За здравето на един народ, болнавите му деца и природосъобразната

За здравето на един народ, болнавите му деца и природосъобразната медицина като медицина на Бъдещето, споделено от фамозната наша природолечителка. 

Българският народ, здрав и витален в предишното, който даже когато работеше, пееше, в наше време е посърнал, невротизиран и здравословното му положение се утежнява. Вместо него пеят радиото и тв приемникът.

Статистиките регистрират непрестанно увеличаващ се брой на болесттите, детската смъртност е на високо равнище, ражданията понижават, усилват се и случаите на деца, родени с ненормалности и израждания. И за всичко това аргументите се търсят в обективните рискови фактори на нечистата околна среда, на напрежението, Чернобил (!) и т. н., като за персоналната виновност се премълчава. Това, което се прави от страна на виновните служби, не дава резултат. Получава се по този начин, че колкото повече лечебни заведения и болнични заведения се отварят, толкоз повече пораства и броят на болните - те не могат да поберат болните си.

Ние живеем и съществуваме в една прелестна страна с хубава природа, богата продукция на земята, здравословен климат, в която може да бъде обезпечен дълъг живот и положително здраве.

Аз разгласих и предоставих моята лечебна система, дала резултат при някои от болесттите (като болните са излекувани от болестта си основно), обаче здравната общност стои настрани като глух очевидец и болните не престават да се отпращат освен с нелекуващи ги предписания, а докарващи им нови заболявания от страничното деяние на предписаните медикаменти.

Възниква въпросът: Как би трябвало да се подхожда, с цел да се оздрави нашият народ?  Не би трябвало ли да се намерения за някаква планувана стратегия?

За неприятното здравословно положение на нашия народ една от аргументите е, че хората не знаят нито по какъв начин да живеят, нито по какъв начин да се хранят, с цел да бъдат съгласно естествените условия - липсва информация, липсват познания. И по тази причина като точка първа от тази проектопрограма би трябвало да бъде тъкмо набирането на този информация и познания. Излъчена по всички вероятни осведомителни пътища, тя би трябвало да бъде в разбираема за всекиго форма и на наличен за всекиго език - и за най-обикновения човек. С набирането на нужните познания да се води битка с предразсъдъците, незнанието и неверните научни концепции, навлезли в живота.

Вторият въпрос, който би трябвало да се обмисли, е откриването на профилакториуми, санаториуми, клиники - и те да бъдат не някакви пародии на лекуване единствено за отблъскване на номера, а пунктове за приемане на същинското здраве - оазиси на здравето.

Децата ни са в неприятно здравословно положение, заболяванията им стават все по-тежки и неизлечими. Не е ли редно всяко дете, при което се установяват първите незначителни признаци, без да се чака развиването и усложняването им, да бъде незабавно ориентирано към профилакториума? Подето там от лекаря-специалист, осведомен добре с природолечебната медицина, по най-лек, бърз и незабелязан метод, без каквито и да било неприятни операции, приемане на медикаменти (към които децата в никакъв случай не пристъпват с охота), специфични апаратури или нещо от този жанр, здравето на детето да бъде възобновено. 

Тези „ оазиси на здравето “ биха били изключително нужни за нашето младо потомство - лабилно и болнаво. Там с подемане на една същински лечебна и възстановяваща стратегия със съответната включена диета, дни на разтоварване и филтриране на организма, балнеолечение, масаж, гимнастика, слънчеви бани и т. н. за късо време с наслада и възторг младежът ще си възвърне и здравето, и тонуса.

Тъй като в тези профилакториуми с осъществяване на общата оздравителна стратегия ще върви и разяснителната - за правилата на живота съгласно условията на природата, незабелязано младежът ще бъде ограмотен по какъв начин да живее и по какъв начин да се оправя с зародили проблеми. Тези оздравителни пунктове ще бъдат и същински учебни заведения за здраве.

Безспорно такива санаториуми би трябвало да има за всички възрасти, като се почне от детска до напреднала. Изключително огромен е броят на болните, изписани от лечебните заведения с неизлечими съгласно обичайните способи на лекуване болести, живеещи с голи очаквания за лечение в тези природосъобразни клиники. Трябва ли тези хора да се оставят на произвола на своята орис и с голите им очаквания?

Като трети въпрос, който би трябвало да се планува в нашата проектопрограма, е да се основат лекари-специалисти в тази област, които да поемат и работата в тези профилактични оазиси. Все още в Медицинския факултет не е планувано четене на лекции върху природолечението и гладолечението. Не е ли пристигнало време този пропуск да се регистрира и поправя? Много тежки ориси биха взели друга тенденция, в случай че студентите по медицина бяха подготвени не да се насочват към симптоматичното лекуване, а да търсят дълбоката причина на заболяването - тя да бъде отстранена.

Защо гладолечението и моята препоръчана омекотена система на лекуване дадоха резултати? Защото до момента в който с обичайните способи на лекуване вниманието е ориентирано локално към болния орган, то Гладолечението е общооздравителна лечебна система. Със прекъсване на храненето незабавно стартира лечението освен на болния орган непосредствено, а на всички системи в организма.

Вярно е, че препоръчаната лечебна система с използването на плодово-чайния режим е разбираема за всекиго и е учудващо елементарна. Но тя е елементарна за болния и за бегло мислещия, не и за лекаря. И тази елементарност беше реализирана вследствие на извънредно дълъг умствен път и търсене на истината. С право Гьоте възкликва: „ Досадно е, че истината е по този начин елементарна! “...

Мога сигурно да кажа, че природосъобразната медицина и гладолечението са медицината на Бъдещето.

Из „ Гладът – другар и лекарство “, Лидия Ковачева, изд. Кибеа
Снимка: bg.wikipedia.org