Липсва ефектът на Плана за възстановяване и устойчивост в пролетната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите
Забавяне на растежа и сензитивно по-висока инфлация – това е водещото в пролетната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите и удостоверява към този момент забележимите и дискутирани първични резултати от войната. Накратко, основните допускания в разбора са за отрицателен външен потрес върху стопанската система, пренесен през по-високи цени на енергийните запаси и други първични материали, затруднени доставки, понижен експорт към участващите във войната страни и общо стесняване на частните вложения поради увеличената неустановеност. Какви са най-съществените промени спрямо направената в края на януари прогноза показва в разбор на Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов. Цени и инфлация: предстоящата цена на суровия нефт приблизително за цялата 2022 година се усилва от 79 до 100 $ за барел, а повишаването на други неенергийни първични материали – от заложени 8% през януари до близо 19%. В резултат, средногодишната инфлация се чака да доближи 10,4%, при 5,6% в миналата прогноза. Заедно с това, по-скъпите енергоносители – на които България е чист вносител – ще доведат до нарастване на комерсиалния недостиг от 6,2% до 7,5%.
Икономическа интензивност: чака се действителният растеж на Брутният вътрешен продукт да е 2,6%, или с 2,2 пункта по-нисък от упования през януари. Забавянето е резултат от общо утежняване в предвижданията за ползване, вложения и експорт. В същото време, инфлацията ще докара до по-висок (с 4,4 милиарда лева) от упования номинален размер на Брутният вътрешен продукт за годината. Очевидно това не е обвързващ документ нито за държавното управление, нито за частния бранш. Пролетната прогноза официално е част от бюджетната процедура за идната година и би трябвало напълно скоро да забележим и средносрочната бюджетна рамка за 2023-2025 година Тази година обаче ръководещото болшинство ясно съобщи желание за актуализация на бюджета от юли, тъй че напълно разумно е да считаме прогнозата за насочна точка при формулирането на оферти за смяна във фискалните параметри. Вероятната промяна в целите ще включва отсрочване на някои финансови разноски, най-малко до момента в който се обясни динамичността на цените на горивата и основни първични материали и материали, както и търсене на съответен механизъм за поддръжка на приходите най-малко на уязвимите семейства. Отделно, задължението за обвързване на по-високи заплати в обществената сфера единствено след структурни промени за повишение на успеваемостта по министерствата при висока инфлация ще бъде под синдикален и публичен напън. Нищо чудно обаче да забележим още най-малко една прогноза преди да се пристъпи към промени в бюджетната рамка. Все отново за финансовия министър инфлацията има и удобен резултат – тя покачва приходите вследствие на по-високите стойности на облаганите продажби, облаги и приходи. Това допуска и растеж на данъчните и неданъчните приходи над заложения в бюджета – до март да вземем за пример към този момент се регистрират 12,2 % повече доходи от същото тримесечие на 2021 година По отношение на приходите би трябвало да се отбележат и сякаш едва разисквания мащаб на облагите в държавните електроенергийни сдружения. Високите цени на тока генерират доста по-големи от предстоящото доходи и облаги – обезщетенията са разход, само че единствено за продажбите на вътрешния пазар, а България е огромен чист експортьор на електрическа енергия. В сюжет с усмиряване на цените на петрола и природния газ, само че задържане на цените на електрическата енергия високи това ще е забележителен спомагателен доход за бюджета, с който могат да се финансират да вземем за пример някои спомагателни обществени разноски, ориентирани към най-тежко засегнатите. Извън обществените финанси, анализът би трябвало да служи и за „ алена лампа “ пред финансовите институции във връзка с кредитната им политика. Наистина в прогнозата няма основна промяна в упования растеж на банковия заем за частния бранш, само че ясният знак за стесняване на стопанската интензивност и увеличението на несигурността би трябвало да охладят в известна степен кредитната агресия, изключително към жилищния бранш и строителството. Екипът на министерството е създал и различен сюжет – той преглежда по-силно проявяване на към този момент разискваните отрицателни резултати, в това число цена на петрола от 130 $, растеж на цените на останалите първични материали приблизително с над 25% и над 400 хиляди бежанци от Украйна, като едвам 10 хиляди от тях стартират работа поради влошената стопанска обстановка. В този сюжет инфлацията е с 2,9 пункта по-висока, безработицата – с 0,7 пункта, а растежът на Брутният вътрешен продукт – с 0,7 пункта спрямо базовия сюжет. По-важното обаче е, че извънредно сложната за предугаждане интернационална среда са вероятни тежки развития, които даже не разрешават точна количествена оценка – блокиране на търговията, цялостно прекъсване на доставки на енергоносители и първични материали, прекъсване въобще на производства и експорт и така нататък В някакъв смисъл, неподходящият сюжет за войната се приближава по степен на неопределеност на случилото се в първите седмици на пандемията от Ковид-19 през 2020 г. От значение за по-адекватното формулиране на бизнес тактики и оферти за обществени политики са и някои не толкоз интензивно коментирани нюанса в прогнозата. Вече стана дума за отражението на бежанците от Украйна – в главния сюжет се допуска, че те ще са към 100 хиляди, а 35 хиляди от тях ще намерят претовареност. Към днешна дата в страната са се открили към 71 хиляди, 51 хиляди от тях към този момент са се записали за краткотрайна протекция, а 25 хиляди са деца. На първо място би трябвало да си дадем сметка, че това е голям приток на хора – в допусканията на министерството това са над 1,5% от цялото население на България. Това ще значи доста повишаване на потреблението на съвсем всички артикули и услуги – най-видимо при продуктите от първа нужда, като храни и питиета, облекла, медикаменти и така нататък Заедно с това, в прогнозата се прави допускането, че включването им на пазара на труда ще е по-скоро на позиции, неизискващи подготовка и с ниски хонорари. Това изяснява предстоящото повишаване на общата претовареност с 1,1 процентни пункта, само че задържането на повишаването на междинните заплати. Тези хипотези могат да бъдат бързо опровергани от действителността в коя да е посока, в това число и допускането, че украинците ще задържат растежа на разноските за труд в цялата стопанска система. В разбора не се преглежда въобще потрес от друго естество – да вземем за пример, в следствие от стягането на паричната политика в Съединени американски щати и еврозоната, или нови ограничавания поради ковид в Китай. И двете развития могат внезапно да свият търсенето, и оттова – да окажат напън надолу върху цените на основните първични материали. Впрочем, петролът, зърнените храни и множеството първични материали доближиха пика на цената след войната към 7-8 март, а от този момент се следи спад от сред 10 и 20%; към 7 април да вземем за пример петролът брент е под 100 $ за барел. По-рязко повишение на лихвите и стесняване на достъпа до заем могат да доведат до ограничение на новите вложения, строителството, покупките на артикули за дълготрайна приложимост. Неясната тактика на китайското държавно управление за реакция към разпространяването на вируса могат да върнат тежките ограничавания с всички последствия за веригите на доставки, само че и общата стопанска интензивност във втората стопанска система в света. Независимо от многократните предизвестия в анализите на Българска народна банка и подхванатите стъпки за увеличение на финансовите буфери, все още не наподобява да има изразителен резултат в ограничение на заема и изстудяване на търсенето и цените на парцелите. Не би било необикновено изкривяване на петгодишния (поне) тренд да стартира точно през 2022 година, а това ще сложи радикално разнообразни провокации от тези, свързани с редом растящи приходи, ползване и цени. Отсъствието на резултата от към този момент утвърждения План за възобновяване Важно е да отбележим и едно значимо неявяване – а точно това на резултата от към този момент утвърждения План за възобновяване и резистентност. В оценката на въздействието към проекта се показва принос от спомагателни 2,9% към равнището на Брутният вътрешен продукт през 2022 година Дори да приемем, че държавното управление не си е направило труда да промени сметките, отчитайки забавянето с към година, изчисленият резултат за 2021 година е 1,3%. Този евентуален принос на проекта е мъчно съотносим към прогнозата на финансовото министерство, в случай че резултатът на проекта не се отсрочи във времето. През седмицата пък министър Асен Василев съобщи, че чака към 1,3 милиарда евро трансфер през есента, само че не обясни по кои планове може и ще стартира осъществяване, което би се отразило на общата икономическа интензивност. В по-общ проект за следващ път подсещаме, че уговорките по проекта са както във връзка с финансиране на обществени разноски, по този начин за осъществяване на структурни промени. Част от тях са ориентирани към по-добра бизнес среда, и съответно към възстановяване на институционалната рамка, метода и ресурсите за привличане на частни вложения. Тези промени би следвало да са напълно на старта на дейностите по проекта, и по-важно – сходни старания бяха в центъра на политическите поръчки на премиера и неговия стопански екип. Затова буди неразбиране забележителната промяна – от 3,7% до 2,4-2,7% от Брутният вътрешен продукт – в упования приток на директни задгранични вложения през тази и идващите две години.
Икономическа интензивност: чака се действителният растеж на Брутният вътрешен продукт да е 2,6%, или с 2,2 пункта по-нисък от упования през януари. Забавянето е резултат от общо утежняване в предвижданията за ползване, вложения и експорт. В същото време, инфлацията ще докара до по-висок (с 4,4 милиарда лева) от упования номинален размер на Брутният вътрешен продукт за годината. Очевидно това не е обвързващ документ нито за държавното управление, нито за частния бранш. Пролетната прогноза официално е част от бюджетната процедура за идната година и би трябвало напълно скоро да забележим и средносрочната бюджетна рамка за 2023-2025 година Тази година обаче ръководещото болшинство ясно съобщи желание за актуализация на бюджета от юли, тъй че напълно разумно е да считаме прогнозата за насочна точка при формулирането на оферти за смяна във фискалните параметри. Вероятната промяна в целите ще включва отсрочване на някои финансови разноски, най-малко до момента в който се обясни динамичността на цените на горивата и основни първични материали и материали, както и търсене на съответен механизъм за поддръжка на приходите най-малко на уязвимите семейства. Отделно, задължението за обвързване на по-високи заплати в обществената сфера единствено след структурни промени за повишение на успеваемостта по министерствата при висока инфлация ще бъде под синдикален и публичен напън. Нищо чудно обаче да забележим още най-малко една прогноза преди да се пристъпи към промени в бюджетната рамка. Все отново за финансовия министър инфлацията има и удобен резултат – тя покачва приходите вследствие на по-високите стойности на облаганите продажби, облаги и приходи. Това допуска и растеж на данъчните и неданъчните приходи над заложения в бюджета – до март да вземем за пример към този момент се регистрират 12,2 % повече доходи от същото тримесечие на 2021 година По отношение на приходите би трябвало да се отбележат и сякаш едва разисквания мащаб на облагите в държавните електроенергийни сдружения. Високите цени на тока генерират доста по-големи от предстоящото доходи и облаги – обезщетенията са разход, само че единствено за продажбите на вътрешния пазар, а България е огромен чист експортьор на електрическа енергия. В сюжет с усмиряване на цените на петрола и природния газ, само че задържане на цените на електрическата енергия високи това ще е забележителен спомагателен доход за бюджета, с който могат да се финансират да вземем за пример някои спомагателни обществени разноски, ориентирани към най-тежко засегнатите. Извън обществените финанси, анализът би трябвало да служи и за „ алена лампа “ пред финансовите институции във връзка с кредитната им политика. Наистина в прогнозата няма основна промяна в упования растеж на банковия заем за частния бранш, само че ясният знак за стесняване на стопанската интензивност и увеличението на несигурността би трябвало да охладят в известна степен кредитната агресия, изключително към жилищния бранш и строителството. Екипът на министерството е създал и различен сюжет – той преглежда по-силно проявяване на към този момент разискваните отрицателни резултати, в това число цена на петрола от 130 $, растеж на цените на останалите първични материали приблизително с над 25% и над 400 хиляди бежанци от Украйна, като едвам 10 хиляди от тях стартират работа поради влошената стопанска обстановка. В този сюжет инфлацията е с 2,9 пункта по-висока, безработицата – с 0,7 пункта, а растежът на Брутният вътрешен продукт – с 0,7 пункта спрямо базовия сюжет. По-важното обаче е, че извънредно сложната за предугаждане интернационална среда са вероятни тежки развития, които даже не разрешават точна количествена оценка – блокиране на търговията, цялостно прекъсване на доставки на енергоносители и първични материали, прекъсване въобще на производства и експорт и така нататък В някакъв смисъл, неподходящият сюжет за войната се приближава по степен на неопределеност на случилото се в първите седмици на пандемията от Ковид-19 през 2020 г. От значение за по-адекватното формулиране на бизнес тактики и оферти за обществени политики са и някои не толкоз интензивно коментирани нюанса в прогнозата. Вече стана дума за отражението на бежанците от Украйна – в главния сюжет се допуска, че те ще са към 100 хиляди, а 35 хиляди от тях ще намерят претовареност. Към днешна дата в страната са се открили към 71 хиляди, 51 хиляди от тях към този момент са се записали за краткотрайна протекция, а 25 хиляди са деца. На първо място би трябвало да си дадем сметка, че това е голям приток на хора – в допусканията на министерството това са над 1,5% от цялото население на България. Това ще значи доста повишаване на потреблението на съвсем всички артикули и услуги – най-видимо при продуктите от първа нужда, като храни и питиета, облекла, медикаменти и така нататък Заедно с това, в прогнозата се прави допускането, че включването им на пазара на труда ще е по-скоро на позиции, неизискващи подготовка и с ниски хонорари. Това изяснява предстоящото повишаване на общата претовареност с 1,1 процентни пункта, само че задържането на повишаването на междинните заплати. Тези хипотези могат да бъдат бързо опровергани от действителността в коя да е посока, в това число и допускането, че украинците ще задържат растежа на разноските за труд в цялата стопанска система. В разбора не се преглежда въобще потрес от друго естество – да вземем за пример, в следствие от стягането на паричната политика в Съединени американски щати и еврозоната, или нови ограничавания поради ковид в Китай. И двете развития могат внезапно да свият търсенето, и оттова – да окажат напън надолу върху цените на основните първични материали. Впрочем, петролът, зърнените храни и множеството първични материали доближиха пика на цената след войната към 7-8 март, а от този момент се следи спад от сред 10 и 20%; към 7 април да вземем за пример петролът брент е под 100 $ за барел. По-рязко повишение на лихвите и стесняване на достъпа до заем могат да доведат до ограничение на новите вложения, строителството, покупките на артикули за дълготрайна приложимост. Неясната тактика на китайското държавно управление за реакция към разпространяването на вируса могат да върнат тежките ограничавания с всички последствия за веригите на доставки, само че и общата стопанска интензивност във втората стопанска система в света. Независимо от многократните предизвестия в анализите на Българска народна банка и подхванатите стъпки за увеличение на финансовите буфери, все още не наподобява да има изразителен резултат в ограничение на заема и изстудяване на търсенето и цените на парцелите. Не би било необикновено изкривяване на петгодишния (поне) тренд да стартира точно през 2022 година, а това ще сложи радикално разнообразни провокации от тези, свързани с редом растящи приходи, ползване и цени. Отсъствието на резултата от към този момент утвърждения План за възобновяване Важно е да отбележим и едно значимо неявяване – а точно това на резултата от към този момент утвърждения План за възобновяване и резистентност. В оценката на въздействието към проекта се показва принос от спомагателни 2,9% към равнището на Брутният вътрешен продукт през 2022 година Дори да приемем, че държавното управление не си е направило труда да промени сметките, отчитайки забавянето с към година, изчисленият резултат за 2021 година е 1,3%. Този евентуален принос на проекта е мъчно съотносим към прогнозата на финансовото министерство, в случай че резултатът на проекта не се отсрочи във времето. През седмицата пък министър Асен Василев съобщи, че чака към 1,3 милиарда евро трансфер през есента, само че не обясни по кои планове може и ще стартира осъществяване, което би се отразило на общата икономическа интензивност. В по-общ проект за следващ път подсещаме, че уговорките по проекта са както във връзка с финансиране на обществени разноски, по този начин за осъществяване на структурни промени. Част от тях са ориентирани към по-добра бизнес среда, и съответно към възстановяване на институционалната рамка, метода и ресурсите за привличане на частни вложения. Тези промени би следвало да са напълно на старта на дейностите по проекта, и по-важно – сходни старания бяха в центъра на политическите поръчки на премиера и неговия стопански екип. Затова буди неразбиране забележителната промяна – от 3,7% до 2,4-2,7% от Брутният вътрешен продукт – в упования приток на директни задгранични вложения през тази и идващите две години.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ