Фондът за дивата флора и фауна работи за опазването и връщането на лешоядите в България, каза Емилиян Стойнов, председател на фонда
Фондът за дивата флора и фауна работи за опазването и връщането на лешоядите в техните исторически местообитания в България, сподели Емилиян Стойнов, ръководител на организацията, по време на обществена лекция, отдадена на активността на фонда.
Лекцията се състоя в Регионалния исторически музей - София, като бе част от съпътстващите събития към и означи 25-годишнината от основаването на фонда.
В лекцията дружно с Емилиян Стойнов, присъединяване взе и основен помощник доктор Атанас Грозданов, учител в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Те показаха дейностите на организацията по запазване на лешоядите и напъните за повишение на публичната осведоменост за смисъла на тези птици за естественото равновесие.
Стойнов обърна внимание на историческата връзка сред София и лешоядите, която датира от началото на ХХ век. „ Това, което свързва София с лешоядите, е развъждането на първите брадати лешояди на Балканите. Това се случва в Царската зоологическа градина, в София, още през 1916 година “, уточни той.
Фондът работи целеустремено в няколко основни региона на страната, измежду които Източна Стара планина и Кресненското дефиле. Това стратегически се вписва в концепцията да се построи една по-голяма обща територия с задоволително места, където лешоядите да се срещат, с цел да могат да намират себеподобни и да се задържат при тях, изясни Стойнов.
Главен помощник доктор Атанас Грозданов срещна присъстващите с процеса на реинтродукция и акцентира смисъла на интернационалното партньорство. По думите му Фондът за дивата флора и фауна получава птици от профилиран зоопарк във Франция, които след идването си минават през интервал на акомодация.
Той означи и нуждата тематиката за опазването на лешоядите да доближава до по-широка публика. „ Всички компликации и проблеми, свързани с този развой, доста мощно се повлияват от публичните настройки “, сподели Грозданов.
Стойнов обърна внимание, че отровните примамки са главната опасност за лешоядите. " Те първи намират отровените животни и се отравят, а в някои от случаите в доста огромни групи ", сподели той. При последното отравяне са починали седем лешояда, само че капацитетът е за 30, 40 или 50 птици. Фондът употребява GPS предаватели, с цел да реагира навреме. " С предавателите разбираме къде са се хранили и в случай че нещо се случва с тях, реагираме и съумяваме да спасим останалите ", изясни той. На въпрос на Българска телеграфна агенция какво могат да създадат хората за опазването на лешоядите, Стойнов отговори, че най-важното е да не им пречат и да не унищожават техните естествени местообитания.
Лекцията се състоя в Регионалния исторически музей - София, като бе част от съпътстващите събития към и означи 25-годишнината от основаването на фонда.
В лекцията дружно с Емилиян Стойнов, присъединяване взе и основен помощник доктор Атанас Грозданов, учител в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Те показаха дейностите на организацията по запазване на лешоядите и напъните за повишение на публичната осведоменост за смисъла на тези птици за естественото равновесие.
Стойнов обърна внимание на историческата връзка сред София и лешоядите, която датира от началото на ХХ век. „ Това, което свързва София с лешоядите, е развъждането на първите брадати лешояди на Балканите. Това се случва в Царската зоологическа градина, в София, още през 1916 година “, уточни той.
Фондът работи целеустремено в няколко основни региона на страната, измежду които Източна Стара планина и Кресненското дефиле. Това стратегически се вписва в концепцията да се построи една по-голяма обща територия с задоволително места, където лешоядите да се срещат, с цел да могат да намират себеподобни и да се задържат при тях, изясни Стойнов.
Главен помощник доктор Атанас Грозданов срещна присъстващите с процеса на реинтродукция и акцентира смисъла на интернационалното партньорство. По думите му Фондът за дивата флора и фауна получава птици от профилиран зоопарк във Франция, които след идването си минават през интервал на акомодация.
Той означи и нуждата тематиката за опазването на лешоядите да доближава до по-широка публика. „ Всички компликации и проблеми, свързани с този развой, доста мощно се повлияват от публичните настройки “, сподели Грозданов.
Стойнов обърна внимание, че отровните примамки са главната опасност за лешоядите. " Те първи намират отровените животни и се отравят, а в някои от случаите в доста огромни групи ", сподели той. При последното отравяне са починали седем лешояда, само че капацитетът е за 30, 40 или 50 птици. Фондът употребява GPS предаватели, с цел да реагира навреме. " С предавателите разбираме къде са се хранили и в случай че нещо се случва с тях, реагираме и съумяваме да спасим останалите ", изясни той. На въпрос на Българска телеграфна агенция какво могат да създадат хората за опазването на лешоядите, Стойнов отговори, че най-важното е да не им пречат и да не унищожават техните естествени местообитания.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ