Учудващо е, че все още не беше разбран механизмът, по който се образуват деутероните, каза за БТА д-р Димитър Михайлов
Учудващо е, че към момента в действителност не беше свестен механизмът, по който се образуват деутероните. Знаехме какъв брой постоянно се случва, само че не знаехме за какво. Това сподели за Българска телеграфна агенция доктор Димитър Михайлов от Физическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ". Той е част от екипа, който разкри механизма на формиране на деутероните. Откритието бе оповестено в списание Nature и е направено в границите на Големия опит за конфликти на тежки йони (ALICE) в Големия адронен колайдер на Европейската организация за нуклеарни проучвания (ЦЕРН).
Деутеронът се състои от един протон и един неутрон. Българският екип има основна роля в разбора на данните от опита. Д-р Михайлов е приложил математически модели върху корелационната функционалност - специфичен инструмент, който дава информация за „ историята " на частиците и по какъв начин са взаимодействали една с друга.
Ключът към разгадаването на механизма е откриването на характеристичен сигнал - характерна конструкция в данните, която се появява при разпадни процеси с присъединяване на резонанси. „ Това, което наблюдавахме, беше безусловно същият характеристичен пик, какъвто се вижда при разпада на протон и пион. Това е непосредствено доказателство, че резонансите играят основна роля в образуването на деутероните ", изясни ученият.
Той добави, че досега са съществували два метода за пояснение на образуването на леки ядра. Единият твърди, че те се образуват непосредствено от кварк-глуонната плазма - рисково гореща материя, зараждаща при конфликтите в колайдера. Другият допуска, че първо се образуват протони и неутрони, които по-късно се сплотяват. Проблемът с втория метод е бил Законът за опазване на силата - протон и неутрон сами не могат да се свържат без спомагателен механизъм.
Откритието на екипа демонстрира, че основна роля играят резонансите - възбудени положения на частиците. Делта-резонансът (възбудено положение на протона) се разпада на постоянен протон и парченце, наречена пион, която отнася непотребната сила. Така се резервира силата на реакцията и протонът може да се свърже с непосредствен неутрон, образувайки деутерон. „ До момента подобен механизъм не беше пробно потвърден ", акцентира доктор Михайлов.
По думите на учения, в случай че разберем по какъв начин работят тези процеси на микроскопично равнище, можем да разберем и по-мащабни феномени - по какъв начин се образуват планетите и по какъв начин се е развила Вселената като цяло.
На въпрос дали откритието има практическо приложение доктор Михайлов отговори, че то оказва помощ в търсенето на тъмната материя. На Международната галактическа станция има опит, който мери антиматерия в Космоса, а анализът на данните от този опит отчасти се прави във Физическия факултет на СУ, сподели той. „ Колкото по-добре разбираме по какъв начин се образува антиматерията, толкоз по-точно можем да кажем какъв брой от нея чакаме да доближава до Земята ", изясни доктор Михайлов.
Експериментът ALICE изследва кварк-глуонната плазма - положение на материята, което е съществувало в първите микросекунди след Големия гърмеж. При конфликтите в Големия адронен колайдер се реализират температури към 100 хиляди пъти по-високи от тези в центъра на Слънцето. Тази плазма се държи като „ съвършен флуид ", от който по-късно кварките и глуоните се прегрупират, с цел да образуват протони и неутрони, изясни той.
На въпрос дали има интерес от страна на младежите в България към физиката доктор Михайлов отговори, че във Физическия факултет на СУ студенти още от бакалавърска степен вземат участие интензивно в разбора на данните от опита ALICE. По думите му това им разрешава да учат освен доктрина, само че и по какъв начин тя действително се ползва в научната процедура.
Работата в интернационалните колаборации като ALICE разрешава на българските учени да вземат участие пълноценно в международната просвета, без значение от местоположението си. „ Когато има интерес, се намира и метод. В момента в България има интерес и има благоприятни условия ", сподели ученият.
Деутеронът се състои от един протон и един неутрон. Българският екип има основна роля в разбора на данните от опита. Д-р Михайлов е приложил математически модели върху корелационната функционалност - специфичен инструмент, който дава информация за „ историята " на частиците и по какъв начин са взаимодействали една с друга.
Ключът към разгадаването на механизма е откриването на характеристичен сигнал - характерна конструкция в данните, която се появява при разпадни процеси с присъединяване на резонанси. „ Това, което наблюдавахме, беше безусловно същият характеристичен пик, какъвто се вижда при разпада на протон и пион. Това е непосредствено доказателство, че резонансите играят основна роля в образуването на деутероните ", изясни ученият.
Той добави, че досега са съществували два метода за пояснение на образуването на леки ядра. Единият твърди, че те се образуват непосредствено от кварк-глуонната плазма - рисково гореща материя, зараждаща при конфликтите в колайдера. Другият допуска, че първо се образуват протони и неутрони, които по-късно се сплотяват. Проблемът с втория метод е бил Законът за опазване на силата - протон и неутрон сами не могат да се свържат без спомагателен механизъм.
Откритието на екипа демонстрира, че основна роля играят резонансите - възбудени положения на частиците. Делта-резонансът (възбудено положение на протона) се разпада на постоянен протон и парченце, наречена пион, която отнася непотребната сила. Така се резервира силата на реакцията и протонът може да се свърже с непосредствен неутрон, образувайки деутерон. „ До момента подобен механизъм не беше пробно потвърден ", акцентира доктор Михайлов.
По думите на учения, в случай че разберем по какъв начин работят тези процеси на микроскопично равнище, можем да разберем и по-мащабни феномени - по какъв начин се образуват планетите и по какъв начин се е развила Вселената като цяло.
На въпрос дали откритието има практическо приложение доктор Михайлов отговори, че то оказва помощ в търсенето на тъмната материя. На Международната галактическа станция има опит, който мери антиматерия в Космоса, а анализът на данните от този опит отчасти се прави във Физическия факултет на СУ, сподели той. „ Колкото по-добре разбираме по какъв начин се образува антиматерията, толкоз по-точно можем да кажем какъв брой от нея чакаме да доближава до Земята ", изясни доктор Михайлов.
Експериментът ALICE изследва кварк-глуонната плазма - положение на материята, което е съществувало в първите микросекунди след Големия гърмеж. При конфликтите в Големия адронен колайдер се реализират температури към 100 хиляди пъти по-високи от тези в центъра на Слънцето. Тази плазма се държи като „ съвършен флуид ", от който по-късно кварките и глуоните се прегрупират, с цел да образуват протони и неутрони, изясни той.
На въпрос дали има интерес от страна на младежите в България към физиката доктор Михайлов отговори, че във Физическия факултет на СУ студенти още от бакалавърска степен вземат участие интензивно в разбора на данните от опита ALICE. По думите му това им разрешава да учат освен доктрина, само че и по какъв начин тя действително се ползва в научната процедура.
Работата в интернационалните колаборации като ALICE разрешава на българските учени да вземат участие пълноценно в международната просвета, без значение от местоположението си. „ Когато има интерес, се намира и метод. В момента в България има интерес и има благоприятни условия ", сподели ученият.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ