Забравяй! Забравяй! Забравяй! Иначе не можеш да съществуваш... Думите на

Забравяй! Забравяй! Забравяй! Иначе не можеш да съществуваш... Думите на огромния български стихотворец и преводач Атанас Далчев БТА напомня през днешния ден, когато се навършват 120 години от неговото рождение и му посвещава юнския  брой на списание „ ЛИК “.

В изкуството важат не желанията на създателите, а достиженията им, споделя още създателят на „ Фрагменти “. Освен че написа лирика, той превежда от съветски, италиански, испански, френски и немски, а самият той е преведен на над 20 езика.

„ Ако хората бяха съвършени, нямаше да се разграничават между тях. Индивидуалността, наподобява, произлиза от несъвършенството “, написа Далчев във „ Фрагменти: Мисли и усещания, том 2 “. По думите му „ един публицист проличава и по това, което той не си разрешава да написа “.

„ Казвал ми е, че като юноша е обичал да се отъждествява с несретните герои на Достоевски “, споделя в спомените си за него проф. Димитър Аврамов. „ Познавах го от 1943 година Далчев ходеше с широкопола шапка, с джобове, издути от книги. Имаше той общия табиет на остарялата интелигенция – да седне в някоя градинка до един розов шубрак и да чете лирика – Верлен или свети Франциск Асизки – каквото е настроението му за деня. Киснеше в библиотеките на Италианския културен институт или на „ Алианс франсез “. Най-високата полезност за този човек бе свободата. Поезията за него бе форма на живот “, написа за него Владимир Свинтила.

Радой Ралин споделя за приятеля си Атанас Далчев: „ Животът му беше много сложен и за елементарен човек, а за интелектуалец и стихотворец – напряко нетърпим. Бомбардираното му през войната жилище стърчеше с години непоправено, неразчистено, едничката му оживяла стая необикновено приютяваше седемчленното му семейство, разчитащо единствено на неговия приход. Нощем организираше информационните бюлетини на Българска телеграфна агенция,  денем се нареждаше на опашките, останалото време посвещаваше на неколцината другари. Откриваше лирика в елементарните диалози,  търсеше неизразимото измежду самото ежедневие “.

РОДЕН Е В СЕМЕЙСТВОТО НА УЧИТЕЛ

Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 година в Солун. Баща му Христо Далчев е юрист, преподавател  по турски език в Солунската гимназия и народен представител в турския парламент (1909-1912 ), определен от Серския окръг. Майка му Виктория Далчева е стопанка. От 1908 до 1912 година фамилията живее в Цариград. Връщат се в Солун, само че са принудени да изоставен града, поради Междусъюзническата война. От 1913 до 1914 година фамилията на Атанас Далчев се открива в Дедеагач, където той приключва начално учебно заведение. През 1914 година фамилията се преселва в София.

Атанас Далчев приключва Първа мъжка гимназия в София през 1922 година и като възпитаник стартира да написа стихове. Той е на 19 години, когато в сборника „ Мост “ са отпечатани за първи път негови стихове. След довеждане докрай на междинното си обучение е признат да учи философия и педагогика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и в това време сътрудничи на вестниците „ Хиперион “ и „ Изток “, и списание „ Демократически обзор “.

ПЪРВАТА СТИХОСБИРКА ИЗДАВА НА 18

Първата си стихосбирка „ Прозорец “ Атанас Далчев издава през 1926 година, преди да приключи университета, като част от включените произведения са „ Болница “, „ Хижи “, „ Вратите “, „ Старите моми “. След като приключва Софийския университет през 1927 година, отпътува за Рим при брат си – скулпторът Любомир Далчев. Година по-късно, Атанас Далчев пътува за Париж, слуша лекции в Парижкия университет и обикаля из цяла Франция.

Завръща се в България през 1929, като до 1930 година е стажант по философия и педагогика в Трета софийска девическа гимназия. От 1933 до 1934 година е асистент учебен контрольор на първичните учебни заведения в София, а през идната година е прогимназиален преподавател в Тринадесета софийска прогимназия. От 1936 до 1937 година отпътува още веднъж за Франция, където приключва курс за преподаватели по френски език в Сорбоната.

ЗАВРЪЩАНЕ В БЪЛГАРИЯ

„ През 1938 година отивам преподавател в Цариградското главно учебно заведение, на мястото на Никола Фурнаджиев, който ми дава тази концепция, само че турското държавно управление отхвърля да ми даде право на учителствуване – вероятно заради тогавашната активност на татко ми “, написа Атанас Далчев в автобиографията си от 1953 година След завръщането си в България, в интервала 1938-1940 година той още веднъж е помощник-училищен контрольор в Софийската учебна ревизия, след което е назначен за шеф на Първа софийска прогимназия.

От ноември 1944 година до 1947 година Атанас Далчев работи в Министерството на информацията и изкуствата като шеф на „ Отделение за публично образование “. През 1948 година стартира да превежда и редактира към издателствата „ Народна юноша “, „ Партиздат “, „ Народна просвета “. Преводите му са от съветски, италиански, испански, френски и немски език, а измежду създателите са имена като Кавафис, Гарсия Лорка,  Балзак, Стендал, Чехов. Атанас Далчев става редактор на списание „ Пламъче “ от 1953 до 1956 година, а от 1957 година до 1965 година е заместник-главен редактор на същото списание.

Атанас Далчев издава стихосбирките „ Стихотворения “ (1928), „ Париж “ (1930), „ Ангелът на Шартър “ (1943) и „ Балкон “ (1972). Издава и бележки, импресии и афоризми под заглавието „ Фрагменти “ (1967), „ Стихотворения и фрагменти “ (1974), „ Стихотворения, фрагменти, мисли и усещания “ (1978) и литературно-критичните публикации „ Страници “ (1980). Произведенията на Атанас Далчев са преведени на повече от 20 езика, измежду които съветски, френски, чешки, словашки, маджарски, немски. 

Атанас Далчев е член на Съюза на българските писатели (СБП), като от 14 април 1966 година до 22 май 1968 година е член на неговия директорски съвет. Участва в управлението на българския „ ПЕН клуб “ от 1967 до 1969 година Член е на Съюза на преводачите от 5 юни 1974 г. 

ПРИЗНАНИЕ

Атанас Далчев е награден през май 1967 година от Съюз на българските писатели за превода на „ Конармия “ от Исак Бебел и за „ Сивата сова “ от Михаил Пришвин, както и за цялостна преводаческа активност. Същата година е притежател на руския медал „ Почетен знак “ за дългогодишна и плодотворна работа като преводач на руска художествена литература. Носител е на премията „ Готфрид декор Хердер “, връчена му на 10 май 1972 година във Виена, в наличието на федералния президент на Австрия Франц Йонас и на представители на университетския съвет на Виенския университет. 

Умира на 17 януари 1978 година

Инфо: Българска телеграфна агенция

Следвайте " Гласове " в Телеграм