Зайци като кучета и бизони като КАМАЗ бродят в сенките на Чернобил?
Забранената зона край атомната централа " Чернобил ” притегля почитатели на мощните чувства от повредата насам. За Чернобил се пишат книги, вършат се видеоигри, филми и телевизионни сериали. Там се организират незаконни екскурзии, а фенове на рисковото даже вървят сами в зоната край АЕЦ-а. Мераклиите да видят Чернобил се стопиха с началото на войната в Украйна, само че най-запалените почитатели на атомната централа откриха нов метод да я посетят.
Наскоро по-малко известната, само че обгърната в тайнственост, зона към Чернобил в Беларус закупи огромна известност. След повредата в атомната централа територията на Беларус също е мощно наранена от радиационните лъчи. Много хора са принудени да изоставен домовете си и да се реалокират на по-безопасно място.
Четири десетилетия по-късно беларуския регион към Чернобил към момента е неразрешен за гости. Там няма самонастанили се отшелници, защото управляващите управляват строго достъпа. Веднъж в годината на Радоница (ден за възпоменание на мъртвите) в зоната са допускани някогашни поданици на местността, с цел да посетят гробовете на свои родственици и другари. Хората не вървят единствено на гробището, само че и посещават изоставените къщи на своите предшественици. В двора на локалната черква пък постоянно се погребват възрастни хора, които в миналото са живели тук.
Възможно е обаче да посетите региона като част от проведена група. Пътуването в беларуската отчуждена зона стартира с посещаване на Полесския държавен радиационно-екологичен резерват, където туристите са срещат с научната активност и историята на резервата.
Групите се събират на основния Граничен контролно-пропусквателен пункт " Бабчин ”, намиращ се в едноименното село. Самото населено място от дълго време го няма, в този момент на негово място са научната част и изследователската и пробната база на Полесския радиационно-екологичен резерват. Следващата спирка по маршрута е Хойники, дребен град в региона на Гомел. Там радиационният декор не доближава даже единица микросиверт.
Задължителна процедура преди започване на пътешестване е подписването на съглашение, което съдържа уговорка, че компанията уредник на рисковата екскурзия не носи отговорност за вероятно утежняване на здравето на посетителите.
Маршрутът минава от граничния пункт Бабчин до покрайнините на изоставено село, наречено Солнечни и река Припят. Смята се, че водите на реката не са наранени от радиацията, защото минават над авариралия реактор. Горските позволяват плуването в реката, само че лятото в зоната не е целесъобразно да се върви с къси панталони и ръкави. Храненето не е неразрешено, само че екскурзоводите не хапват нищо в продължение на 8-часовата обиколка. Въпреки това край реката има пейки и масички, където туристете обядват, а управата на неразрешената зона планува там да построи места за пикници. Брането на плодове от дървета обаче е изцяло неразрешено.
Редовни гости описват, че са видели зайци огромни колкото немски овчарки и бизони с размера на камионите КАМАЗ.
Наказанието за нелегално влизане в беларуската неразрешена зона се санкционира с санкция от 200 до 250 $, като също така нарушителите си имат огромни проблеми с правораздаването в страната. На всяка вишки в региона има инсталирани камери за наблюдаване, скрити камери в гората също дебнат за извършители. За съпоставяне преди експлоадирането на войната в украинската зона на Чернобил санкцията за извършители беше 25 $ и то при положение, че неканените посетители се държат извънредно несъответстващо.
Едно от огромните села, на което проведените туристи стопират за час е Выгребная Слобода - в миналото издигнато за блата, а в този момент изоставено. Там са непокътнати тухлени административни здания, двуетажно учебно заведение. Сградите тънат в цялостна съсипия, като в тях се намират предмети от минал живот и плакати от със руски лозунги. След още няколко десетилетия останките от живот на това място, ще бъдат изцяло заличени.
Най-добре непокътнатото здание в Выгребная Слобода е монумент, повдигнат в чест на Червената войска, за който се грижат служащите в неразрешената зона. По време на Втората международна война там се водят яростни борби. Там са заровени водачи от цяла унищожителен авиационен полк, починали през октомври 1943 година.
В покрайнините на селището има наблюдателна кула - на посетителите е позволено да се качат до върха й на собствен риск. Такива кули са разпръснати на територията на цялата неразрешена зона в Беларус, а от някои от тях може да видите и именития аварирал реактор на атомната централа в град Припят.
Обиколката продължава с посещаване на село Жердоное. Там къщи няма, а единствено колиби, издигнати през 30-те и 60-те години на предишния век. В Жердоное обаче равнищата на радиация са високи и не се предлага дълъг престой.
Последната спирка на опознавателната обиколка е в селскостопанският град Солнечни в покрайнините на село Пирки. От Солнечни до Чернобилската АЕЦ дистанцията е 27 километра по права линия, а до Украйна още по-малко. След нахлуването на съветски войски в Украйна от Беларус при започване на войната, на мястото към този момент се построява висока бетонна ограда.
Солнечни било огромна и развито село преди повредата в чернобилската атомна централа. Там има огромни улици, самостоятелен административен център, дузина тухлени жилищни здания от два до пет етажни, само че то в никакъв случай не е било маркирано на картите. От покрива на най-високата къща в центъра на селото ясно се вижда по какъв начин природата лишава това, което в миналото е принадлежало на индивида. Пътищата и някогашните стадиони са обрасли с гъста трева и едвам личат под зеления килим, а дървета излизат през покривите на къщите.
Изтчник: " "
Наскоро по-малко известната, само че обгърната в тайнственост, зона към Чернобил в Беларус закупи огромна известност. След повредата в атомната централа територията на Беларус също е мощно наранена от радиационните лъчи. Много хора са принудени да изоставен домовете си и да се реалокират на по-безопасно място.
Четири десетилетия по-късно беларуския регион към Чернобил към момента е неразрешен за гости. Там няма самонастанили се отшелници, защото управляващите управляват строго достъпа. Веднъж в годината на Радоница (ден за възпоменание на мъртвите) в зоната са допускани някогашни поданици на местността, с цел да посетят гробовете на свои родственици и другари. Хората не вървят единствено на гробището, само че и посещават изоставените къщи на своите предшественици. В двора на локалната черква пък постоянно се погребват възрастни хора, които в миналото са живели тук.
Възможно е обаче да посетите региона като част от проведена група. Пътуването в беларуската отчуждена зона стартира с посещаване на Полесския държавен радиационно-екологичен резерват, където туристите са срещат с научната активност и историята на резервата.
Групите се събират на основния Граничен контролно-пропусквателен пункт " Бабчин ”, намиращ се в едноименното село. Самото населено място от дълго време го няма, в този момент на негово място са научната част и изследователската и пробната база на Полесския радиационно-екологичен резерват. Следващата спирка по маршрута е Хойники, дребен град в региона на Гомел. Там радиационният декор не доближава даже единица микросиверт.
Задължителна процедура преди започване на пътешестване е подписването на съглашение, което съдържа уговорка, че компанията уредник на рисковата екскурзия не носи отговорност за вероятно утежняване на здравето на посетителите.
Маршрутът минава от граничния пункт Бабчин до покрайнините на изоставено село, наречено Солнечни и река Припят. Смята се, че водите на реката не са наранени от радиацията, защото минават над авариралия реактор. Горските позволяват плуването в реката, само че лятото в зоната не е целесъобразно да се върви с къси панталони и ръкави. Храненето не е неразрешено, само че екскурзоводите не хапват нищо в продължение на 8-часовата обиколка. Въпреки това край реката има пейки и масички, където туристете обядват, а управата на неразрешената зона планува там да построи места за пикници. Брането на плодове от дървета обаче е изцяло неразрешено.
Редовни гости описват, че са видели зайци огромни колкото немски овчарки и бизони с размера на камионите КАМАЗ.
Наказанието за нелегално влизане в беларуската неразрешена зона се санкционира с санкция от 200 до 250 $, като също така нарушителите си имат огромни проблеми с правораздаването в страната. На всяка вишки в региона има инсталирани камери за наблюдаване, скрити камери в гората също дебнат за извършители. За съпоставяне преди експлоадирането на войната в украинската зона на Чернобил санкцията за извършители беше 25 $ и то при положение, че неканените посетители се държат извънредно несъответстващо.
Едно от огромните села, на което проведените туристи стопират за час е Выгребная Слобода - в миналото издигнато за блата, а в този момент изоставено. Там са непокътнати тухлени административни здания, двуетажно учебно заведение. Сградите тънат в цялостна съсипия, като в тях се намират предмети от минал живот и плакати от със руски лозунги. След още няколко десетилетия останките от живот на това място, ще бъдат изцяло заличени.
Най-добре непокътнатото здание в Выгребная Слобода е монумент, повдигнат в чест на Червената войска, за който се грижат служащите в неразрешената зона. По време на Втората международна война там се водят яростни борби. Там са заровени водачи от цяла унищожителен авиационен полк, починали през октомври 1943 година.
В покрайнините на селището има наблюдателна кула - на посетителите е позволено да се качат до върха й на собствен риск. Такива кули са разпръснати на територията на цялата неразрешена зона в Беларус, а от някои от тях може да видите и именития аварирал реактор на атомната централа в град Припят.
Обиколката продължава с посещаване на село Жердоное. Там къщи няма, а единствено колиби, издигнати през 30-те и 60-те години на предишния век. В Жердоное обаче равнищата на радиация са високи и не се предлага дълъг престой.
Последната спирка на опознавателната обиколка е в селскостопанският град Солнечни в покрайнините на село Пирки. От Солнечни до Чернобилската АЕЦ дистанцията е 27 километра по права линия, а до Украйна още по-малко. След нахлуването на съветски войски в Украйна от Беларус при започване на войната, на мястото към този момент се построява висока бетонна ограда.
Солнечни било огромна и развито село преди повредата в чернобилската атомна централа. Там има огромни улици, самостоятелен административен център, дузина тухлени жилищни здания от два до пет етажни, само че то в никакъв случай не е било маркирано на картите. От покрива на най-високата къща в центъра на селото ясно се вижда по какъв начин природата лишава това, което в миналото е принадлежало на индивида. Пътищата и някогашните стадиони са обрасли с гъста трева и едвам личат под зеления килим, а дървета излизат през покривите на къщите.
Изтчник: " "
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ