В очакване на Икар: кого похвалиха и кого забравиха - slava.bg
Забраната за осъществяване на културни събития за ограничение на пандемията от ковид у нас отсрочи връчването на тазгодишните награди „ Икар “ за неопределена към този момент дата след месец юни, неизбежно оставяйки обратно във времето обичайния празник на тази гала – Международния ден на театъра 27 март. Но нищо не пречи към днешна дата да си напомним номинираните, да претеглим възможностите им за победа, даже да „ излъчим “ различни номинации, убегнали от внимателиня взор на журито или просто събрали глас или два по-малко за влизане в почетните тройки на отличниците.
Просто една театрална игра... Още повече че лауреатът в може би най-важната категория – тази за най-хубаво зрелище, ще го дефинират феновете, давайки своя избор на уеб страницата на Съюза на артистите (https://uba.bg/ikar-poll-2020/). В момента гласуването е краткотрайно прекратено и ще бъде възобновено при смяна на изключителното състояние в страната, оповестяват оттова.
Преди това да се случи, краткотрайното класиране за зрелище – любимец на публиката, поставяше преди всичко „ Празникът “ от Томас Винтерберг под режисурата на Явор Гърдев в МГТ „ Зад канал “, на второ – „ Портретът на Дориан Грей “ от Оскар Уайлд с режисьор Стайко Мурджев в държавна такса „ Никола Вапцаров “, Благоевград, и на трето – „ Косвени вреди “ по нобелистката Светлана Алексиевич с режисьор Максима Боева в спектакъл „ Азарян “.
И с просто око дотук се вижда, че желанията на феновете се разминават с формалните номинации за най-хубава постановка, която във висша степен би трябвало да предопределя триумфа и харесването на даден театър. А те включват още веднъж Стайко Мурджев, само че не с „ Портретът... “, нито с доста мощната му работа в Театър 199 „ Най-бързият часовник във Вселената “, а с комедията „ Слава “ от Питър Куилтър в Пловдивския спектакъл.
Компания му вършат Стилиян Петров с постановката си по Чехов „ За едно събитие от електричеството “ в спектакъл „ Възраждане “ и проф. Маргарита Младенова с поетичния театър по българска поезия „ За светлото, което бе “ в Драматично-куклен спектакъл – Враца. Предвид на обстоятелството, че „ Слава “ има цели 5 номинации, включително 3 за актьорски достижения, разумно би било режисьорският „ Икар “ да кацне на рамото на Стайко Мурджев.
Никой не може да отхвърли, че и тримата в листата са основали качествени и стойностни спектакли, само че още най-малко толкоз техни сътрудници могат да намерят място в една „ различна “ листа. Като стартираме с режисурата на Явор Гърдев с „ Празникът “ (където най-малко има актьорска номинация) – огромна фамилна сага, която създава, на моменти съвсем карнавално, тежки модерни проблеми като блудничество, отчуждение, принуждение над деца, и продължим с втората продукция на Деян Донков като режисьор – „ Любовникът “ от Харолд Пинтър в Народния спектакъл, план, който към този момент има номинация „ Аскеер “ за неговата работа и премия „ Аскеер “ за най-хубава актриса за Радина Кърджилова.
Снимка: Георги Вачев
Просто една театрална игра... Още повече че лауреатът в може би най-важната категория – тази за най-хубаво зрелище, ще го дефинират феновете, давайки своя избор на уеб страницата на Съюза на артистите (https://uba.bg/ikar-poll-2020/). В момента гласуването е краткотрайно прекратено и ще бъде възобновено при смяна на изключителното състояние в страната, оповестяват оттова.
Преди това да се случи, краткотрайното класиране за зрелище – любимец на публиката, поставяше преди всичко „ Празникът “ от Томас Винтерберг под режисурата на Явор Гърдев в МГТ „ Зад канал “, на второ – „ Портретът на Дориан Грей “ от Оскар Уайлд с режисьор Стайко Мурджев в държавна такса „ Никола Вапцаров “, Благоевград, и на трето – „ Косвени вреди “ по нобелистката Светлана Алексиевич с режисьор Максима Боева в спектакъл „ Азарян “.
И с просто око дотук се вижда, че желанията на феновете се разминават с формалните номинации за най-хубава постановка, която във висша степен би трябвало да предопределя триумфа и харесването на даден театър. А те включват още веднъж Стайко Мурджев, само че не с „ Портретът... “, нито с доста мощната му работа в Театър 199 „ Най-бързият часовник във Вселената “, а с комедията „ Слава “ от Питър Куилтър в Пловдивския спектакъл.
Компания му вършат Стилиян Петров с постановката си по Чехов „ За едно събитие от електричеството “ в спектакъл „ Възраждане “ и проф. Маргарита Младенова с поетичния театър по българска поезия „ За светлото, което бе “ в Драматично-куклен спектакъл – Враца. Предвид на обстоятелството, че „ Слава “ има цели 5 номинации, включително 3 за актьорски достижения, разумно би било режисьорският „ Икар “ да кацне на рамото на Стайко Мурджев.
Никой не може да отхвърли, че и тримата в листата са основали качествени и стойностни спектакли, само че още най-малко толкоз техни сътрудници могат да намерят място в една „ различна “ листа. Като стартираме с режисурата на Явор Гърдев с „ Празникът “ (където най-малко има актьорска номинация) – огромна фамилна сага, която създава, на моменти съвсем карнавално, тежки модерни проблеми като блудничество, отчуждение, принуждение над деца, и продължим с втората продукция на Деян Донков като режисьор – „ Любовникът “ от Харолд Пинтър в Народния спектакъл, план, който към този момент има номинация „ Аскеер “ за неговата работа и премия „ Аскеер “ за най-хубава актриса за Радина Кърджилова.
Снимка: Георги Вачев
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ