Проф. д-р Христо Хинков: Остават недооценени честите психични разстройства
За повторно в България след 2002 година ще се организира Международна конференция на ENMESH (European Network for Mental Health Service Evaluation). Основна тематика на 16-та конференция е Преосмисляне на психологичното здраве във време на смяна (18 – 20 юни в София). Организатори за България са Националният център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) и Глобална самодейност в психиатрията - София, в партньорство със Столична община.
В навечерието на конференцията беседваме с психиатъра проф. Христо Хинков – един от основните лектори на форума. От 2014 година до 2022 година той е шеф на НЦОЗА, а през 2023 година е министър на опазването на здравето.
Проф. Хинков, какво значение има провеждането на конференция на ENMESH в България?
Това е втора за България конференция на такова високо интернационално равнище, което значи авторитет и доказателство, че България се счита от европейските сътрудници за страна, в която може да се дискутира модерното психиатрично обслужване, както и тематиките за психологичното здраве в Европа. Конференцията е съществено самопризнание най-малкото за уредниците на форума.
А дали ще се отрази на практиката на психично-здравните услуги у нас?
Това е научна конференция за обмяна на гледни точки, на научни достижения. Тя несъмнено ще даде подтик на психиатричното обслужване, тъй като всички тематики са ориентирани към това да се усъвършенства грижата за хората с психологично страдалчество.
Здравното обучение в учебно заведение може ли да превентира ненапълно проблемите с психологичното здраве на подрастващите?
Горещ последовател съм на концепцията за структурирано здравно обучение в учебните заведения. Под това разбирам умишлен час по здравно обучение с стратегия, утвърдена от МОН. В тези часове да се дискутират всички проблеми на подрастващите – на общуването, на девиантното държание, на връзките сред връстниците. Програмите би трябвало да бъдат приспособени към съответната възраст на учениците.
Ако се вкара час по здравно обучение, това ще е първата стъпка за сериозна предварителна защита на всички отрицателни феномени измежду младежите у нас.
Как въздейства на децата несъразмерното потребление на цифрови устройства, примерно над 6 часа на ден?
Във всички случаи несъразмерният престой в цифрова среда въздейства отрицателно. Защото всяко отделяне от живата среда и живото другарство, от действителността, от природата и забиването в една изкуствена среда, каквато дават цифровите устройства и обществените мрежи, води до проблеми със душeвността. Децата са склонни да не помнят, че има действителни игри, които развиват мисленето, физиката и цялата душeвност. Живото другарство с други връстници е извънредно значимо за психологичното здраве на децата.
Каква ще е вашата роля на конференцията на ENMESH?
Извел съм няколко предпочитани точки. Едната е обвързвана с резултатите на цифровата среда върху душeвността. Другата е за провокациите на актуалния свят, в който несигурността става все по-голяма. Ще засегна и казуса с увеличаващото се съмнение към науката и научните достижения. Като че ли навлизаме в някакво ново Средновековие, в което мистиката, митовете, магичното мислене заемат все по-голямо пространство за сметка на разсъдъка, на науката, на логиката и на актуалните достижения. Трябва да намерим пътища да се противопоставим на тази наклонност. Има хора, които в действителност имат вяра, че Земята е плоска. Този феномен би трябвало да се проучва и да се видят аргументите, които го пораждат, с цел да се понижи въздействието му.
На всички конгреси, отдадени на психологичното здраве, на които съм участвал, водеща тематика е психиатричното обслужване, което несъмнено е значимо. Но то е оперативна цел, което може да се реализира инструментално с избрани практики и методики, като деинституционализацията, битката със стигмата, новите лекарствени способи и като цяло с възстановяване средата на психичноболните. Тази тематика обаче касае дребна част от страдащите от психологични разстройства, тъй като тежките психологични разстройства, свързани със психотични преживявания и тежка деградация на общественото действие, се лекуват в стационарни условия. И точно натам са ориентирани всички съвременни практики, преодоляващи негативите от предишното.
Ще акцентира на това, че се не помнят тези над 18%, които страдат от чести психологични разстройства. Това са леките депресии, паническите и тревожните разстройства, които не водят до тежка увреда на общественото действие, само че понижават качеството на живот и работоспособността. Честите психологични разстройства се отразяват съществено и на обществото, тъй като засягат огромен % от хората. Ще приказвам за огромната тежест на честите психологични разстройства, за това, че са недооценени от хората, които първи се сблъскват с тях. Много постоянно страдащите от такива разстройства не отиват при психиатър, а при общопрактикуващ доктор или при невролог, или другаде.
Лошо ли е страдащият от лека меланхолия да вземем за пример да отиде при персоналния си доктор, а не при експерт психиатър?
Добре е да се върви при персоналния доктор, тъй като той е довереният доктор. Не бих споделил, че това е неточност. Но не дребна част от общопрактикуващите лекари не са подготвени да разпознаят всички разновидности на психологичното боледуване и да насочат пациента към съответния експерт. За това е належащо образование. Нашият Център за публично здраве и разбори правеше в предишното курсове за общопрактикуващи лекари, които се посрещаха с огромен интерес, сътрудниците желаеха да научат повече за психологичното страдалчество.
Проблемът е в самонасочването на пациента, който следва някакви признаци. Например болки в корема или главоболие могат да са от психологично естество, обаче пациентът отива надлежно при гастроентеролог и при невролог. Затова е нужен научно валидиран скрининг за леките психологични разстройства. Здравната ни система е построена по този начин, че дава тази опция, само че за жалост не е задоволително ефикасна. Общопрактикуващите лекари като пазачи на входа на системата биха могли да филтрират и насочват доста по-успешно потоците пациенти с леко психологично страдалчество, търсещи помощ.
Вие ще закриете конференцията и ще извършите главните заключения. В задатък какво бихте могъл да кажете?
Ще дойдат огромни имена в психиатрията, които са ни служили за ориентири в специалността. Със сигурност ще се разискват извънредно забавни тематики, които ще проследявам с огромно внимание. Да направя изводите от конференцията е огромна отговорност за мен.
Каква е ролята на тридневния семинар за млади психиатри, който ще предхожда конференцията?
Това е извънредно добра самодейност. Проф. Греъм Торникроф и проф. Норман Сарториус се ангажираха да водят семинара и да предадат своя опит, което е доста скъпо. Има огромен интерес към практическия семинар. Мога да го оценя единствено позитивно. Дано има още доста сходни събития у нас. Добре е да се систематизират знанията от тези обучителни курсове, да се намерят средства тези познания да залегнат в следдипломната подготовка на специализантите по психиатрия и на психиатрите като част от тяхното продължаващо образование, в това число да се ангажира Българският лекарски съюз и Българската психиатрична асоциация. Но искрено казано, в последно време съм черноглед, че тези неща ще се случат.
Не разчитате ли на младото потомство във вашата специалност?
Младото потомство сякаш е изгубило връзка със остарялото и това е някогашен проблем. Но по-големият проблем е, че младите психиатри са изгубили част от доверието си към системата и че у нас може да им се предложат вероятности за развиване, които да ги удовлетворяват. Не е изненада, че огромна част от младите лекари са подготвени или се надяват да се осъществят отвън България. Това е заплашителен проблем и той не е единствено в нашата страна. Вървят общи демографски и миграционни процеси в цяла Европа. Свободното придвижване на артикули и хора води до разкриване на едни браншове за сметка на други, тъй като има конкуренция, привличане. Не са идентични изискванията за работа на лекарите по света. Така да вземем за пример немските лекари се ориентират към Съединени американски щати, където се дават прелестни условия за работа и големи хонорари, неведнъж надвишаващи тези в Германия. Българските лекари пък се ориентират към Германия. Тези процеси текат непрекъснато. Дано в бъдеще, с изравняването на стандартите в границите на Европейския съюз, спре тази професионална миграция. Засега обаче страдаме доста от нея.
В навечерието на конференцията беседваме с психиатъра проф. Христо Хинков – един от основните лектори на форума. От 2014 година до 2022 година той е шеф на НЦОЗА, а през 2023 година е министър на опазването на здравето.
Проф. Хинков, какво значение има провеждането на конференция на ENMESH в България?
Това е втора за България конференция на такова високо интернационално равнище, което значи авторитет и доказателство, че България се счита от европейските сътрудници за страна, в която може да се дискутира модерното психиатрично обслужване, както и тематиките за психологичното здраве в Европа. Конференцията е съществено самопризнание най-малкото за уредниците на форума.
А дали ще се отрази на практиката на психично-здравните услуги у нас?
Това е научна конференция за обмяна на гледни точки, на научни достижения. Тя несъмнено ще даде подтик на психиатричното обслужване, тъй като всички тематики са ориентирани към това да се усъвършенства грижата за хората с психологично страдалчество.
Здравното обучение в учебно заведение може ли да превентира ненапълно проблемите с психологичното здраве на подрастващите?
Горещ последовател съм на концепцията за структурирано здравно обучение в учебните заведения. Под това разбирам умишлен час по здравно обучение с стратегия, утвърдена от МОН. В тези часове да се дискутират всички проблеми на подрастващите – на общуването, на девиантното държание, на връзките сред връстниците. Програмите би трябвало да бъдат приспособени към съответната възраст на учениците.
Ако се вкара час по здравно обучение, това ще е първата стъпка за сериозна предварителна защита на всички отрицателни феномени измежду младежите у нас.
Как въздейства на децата несъразмерното потребление на цифрови устройства, примерно над 6 часа на ден?
Във всички случаи несъразмерният престой в цифрова среда въздейства отрицателно. Защото всяко отделяне от живата среда и живото другарство, от действителността, от природата и забиването в една изкуствена среда, каквато дават цифровите устройства и обществените мрежи, води до проблеми със душeвността. Децата са склонни да не помнят, че има действителни игри, които развиват мисленето, физиката и цялата душeвност. Живото другарство с други връстници е извънредно значимо за психологичното здраве на децата.
Каква ще е вашата роля на конференцията на ENMESH?
Извел съм няколко предпочитани точки. Едната е обвързвана с резултатите на цифровата среда върху душeвността. Другата е за провокациите на актуалния свят, в който несигурността става все по-голяма. Ще засегна и казуса с увеличаващото се съмнение към науката и научните достижения. Като че ли навлизаме в някакво ново Средновековие, в което мистиката, митовете, магичното мислене заемат все по-голямо пространство за сметка на разсъдъка, на науката, на логиката и на актуалните достижения. Трябва да намерим пътища да се противопоставим на тази наклонност. Има хора, които в действителност имат вяра, че Земята е плоска. Този феномен би трябвало да се проучва и да се видят аргументите, които го пораждат, с цел да се понижи въздействието му.
На всички конгреси, отдадени на психологичното здраве, на които съм участвал, водеща тематика е психиатричното обслужване, което несъмнено е значимо. Но то е оперативна цел, което може да се реализира инструментално с избрани практики и методики, като деинституционализацията, битката със стигмата, новите лекарствени способи и като цяло с възстановяване средата на психичноболните. Тази тематика обаче касае дребна част от страдащите от психологични разстройства, тъй като тежките психологични разстройства, свързани със психотични преживявания и тежка деградация на общественото действие, се лекуват в стационарни условия. И точно натам са ориентирани всички съвременни практики, преодоляващи негативите от предишното.
Ще акцентира на това, че се не помнят тези над 18%, които страдат от чести психологични разстройства. Това са леките депресии, паническите и тревожните разстройства, които не водят до тежка увреда на общественото действие, само че понижават качеството на живот и работоспособността. Честите психологични разстройства се отразяват съществено и на обществото, тъй като засягат огромен % от хората. Ще приказвам за огромната тежест на честите психологични разстройства, за това, че са недооценени от хората, които първи се сблъскват с тях. Много постоянно страдащите от такива разстройства не отиват при психиатър, а при общопрактикуващ доктор или при невролог, или другаде.
Лошо ли е страдащият от лека меланхолия да вземем за пример да отиде при персоналния си доктор, а не при експерт психиатър?
Добре е да се върви при персоналния доктор, тъй като той е довереният доктор. Не бих споделил, че това е неточност. Но не дребна част от общопрактикуващите лекари не са подготвени да разпознаят всички разновидности на психологичното боледуване и да насочат пациента към съответния експерт. За това е належащо образование. Нашият Център за публично здраве и разбори правеше в предишното курсове за общопрактикуващи лекари, които се посрещаха с огромен интерес, сътрудниците желаеха да научат повече за психологичното страдалчество.
Проблемът е в самонасочването на пациента, който следва някакви признаци. Например болки в корема или главоболие могат да са от психологично естество, обаче пациентът отива надлежно при гастроентеролог и при невролог. Затова е нужен научно валидиран скрининг за леките психологични разстройства. Здравната ни система е построена по този начин, че дава тази опция, само че за жалост не е задоволително ефикасна. Общопрактикуващите лекари като пазачи на входа на системата биха могли да филтрират и насочват доста по-успешно потоците пациенти с леко психологично страдалчество, търсещи помощ.
Вие ще закриете конференцията и ще извършите главните заключения. В задатък какво бихте могъл да кажете?
Ще дойдат огромни имена в психиатрията, които са ни служили за ориентири в специалността. Със сигурност ще се разискват извънредно забавни тематики, които ще проследявам с огромно внимание. Да направя изводите от конференцията е огромна отговорност за мен.
Каква е ролята на тридневния семинар за млади психиатри, който ще предхожда конференцията?
Това е извънредно добра самодейност. Проф. Греъм Торникроф и проф. Норман Сарториус се ангажираха да водят семинара и да предадат своя опит, което е доста скъпо. Има огромен интерес към практическия семинар. Мога да го оценя единствено позитивно. Дано има още доста сходни събития у нас. Добре е да се систематизират знанията от тези обучителни курсове, да се намерят средства тези познания да залегнат в следдипломната подготовка на специализантите по психиатрия и на психиатрите като част от тяхното продължаващо образование, в това число да се ангажира Българският лекарски съюз и Българската психиатрична асоциация. Но искрено казано, в последно време съм черноглед, че тези неща ще се случат.
Не разчитате ли на младото потомство във вашата специалност?
Младото потомство сякаш е изгубило връзка със остарялото и това е някогашен проблем. Но по-големият проблем е, че младите психиатри са изгубили част от доверието си към системата и че у нас може да им се предложат вероятности за развиване, които да ги удовлетворяват. Не е изненада, че огромна част от младите лекари са подготвени или се надяват да се осъществят отвън България. Това е заплашителен проблем и той не е единствено в нашата страна. Вървят общи демографски и миграционни процеси в цяла Европа. Свободното придвижване на артикули и хора води до разкриване на едни браншове за сметка на други, тъй като има конкуренция, привличане. Не са идентични изискванията за работа на лекарите по света. Така да вземем за пример немските лекари се ориентират към Съединени американски щати, където се дават прелестни условия за работа и големи хонорари, неведнъж надвишаващи тези в Германия. Българските лекари пък се ориентират към Германия. Тези процеси текат непрекъснато. Дано в бъдеще, с изравняването на стандартите в границите на Европейския съюз, спре тази професионална миграция. Засега обаче страдаме доста от нея.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ