Да имаш и да нямаш е просто сцена в театъра на дявола - МАРИЯ ЛАЛЕВА
ЗАБРАВЕНИТЕ АНГЕЛИ
Забравените ангели живеят
в очите на сирак. Ранено смели.
В дисагите на просяка се смеят.
Надничат иззад погледа на слепия.
Забравените ангели ни пазят
от тлъстото доволство на преялия,
не запомнил, че да имаш и да нямаш
е просто сцена във театъра на дявола.
Забравените ангели сме ние.
И нашата невежо глуха памет.
Те безшумно чакат във очите ни,
когато се погледнем в огледалото.
АКО МЪЖ БЯХ РОДЕНА
Ако мъж бях родена,
първо бихме се сбили.
После с раните щяхме
да поседнем да пием.
Да осъмнем другари,
да се борим с годините,
да пораснат децата,
побелеят дамите ни.
Да изплачем над чашата
пред другар сълзите си,
да приказваме за вярата,
да изпеем фантазиите си…
А в този момент – да ми кажеш
аз какво да направя.
Ни другар с мъжете,
ни жена ще ти ставам.
Ни разказ да подкараме,
че от дълго време те зная.
Я, кажи ми: Наздраве.
И да почнем от края.
УРОК Пожарна охрана ДОСТОЙНСТВО
Мой си е, сине, и тежкият кръст
да те науча на героизъм.
Да те извая от дух. От душа и от пръст,
с цел да си Богу заслужен.
В едно те кълна. В едно. И в този момент.
Жена не разплаквай, която обича.
Мъжът не оставя сълзи зад тила.
Мъжът е заслужен. Дори необичащ.
Мерзавецът бяга, само че ти остани.
Бъди по-голям от страха и виновността.
Глупакът мълчи, но ти приказва.
Така че след теб светлина да остава.
Така че след теб отново да никне трева.
Така че след теб някой различен да обичат.
Дори необичащ, целувай ръка.
Че всяко сърце е от Бог. И е живо.
СЛЕД ВСЕКИ КРЪСТ
Ще те разпъват с гняв и от боязън.
На кръста сам-самичък ще се качваш.
И думите си ще превръщаш в прахуляк,
която самичък ще газиш и оплакваш.
Ще имаш 100 аргументи да си звяр.
И още 100 – да милваш и прощаваш.
Ще си залагаш нощите на зар,
а дните ще купуваш и продаваш.
И доста постоянно единствено шепа пръст
ще имаш, сине, с цел да оцелееш.
Но вярвай ми, след всеки кръст
ще бъдеш по-голям от през вчерашния ден.
ПИЕСА ЗА ЪГЪЛ
Тези нови любови
са по този начин уморителни…
С разказите за някогашните,
с многото въпросителни,
с бягствата за романтика,
пък местата – все същите.
(Не, че галактиката
от това е на приключване.)
Толкова драматургия
във пиеса за ъгъл.
Някак си до глупост.
(А пък светът е кръгъл).
Толкова възклицателни
за прощална целувка.
Господи, одъртявам ли?!
Или съм към този момент кучка.
НЕ СЪМ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) БЛИЖНА
Не просто безбожно, а трижди прокълнато гола
ще разхождам душата си пред очите ви слепи –
да ви гледа от упор, да ви стряска с въпроси,
да ви плаши със смях и със липса на облекла.
Голотата е страшна, безпощадно жестока
към комфортния свят на страхливата съвест.
И е пъкъл, и е грях, и е път без посока
за човешката нелепост, заблудена да съди.
Облечете добре лицемерното лустро,
наметнете грижливо завистта си със риза,
закопчайте обичайно, пристегнете я гузно.
Ако имате две, отминете. Не съм ви ближна.
Стихосбирката „ Не съм ви ближна “ на Мария Лалева, можете да намерите в книжарници Хеликон .
