Колко е стара българската правна традиция, обявяваща ЛГБТИ хората за нетрадиционни
Забраната на ЛГБТИ в учебно заведение пристигна в комплект с нов юридически термин – „ българската правна традиция “. Кога обаче се ражда традицията българското право да афишира ЛГБТИ хората за „ нетрадиционни “? Май тази традиция ще се окаже по-млада и от мъжкото хоро на Йордановден, написа Светла Енчева.
Живеем във време, в което пред очите ни се изобретяват обичаи. Като „ античното “ мъжко хоро в Калофер на Йордановден, което май-май.
По-актуален образец е „ българската правна традиция “. Според в Закона за предучилищното и учебното обучение (ЗПУО) в нея са заложени „ схващания за прочувствено, сантиментално, полово или чувствено привличане сред лица от противоположни полове. “ Което пък следва да оправдае възбраната на всякакво изложение на неща, свързани с ЛГБТИ (лесбийки, гей мъже, бисексуални, транс и интерсекс), в учебно заведение.
Традицията е нещо, което се предава от потомство на потомство. Откога обаче води началото си българската правна традиция?
" Милениъл " ли е българската правна традиция?
Устойчивостта във времето е основна характерност на традицията. Колкото по-древна е една традиция, толкоз по-голяма символна тежест носи тя.
Дали корените на българската правна традиция са в Крумовите закони ? Ако беше по този начин, правдивост към момента щеше да се въздава с трошене на крака, а лъжата да се санкционира със гибел.
Тогава може би да стартираме от Търновската конституция ? Въпреки че тя е правена по западноевропейски пример – заради липса на правни обичаи в новосъздадената Трета българска страна. Пак не става, тъй като съгласно тази конституция България е монархия.
Юридическата система по времето на социализма също не ни прави работа, тъй като тя се разпада след рухването на тоталитарния режим.
Остава да заключим, че българската правна традиция стартира с приемането на Конституцията през 1991 година Ако това е правилно, значи тя е в Христовата възраст. И е от поколението на милениълите – много по-млада от мен, която съм на 50.
Именно в Конституцията от 1991 година се приема член 46, съгласно който бракът е единствено сред мъж и жена. В последните години тези няколко думи по този начин развихриха въображението на Конституционния съд (КС) и Върховния касационен съд (ВКС), че те стигнаха до изводи за същността на индивида. Което пък повдига въпроса.
Традиция… какъв брой да е традиция?
Друга основна характерност на традицията е повтаряемостта. Не е задоволително просто в Конституцията да е записано кой за кого може да се дами, с цел да приказваме за правна традиция, обявяваща ЛГБТИ хората за непринадлежащи към нея. Необходимо е и цялото законодателство, засягащо тази група, да е в подобен дух. Но то не е.
Още от началото на 90-те години в България транссексуални лица сменят пола си по правосъден път. И до наскоро не беше никакъв проблем хора със заменен пол в персоналните си документи да сключат брак. Юридическата смяна на пола беше допустима макар в тази област.
През 2002 година в Наказателния кодекс (НК) се изравнява възрастта за единодушие за секс при хетеросексуалните и хомосексуалните актове. Дотогава тя е била 16 години за еднополовите и 14 – за разнополовите, а с смяната става 14 години за всички.
Две години по-късно, през 2004 година, се приема Законът за отбрана от дискриминация (ЗЗД). В него половата ориентировка е категорично упомената като дискриминационен симптом. През 2015 година в Закон за задълженията и договорите влиза и джендър идентичността – приема се, че признакът пол включва и случаите на смяна на пола.
А през 2023 година и хомофобията влиза в Наказателния кодекс. Сексуалната ориентировка – като претекст за закононарушения от ненавист – се загатва в кодекса цели 10 пъти. За съпоставяне – в Закон за задълженията и договорите за нея става дума три пъти.
Тръгнала ли е на учебно заведение българската правна традиция
Ако сме съгласни, че традицията изисква повторяемост, би трябвало да намерим точката, от която „ нетрадиционността “ на ЛГБТИ хората става повтаряема тематика в българското право.
Тази точка е решението на Конституционен съд от 2018 година, с което беше оповестена за противоконституционна Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение , по-известна като Истанбулската спогодба (ИК).
Решението пристигна след мощна интернационална акция против ИК, за която се съюзиха путинисти и религиозни фундаменталисти. В България искрата ѝ беше запалена от тогавашния шеф на пресцентъра на военното министерство, евангелски свещеник и сътрудник на комунистическата Държавна сигурност.
И повтаряемостта се отприщи.
През 2021 година Конституционен съд постанови, че съгласно Конституцията на България полът има само биологичен смисъл. Въпреки че в Основния закон не написа нищо за биология.
През 2023 година Върховен касационен съд стъпи на двете решения на Конституционен съд и заключи, че българското право на позволява смяната на юридическия пол на транс хората. Макар съдилищата да са допускали такива промени повече от три десетилетия.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
И по този начин стигаме до смяната в закона за учебното обучение, която освен натири ЛГБТИ хората на мрачно в килера, а сътвори и нова юридическа действителност – „ българската правна традиция “.
Правната традиция, която афишира ЛГБТИ хората за „ нетрадиционни “, се ражда през 2018 година
С оглед на повторяемостта можем да заключим, че българската правна традиция, която афишира ЛГБТИ хората за „ нетрадиционни “, се ражда през 2018 година Към днешна дата е 6-годишна – таман за предучилищната група.
И може да ми е внучка.
Сега – съществено за „ българската правна традиция “
Иронията настрани – самият термин „ българска правна традиция “ като съображение за законови промени буди изненада. Изглежда вносителите на закона хем са желали да се обосноват с традицията, хем да придадат на традицията правна тежест, хем да наблегнат на българщината.
И са ашладисали трите неща, създавайки „ българската правна традиция “.
Съществуват страни като да вземем за пример Обединеното кралство, чиито правни системи имат дълбоки обичаи, само че това мъчно може да се каже за България.
Ала в случай че една страна е демократична, тя не може да се осланя единствено на традициите. В противоположен случай робството в Америка нямаше да бъде анулирано, дамите нямаше да имат право на глас и въобще – нямаше и да сънуваме за множеството си права, които през днешния ден считаме за нещо изцяло естествено.
Както, вкарването на понятия като „ традиция “ и „ еднаквост “ в обращение от Конституционен съд подухва националистически смисли от 19-и век, които през 20-ви век мутират в деспотични режими и кръвопролитни войни. А последните промени в просветителния закон са разследване таман от умотворенията на Конституционен съд.
Конституционен съд пояснява Основния закон, както религиозните фундаменталисти четат Библията
Конституционен съд пояснява Основния закон, както религиозните фундаменталисти четат Библията – те преакцентират едни пасажи и въобще не виждат други. Така хомосексуалността (описана в Светото писание единствено като „ погнуса “) се оказва надали не най-страшният грях.
Но съгласно Библията доста други неща са грях, да вземем за пример лихварството. Без лихварство обаче модерната стопанска система няма да може да действа.
Вярно е, че в Конституцията се споделя, че бракът е сред мъж и жена. В нея обаче не написа нищо за „ прочувствено, сантиментално, полово или чувствено привличане “. Предмет на актуалното право не е кой от какво е притеглен, а дейностите и бездействията на хората.
Предмет на актуалното право не е кой от какво е притеглен, а дейностите и бездействията на хората
Далеч по-голям от въпросния член 46 от Конституцията е нейният увод, в който се споделя: „ разгласяваме верността си към общочовешките полезности: независимост, мир, хуманизъм, тъждество, правдивост и толерантност “ и „ издигаме във висш принцип правата на личността, нейното достолепие и сигурност “.
Ако конституционалистите и депутатите обръщаха такова внимание на преамбюла, каквото на същността на брака, щяха да съизмерват българското право с достиженията в европейското и интернационалното законодателство. А не да си изобретяват обичаи.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Живеем във време, в което пред очите ни се изобретяват обичаи. Като „ античното “ мъжко хоро в Калофер на Йордановден, което май-май.
По-актуален образец е „ българската правна традиция “. Според в Закона за предучилищното и учебното обучение (ЗПУО) в нея са заложени „ схващания за прочувствено, сантиментално, полово или чувствено привличане сред лица от противоположни полове. “ Което пък следва да оправдае възбраната на всякакво изложение на неща, свързани с ЛГБТИ (лесбийки, гей мъже, бисексуални, транс и интерсекс), в учебно заведение.
Традицията е нещо, което се предава от потомство на потомство. Откога обаче води началото си българската правна традиция?
" Милениъл " ли е българската правна традиция?
Устойчивостта във времето е основна характерност на традицията. Колкото по-древна е една традиция, толкоз по-голяма символна тежест носи тя.
Дали корените на българската правна традиция са в Крумовите закони ? Ако беше по този начин, правдивост към момента щеше да се въздава с трошене на крака, а лъжата да се санкционира със гибел.
Тогава може би да стартираме от Търновската конституция ? Въпреки че тя е правена по западноевропейски пример – заради липса на правни обичаи в новосъздадената Трета българска страна. Пак не става, тъй като съгласно тази конституция България е монархия.
Юридическата система по времето на социализма също не ни прави работа, тъй като тя се разпада след рухването на тоталитарния режим.
Остава да заключим, че българската правна традиция стартира с приемането на Конституцията през 1991 година Ако това е правилно, значи тя е в Христовата възраст. И е от поколението на милениълите – много по-млада от мен, която съм на 50.
Именно в Конституцията от 1991 година се приема член 46, съгласно който бракът е единствено сред мъж и жена. В последните години тези няколко думи по този начин развихриха въображението на Конституционния съд (КС) и Върховния касационен съд (ВКС), че те стигнаха до изводи за същността на индивида. Което пък повдига въпроса.
Традиция… какъв брой да е традиция?
Друга основна характерност на традицията е повтаряемостта. Не е задоволително просто в Конституцията да е записано кой за кого може да се дами, с цел да приказваме за правна традиция, обявяваща ЛГБТИ хората за непринадлежащи към нея. Необходимо е и цялото законодателство, засягащо тази група, да е в подобен дух. Но то не е.
Още от началото на 90-те години в България транссексуални лица сменят пола си по правосъден път. И до наскоро не беше никакъв проблем хора със заменен пол в персоналните си документи да сключат брак. Юридическата смяна на пола беше допустима макар в тази област.
През 2002 година в Наказателния кодекс (НК) се изравнява възрастта за единодушие за секс при хетеросексуалните и хомосексуалните актове. Дотогава тя е била 16 години за еднополовите и 14 – за разнополовите, а с смяната става 14 години за всички.
Две години по-късно, през 2004 година, се приема Законът за отбрана от дискриминация (ЗЗД). В него половата ориентировка е категорично упомената като дискриминационен симптом. През 2015 година в Закон за задълженията и договорите влиза и джендър идентичността – приема се, че признакът пол включва и случаите на смяна на пола.
А през 2023 година и хомофобията влиза в Наказателния кодекс. Сексуалната ориентировка – като претекст за закононарушения от ненавист – се загатва в кодекса цели 10 пъти. За съпоставяне – в Закон за задълженията и договорите за нея става дума три пъти.
Тръгнала ли е на учебно заведение българската правна традиция
Ако сме съгласни, че традицията изисква повторяемост, би трябвало да намерим точката, от която „ нетрадиционността “ на ЛГБТИ хората става повтаряема тематика в българското право.
Тази точка е решението на Конституционен съд от 2018 година, с което беше оповестена за противоконституционна Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение , по-известна като Истанбулската спогодба (ИК).
Решението пристигна след мощна интернационална акция против ИК, за която се съюзиха путинисти и религиозни фундаменталисти. В България искрата ѝ беше запалена от тогавашния шеф на пресцентъра на военното министерство, евангелски свещеник и сътрудник на комунистическата Държавна сигурност.
И повтаряемостта се отприщи.
През 2021 година Конституционен съд постанови, че съгласно Конституцията на България полът има само биологичен смисъл. Въпреки че в Основния закон не написа нищо за биология.
През 2023 година Върховен касационен съд стъпи на двете решения на Конституционен съд и заключи, че българското право на позволява смяната на юридическия пол на транс хората. Макар съдилищата да са допускали такива промени повече от три десетилетия.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
И по този начин стигаме до смяната в закона за учебното обучение, която освен натири ЛГБТИ хората на мрачно в килера, а сътвори и нова юридическа действителност – „ българската правна традиция “.
Правната традиция, която афишира ЛГБТИ хората за „ нетрадиционни “, се ражда през 2018 година
С оглед на повторяемостта можем да заключим, че българската правна традиция, която афишира ЛГБТИ хората за „ нетрадиционни “, се ражда през 2018 година Към днешна дата е 6-годишна – таман за предучилищната група.
И може да ми е внучка.
Сега – съществено за „ българската правна традиция “
Иронията настрани – самият термин „ българска правна традиция “ като съображение за законови промени буди изненада. Изглежда вносителите на закона хем са желали да се обосноват с традицията, хем да придадат на традицията правна тежест, хем да наблегнат на българщината.
И са ашладисали трите неща, създавайки „ българската правна традиция “.
Съществуват страни като да вземем за пример Обединеното кралство, чиито правни системи имат дълбоки обичаи, само че това мъчно може да се каже за България.
Ала в случай че една страна е демократична, тя не може да се осланя единствено на традициите. В противоположен случай робството в Америка нямаше да бъде анулирано, дамите нямаше да имат право на глас и въобще – нямаше и да сънуваме за множеството си права, които през днешния ден считаме за нещо изцяло естествено.
Както, вкарването на понятия като „ традиция “ и „ еднаквост “ в обращение от Конституционен съд подухва националистически смисли от 19-и век, които през 20-ви век мутират в деспотични режими и кръвопролитни войни. А последните промени в просветителния закон са разследване таман от умотворенията на Конституционен съд.
Конституционен съд пояснява Основния закон, както религиозните фундаменталисти четат Библията
Конституционен съд пояснява Основния закон, както религиозните фундаменталисти четат Библията – те преакцентират едни пасажи и въобще не виждат други. Така хомосексуалността (описана в Светото писание единствено като „ погнуса “) се оказва надали не най-страшният грях.
Но съгласно Библията доста други неща са грях, да вземем за пример лихварството. Без лихварство обаче модерната стопанска система няма да може да действа.
Вярно е, че в Конституцията се споделя, че бракът е сред мъж и жена. В нея обаче не написа нищо за „ прочувствено, сантиментално, полово или чувствено привличане “. Предмет на актуалното право не е кой от какво е притеглен, а дейностите и бездействията на хората.
Предмет на актуалното право не е кой от какво е притеглен, а дейностите и бездействията на хората
Далеч по-голям от въпросния член 46 от Конституцията е нейният увод, в който се споделя: „ разгласяваме верността си към общочовешките полезности: независимост, мир, хуманизъм, тъждество, правдивост и толерантност “ и „ издигаме във висш принцип правата на личността, нейното достолепие и сигурност “.
Ако конституционалистите и депутатите обръщаха такова внимание на преамбюла, каквото на същността на брака, щяха да съизмерват българското право с достиженията в европейското и интернационалното законодателство. А не да си изобретяват обичаи.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ