Забавено изплащане на субсидии, разрастващата се бюрокрация, повишаващи се цени

Забавено погашение на дотации, разрастващата се администрация, повишаващи се цени на горива и торове. Скъпи и предизвикателни " зелени " условия на Брюксел, с които цели да ограничи климатичните промени - това са главните точки, по които българските и западноевропейски фермери си наподобяват в митинга. От друга страна източноевропейските страни стачкуват против вноса на селскостопанска продукция от Украйна без квоти и мита.

" Моето обръщение към Европа е следното - помислете доста добре, в Европейски Съюз имаме доста положителни артикули, ние желаеме да продължим да ги произвеждаме, само че не с толкоз доста правила и ограничавания ", прикани фермер от Германия.

" Излизаме на улицата поради прословутите условия по ``зелената сделка``, които ни лимитират да работим, ние сега не можем да работим. Имаме места, които към момента не сме изорали, тъй като ни не разрешават да орем местата с наклони до края на февруари. Зърното сега се продава на цени от преди 10 години - торове, горива, заплати всичко е в пъти увеличено ", сподели Иво Виячев, аграрни производител.

" Опитите за либерализация на вноса на още повече артикули от Украйна, където са застрашени още повече млекопреработватели, производители на месо, на млечни артикули, яйца и мед " уточни Александър Александров, аграрни производител.

След като тракторите паркираха под прозорците и на Европарламента и на Еврокомисията, Европа склони да направи крачка обратно по по този начин наречените ``зелени изисквания``.







" На първо място би трябвало да си върнем уважението към нашите фермери, а да не си мислим, че храната се основава в супермаркета. Трябва да мислим по какъв начин да произвеждаме храна за повече хора на по-малка повърхност, като в същото време го вършим по стабилно и щадим ресурсите. Това няма по какъв начин да стане стане със забрани или с обвинявания ", изясни Марлене Мортлер, немски евродепутат.

Директорът на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева прикани държавните управления в Европа да не се поддават на апелите за увеличение на поддръжката за фермерите, с цел да не " съжаляват " по-късно.

На този декор българските зърнопроизводители упорстват да получават пари по по този начин наречената ``украйнска помощ``. Само те от всички земеделци у нас не получават това подкрепяне. Държавата обаче изиска - да потвърдят, че са били на загуба.

" Няма по какъв начин да сме на загуба, аз ще ви дам един образец, тези, които се таксуват 60 на 40, един вид на облагане - те в никакъв случай не са на загуба. При тях 60% от разноските им се приспадат, останалите 40% си заплащат налог - тук няма по какъв начин да бъдете на загуба ", уточни Костадин Костадинов, ръководител на Българската земеделска камара.







фотоси: Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БГНЕС

" Ние заявяваме всяка година, ние рамотим безусловно на ярко, всеки месец си входираме при счетоводителките фактурите, плащаме си налозите на тримесечие, годишни налози, тъй че никой не се крие ", изясни Иво Виячев, производител на картофи от Брезник.

Другото българско искане е за законодателни промени. Като държавен механизъм за регулация на рентите по отношение на добива и цената, което се разтълкува като директна интервенция на страната в пазара. И подписване на дълготрайни аренди, което от една страна ще спомогне за многогодишно поддържане на земята, само че от друга се пояснява като феодализъм от по-малките земеделци.


Последвайте ни във и

Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в