те години се споделя, че единствено едно нещо е по-лошо от това тези страни да бъдат експлоатирани от западния капитал и то е да не бъдат експлоатирани от западния капитал. Това би трябвало да кажат икономистите, които търсят тъкмо подобен капитал да пристигна у нас. Разбираме го, тъй като става въпрос за нашия стопански разцвет, който изисква непознати вложения. А що се отнася до нашата сигурност, кое е най-важното за всяка страна, както и за всеки човек?
Не може ли по прилика да се каже, че единственото по-лошо нещо за страната ни от васалитета е да не е васал на Вашингтон и Брюксел?
В първите години на независимостта на процедура сравнявах историческите книги на Македония, в които написа, че огромните сили непрестанно " късаха и разделяха Македония “ с горчивата действителност, че трябваше да дърпам огромните за ръкава, с цел да се намесят и да ни вземат под протекция. Бях сюрпризиран, че е по този начин, само че и какво е подготвен да направи един човек за положителното на страната и народа си. Нещо, което в никакъв случай не бих направил за себе си. Да кажа: " Моля, помогнете ни “. В тези години срещнах моя сътрудник Харис Силайджич, министър на външните работи на Босна и Херцеговина, на едно от международните летища и го попитах: " Какво правиш? “.
Той ми дава отговор: " Слагам лицето под краката си и се апелирам за Босна “.
Но даже молбите не избавиха страната му от война. Имахме повече шанс. Само хората, които са минали през това прекарване, знаят защо приказвам. Националистически настроените персони с огромно его не схващат и по тази причина пишат всевъзможни неща.
Какво неприятно видяхме като страна от васалния си статут през тези 33 години? Подкрепа на политиката на самостоятелност посредством спокойно самоопределяне, участие в Организация на обединените нации, отбрана на териториалната целокупност на страната от войските на НАТО през 2001 година посредством военно наличие и спокойно съглашение с албанците, разрешаване на четвъртвековния " спор за името " с мирния контракт от Преспа, участие в НАТО, поддръжка за контракт за добросъседство с България и " френско предложение ", което подвигна българското несъгласие и отвори пътя към Европейски Съюз, икономическа и друга поддръжка... досещам се поговорката от детството: " Нашол па зашол “ (Намери го, па го изостави).
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ