Забелязали ли сте, когато се тревожим без причина... Когато се

...
Забелязали ли сте, когато се тревожим без причина... Когато се
Коментари Харесай

Как да го опитомим: Идея си нямате какви номера ни върти собственият ни мозък По женски

Забелязали ли сте, когато се тревожим без причина... Когато се фокусираме върху един отрицателен коментар по отношение на нас, вместо върху 100-те позитивни отзива... Когато имахме страховит ден, само че нещото, което помним най-вече, е „ неприятният човек “, който ни огорчи на паркинга... Когато сме изпълнили 9 от 10-те задания за деня, само че виждаме и се фокусираме върху тази, която не е била изпълнена, а не върху 9-те, които са били сполучливо приключени...

Разбирате ли към този момент концепцията?

Точно заради тази причина отрицателните вести са толкоз ценени в медиите, а изпълнените с шумни пикантерии кавги, са толкоз известни. Никой не се интересува да чуе за красивата дъга след дъжда. А даже и да се интересувате, бързо ще забравите за нея. Но история за фанатик, въпреки и злокобна, е запаметяваща се.

Всичко това е по негова виновност – на мозъка!

Разбира се, не тъй като желае да ни навреди. Факт е, че еволюционно в мозъка е проектирана стратегия за оцеляване, а не за благополучие, за жалост. Мозъкът е основан да разпознава заканите и да реагира на тях допустимо най-бързо и вярно. Амигдалата, частта от мозъка, виновна за обработката на страстите, изключително на страха, непрекъснато сканира околния свят за рискове.

Това е механизъм за оцеляване: тревожните мисли и страхът ни държат нащрек, подтиквайки ни непрекъснато да проучваме и да заобикаляме рисковете. Това в предходни времена доста ни е пособие да оцелеем, защото тяло, квалифицирано за всяка отрицателна вероятност, е по-вероятно да оцелее при действителна опасност.

В актуалния свят ежедневното оцеляване към този момент не е въпрос на безпокойствие, само че мозъкът ни постоянно си търси работа (заплахи) там, където не би трябвало да ги има, като по този метод се презастрахова прекомерно доста.

Забелязали ли сте, че четенето на неприятни вести може да докара до внезапно повишаване на равнищата ви на тревога? Това е по този начин, тъй като мозъкът не ги възприема просто като вести, а като действителна опасност за живота ви.

Казано напряко, когато прочетете за наводняване някъде по света, мозъкът ви „ си мисли “: ЩЕ УМРЕМ, къде е избавителната лодка?

Всичко това е за наше положително, несъмнено, само че какво вършиме с този „ подарък “ от еволюцията? Първо, значимо е да разберете, че в случай че сте непрекъснато уплашени, хипоталамо-хипофизно-надбъбречната (HPA) ос се задейства, което ускорява възприятието на тревога и боязън в мозъка. Това значи, че колкото повече стрес имате в живота си, толкоз повече мозъкът ви ще работи в защитна позиция. Следователно, първото нещо, което би трябвало да извършите, е да се опитате да избягате от стресовото си положение.

И по този начин, може ли и по какъв начин да „ измамите “ мозъка си?

Опитайте се да се концентрирайте върху сегашното, а не върху възможни бъдещи кошмари. Забавяйте темпото като по-често си отдъхвате, по-често си правете почивки в работата, практикувайте надълбоко дишане, разхождайте се – всичко това ще помогне да спрете цикъла на тревожни мисли. Анализирайте мислите, които ви нахлуват в мозъка. Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е доста потребна тук. Колко близо е тази мисъл до действителността? Може би е просто мисъл, а не факт?

Прилагайте техники за пренасочване на вниманието. Например, когато ви нападат отрицателни мисли, насочете погледа си към нещо съответно, бройте до 100, слушайте приятна музика или правете нещо друго. Има добра техника против тревогата, наречена „ 5-4-3-2-1 “, просто я потърсете в Гугъл.

Физическата интензивност е главното решение Рутината също е главно решение. Добрият сън и храненето ще оказват помощ да се избегне стресът. Разбира се, не би трябвало да забравяме, че мозъкът ни не ни е зложелател. А необикновен, надълбоко адаптивен орган, развиван в продължение на милиони години еволюция за оцеляване в сурови условия, а не за непрекъснато благополучие.

Склонността му към ударение върху тревогата е просто метод да ни защищити. Добрата вест е, че мозъкът може да трансформира моделите си и да се приспособява. С осъзнатост, посредством верните психически техники и физическа грижа за себе си можем да го „ препрограмираме “, като по този метод понижим тревогата си и подобрим качеството си на живот.

Източник: b17

Източник: woman.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР