Зад тази реплика се крие може би едно от най-неприятните

Зад тази имитация се крие може би едно от най-неприятните прекарвания, свързани със здравето, които човек може да изпита.
Световъртежът постоянно прилича положението, в което се намираме, когато сме леко (или не напълно леко) подпийнали – походката е нестабилна, олюляваме се, предметите ни се мажат, координацията ни е нарушена, мъчно пазим равновесие. В по-тежки случаи може да усещаме гадене, да повръщаме, да усещаме ушите си заглъхнали, зрението – отслабено или замъглено, да имаме главоболие и да се усещаме отпаднали.

А най-неприятното от всичко е, че от тези признаци не можем да се отървем нито седнали, нито легнали, тъй като възприятието за неустойчивост остава. От една страна, то може да се показва в неустойчивост на личното тяло в пространството, а от друга – в илюзията, че предметите в близост се движат и това ни се коства някак неестествено и ни прилошава. Дори когато затворим очи, продължаваме да имаме неприятното възприятие, че се издигаме, потъваме или се прекатурваме, според от типа и силата на недоволствата ни.

Може да се усещаме по този начин, като че ли се намираме на въртележка, а в случай че вървим – че някой ни тласка да вървим в избрана посока, подлага ни крайник, с цел да паднем, в случай че сме седнали – че някой тресе стола ни, че се пробва да ни събори, или че има земетресение, в случай че сме легнали – че потъваме в леглото си или че всеки миг ще паднем от него, все едно сме в лодка – по този начин, както на борда й евентуално бихте изпитали така наречен „ морска болест ”.
Тези чувства се ускоряват изключително при промяна на ситуацията на тялото или при внезапна смяна на посоката на главата.

Ако става дума за елементарна замаяност от изтощеност, недоспиване или някаква краткотрайна причина, то световъртежът ще отшуми самичък не след дълго. Но в случай че имате чувството, че не можете да контролирате придвижването на тялото си в пространството, като че ли сте дете, което занапред се учи да върви, евентуално страдате от вестибуларно вертиго (самата дума значи „ въртя се ”, „ обръщам се ”) или така наречен мениероподобен синдром. За разлика от елементарния световъртеж, който ви прави леко замаяни, само че можете да вървите, при вертигото това е съвсем невероятно. На процедура тялото ви въобще не ви „ слуша ” и елементарно можете да се озовете на земята, без значение от напъните си да се задържите прави. В това положение всяко натоварване на вестибуларния уред може да утежни нещата: може да станете раздразнителни към звук, светлина, движещи се обекти в близост, а на мрачно и безшумно да се чувствате по-добре и недоволствата да понижават.

Причините за сходни положения са резултат от нарушено действие на вестибуларната система, като световъртежът е от централен или периферен генезис.
Зад него може да се крият проблеми с вътрешното ухо, инфекции, ендокринни болести, мигрена, болест на Мениер, шипове на врата, или да е резултат от някаква контузия на главата.
Виенето на свят е постоянно срещано и при бременни, хора с ниско кръвно налягане, анемия, при банкет на някои медикаменти, като странично деяние, при дефицит на избрани субстанции в организма, по време на месечния цикъл и по още редица аргументи. Разбира се, от огромно значение са също стресът и психическото ви положение – възприятието на тревога, депресията, в доста случаи вървят ръка за ръка със световъртежа, само че по този начин или другояче, правилото е преди да се направи умозаключение за първоизточника на недоволствата, да се стартира с изясняване на физическите аргументи за появяването им.

Диагнозата се слага от експерт – отоневролог, който организира проби за непоклатимост на тялото в пространството и прави обширен обзор. По негова преценка може да се извърши проучване на слуха – аудиограма, и след изясняване на причинителя на световъртежа да се предприеме лекуване – за облекчение на признаците се одобряват медикаменти по лекарско наставление, а за попречване на хронифициране на световъртежа или повторната му поява се дават указания и рекомендации за предварителна защита и профилактика – като да вземем за пример избягването на избрани действия, които предизвикат замаяност, упражняване на подобаващ спорт, или на специфични извършения за подсилване на вестибуларния уред.

Начинът на живот също оказва въздействие на световъртежа. Спазването на непрекъснат режим на хранене, сън, физическа и психическа интензивност, работа, отмора, понижава рисковете от нова рецесия. И назад – нередовното хранене, недоспиването, застоялият метод на живот, за сметка на многото часове пред тв приемника и компютъра, утежняват ситуацията и недоволствата не закъсняват.

Затова, в случай че имате чести или повтарящи се във времето пристъпи на световъртеж или замаяност, не отлагайте прегледа при експерт и най-много не се самолекувайте. Защото по този начин, даже да намалите краткотрайно недоволствата си, няма да знаете на какво се дължат, и казусът ще остане. А животът без световъртеж е надалеч по-приятен и пълностоен.